Култура
Проф. Веселин Янчев: Ген. Иван Фичев е олицетворение и част от българската съдба!
„Генерал Иван Фичев е олицетворение и част от българската следосвобожденска съдба, с всичките ѝ възходи и провали. Той е човек, който за по-малко от 30 години изведе българската армия до възможността и способността да побеждава Османската империя. Той е олицетворение на копнежа на българина за свободно и независимо развитие, и бляна за национално обединение.“
Това заяви проф. дин Веселин Янчев по време на среща-разговор, посветена на 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Домакин на събитието, което е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето, бе историческият музей в Дряново. Инициативите се организират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.
На срещата с проф. Янчев, състояла се на 15 април – дата на рождението на ген. Фичев, присъстваха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, общественици и граждани.
В своето приветствие Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, представи проф. Янчев и сподели, че той е един от водещите изследователи по военна история в страната. Пред присъстващите българският учен разказа с подробности за личността, живота и дело на българския генерал, които завладяха присъстващите.
Проф. Янчев коментира, че кариерата и военното изкуство на ген. Фичев са свързани с воденето на войните за национално обединение на България и че именно той е стратегът на Балканската война. Според него биографията на генерала е показателна за устрема на нашата нация към наука, прогрес и модернизация, накарали Европа и света да говорят много бързо, с уважение и възхита за тях.
По думите му обаче за разлика от много други военни, политици, строители и общественици на следосвобожденска България, внукът на Колю Фичето не заема полагащото му се и заслужено място в пантеона на съвременните ни герои. За ген. Фичев има написана цялостно само една биография, издадена през 1942 година, чийто автор е неговият колега – ген. майор Рашко Атанасов.
Проф. Янчев е на мнение, че допуснатите грешки по време на Първата и Втората Балкански войни на ген. Фичев не трябва да бъдат игнорирани, забравени или замитани. Те трябва да бъдат помнени, за да служат за опит и поука за следващите поколения, оставяйки в националната ни памет.
Генерал Иван Фичев е внук на прочутия майстор строител Колю Фичето. Бащата му – Иван, по-известен с прозвището Панталонджията, е първородният син на Фичето. Той е бил френк-терзия (майстор шивач) и със съпругата му Катинка имат три деца – Иван, Коста и Георги.
Генерал Иван Фичев (1860–1931) е видна фигура в българската военна история, внук на прочутия майстор – строител Колю Фичето. Роден е на 15 април 1860 г. във Велико Търново в семейството на Иван Фичев – Панталонджията, най-големия син на Фичето. Майка му Катинка ражда трима синове – Иван, Коста и Георги.
Фичев получава основно образование при местни учители, след което учи в Априловската гимназия в Габрово. По-късно заминава за Робърт колеж в Цариград, но се връща в България след смъртта на баща си през 1877 г. Същата година, по време на Руско-турската война, 17-годишният Иван става доброволец в новоформираното опълчение. Благодарение на доброто си образование е забелязан от руското командване и става преводач и секретар на висши административни длъжности.
През 1880 г. постъпва във втория випуск на Военното училище в София. Завършва го с отличен успех през 1882 г. и започва служба във Варна, а по-късно и в Търново. През 1885 г. се жени за Поликсена Панайотова (Сенка Фичева), сестра на министъра Константин Панайотов. Участва в Сръбско-българската война, където командва рота при защитата на Видин. През следващите години Фичев се развива като военен стратег и публицист.
Редактира първия военен вестник „Народна защита“ и списанията „Военен журнал“ и „Войнишка сбирка“. Специализира във Военната академия в Италия в Милано и Торино, а по-късно става преподавател във Военното училище. Автор е на трудове по тактика, история и военно дело.
През 1908 г. е произведен в генерал-майор и оглавява Генералния щаб на армията. Под негово ръководство се изготвя оперативният план за война с Османската империя, който води до бързи победи в Тракия по време на Балканската война (1912–1913). Въпреки приноса му, изпада в немилост и подава оставка, която не е приета.
През 1914 г. е повишен в генерал-лейтенант и става министър на войната при цар Фердинанд. Категорично се противопоставя на присъединяването към Централните сили в Първата световна война, тъй като не вярва в крайния успех на Германия.
През 1921–1923 г. е пълномощен министър в Румъния. След това се установява в София, където се занимава с научна и историографска дейност. При атентата в църквата „Св. Неделя“ (1925) е тежко ранен, но продължава да пише до края на живота си. Умира на 18 ноември 1931 г. в София. Погребан е в семейния гроб пред църквата „Св. св. Константин и Елена“ във Велико Търново.
Фичев оставя траен отпечатък в българската военна история не само с бойните си заслуги, но и с научно-теоретичната си работа. Автор е на трудове за Македонския въпрос, Сръбско-българската и Балканската война.
В четвъртък, 24 юли, от 17.30 ч. в залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ на Исторически музей – Дряново ще бъде открита въздействащата изложба „Габровци под Самарското знаме“. Тя е посветена на българските опълченци от Габровския регион – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна – и отдава почит на приноса им в Освободителната война.
Експозицията е създадена за Национално честване Шипченска епопея 2024 г. по инициатива и с финансиране от Областен управител на област с административен център Габрово. Изложбата е подготвена от Регионален исторически музей Габрово, със съдействието на Исторически музей – Дряново, музеите в Севлиево и Трявна, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Регионален исторически музей – Плевен и потомци на опълченци.
В 12 табла са представени архивни и визуализирани със съвременна техника снимки на 123 опълченци от общо 1 054 мъже от региона, участвали в дружините. Личностите са подредени по военни части – от Първа до Десета дружина и конната сотня – съобразно първоначалното записване. Посочено е родното място на всеки герой, а имената са осъвременени за по-лесно разпознаване.
Автор на изложбата е Катя Гечева, гл. уредник в РИМ – Габрово, която цели чрез фотографиите да застанем „очи в очи“ с лицата на онези, чиято саможертва оформя свободна България. Макар имената на опълченците да са добре известни и документирани, откриването на техни изображения остава най-трудната и ценна част от изследователската работа.
Силните думи на ген. Ростислав Фадеев, цитирани на плаката на изложбата, ни напомнят за смелостта и достойнството на българите: „Да издигнат българското знаме с пълен успех, с пълно значение за света, а също да го разнесат по страната могат само самите българи…“.
С две престижни награди се завърнаха младите пианистки Полина Флориду и Невин Халил от шестото издание на Международния конкурс „От Бах до джаз“, който се проведе в Атина, Гърция.
Двете талантливи музикантки, възпитанички на клавирния педагог Весела Пенева, представиха достойно Музикален клуб „Весела“ и България сред над 80 участници от различни страни.
Журито на конкурса, съставено от изтъкнати музиканти и преподаватели от Русия, Турция, Франция, Румъния, Гърция и Китай, оцени високо изпълненията на младите инструменталисти, като отличи само най-добрите.
В първа възрастова група, второкласничката Невин Халил впечатли журито и публиката със своето майсторство и заслужено спечели втора награда. Тя бе и сред малкото участници, поканени да свирят на заключителния Гала-концерт – признание за нейния талант и сценично присъствие.
В четвърта възрастова група, където конкуренцията беше особено оспорвана, Полина Флориду, ученичка в 10 клас, завоюва четвърта награда – постижение, което заслужено бе определено като изключително от артистичния директор на конкурса, пианистката Лилия Бояджиева (България – Франция).
Тя сърдечно поздрави двете участнички, техните родители и техния преподавател Весела Пенева, изразявайки възхищението си от факта, че двете момичета не учат в музикално училище, а са любители с изключителен талант и дисциплина.
Реализираните досега събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха успешно и при висок интерес. Началото даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.
Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна.
Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето.
Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.
В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.
През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.
В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.
Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ ще продължат през месец август с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, ще бъде представена най-новата книга за Колю Фичето, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново. Акцент ще бъде поставен върху живота, дело, архитектурните шедьоври на Майстора и връзката му със старата българска столица.
Кулминацията на националните чествания ще бъде през есента. Исторически музей – Дряново ще посрещне родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието ще бъде направено и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври ще се състои и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, участие в което са заявили над 40 учени и специалисти от страната.
Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето, се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерство на културата.
