„Генерал Иван Фичев е олицетворение и част от българската следосвобожденска съдба, с всичките ѝ възходи и провали. Той е човек, който за по-малко от 30 години изведе българската армия до възможността и способността да побеждава Османската империя. Той е олицетворение на копнежа на българина за свободно и независимо развитие, и бляна за национално обединение.“

Това заяви проф. дин Веселин Янчев по време на среща-разговор, посветена на 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, внук на възрожденския майстор Колю Фичето.

Домакин на събитието, което е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето, бе историческият музей в Дряново. Инициативите се организират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

На срещата с проф. Янчев, състояла се на 15 април – дата на рождението на ген. Фичев, присъстваха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, общественици и граждани.

В своето приветствие Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, представи проф. Янчев и сподели, че той е един от водещите изследователи по военна история в страната. Пред присъстващите българският учен разказа с подробности за личността, живота и дело на българския генерал, които завладяха присъстващите.

Проф. Янчев коментира, че кариерата и военното изкуство на ген. Фичев са свързани с воденето на войните за национално обединение на България и че именно той е стратегът на Балканската война. Според него биографията на генерала е показателна за устрема на нашата нация към наука, прогрес и модернизация, накарали Европа и света да говорят много бързо, с уважение и възхита за тях.

По думите му обаче за разлика от много други военни, политици, строители и общественици на следосвобожденска България, внукът на Колю Фичето не заема полагащото му се и заслужено място в пантеона на съвременните ни герои. За ген. Фичев има написана цялостно само една биография, издадена през 1942 година, чийто автор е неговият колега – ген. майор Рашко Атанасов.

Проф. Янчев е на мнение, че допуснатите грешки по време на Първата и Втората Балкански войни на ген. Фичев не трябва да бъдат игнорирани, забравени или замитани. Те трябва да бъдат помнени, за да служат за опит и поука за следващите поколения, оставяйки в националната ни памет.

Генерал Иван Фичев е внук на прочутия майстор строител Колю Фичето. Бащата му – Иван, по-известен с прозвището Панталонджията, е първородният син на Фичето. Той е бил френк-терзия (майстор шивач) и със съпругата му Катинка имат три деца – Иван, Коста и Георги.

Генерал Иван Фичев (1860–1931) е видна фигура в българската военна история, внук на прочутия майстор – строител Колю Фичето. Роден е на 15 април 1860 г. във Велико Търново в семейството на Иван Фичев – Панталонджията, най-големия син на Фичето. Майка му Катинка ражда трима синове – Иван, Коста и Георги.

Фичев получава основно образование при местни учители, след което учи в Априловската гимназия в Габрово. По-късно заминава за Робърт колеж в Цариград, но се връща в България след смъртта на баща си през 1877 г. Същата година, по време на Руско-турската война, 17-годишният Иван става доброволец в новоформираното опълчение. Благодарение на доброто си образование е забелязан от руското командване и става преводач и секретар на висши административни длъжности.

През 1880 г. постъпва във втория випуск на Военното училище в София. Завършва го с отличен успех през 1882 г. и започва служба във Варна, а по-късно и в Търново. През 1885 г. се жени за Поликсена Панайотова (Сенка Фичева), сестра на министъра Константин Панайотов. Участва в Сръбско-българската война, където командва рота при защитата на Видин. През следващите години Фичев се развива като военен стратег и публицист.

Редактира първия военен вестник „Народна защита“ и списанията „Военен журнал“ и „Войнишка сбирка“. Специализира във Военната академия в Италия в Милано и Торино, а по-късно става преподавател във Военното училище. Автор е на трудове по тактика, история и военно дело.

През 1908 г. е произведен в генерал-майор и оглавява Генералния щаб на армията. Под негово ръководство се изготвя оперативният план за война с Османската империя, който води до бързи победи в Тракия по време на Балканската война (1912–1913). Въпреки приноса му, изпада в немилост и подава оставка, която не е приета.

През 1914 г. е повишен в генерал-лейтенант и става министър на войната при цар Фердинанд. Категорично се противопоставя на присъединяването към Централните сили в Първата световна война, тъй като не вярва в крайния успех на Германия.

През 1921–1923 г. е пълномощен министър в Румъния. След това се установява в София, където се занимава с научна и историографска дейност. При атентата в църквата „Св. Неделя“ (1925) е тежко ранен, но продължава да пише до края на живота си. Умира на 18 ноември 1931 г. в София. Погребан е в семейния гроб пред църквата „Св. св. Константин и Елена“ във Велико Търново.

Фичев оставя траен отпечатък в българската военна история не само с бойните си заслуги, но и с научно-теоретичната си работа. Автор е на трудове за Македонския въпрос, Сръбско-българската и Балканската война.