

Култура
Млад артист показва съвременен дигитален разказ за индустриалното минало на Габрово
Мириан Методиева и нейният ментор Емил Михов превръщат снимки, документи и истории в анимация, за да създадат късометражен филм за индустриалното минало на Габрово. Разказът е от първо лице – на млад човек, който прави паралели между минало и настояще, действителност и фантазия. Творческият проект Индустрия Габрово: Презареждане е дебют за 21-годишната Мириан, студентка по специалността „Културен туризъм” в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Разработката отговаря на необходимостта от това индустриалното наследство на град Габрово като обекти, знания и умения, култура и светоглед да бъде опазено и предадено на следващите поколения, защото има потенциал и е ресурс за развитието на общността и на града. Проектът е интерактивен, базиран върху синтеза на визуални и дигитални изкуства. Финансиран е чрез Програма „Дебюти’ 22“ на Национален фонд „Култура“.
Програмата подкрепя първите стъпки в професионалната реализация на български артисти до 35- годишна възраст. В модула „Визуални и дигитални изкуства“ целта е да бъдат привлечени дебютни проекти за създаване на разнообразни форми на визуално изкуство, да се насърчи въвеждането на съвременни стилове/жанрове в областта на визуалните изкуства и да се обучат кандидатите на основни умения в сферата на проектния мениджмънт.
Мириан, защо избра темата за индустриалното минало на Габрово за твоя дебютен творчески проект?



Професионалното ми развитие има пряка връзка с темата, предвид, че в повечето европейски държави туризмът представлява важен инструмент за опазване на индустриалното наследство, а адаптираното и социализирано наследство привлича туристи, съживява културното предлагане и икономиката на всеки град и държава. Това е едната част от отговора. Другата е свързана с мои емоционални преживявания от разходките ми в Габрово. Разрушените сгради, които оглеждах с любопитство, за мен (младия човек) не означаваха нищо, а в това минало на града някога моите баба и дядо са били съучастници. Те са дошли от едно селце в близост до Свищов, за да работят в Габрово и да подредят живота си тук. За мен е малко тъжно, че от това време, макар габровци да са съхранили предприемчивия си дух, са останали рушащи се сгради и те са белег за това минало в градския пейзаж.



Във фокуса на твоя интерес е съграденото от индустриалеца Пенчо Семов, а конкретен обект – сградата, завещана от благодетеля за старопиталище. Какъв е крайният резултат от творческата работа и какво, според твоите представи, е бъдещето на това здание, представляващо архитектурен шедьовър от 30-те години на 20 век?



Проекта Индустрия Габрово: Презареждане разработихме по предложение и с подкрепата на екипа на културна фондация „Меланж“. Тогава не знаехме, че сградата има инвеститор. Към онзи момент бяхме провокирани най-напред от лошото състояние на този някогашен дом на индустриалеца, който в годините е превърнат в болнично отделение, а след това изоставен на времето. Желанието ми беше да представя своя поглед и решение за спасяването на сградата, паметник на културата, да създам нов разказ за нея, да я „впиша“ в живота на съвременния град. С моя ментор по проекта Емил Михов използвахме елементи от фотографията, графичния дизайн, от анимацията, за да направим един късометражен филм и гледайки го зрителите да „пътуват“ от история в история, от миналото в днешното. С надеждата, че през това минало ще видим реалността, ще се обърнем към себе си и ще се замислим какво искаме да запазим, за да е по-добро настоящето ни. Мисля, че успяхме и се надявам подходът ни, ползвали сме възможностите на визуалните и дигитални изкуства, да се хареса на младите хора и да привлечем интереса им към индустриалното наследство на Габрово.



Този проект е насочен най-вече към младото поколение, за което това минало остава твърде далечно, непознато и точно затова е добре да се отключат нови възможности, за да може това минало да стане видимо. Филмът е с продължителност 15 минути, като може да следите кога се прожектира 3 D мапинга на фасадата на Интерактивния музей на индустрията.



А относно представите ми за сградата, ще кажа най-напред, че мечтая някогашният дом на индустриалеца отново да се оживи, да посреща гости, да се завърне в живота на местните хора. Да бъде място за срещи, за изкуство, за памет!



В Габрово се правят опити, и то активни, към връщането на живота в старите сгради. Ето например бившия техникум по текстил, който става център за съвременно изкуство, посветен на Христо Явашев – Кристо.






Култура
Историческият музей в Дряново с две нови книги


В навечерието на четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ (1–3 октомври 2025 г.) от печат излязоха още две нови книги на Исторически музей – Дряново. Това са том 4 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“ и двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.
Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ продължава традицията, започнала с предходните три тома (2009, 2023 и 2024), да събира и популяризира научни доклади и изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи. Четвъртият том, който ще бъде представен официално по време на тазгодишната Конференция, е внушително издание от 467 страници. То е разделено в две основни части – научни доклади и съобщения от Националната конференция „Епохи, личности, памет“ (2024 г.) и дейности на Исторически музей – Дряново през 2024 г. Всички материали са придружени от кратки резюмета на английски език, а част от тях са обогатени с илюстрации, документи и графики. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на г-н Емил Попов.
Втората книга – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ – е двуезично, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици. Автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска. В него майстор Колю Фичето е представен в по-малко познатата си светлина – като архитект, скулптор и резбар. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимките са подбрани от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите са заснети от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се издава в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Официалното ѝ представяне ще се състои на 9 октомври 2025 г. от 14.30 ч. в Исторически музей – Дряново.
Двете издания допълват поредицата от книги, които музеят реализира от началото на 2025 г. Досега през годината бяха издадени: “(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)”, чието финансиране предостави Съюзът на архитектите в България, сборникът „Творческо наследство“ на историка Димитър Минчев, отпечатан с финансовата подкрепа на Община Дряново и платформата Агора, и албумът от Националния детски конкурс “Преминал майстор през земята (2022-2024)”, обхващащ в ретроспекция последните 3 издания на надпреварата.


Култура
НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“


Националният музей на образованието гостува в Културно- информационен център „Безистен“ – гр. Ямбол, с изложбата „Училищни символи и ритуали“. Експозицията бе официално открита на 25 септември от директора на музея Любка Тинчева. Специални гости на откриването бяха заместник- кметът на Община Ямбол Енчо Керязов, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и заместник-директорът на ПМГ „Ат. Радев“ Милена Иванова.

На събитието присъстваха представители на културни и образователни институции. Сред първите посетители на изложбата бяха ученици от Природоматематическата гимназия „Атанас Радев“. Те бяха провокирани от директора на НМО с въпроси и за всеки верен отговор получиха награда – брошурата „Ново училище за нови времена“, издание на музея по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд Култура за 2025 г.
Екземпляри от брошурата и други музейни издания бяха предоставени на Регионалната библиотека „Г. С. Раковски” и библиотеката на ПМГ. Управителят на Безистена Елена Куманова и официалните гости получиха от директора на музея Любка Тинчева символичен подарък – копие на първия училищен печат, изработен за Габровското училище през 1832 г. по идея на Васил Априлов.

Изложбата включва 23 фотодокументални табла и над 50 движими културни ценности, които запознават обществеността с училищните символи и ритуали и показват традицията в българското училище, оставила трайна диря в образованието днес. Акцент в експозицията са символите, използвани в печатите и знамената на училищата от епохата на Българското възраждане до нашето съвремие.
Училищните символи като израз на пристрастието на народа ни към свободата, прогреса и науката демонстрират националната гордост на българина, обусловена от приноса му в световната културна съкровищница. Изложбата разглежда най-важните училищни празници и ритуалите, свързани с тях – освещаването на ново училище, началото и краят на учебната година, училищните изпитания, абитуриентският бал, раздаването на свидетелства и дипломи; честването на патронния празник на училището и юбилейни годишнини, на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, Деня на будителите, Деня на детето, Деня на Земята.

Отделено е място на живота и ритуалите в училищните дружества и съюзи – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, Съюзът на православните християнски дружества на учащата се младеж, Български младежки „Червен кръст”, Съюзът на ученическите неутрални въздържателни дружества, Организацията на българските скаути „Бранник”.


Показани са и първите ученически организации след 1944 г. – ДПО „Септемврийче”, ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз), СНМ (по-късно ДСНМ и ДКМС). Изложбата може да бъде разгледана в зала „Съвременност“ на ямболския Културно-информационен център „Безистен“ до 4 януари 2026 г.


Култура
„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“


Детската фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“, с ръководител Стефка Стоева, покори сцената на националното шоу „България търси талант“ и получи четири категорични „ДА“ от журито.
За публиката и познавачите това признание не е изненада, тъй като малките певци от години прославят родния си град, носейки десетки награди и отличия от престижни конкурси. Именно тези успехи са тяхната визитна картичка, която отвори вратите към телевизионния формат.

На сцената се изявиха 32 талантливи деца, които успяха да предизвикат усмивки и възторг у строгото жури, спечелвайки симпатиите му още с първите изпълнения.
Предстоят следващите етапи от надпреварата, а подкрепата на габровските фенове ще бъде решаваща за бъдещите успехи на формацията.
Поздравления за „Габровски гласчета“ и успех в следващите кръгове!


-
Икономикапреди 7 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Икономикапреди 4 дни
НАП наблюдава борси, тържища и складове в цялата страна
-
Икономикапреди 4 дни
Близо 1000 граждани и фирми дадоха оценка на контролните действия на НАП
-
Новинипреди 4 дни
9-годишният Иван Екимов спечели шахматен турнир в Стражица
-
Културапреди 4 дни
НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“
-
Новинипреди 4 дни
Положиха основния камък на новия параклис кв.“Шенини“ в Габрово
-
Културапреди 4 дни
„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“
-
Културапреди 3 дни
Историческият музей в Дряново с две нови книги