Фондът на художествена галерия „Христо Цокев” разполага само с една, но много характерна творба на един от най-изтъкнатите акварелисти от първата половина на 20 век в България – Павел Францалийски. Тази картина („Зимен пейзаж”) е избрана за акцент на месец януари 2024 година.

Роден в град Самоков, Павел Францалийски се превръща в певеца на Рила планина и като цяло на природата на родния си край. Дори и в градските сюжети, които са се появявали в творчеството му, природните мотиви играят изключително важна роля. В началото на 20 век (през 1907 година), Францалийски завършва Държавното рисувално училище -специалност „Живопис“, в класа на Иван Мърквичка. След дипломирането си той работи за кратко, като учител в София и Стара Загора, а вече от 1910 година се завръща в Самоков и повече от 20 години преподава рисуване в Самоковската гимназия. До края на живота си (1956 година), художникът се занимава с любимото си дело – запечатва живота на родния си град, хората му и богатство на природата посредством живописта.

Организира над 30 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Дупница, Стара Загора, Любляна и Загреб. Участва в пет от общите художествени изложби на Дружеството на независимите художници. Голямото творческо наследство на Павел Францалийски се оказва в значителната степен разпръснато в различни институции и частни колекции, което налага своя отпечатък на фрагментарното представяне за неговото творчество, като цяло. И все пак, днес ние можем да отбележим няколко важни и характерни особености в изкуството на Павел Францалийски. Привързаността към техниката акварел му позволява да балансира между поетичния израз в композициите и реализма на сюжета. С няколко цветни щрихи художникът винаги е успявал да пресъздаде атмосферата и природните състояния. Така, например, и в картината „Зимен пейзаж” от фонда на галерията. Страст към зимни пейзажи е другата характерна черта в творчеството на Павел Францалийски. Меките тонове, светлината идваща, сякаш от самата хартия привличат вниманието на зрителя. Хоризонта в картината се слива с обитаваните къщи, заобиколени от дърветата, които са изпълнени с кафяви, бежови и сиви тонове като граница между небето и земята. Хората се прибират вкъщи, прокарвайки си трудния път в снежното поле. Това изглежда и като метафора за жизнения път или пътят към дома за всеки отделно взет човек. В същото време, природата в творчеството на Павел Францалийски е изпълнена със спокойствие и по-скоро спомага за медитативното съзерцание на състоянията ѝ. Художникът не противопоставя човека към обкръжаващата среда, а го вписва в тази природната цикличност.

Творческото наследство на Павел Францалийски представлява интерес както от художествената, така и от научната страна. То ни дава възможност да погледнем към регионалната художествена сцена в България през първата половина на 20 век, към творческите търсения там. От другата страна, акварелите на Францалийски са неотделимата част от общото наследство на художниците-акварелисти от този период. Художествена галерия „Христо Цокев” кани зрители на среща с творчеството на Павел Францалийски през месец януари 2024.

Автор: Станислав Гончаров.