Свържи се с нас

Култура

„Зимен пейзаж” на Павел Францалийски е акцент на месеца в ХГ „Христо Цокев“

Published

on

Фондът на художествена галерия „Христо Цокев” разполага само с една, но много характерна творба на един от най-изтъкнатите акварелисти от първата половина на 20 век в България – Павел Францалийски. Тази картина („Зимен пейзаж”) е избрана за акцент на месец януари 2024 година.

Роден в град Самоков, Павел Францалийски се превръща в певеца на Рила планина и като цяло на природата на родния си край. Дори и в градските сюжети, които са се появявали в творчеството му, природните мотиви играят изключително важна роля. В началото на 20 век (през 1907 година), Францалийски завършва Държавното рисувално училище -специалност „Живопис“, в класа на Иван Мърквичка. След дипломирането си той работи за кратко, като учител в София и Стара Загора, а вече от 1910 година се завръща в Самоков и повече от 20 години преподава рисуване в Самоковската гимназия. До края на живота си (1956 година), художникът се занимава с любимото си дело – запечатва живота на родния си град, хората му и богатство на природата посредством живописта.

Организира над 30 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Дупница, Стара Загора, Любляна и Загреб. Участва в пет от общите художествени изложби на Дружеството на независимите художници. Голямото творческо наследство на Павел Францалийски се оказва в значителната степен разпръснато в различни институции и частни колекции, което налага своя отпечатък на фрагментарното представяне за неговото творчество, като цяло. И все пак, днес ние можем да отбележим няколко важни и характерни особености в изкуството на Павел Францалийски. Привързаността към техниката акварел му позволява да балансира между поетичния израз в композициите и реализма на сюжета. С няколко цветни щрихи художникът винаги е успявал да пресъздаде атмосферата и природните състояния. Така, например, и в картината „Зимен пейзаж” от фонда на галерията. Страст към зимни пейзажи е другата характерна черта в творчеството на Павел Францалийски. Меките тонове, светлината идваща, сякаш от самата хартия привличат вниманието на зрителя. Хоризонта в картината се слива с обитаваните къщи, заобиколени от дърветата, които са изпълнени с кафяви, бежови и сиви тонове като граница между небето и земята. Хората се прибират вкъщи, прокарвайки си трудния път в снежното поле. Това изглежда и като метафора за жизнения път или пътят към дома за всеки отделно взет човек. В същото време, природата в творчеството на Павел Францалийски е изпълнена със спокойствие и по-скоро спомага за медитативното съзерцание на състоянията ѝ. Художникът не противопоставя човека към обкръжаващата среда, а го вписва в тази природната цикличност.

Творческото наследство на Павел Францалийски представлява интерес както от художествената, така и от научната страна. То ни дава възможност да погледнем към регионалната художествена сцена в България през първата половина на 20 век, към творческите търсения там. От другата страна, акварелите на Францалийски са неотделимата част от общото наследство на художниците-акварелисти от този период. Художествена галерия „Христо Цокев” кани зрители на среща с творчеството на Павел Францалийски през месец януари 2024.

Автор: Станислав Гончаров.

Култура

Търси се нов ръководител на ДФА „Габровче“

Published

on

Община Габрово обяви процедура за подбор на ръководител на Детски фолклорен ансамбъл „Габровче“ – културен символ на града и един от най-изявените детски ансамбли в страната.

Основан преди близо половин век, ансамбълът е носител на многобройни отличия и е известен със своите автентични възстановки на български обичаи, сценични костюми и хореографии, аплодирани в България и по света.

Кандидатите трябва да имат висше образование в областта на музикалното или танцовото изкуство, да познават различните стилове на българския фолклор и да притежават управленски и комуникационни умения.

Позицията предлага срочен трудов договор за пет години, мотивиращо възнаграждение, бонуси за стаж и работа в творческа среда. Подборът ще се извършва в три етапа: проверка на документи, представяне и защита на концепция за развитие на ансамбъла и интервю с комисията.

Необходимите документи трябва да бъдат подадени до 25 август 2025 г., 16:00 ч., в деловодството на Община Габрово (пл. „Възраждане“ № 3) или по електронна поща. Допълнителна информация и проект на длъжностна характеристика са достъпни в отдел „УЧР“ и на сайта на Общината, в раздел „Кариера“.

Зареди още

Култура

Откриха древна византийска златна монета на крепостта Хоталич (снимки)

Published

on

Ценната находка е намерена по време на редовните археологически проучвания, провеждани от Исторически музей – Севлиево, финансирани от Министерство на културата и Община Севлиево. Научният ръководител на обекта Надежда Ботева и нейният екип ще продължат работата си до края на месец август. ​

Монетата е тремис на византийския император Юстин II (565 – 578). Тремисът е най-малкият номинал на византийските златни монети. Тежи 1,5 грама и има диаметър 18 мм. Изработена е от злато с много висока проба – 22-23 карата.

Сечена е във византийската столица Константинопол. ​На лицевата ѝ част е образът на императора, с диадема, облечен с броня. Император Юстин II наследява трона след един от най-славните византийски императори – Юстиниан Велики (527 – 565). Юстин II не успява да се справи с множеството проблеми, които наследява вследствие на амбициозната политика на предшественика си. Империята губи територии и затъва във финансова криза. Императорът се разболява от психическо разстройство и умира. ​

На обратната страна на монетата е изобразена богинята на Победата (лат. Victoria), в ход на дясно, глава на ляво, държи венец и сфера с кръст. ​

За 46-те години, в които се провеждат разкопки на крепостта, във фонда на Историческия музей в Севлиево са постъпили три златни монети. Те са открити през 80-те години на ХХ в.

Последната златна находка ще бъде показана в Хаджистояновото училище по повод празниците на Севлиево през октомври и ще заеме своето място в постоянната експозиция “Археология”.

Зареди още

Култура

МК „Весела“ с нови награди от международен конкурс

Published

on

Шестима талантливи пианисти от Музикален клуб „Весела”, с педагог Весела Пенева, блеснаха на Деветото издание на Международния конкурс за инструменталисти „Трявна Арт” 2025.

С първи места и златни медали бяха отличени добре познатите лауреати от десетки национални и международни прояви – Полина Флориду (10 клас, IV възрастова група), Лорен Николова (5 клас, III възрастова група) и Невин Халил (2 клас, II възрастова група).

Сребърни медали завоюваха Ай Хасегава (9 клас) с нова конкурсна програма и дебютантът Александър Стоянов (5 клас), за когото това бе първо участие на сцена. Бронзов медал спечели Иво Велков (8 клас) при своето второ явяване в конкурса.

Представянето на младите габровски пианисти отново бе високо оценено от журито с председател проф. Томислав Байнов (Германия).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица