Свържи се с нас

Култура

Картина на Иван Георгиев е акцент на месец май в Галерията

Published

on

За акцент на месец май Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово представя картината на художника Иван Георгиев – Дългия – „Пейзаж”, създадена по време на участието му в Международния пленер по живопис „Боженци” през 1975 година.

Мекотата на пастелa, с който е направена творбата, пресъздава сюжета, подчертавайки многообразие от зелени преходи и плавни очертания на природните ландшафти, заобикалящи село Боженци.

Използвайки природната цветова гама, художникът засилва усещането за спокойствие и хармония, изпълващи това прочуто историческо място.

Екипът на галерията покани доц. Цветан Колев да представи автора.

Като птичка божия Иван Георгиев – Дългия Творчеството е тайна на свободата. Тайната на свободата е неизменима. Тя е бездна. Незнайно поради какви причини, обстоятелства или по божия прихóт от село могат да се родят люде с аристократично излъчване и поведение. Излъчват аристократизъм не по произход, а по одареност в каквато и да е област на човешките отношения. Такъв беше Иван Георгиев – Дългия. Природно белязан с предначертана съдба да бъде свободен творец в най-широкия смисъл на творческата и житейска свобода. Съдбата бе му отредила път, различен от отъпкания път на хората с неговия произход, да търси посоката, която ще го отведе към свободния творчески живот. Този негов вътрешен стремеж към свободна житейска изява преминава през желание да постъпи в семинарията, вероятно като осъзнава интуитивно, че освен свобода за творчеството, трябва да се премине и през вярата. Незнайно защо напуска семинарията, може би заради безкрайния му стремеж към пълна свобода. Кандидатства в Художествената гимназия в София, където е приет веднага. Явно са оценили безрезервно таланта му. Иван е осъзнат талант. Не се съмнява или колебае в качествата си на творец. Пътят му е предначертан към творчески живот. На него не му е бил нужен дългия, бавен, изсушаващ процес на обучение, който не винаги води до свободен полет на творческите идеи. Талантът му е достатъчно силен, за да го поведе по свой път. Вярваше в таланта си без да е самовлюбен. Напуска гимназията и заживява като птичка божия, като се води от емоцията на творческите и житейски предизвекателства. Творчеството му се отличава със своя самобитност – търсещ нови форми без да е повлиян от странични примери, без да навлиза в каквито и да било „-изми”. Изгради си свой творчески и житейски свят, със свой прочит на заобикалящото го. Превъплъщаваше се в участник в този измислен свят. Твореше в него и за него. Странното при него беше, че въпреки паралелността на този фантазен свят, беше абсолютно земен, привлекателен и близък за зрителя. Това произхожда от безкрайно впечатлителната му натура към всичко заобикалящо го. Оттам е и съпричастността към всички жанрове в живописта – природа, портрет, композиция. В живота имаше склонност към превъплъщаване в образи на хора от родопския край. Боготвореше родопската музика, песен, планината и хората. Той, дунавското чедо, се прехласваше по Родопите. Купи си гайда и пееше любимите си родопски песни. Опита се да живее на село по подобен модел на планински човек. Имаше една странна слабост да прави дувари. Тази слабост се съчетаваше с безкрайния му перфекционизъм в живописта по особен начин. Правеше ги не по необходимост или за препитание, а като поетично задоволяване на страстта си към съвършенство. С това си умение се гордееше, имаше нещо философско в реденето на камъка, граничещо с поезия. Никога не ги завършваше, не това беше целта на идеята. Беше си изградил собствена философия, много смислена, учудващо дълбока и то без да е ползвал първоизточници. Беше достигнал по свой път до много житейски въпроси. Не се смущаваше от несретния си начин на живот, не му тежеше грижата за насъщния. За това му помагаше аристократичното му чувство за живота и най-вече стремежът към необвързаност с житейските проблеми. Творчеството на Иван Георгиев не е голямо по обем. Всяка картина беше извървян път, преживяване, емоция и дълбоко вживяване в замисъла. Стремеж към перфектно изпълнение. Безкраен, почти болезнен стремеж към съвършенство. Рисунките му бяха особена част от творчеството му, изпети с безкрайна нежност, стигаща до музикалност. Носеха голяма енергия и дълбочина, почти колкото живописните му платна. Като повечето художници Иван се стремеше към почти невъзможното съвършенство на мисълта и формата в този свят. Това го доведе практически до отказ за твори по нататък. Въпреки всичко животът би бил безличен, постен, без аромата на творчеството на такива художници. Изключенията в живота на такива хора движат изкуството и всички сфери. Без такива хора животът остава скучен и прави човека самотен в претрупания и объркан свят.

Доц. Цветан Колев, художник.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица