Свържи се с нас

Култура

Картина на Иван Георгиев е акцент на месец май в Галерията

Published

on

За акцент на месец май Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово представя картината на художника Иван Георгиев – Дългия – „Пейзаж”, създадена по време на участието му в Международния пленер по живопис „Боженци” през 1975 година.

Мекотата на пастелa, с който е направена творбата, пресъздава сюжета, подчертавайки многообразие от зелени преходи и плавни очертания на природните ландшафти, заобикалящи село Боженци.

Използвайки природната цветова гама, художникът засилва усещането за спокойствие и хармония, изпълващи това прочуто историческо място.

Екипът на галерията покани доц. Цветан Колев да представи автора.

Като птичка божия Иван Георгиев – Дългия Творчеството е тайна на свободата. Тайната на свободата е неизменима. Тя е бездна. Незнайно поради какви причини, обстоятелства или по божия прихóт от село могат да се родят люде с аристократично излъчване и поведение. Излъчват аристократизъм не по произход, а по одареност в каквато и да е област на човешките отношения. Такъв беше Иван Георгиев – Дългия. Природно белязан с предначертана съдба да бъде свободен творец в най-широкия смисъл на творческата и житейска свобода. Съдбата бе му отредила път, различен от отъпкания път на хората с неговия произход, да търси посоката, която ще го отведе към свободния творчески живот. Този негов вътрешен стремеж към свободна житейска изява преминава през желание да постъпи в семинарията, вероятно като осъзнава интуитивно, че освен свобода за творчеството, трябва да се премине и през вярата. Незнайно защо напуска семинарията, може би заради безкрайния му стремеж към пълна свобода. Кандидатства в Художествената гимназия в София, където е приет веднага. Явно са оценили безрезервно таланта му. Иван е осъзнат талант. Не се съмнява или колебае в качествата си на творец. Пътят му е предначертан към творчески живот. На него не му е бил нужен дългия, бавен, изсушаващ процес на обучение, който не винаги води до свободен полет на творческите идеи. Талантът му е достатъчно силен, за да го поведе по свой път. Вярваше в таланта си без да е самовлюбен. Напуска гимназията и заживява като птичка божия, като се води от емоцията на творческите и житейски предизвекателства. Творчеството му се отличава със своя самобитност – търсещ нови форми без да е повлиян от странични примери, без да навлиза в каквито и да било „-изми”. Изгради си свой творчески и житейски свят, със свой прочит на заобикалящото го. Превъплъщаваше се в участник в този измислен свят. Твореше в него и за него. Странното при него беше, че въпреки паралелността на този фантазен свят, беше абсолютно земен, привлекателен и близък за зрителя. Това произхожда от безкрайно впечатлителната му натура към всичко заобикалящо го. Оттам е и съпричастността към всички жанрове в живописта – природа, портрет, композиция. В живота имаше склонност към превъплъщаване в образи на хора от родопския край. Боготвореше родопската музика, песен, планината и хората. Той, дунавското чедо, се прехласваше по Родопите. Купи си гайда и пееше любимите си родопски песни. Опита се да живее на село по подобен модел на планински човек. Имаше една странна слабост да прави дувари. Тази слабост се съчетаваше с безкрайния му перфекционизъм в живописта по особен начин. Правеше ги не по необходимост или за препитание, а като поетично задоволяване на страстта си към съвършенство. С това си умение се гордееше, имаше нещо философско в реденето на камъка, граничещо с поезия. Никога не ги завършваше, не това беше целта на идеята. Беше си изградил собствена философия, много смислена, учудващо дълбока и то без да е ползвал първоизточници. Беше достигнал по свой път до много житейски въпроси. Не се смущаваше от несретния си начин на живот, не му тежеше грижата за насъщния. За това му помагаше аристократичното му чувство за живота и най-вече стремежът към необвързаност с житейските проблеми. Творчеството на Иван Георгиев не е голямо по обем. Всяка картина беше извървян път, преживяване, емоция и дълбоко вживяване в замисъла. Стремеж към перфектно изпълнение. Безкраен, почти болезнен стремеж към съвършенство. Рисунките му бяха особена част от творчеството му, изпети с безкрайна нежност, стигаща до музикалност. Носеха голяма енергия и дълбочина, почти колкото живописните му платна. Като повечето художници Иван се стремеше към почти невъзможното съвършенство на мисълта и формата в този свят. Това го доведе практически до отказ за твори по нататък. Въпреки всичко животът би бил безличен, постен, без аромата на творчеството на такива художници. Изключенията в живота на такива хора движат изкуството и всички сфери. Без такива хора животът остава скучен и прави човека самотен в претрупания и объркан свят.

Доц. Цветан Колев, художник.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица