Свържи се с нас

Култура

Картина на Иван Георгиев е акцент на месец май в Галерията

Published

on

За акцент на месец май Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово представя картината на художника Иван Георгиев – Дългия – „Пейзаж”, създадена по време на участието му в Международния пленер по живопис „Боженци” през 1975 година.

Мекотата на пастелa, с който е направена творбата, пресъздава сюжета, подчертавайки многообразие от зелени преходи и плавни очертания на природните ландшафти, заобикалящи село Боженци.

Използвайки природната цветова гама, художникът засилва усещането за спокойствие и хармония, изпълващи това прочуто историческо място.

Екипът на галерията покани доц. Цветан Колев да представи автора.

Като птичка божия Иван Георгиев – Дългия Творчеството е тайна на свободата. Тайната на свободата е неизменима. Тя е бездна. Незнайно поради какви причини, обстоятелства или по божия прихóт от село могат да се родят люде с аристократично излъчване и поведение. Излъчват аристократизъм не по произход, а по одареност в каквато и да е област на човешките отношения. Такъв беше Иван Георгиев – Дългия. Природно белязан с предначертана съдба да бъде свободен творец в най-широкия смисъл на творческата и житейска свобода. Съдбата бе му отредила път, различен от отъпкания път на хората с неговия произход, да търси посоката, която ще го отведе към свободния творчески живот. Този негов вътрешен стремеж към свободна житейска изява преминава през желание да постъпи в семинарията, вероятно като осъзнава интуитивно, че освен свобода за творчеството, трябва да се премине и през вярата. Незнайно защо напуска семинарията, може би заради безкрайния му стремеж към пълна свобода. Кандидатства в Художествената гимназия в София, където е приет веднага. Явно са оценили безрезервно таланта му. Иван е осъзнат талант. Не се съмнява или колебае в качествата си на творец. Пътят му е предначертан към творчески живот. На него не му е бил нужен дългия, бавен, изсушаващ процес на обучение, който не винаги води до свободен полет на творческите идеи. Талантът му е достатъчно силен, за да го поведе по свой път. Вярваше в таланта си без да е самовлюбен. Напуска гимназията и заживява като птичка божия, като се води от емоцията на творческите и житейски предизвекателства. Творчеството му се отличава със своя самобитност – търсещ нови форми без да е повлиян от странични примери, без да навлиза в каквито и да било „-изми”. Изгради си свой творчески и житейски свят, със свой прочит на заобикалящото го. Превъплъщаваше се в участник в този измислен свят. Твореше в него и за него. Странното при него беше, че въпреки паралелността на този фантазен свят, беше абсолютно земен, привлекателен и близък за зрителя. Това произхожда от безкрайно впечатлителната му натура към всичко заобикалящо го. Оттам е и съпричастността към всички жанрове в живописта – природа, портрет, композиция. В живота имаше склонност към превъплъщаване в образи на хора от родопския край. Боготвореше родопската музика, песен, планината и хората. Той, дунавското чедо, се прехласваше по Родопите. Купи си гайда и пееше любимите си родопски песни. Опита се да живее на село по подобен модел на планински човек. Имаше една странна слабост да прави дувари. Тази слабост се съчетаваше с безкрайния му перфекционизъм в живописта по особен начин. Правеше ги не по необходимост или за препитание, а като поетично задоволяване на страстта си към съвършенство. С това си умение се гордееше, имаше нещо философско в реденето на камъка, граничещо с поезия. Никога не ги завършваше, не това беше целта на идеята. Беше си изградил собствена философия, много смислена, учудващо дълбока и то без да е ползвал първоизточници. Беше достигнал по свой път до много житейски въпроси. Не се смущаваше от несретния си начин на живот, не му тежеше грижата за насъщния. За това му помагаше аристократичното му чувство за живота и най-вече стремежът към необвързаност с житейските проблеми. Творчеството на Иван Георгиев не е голямо по обем. Всяка картина беше извървян път, преживяване, емоция и дълбоко вживяване в замисъла. Стремеж към перфектно изпълнение. Безкраен, почти болезнен стремеж към съвършенство. Рисунките му бяха особена част от творчеството му, изпети с безкрайна нежност, стигаща до музикалност. Носеха голяма енергия и дълбочина, почти колкото живописните му платна. Като повечето художници Иван се стремеше към почти невъзможното съвършенство на мисълта и формата в този свят. Това го доведе практически до отказ за твори по нататък. Въпреки всичко животът би бил безличен, постен, без аромата на творчеството на такива художници. Изключенията в живота на такива хора движат изкуството и всички сфери. Без такива хора животът остава скучен и прави човека самотен в претрупания и объркан свят.

Доц. Цветан Колев, художник.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица