Свържи се с нас

Култура

Лазарнята в село Гарван – празник на любителското творчество

Published

on

Лазарните са характерни празници-събори на населението от габровския край, които се провеждали в миналото веднага след Великден. В габровското село Гарван денят за събора е бил на Томина неделя. Тогава хората дарявали продукти, вещи и пари в подкрепа на храма на селото, който носи името на Свети Димитър. Възстановката на празника тази година се проведе на 29 април на площада пред църквата.

В програмата участваха децата от Детска градина „Дъга”, в Габрово с два пролетни танца, танцьорите от работилницата за хора „Бяла българка” и с най-много изпълнения – домакините от танцовата формация „Гиргини” към клуба за народни танци в читалище „Христо Ботев 2008“ в село Гарван. За пръв път пред публика самодейците показаха новите си народни носии, купени по проекта „неЗабравени традиции”, който спечели съфинансиране по програмата за подкрепа и развитие на любителското творчество към Национален фонд „Култура”. Нов репертоар представи Детско-юношеския Дръм състав с ръководител Георги Георгиев.

Със своя шатра и доброволци гостува Младежкият център в Габрово. В деня на толерантността и солидарността между поколенията юношите се срещнаха и разговаряха с възрастни жени и мъже от селото, които споделиха кулинарни и стопански знания, житейски уроци и личен опит.

Децата от Детска градина „Дъга” се събраха в библиотеката на читалището и се включиха в ателие за рисуване върху глина и дърво чрез нарочни шаблони. Интерес предизвика изложбата с уникални фотографии на дългогодишния учител, пътешественик и любител – фотограф Стефан Христов. Той показа над 200 снимки на природни феномени от цял свят, водопади, мостове, цветя, растения и храсти, хора и градове. Пред децата и гостите той разказа за своите интересни занимания и любопитни факти за запечатаното от неговия обектив.

Празникът събра на площада не само участници в хората, но и зрители, които бяха изкушени от общото настроение. Това допринася за публичното разпространение и популяризиране на танцовото изкуство, практикуваното в любителския състав към читалище „Христо Ботев 2008” в с. Гарван, организатор и домакин на събитието. То е част от дейностите по проекта „неЗабравени традиции”, който осигури финансово подпомагане дейностите на читалището, което работи в областта на любителското творчество и възстановяването им след епидемията. Освен участието на самодейците в три празника, се провеждат серия от разнообразни творчески работилници и ателиета в сферата на визуалните и приложно-декоративните изкуства, часто от които бяха проведени при изключителен интерес.

Подкрепата на проекта, реализиран от читалището, е насочена към поддържане и развитие на творческия потенциал на любителите в изкуствата в няколко различни културни направления – ( български народни танци, художествени работилници, ателиета в сферата на декоративно- приложните изкуства (лендарт занимания – природни картини от природни материали; ателиета за изобразително изкуство – визуални изкуства, живопис, рисуване с водни и темперни бои, рисуване върху текстил; украса на предмети за бита със семена, сено, строителни материали).

Фолклорните събори и творческите работилници, ръководени от творци-професионалисти в съответните сфери, осигуряват широк достъп до разнообразни културни дейности и привличат нови любители в тях, както и нови публики за разпространението им.

Следващото събитие, което допринася за постигането целите на проекта е Летният празник в с. Гергини, по случай деня на Света Марина. Досега самодейците участваха и в Селския мол в деня на духовния празник на Габрово – Петковден и традиционното в миналото „Сгледно хоро”.

Публикацията е по проект „неЗабравени традиции”, по програма „Възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество, Договор № LI-2022-170 15/08/2022.

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица