Свържи се с нас

Култура

„Пазителят на зеленото сърце” от Бисерка Петрова е акцент на месеца в Галерията

Published

on

Традиционно през месец март ХГ „Христо Цокев” организира Национална изложба „Пролетен салон”. В нея официално са поканени жени художнички, които внасят пролетно настроение, колорит и естетика в пространствата на музея. По този повод в рубриката „Акцент на месеца” представяме Бисерка Петрова с творбата „Пазителят на зеленото сърце”. Често пъти художествената галерия търси подобен концептуален синхрон между действията си, тъй като това е част от културната стратегия на институцията.

Пролетта е винаги символ на възраждане, пробуждане и оптимизъм- това са все качества, които се съдържат в женското начало. Избраното живописно произведение е част от пътуващата изложба „Изкуство от центъра”, която е представителна за групата на габровските художници. Проектът, реализиран от ХГ „Христо Цокев” през 2014-та година цели да популяризира творците от централна България, представяйки техните творчески търсения в страната и чужбина.

Бисерка Петрова е родом от град Горна Оряховица. Гимназиално образование получава в ССХУ за ПИ Трявна, а висше във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” със специалност Графика. През 1987 г. е назначена за редовен преподавател по Рисуване и Пластична анатомия в художествената гимназия в Трявна, която днес носи наименованието НГПИ „Тревненска школа”. Дългогодишната й преподавателска кариера дава възможност на поколения артисти да открият своето творческо верою и да получат висока професионална подготовка.

Като автор Бисерка Петрова се отличава със силно индивидуален прочит на разнообразните теми, които изследва. Произведенията й са наситени с творчески заряд, философия и не на последно място с майсторство и владеене на рисунката, цвета, графичните техники и технологии. Има над шест самостоятелни изложби. Участва в регионални, национални и международни изложби, пленери и симпозиуми. Нейни творби са притежание на частни колекции и галерии в България, Швейцария, Германия, Италия, Англия и Япония. През 2003-та година получава наградата за рисунка от биеналето в град Габрово. През 2011-та е лауреат на почетен диплом от първото биенале на рисунката в град Велико Търново.

Силната чувствителност на художничката й позволява да въздейства на много нива. Високата й грамотност и талант по отношение на рисунката, активира визуалния аспект, пленяващ с разнообразие от форми, графични ефекти и прийоми. Темите, които разработва често пъти използват езоповия език, митологията, хармонират с човешкото. Една от многото посоки на търсене на Бисерка Петрова е свързана с българската етнография, религиозното и мистичното. Понякога по-илюстративни, работите й превеждат зрителя през тайнствени пространства, древни разкази или целят да събудят, замислят, дори да предизвикат носталгия. „Пазителят на зеленото сърце” ни среща с онази красота на иносказателното, на творческия замисъл, при които минималните средства за изразяване предизвикват размисъл.

Творбата говори за убежището не само като място, осигуряващо сигурност, но и понякога представляващо затвор. Сърцето е най-финия инструмент на художника. Там са заключени мечтите, търсенията и важните въпроси. В случая, сюжетният физически затвор предполага процес и бъдеще, ако бихме могли да оприличим зеления обект в композицията на яйце (предвид формата). Това бъдеще би могло да бъде свобода и полет, и именно там се очертава позитивизмът на произведението. „Пазителят на зеленото сърце” по-скоро говори за очакване на промяна. От едно наглед скрито и затворено пространство да бъдат генерирани нови и светли хоризонти.

Конкретната творба на Бисерка Петрова притежава и редица качества на композицията, създаваща динамика и същевременно монументалност, контраст и живописност, въпреки пестеливия колорит. Отново присъстват графичните похвати, особено върху детайлите на зеления обект. Качествата и мисленето, които притежава авторката са винаги повлияни от нейната тясна специалност-графиката.

„Пазителят на зеленото сърце” ни въвежда в очакване на нещо по- добро, по-светло и свободно. Това са всъщност желанията и търсенията на изкуството отвъд формата и концепцията. Основните му цели да пробужда и вдъхновява към по-добър живот са вечни.

Автор: д-р Деян Боев.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица