Свържи се с нас

Култура

„Пазителят на зеленото сърце” от Бисерка Петрова е акцент на месеца в Галерията

Published

on

Традиционно през месец март ХГ „Христо Цокев” организира Национална изложба „Пролетен салон”. В нея официално са поканени жени художнички, които внасят пролетно настроение, колорит и естетика в пространствата на музея. По този повод в рубриката „Акцент на месеца” представяме Бисерка Петрова с творбата „Пазителят на зеленото сърце”. Често пъти художествената галерия търси подобен концептуален синхрон между действията си, тъй като това е част от културната стратегия на институцията.

Пролетта е винаги символ на възраждане, пробуждане и оптимизъм- това са все качества, които се съдържат в женското начало. Избраното живописно произведение е част от пътуващата изложба „Изкуство от центъра”, която е представителна за групата на габровските художници. Проектът, реализиран от ХГ „Христо Цокев” през 2014-та година цели да популяризира творците от централна България, представяйки техните творчески търсения в страната и чужбина.

Бисерка Петрова е родом от град Горна Оряховица. Гимназиално образование получава в ССХУ за ПИ Трявна, а висше във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” със специалност Графика. През 1987 г. е назначена за редовен преподавател по Рисуване и Пластична анатомия в художествената гимназия в Трявна, която днес носи наименованието НГПИ „Тревненска школа”. Дългогодишната й преподавателска кариера дава възможност на поколения артисти да открият своето творческо верою и да получат висока професионална подготовка.

Като автор Бисерка Петрова се отличава със силно индивидуален прочит на разнообразните теми, които изследва. Произведенията й са наситени с творчески заряд, философия и не на последно място с майсторство и владеене на рисунката, цвета, графичните техники и технологии. Има над шест самостоятелни изложби. Участва в регионални, национални и международни изложби, пленери и симпозиуми. Нейни творби са притежание на частни колекции и галерии в България, Швейцария, Германия, Италия, Англия и Япония. През 2003-та година получава наградата за рисунка от биеналето в град Габрово. През 2011-та е лауреат на почетен диплом от първото биенале на рисунката в град Велико Търново.

Силната чувствителност на художничката й позволява да въздейства на много нива. Високата й грамотност и талант по отношение на рисунката, активира визуалния аспект, пленяващ с разнообразие от форми, графични ефекти и прийоми. Темите, които разработва често пъти използват езоповия език, митологията, хармонират с човешкото. Една от многото посоки на търсене на Бисерка Петрова е свързана с българската етнография, религиозното и мистичното. Понякога по-илюстративни, работите й превеждат зрителя през тайнствени пространства, древни разкази или целят да събудят, замислят, дори да предизвикат носталгия. „Пазителят на зеленото сърце” ни среща с онази красота на иносказателното, на творческия замисъл, при които минималните средства за изразяване предизвикват размисъл.

Творбата говори за убежището не само като място, осигуряващо сигурност, но и понякога представляващо затвор. Сърцето е най-финия инструмент на художника. Там са заключени мечтите, търсенията и важните въпроси. В случая, сюжетният физически затвор предполага процес и бъдеще, ако бихме могли да оприличим зеления обект в композицията на яйце (предвид формата). Това бъдеще би могло да бъде свобода и полет, и именно там се очертава позитивизмът на произведението. „Пазителят на зеленото сърце” по-скоро говори за очакване на промяна. От едно наглед скрито и затворено пространство да бъдат генерирани нови и светли хоризонти.

Конкретната творба на Бисерка Петрова притежава и редица качества на композицията, създаваща динамика и същевременно монументалност, контраст и живописност, въпреки пестеливия колорит. Отново присъстват графичните похвати, особено върху детайлите на зеления обект. Качествата и мисленето, които притежава авторката са винаги повлияни от нейната тясна специалност-графиката.

„Пазителят на зеленото сърце” ни въвежда в очакване на нещо по- добро, по-светло и свободно. Това са всъщност желанията и търсенията на изкуството отвъд формата и концепцията. Основните му цели да пробужда и вдъхновява към по-добър живот са вечни.

Автор: д-р Деян Боев.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица