Свържи се с нас

Култура

„Житейски истории” разбулва съвместна фотографска изложба на Антон Даскалов и Елена Ангелова

Published

on

„Житейски истории” е съвместна фотографска изложба на Антон Даскалов и Елена Ангелова. Двамата представят сериите си „Живот на ръба” и „Душата на рибаря”, в които насочват вниманието към част от житейските истории, които ни заобикалят.

Откриването на изложбата ще е на 17 февруари, от 17:30 ч., в Бялата галерия на Народно читалище „Развитие- 1870”.

Две серии с фотографии, разбулващи житейски истории. В „Живот на ръба” Антон Даскалов обръща поглед към това как хората без дом се справят с базовите си житейските потребности. Те са там – на ръба! Отритнати от обществото, което твърди, че знае отлично за тяхното съществуване. Те обаче биват заобикаляни от разстояние в момента, когато попаднат дори бегло в полезрението ни. Знаем ли къде живеят, как се хранят или какво правят през деня? Защото те имат същите базови нужди като всички нас. Те са там – на ръба и се справят, както могат! А ние къде сме?

В серията „Душата на рибаря” Елена Ангелова улавя духа и романтиката на риболова по българското черноморие. В най-студения сутрешен час, когато все още всичко е притихнало в очакване на слънцето, на пристанището се появява дискретно раздвижване. Едва доловими силуети се събират на групички – кой с цигара, кой с чаша, от която се надига пара от ароматно кафе. Водят се кратки, отривисти разговори и сякаш по някакъв невидим сигнал всички се насочват към привързаните за пристана лодки. То ги е повикало. Въжетата се отвързват, лодките бавно се отделят от кея и се загубват в прегръдките на сутрешната мараня.

Антон Даскалов e фотограф, развиващ самостоятелни дългосрочни проекти в областта на документалната фотография. Неговият проект за изоставената болница по белодробни болести в с. Радунци получи награда на публиката в конкурса за фотокнига на Галерия „Синтезис“ и бе финалист в международния конкурс „ФОДАР 2021“.  През 2022-а година бе представена дебютната му изложба „Живот на ръба“, която бе показана по време на „Европейски месец на фотографията 2022”, организиран от НСФА „Янка Кюркчиева“. От пролетта на 2021-а година работи като фотограф на свободна практика за столичния Сатиричен театър „Алеко Константинов“.Елена Ангелова от няколко години работи в сферата на документалната и социална фотография. Със серията „Душата на рибаря” печели второ място в престижният български конкурс – „БГ Прес Фото” в категория „Фотосерии”. През 2022-а година в София бе представена дебютната ѝ изложба „Душата на рибаря“.

Двамата фотографи често работят по съвместни проекти, които включват интервюта и документални филми, свързани с българската фотография. Заедно осъществяват общата серия „Извън решетките“, посветена на условията на живот на бездомните кучета в приютите. Тя е показвана в груповите изложби „Фрагменти“ и  „Обич назаем“ през 2021 г. Не пропускайте „Житейски истории” – съвместната фотографска изложба на Антон Даскалов и Елена Ангелова!

Датата – 17 февруари, часът – 17:30, мястото – Бялата галерия на Народно читалище „Развитие-1870”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица