Свържи се с нас

Култура

„Житейски истории” разбулва съвместна фотографска изложба на Антон Даскалов и Елена Ангелова

Published

on

„Житейски истории” е съвместна фотографска изложба на Антон Даскалов и Елена Ангелова. Двамата представят сериите си „Живот на ръба” и „Душата на рибаря”, в които насочват вниманието към част от житейските истории, които ни заобикалят.

Откриването на изложбата ще е на 17 февруари, от 17:30 ч., в Бялата галерия на Народно читалище „Развитие- 1870”.

Две серии с фотографии, разбулващи житейски истории. В „Живот на ръба” Антон Даскалов обръща поглед към това как хората без дом се справят с базовите си житейските потребности. Те са там – на ръба! Отритнати от обществото, което твърди, че знае отлично за тяхното съществуване. Те обаче биват заобикаляни от разстояние в момента, когато попаднат дори бегло в полезрението ни. Знаем ли къде живеят, как се хранят или какво правят през деня? Защото те имат същите базови нужди като всички нас. Те са там – на ръба и се справят, както могат! А ние къде сме?

В серията „Душата на рибаря” Елена Ангелова улавя духа и романтиката на риболова по българското черноморие. В най-студения сутрешен час, когато все още всичко е притихнало в очакване на слънцето, на пристанището се появява дискретно раздвижване. Едва доловими силуети се събират на групички – кой с цигара, кой с чаша, от която се надига пара от ароматно кафе. Водят се кратки, отривисти разговори и сякаш по някакъв невидим сигнал всички се насочват към привързаните за пристана лодки. То ги е повикало. Въжетата се отвързват, лодките бавно се отделят от кея и се загубват в прегръдките на сутрешната мараня.

Антон Даскалов e фотограф, развиващ самостоятелни дългосрочни проекти в областта на документалната фотография. Неговият проект за изоставената болница по белодробни болести в с. Радунци получи награда на публиката в конкурса за фотокнига на Галерия „Синтезис“ и бе финалист в международния конкурс „ФОДАР 2021“.  През 2022-а година бе представена дебютната му изложба „Живот на ръба“, която бе показана по време на „Европейски месец на фотографията 2022”, организиран от НСФА „Янка Кюркчиева“. От пролетта на 2021-а година работи като фотограф на свободна практика за столичния Сатиричен театър „Алеко Константинов“.Елена Ангелова от няколко години работи в сферата на документалната и социална фотография. Със серията „Душата на рибаря” печели второ място в престижният български конкурс – „БГ Прес Фото” в категория „Фотосерии”. През 2022-а година в София бе представена дебютната ѝ изложба „Душата на рибаря“.

Двамата фотографи често работят по съвместни проекти, които включват интервюта и документални филми, свързани с българската фотография. Заедно осъществяват общата серия „Извън решетките“, посветена на условията на живот на бездомните кучета в приютите. Тя е показвана в груповите изложби „Фрагменти“ и  „Обич назаем“ през 2021 г. Не пропускайте „Житейски истории” – съвместната фотографска изложба на Антон Даскалов и Елена Ангелова!

Датата – 17 февруари, часът – 17:30, мястото – Бялата галерия на Народно читалище „Развитие-1870”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица