Свържи се с нас

Култура

Интересни факти за празнуването на коледните празници в миналото

Published

on

Интересни факти за празнуването на коледните празници разкриват записките на Богомил Даскалов от 30-те год. на XX в.
Автор: Стефка Вуцова, гл. експерт Държавен архив – Габрово

През тази седмица навлязохме в коледния цикъл от празници, който е съпроводен с редица традици, обичаи и поверия. Въпреки че много от тях вече са забравени във времето, някои от тях все още са запазени в бита на съвременния българин. Традициите и обичаите на българите като народ са сходни, но хората във всеки регион добавят в обредността по  нещо, което е типично и харакатерно именно за техния край.

В Държавен архия Габрово се съхраняват записки за традициите и обичаите на тревненци по коледните празници, водени от Богомил Даскалов (1876-1944) – дългогодишен учител, изследовател, общественик. От 1935 г., когато приключва изцяло с учителстването, той се отдава напълно на творческа работа и  журналистика. От творческата си дейност Б. Даскалов оставя ценни проучвания за културното и историческо минало на Трявна, тревненския край, свързани с него личности др.

Записките на Богомил Даскалов са допълнени и от обредността за Игнажден, Сурваки, Богоявление и др. Те са ценен изворов материал и разкриват елементи от материалната култура на тревненци, като бит, храна, облекло и др., социална култура, фолклор и т.н.

Най-подробни са сведенията, които той дава за т.нар. „Къден вечер”. За нея той разказва, че „Къден вечер в Тревненско се тачи три пъти: срещу Коледа (24 дек.), срещу Сурваки (31дек.) и срещу Богоявление (5 ян.). Къден вечер срещу Коледа, което се казва и Бъден вечер (твърде рядко) в много отдавнашно време се е отпразнувал с много обреди, обаче постепенно са изоставени и запазило се е следното: На 24 декември срещу Колада се изнася от дръвника голям пън, поставя се на огнището, запалва се и се не гаси цяла нощ… Ако огънят се загаси, това предвещава най-големи бедствия и сиромашия. Софрата (паралията) се слага твърде рано и на нея се поставят ястията, които ще се ядат: боб и армея, леща, ошав, орехи и хляб; всичките ястия студени.

В по-старите времена направяли за тая вечер прясна пита (безквасна), в която се замесвала чиста пара (сребърна). Питата се разчупвала на толкова комати, колкото души са били вкъщи и давали всякому по едно парче. Комуто се паднела парата, на него бивал късмета за цялата година. Ако при разчупване на питата, парата падне, това било знак за нещастие: щяло да умре някой от тази къща през годината.

Когато стане време за вечеряне, всички от къщи, даже и слуги и слугини, събират се около трапезата прави и гологлави. На всяка гостба и на питата има запалена по една вощена свещица. Обезателно е да има и варено жито с орехи на софрата. Най-старият вкъщи захваща да чете молитвата за вечеряне….Със свършване молитвата, през време на която всички се кръстят, най-старият взима димящата с тамян ручка и прикадява първом към иконата, а след това софрата. След това подава ручката на най-старата жена. Стопанаката взима една запалена вощеница и с ручката отива и прикадява всичките стаи, зимника, обора… с една реч всички сгради. Като се върне от каденето всички сядат и започват да вечерят. Като се нахранят (не до насищане) изчита старейшината молитвите „Достойно естъ” и „Молитваят святих отец…” и софрата се вдига изцяло без да се разтребва или махне нещо от нея и се поставя настрана. От тая трапеза, от останалите от Бъдни вечер угрезки, се яде на сутрината след връщане от църквата, та тогава се отговява със специалната коледна трапеза.

Богомил Даскалов посочва, че тревненци са сядали ниско на земята, а по-състоятелните са поставяли трапеза – паралия.

Снимка на коледари от Трявна, 1925 г., ДА – Габрово

На 25 декември, на Коледа, „щом чукне черква домашните всички се разбуждат, обличат в чисти нови дрехи и отиват на църква; само слугините и момичетата остават вкъщи.”, т.к. момичетата в Трявна не ходят на църква освен на причестяване. „Като пусне църква всички се връщат вкъщи и сядат на трапезата….След като хапнат малко от постната трапеза, бащата става, взема един дълъг прът нарочно приготвен за това, пъхва го в куминя и ръгва попа с думите: „Хайде! Много здраве, попе, и догодина със здраве!”. До това време, докато не ръгне попа, никой не смее да се облажи. Докато бащата върши тая работа с комина, майката раздига паниците от снощната гостба и изново нарежда софрата с ядене от шопаря”.  В бележки след текста Богомил Даскалов пояснява, че „ръгването на попа“ става повече, за да се оправдае измамата, която майката често пъти упражнява към децата. „Първото хапване блажно трябва да бъде пилешка чорба, а не свинско. След чорбата се слага кървавицата, след нея – яхния направена от сладкия кокал  и най – после кебап от малките рибици. … След тоя обяд, често пъти се ляга наново да се спи няколко часа, след което се тръгва на гости. …“.

Приготовленията за Коледа започват 2-3 дни по-рано със закалане на шопаря, което съставлява най-голямата радост за децата па и за възрастни. Преди да се заколи прасето се изкопава трап длъгнест до 1 метър, широк до 30 см. и дълбок до 50 см., в който се наклада огън от сухи дърва, над огъня се простират две дебели цепениции  харания с вода да се топли. Закланият шопар се довлича до огъня и преди да се пърли се оскубват дългите косми по гърба – четина…, която се продава на евреите по сбора за шекер. След опърлянето, прасето се полага на наклонено дъсчено одърче, завива се за малко време, докато работниците сръбнат чаша две сливовица. Почва стъргането и измиването с топла вода, а след това почистване, пак се завива с чувал или чергица „да спи!”. Пак чаша две ракии. Разпара се и се изваждат вътрешните части. Децата седят да гледат до момента, когато грабнат мехуря, от който си правят играчки „гайдичка”. Жените се разпореждат да разпределят вътрешните части: за кървавица, за наденица, за кебап, за мас, за сланина и пр. Най-голямо е вниманието да се направи сланина, която е почти единственото ядене през годината. Нареждат се и се осоляват частите в кацата с оглед кое кога ще се яде: Сладкия кокал  – на Колада, малките рибици – също, патето на Стефановден, пачата – на Васил, ребрата на Богоявление и пр. ….

Култура

Кукленият театър получи отличие от Китай

Published

on

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.

Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на  Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.

Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.

Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.

Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.

Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.

Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.

Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация  за подкрепа на културни проекти.

Зареди още

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Култура

Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Published

on

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.

Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.

Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.

„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица