Свържи се с нас

Култура

Интересни факти за празнуването на коледните празници в миналото

Published

on

Интересни факти за празнуването на коледните празници разкриват записките на Богомил Даскалов от 30-те год. на XX в.
Автор: Стефка Вуцова, гл. експерт Държавен архив – Габрово

През тази седмица навлязохме в коледния цикъл от празници, който е съпроводен с редица традици, обичаи и поверия. Въпреки че много от тях вече са забравени във времето, някои от тях все още са запазени в бита на съвременния българин. Традициите и обичаите на българите като народ са сходни, но хората във всеки регион добавят в обредността по  нещо, което е типично и харакатерно именно за техния край.

В Държавен архия Габрово се съхраняват записки за традициите и обичаите на тревненци по коледните празници, водени от Богомил Даскалов (1876-1944) – дългогодишен учител, изследовател, общественик. От 1935 г., когато приключва изцяло с учителстването, той се отдава напълно на творческа работа и  журналистика. От творческата си дейност Б. Даскалов оставя ценни проучвания за културното и историческо минало на Трявна, тревненския край, свързани с него личности др.

Записките на Богомил Даскалов са допълнени и от обредността за Игнажден, Сурваки, Богоявление и др. Те са ценен изворов материал и разкриват елементи от материалната култура на тревненци, като бит, храна, облекло и др., социална култура, фолклор и т.н.

Най-подробни са сведенията, които той дава за т.нар. „Къден вечер”. За нея той разказва, че „Къден вечер в Тревненско се тачи три пъти: срещу Коледа (24 дек.), срещу Сурваки (31дек.) и срещу Богоявление (5 ян.). Къден вечер срещу Коледа, което се казва и Бъден вечер (твърде рядко) в много отдавнашно време се е отпразнувал с много обреди, обаче постепенно са изоставени и запазило се е следното: На 24 декември срещу Колада се изнася от дръвника голям пън, поставя се на огнището, запалва се и се не гаси цяла нощ… Ако огънят се загаси, това предвещава най-големи бедствия и сиромашия. Софрата (паралията) се слага твърде рано и на нея се поставят ястията, които ще се ядат: боб и армея, леща, ошав, орехи и хляб; всичките ястия студени.

В по-старите времена направяли за тая вечер прясна пита (безквасна), в която се замесвала чиста пара (сребърна). Питата се разчупвала на толкова комати, колкото души са били вкъщи и давали всякому по едно парче. Комуто се паднела парата, на него бивал късмета за цялата година. Ако при разчупване на питата, парата падне, това било знак за нещастие: щяло да умре някой от тази къща през годината.

Когато стане време за вечеряне, всички от къщи, даже и слуги и слугини, събират се около трапезата прави и гологлави. На всяка гостба и на питата има запалена по една вощена свещица. Обезателно е да има и варено жито с орехи на софрата. Най-старият вкъщи захваща да чете молитвата за вечеряне….Със свършване молитвата, през време на която всички се кръстят, най-старият взима димящата с тамян ручка и прикадява първом към иконата, а след това софрата. След това подава ручката на най-старата жена. Стопанаката взима една запалена вощеница и с ручката отива и прикадява всичките стаи, зимника, обора… с една реч всички сгради. Като се върне от каденето всички сядат и започват да вечерят. Като се нахранят (не до насищане) изчита старейшината молитвите „Достойно естъ” и „Молитваят святих отец…” и софрата се вдига изцяло без да се разтребва или махне нещо от нея и се поставя настрана. От тая трапеза, от останалите от Бъдни вечер угрезки, се яде на сутрината след връщане от църквата, та тогава се отговява със специалната коледна трапеза.”

Богомил Даскалов посочва, че тревненци са сядали ниско на земята, а по-състоятелните са поставяли трапеза – паралия.

Снимка на коледари от Трявна, 1925 г., ДА – Габрово

На 25 декември, на Коледа, „щом чукне черква домашните всички се разбуждат, обличат в чисти нови дрехи и отиват на църква; само слугините и момичетата остават вкъщи.”, т.к. момичетата в Трявна не ходят на църква освен на причестяване. „Като пусне църква всички се връщат вкъщи и сядат на трапезата….След като хапнат малко от постната трапеза, бащата става, взема един дълъг прът нарочно приготвен за това, пъхва го в куминя и ръгва попа с думите: „Хайде! Много здраве, попе, и догодина със здраве!”. До това време, докато не ръгне попа, никой не смее да се облажи. Докато бащата върши тая работа с комина, майката раздига паниците от снощната гостба и изново нарежда софрата с ядене от шопаря”.  В бележки след текста Богомил Даскалов пояснява, че „ръгването на попа“ става повече, за да се оправдае измамата, която майката често пъти упражнява към децата. „Първото хапване блажно трябва да бъде пилешка чорба, а не свинско. След чорбата се слага кървавицата, след нея – яхния направена от сладкия кокал  и най – после кебап от малките рибици. … След тоя обяд, често пъти се ляга наново да се спи няколко часа, след което се тръгва на гости. …“.

Приготовленията за Коледа започват 2-3 дни по-рано със закалане на шопаря, което съставлява най-голямата радост за децата па и за възрастни. Преди да се заколи прасето се изкопава трап длъгнест до 1 метър, широк до 30 см. и дълбок до 50 см., в който се наклада огън от сухи дърва, над огъня се простират две дебели цепениции  харания с вода да се топли. Закланият шопар се довлича до огъня и преди да се пърли се оскубват дългите косми по гърба – четина…, която се продава на евреите по сбора за шекер. След опърлянето, прасето се полага на наклонено дъсчено одърче, завива се за малко време, докато работниците сръбнат чаша две сливовица. Почва стъргането и измиването с топла вода, а след това почистване, пак се завива с чувал или чергица „да спи!”. Пак чаша две ракии. Разпара се и се изваждат вътрешните части. Децата седят да гледат до момента, когато грабнат мехуря, от който си правят играчки „гайдичка”. Жените се разпореждат да разпределят вътрешните части: за кървавица, за наденица, за кебап, за мас, за сланина и пр. Най-голямо е вниманието да се направи сланина, която е почти единственото ядене през годината. Нареждат се и се осоляват частите в кацата с оглед кое кога ще се яде: Сладкия кокал  – на Колада, малките рибици – също, патето на Стефановден, пачата – на Васил, ребрата на Богоявление и пр. …. „

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Култура

РБ „Априлов – Палаузов“ с подарък към четящите хора в Габрово

Published

on

*Използваното фоново изображение е на Тодор Тодоров
– фотограф.

По повод своята 165-годишнина Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ прави подарък на четящите габровци – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 26 октомври 2026 г.

Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 евро също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.

При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.

Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник) 2026 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица