Култура
Интересни факти за празнуването на коледните празници в миналото

Интересни факти за празнуването на коледните празници разкриват записките на Богомил Даскалов от 30-те год. на XX в.
Автор: Стефка Вуцова, гл. експерт Държавен архив – Габрово
През тази седмица навлязохме в коледния цикъл от празници, който е съпроводен с редица традици, обичаи и поверия. Въпреки че много от тях вече са забравени във времето, някои от тях все още са запазени в бита на съвременния българин. Традициите и обичаите на българите като народ са сходни, но хората във всеки регион добавят в обредността по нещо, което е типично и харакатерно именно за техния край.
В Държавен архия Габрово се съхраняват записки за традициите и обичаите на тревненци по коледните празници, водени от Богомил Даскалов (1876-1944) – дългогодишен учител, изследовател, общественик. От 1935 г., когато приключва изцяло с учителстването, той се отдава напълно на творческа работа и журналистика. От творческата си дейност Б. Даскалов оставя ценни проучвания за културното и историческо минало на Трявна, тревненския край, свързани с него личности др.
Записките на Богомил Даскалов са допълнени и от обредността за Игнажден, Сурваки, Богоявление и др. Те са ценен изворов материал и разкриват елементи от материалната култура на тревненци, като бит, храна, облекло и др., социална култура, фолклор и т.н.
Най-подробни са сведенията, които той дава за т.нар. „Къден вечер”. За нея той разказва, че „Къден вечер в Тревненско се тачи три пъти: срещу Коледа (24 дек.), срещу Сурваки (31дек.) и срещу Богоявление (5 ян.). Къден вечер срещу Коледа, което се казва и Бъден вечер (твърде рядко) в много отдавнашно време се е отпразнувал с много обреди, обаче постепенно са изоставени и запазило се е следното: На 24 декември срещу Колада се изнася от дръвника голям пън, поставя се на огнището, запалва се и се не гаси цяла нощ… Ако огънят се загаси, това предвещава най-големи бедствия и сиромашия. Софрата (паралията) се слага твърде рано и на нея се поставят ястията, които ще се ядат: боб и армея, леща, ошав, орехи и хляб; всичките ястия студени.
В по-старите времена направяли за тая вечер прясна пита (безквасна), в която се замесвала чиста пара (сребърна). Питата се разчупвала на толкова комати, колкото души са били вкъщи и давали всякому по едно парче. Комуто се паднела парата, на него бивал късмета за цялата година. Ако при разчупване на питата, парата падне, това било знак за нещастие: щяло да умре някой от тази къща през годината.
Когато стане време за вечеряне, всички от къщи, даже и слуги и слугини, събират се около трапезата прави и гологлави. На всяка гостба и на питата има запалена по една вощена свещица. Обезателно е да има и варено жито с орехи на софрата. Най-старият вкъщи захваща да чете молитвата за вечеряне….Със свършване молитвата, през време на която всички се кръстят, най-старият взима димящата с тамян ручка и прикадява първом към иконата, а след това софрата. След това подава ручката на най-старата жена. Стопанаката взима една запалена вощеница и с ручката отива и прикадява всичките стаи, зимника, обора… с една реч всички сгради. Като се върне от каденето всички сядат и започват да вечерят. Като се нахранят (не до насищане) изчита старейшината молитвите „Достойно естъ” и „Молитваят святих отец…” и софрата се вдига изцяло без да се разтребва или махне нещо от нея и се поставя настрана. От тая трапеза, от останалите от Бъдни вечер угрезки, се яде на сутрината след връщане от църквата, та тогава се отговява със специалната коледна трапеза.”
Богомил Даскалов посочва, че тревненци са сядали ниско на земята, а по-състоятелните са поставяли трапеза – паралия.

На 25 декември, на Коледа, „щом чукне черква домашните всички се разбуждат, обличат в чисти нови дрехи и отиват на църква; само слугините и момичетата остават вкъщи.”, т.к. момичетата в Трявна не ходят на църква освен на причестяване. „Като пусне църква всички се връщат вкъщи и сядат на трапезата….След като хапнат малко от постната трапеза, бащата става, взема един дълъг прът нарочно приготвен за това, пъхва го в куминя и ръгва попа с думите: „Хайде! Много здраве, попе, и догодина със здраве!”. До това време, докато не ръгне попа, никой не смее да се облажи. Докато бащата върши тая работа с комина, майката раздига паниците от снощната гостба и изново нарежда софрата с ядене от шопаря”. В бележки след текста Богомил Даскалов пояснява, че „ръгването на попа“ става повече, за да се оправдае измамата, която майката често пъти упражнява към децата. „Първото хапване блажно трябва да бъде пилешка чорба, а не свинско. След чорбата се слага кървавицата, след нея – яхния направена от сладкия кокал и най – после кебап от малките рибици. … След тоя обяд, често пъти се ляга наново да се спи няколко часа, след което се тръгва на гости. …“.
Приготовленията за Коледа започват 2-3 дни по-рано със закалане на шопаря, което съставлява най-голямата радост за децата па и за възрастни. Преди да се заколи прасето се изкопава трап длъгнест до 1 метър, широк до 30 см. и дълбок до 50 см., в който се наклада огън от сухи дърва, над огъня се простират две дебели цепениции харания с вода да се топли. Закланият шопар се довлича до огъня и преди да се пърли се оскубват дългите косми по гърба – четина…, която се продава на евреите по сбора за шекер. След опърлянето, прасето се полага на наклонено дъсчено одърче, завива се за малко време, докато работниците сръбнат чаша две сливовица. Почва стъргането и измиването с топла вода, а след това почистване, пак се завива с чувал или чергица „да спи!”. Пак чаша две ракии. Разпара се и се изваждат вътрешните части. Децата седят да гледат до момента, когато грабнат мехуря, от който си правят играчки „гайдичка”. Жените се разпореждат да разпределят вътрешните части: за кървавица, за наденица, за кебап, за мас, за сланина и пр. Най-голямо е вниманието да се направи сланина, която е почти единственото ядене през годината. Нареждат се и се осоляват частите в кацата с оглед кое кога ще се яде: Сладкия кокал – на Колада, малките рибици – също, патето на Стефановден, пачата – на Васил, ребрата на Богоявление и пр. …. „
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Културапреди 7 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 6 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 5 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Кримипреди 6 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Новинипреди 5 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Любопитнопреди 4 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди 2 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово








