Свържи се с нас

Култура

Интересни факти за празнуването на коледните празници в миналото

Published

on

Интересни факти за празнуването на коледните празници разкриват записките на Богомил Даскалов от 30-те год. на XX в.
Автор: Стефка Вуцова, гл. експерт Държавен архив – Габрово

През тази седмица навлязохме в коледния цикъл от празници, който е съпроводен с редица традици, обичаи и поверия. Въпреки че много от тях вече са забравени във времето, някои от тях все още са запазени в бита на съвременния българин. Традициите и обичаите на българите като народ са сходни, но хората във всеки регион добавят в обредността по  нещо, което е типично и харакатерно именно за техния край.

В Държавен архия Габрово се съхраняват записки за традициите и обичаите на тревненци по коледните празници, водени от Богомил Даскалов (1876-1944) – дългогодишен учител, изследовател, общественик. От 1935 г., когато приключва изцяло с учителстването, той се отдава напълно на творческа работа и  журналистика. От творческата си дейност Б. Даскалов оставя ценни проучвания за културното и историческо минало на Трявна, тревненския край, свързани с него личности др.

Записките на Богомил Даскалов са допълнени и от обредността за Игнажден, Сурваки, Богоявление и др. Те са ценен изворов материал и разкриват елементи от материалната култура на тревненци, като бит, храна, облекло и др., социална култура, фолклор и т.н.

Най-подробни са сведенията, които той дава за т.нар. „Къден вечер”. За нея той разказва, че „Къден вечер в Тревненско се тачи три пъти: срещу Коледа (24 дек.), срещу Сурваки (31дек.) и срещу Богоявление (5 ян.). Къден вечер срещу Коледа, което се казва и Бъден вечер (твърде рядко) в много отдавнашно време се е отпразнувал с много обреди, обаче постепенно са изоставени и запазило се е следното: На 24 декември срещу Колада се изнася от дръвника голям пън, поставя се на огнището, запалва се и се не гаси цяла нощ… Ако огънят се загаси, това предвещава най-големи бедствия и сиромашия. Софрата (паралията) се слага твърде рано и на нея се поставят ястията, които ще се ядат: боб и армея, леща, ошав, орехи и хляб; всичките ястия студени.

В по-старите времена направяли за тая вечер прясна пита (безквасна), в която се замесвала чиста пара (сребърна). Питата се разчупвала на толкова комати, колкото души са били вкъщи и давали всякому по едно парче. Комуто се паднела парата, на него бивал късмета за цялата година. Ако при разчупване на питата, парата падне, това било знак за нещастие: щяло да умре някой от тази къща през годината.

Когато стане време за вечеряне, всички от къщи, даже и слуги и слугини, събират се около трапезата прави и гологлави. На всяка гостба и на питата има запалена по една вощена свещица. Обезателно е да има и варено жито с орехи на софрата. Най-старият вкъщи захваща да чете молитвата за вечеряне….Със свършване молитвата, през време на която всички се кръстят, най-старият взима димящата с тамян ручка и прикадява първом към иконата, а след това софрата. След това подава ручката на най-старата жена. Стопанаката взима една запалена вощеница и с ручката отива и прикадява всичките стаи, зимника, обора… с една реч всички сгради. Като се върне от каденето всички сядат и започват да вечерят. Като се нахранят (не до насищане) изчита старейшината молитвите „Достойно естъ” и „Молитваят святих отец…” и софрата се вдига изцяло без да се разтребва или махне нещо от нея и се поставя настрана. От тая трапеза, от останалите от Бъдни вечер угрезки, се яде на сутрината след връщане от църквата, та тогава се отговява със специалната коледна трапеза.”

Богомил Даскалов посочва, че тревненци са сядали ниско на земята, а по-състоятелните са поставяли трапеза – паралия.

Снимка на коледари от Трявна, 1925 г., ДА – Габрово

На 25 декември, на Коледа, „щом чукне черква домашните всички се разбуждат, обличат в чисти нови дрехи и отиват на църква; само слугините и момичетата остават вкъщи.”, т.к. момичетата в Трявна не ходят на църква освен на причестяване. „Като пусне църква всички се връщат вкъщи и сядат на трапезата….След като хапнат малко от постната трапеза, бащата става, взема един дълъг прът нарочно приготвен за това, пъхва го в куминя и ръгва попа с думите: „Хайде! Много здраве, попе, и догодина със здраве!”. До това време, докато не ръгне попа, никой не смее да се облажи. Докато бащата върши тая работа с комина, майката раздига паниците от снощната гостба и изново нарежда софрата с ядене от шопаря”.  В бележки след текста Богомил Даскалов пояснява, че „ръгването на попа“ става повече, за да се оправдае измамата, която майката често пъти упражнява към децата. „Първото хапване блажно трябва да бъде пилешка чорба, а не свинско. След чорбата се слага кървавицата, след нея – яхния направена от сладкия кокал  и най – после кебап от малките рибици. … След тоя обяд, често пъти се ляга наново да се спи няколко часа, след което се тръгва на гости. …“.

Приготовленията за Коледа започват 2-3 дни по-рано със закалане на шопаря, което съставлява най-голямата радост за децата па и за възрастни. Преди да се заколи прасето се изкопава трап длъгнест до 1 метър, широк до 30 см. и дълбок до 50 см., в който се наклада огън от сухи дърва, над огъня се простират две дебели цепениции  харания с вода да се топли. Закланият шопар се довлича до огъня и преди да се пърли се оскубват дългите косми по гърба – четина…, която се продава на евреите по сбора за шекер. След опърлянето, прасето се полага на наклонено дъсчено одърче, завива се за малко време, докато работниците сръбнат чаша две сливовица. Почва стъргането и измиването с топла вода, а след това почистване, пак се завива с чувал или чергица „да спи!”. Пак чаша две ракии. Разпара се и се изваждат вътрешните части. Децата седят да гледат до момента, когато грабнат мехуря, от който си правят играчки „гайдичка”. Жените се разпореждат да разпределят вътрешните части: за кървавица, за наденица, за кебап, за мас, за сланина и пр. Най-голямо е вниманието да се направи сланина, която е почти единственото ядене през годината. Нареждат се и се осоляват частите в кацата с оглед кое кога ще се яде: Сладкия кокал  – на Колада, малките рибици – също, патето на Стефановден, пачата – на Васил, ребрата на Богоявление и пр. …. „

Култура

ИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България

Published

on

На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.

Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.

Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.

Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.

Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.

Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.

Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.

Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.

Зареди още

Култура

„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър

Published

on

На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.

„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.

Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.

Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.

Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.

Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.

Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.

Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.

Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.

„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.

В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.

Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.

Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.

Зареди още

Култура

Гала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената

Published

on

13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.

Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.

Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.

За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.

За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.

Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица