Култура
Излезе луксозен каталог за арх. Карл Кандулков

Излезе от печат луксозен каталог, който пресъздава изцяло идеята, името и съдържанието на изложбата „Карл Кандулков – архитектът и ръководител на модерно Габрово”, реализирана през 2020 година по повод 100 години от неговото рождение.
Съставители на изложбата и на каталога са Цветомира Койчева – началник на Държавен архив – Габрово и Силвия Рангелова – графичен дизайнер. Предпечатната подготовка и печатът са дело на „Перфект“ ЕООД.
Нейното осъществяване стана възможно благодарение на богатия фонд на арх. Кандулков – над 300 архивни единици, в 2,5 линейни метра, съхраняван в Държавен архив – Габрово. Финансирането на каталога е смесено: от спомоществователите АМКmotion, “Импулс“ АД, ОВК Газ и паричната стойност на наградата „Събитие на годината в областта на културата Габрово 2020“, която изложбата спечели.
Каталогът от 66 страници съдържа над 180 изображения на лични документи (грамоти, ордени, плакети, значки, служебни карти, дипломи); на творческа дейност (скици, работни и идейни проекти, архитектурни планове, чертежи); снимки (портретни, семейни, на сгради, мостове, паметници, скулптури); над 30 текста с лични спомени на арх. Кандулков и публикации за него и дейността му.
В изданието са включени опис на проектите на арх. Кандулков, съхранявани в Архива и снимки от откриване на изложбата през 2020 г., която се радва на интереса на габровци и гости на града в продължение на 15 месеца. Оригинално допълнение към каталога е QR код за интервю с архитект Кандулков от 2002 г. Записът е направен на среща с журналисти, общественици, краеведи и архивисти.
На задната корица на каталога е отпечатан визионерският цитат на архитекта: „Пътят към Европа съществува. Лично аз не желая да ходя по него. Чували сте да казват на някого, драги вие се развивате много добре, но ще трябва да изминете още дълъг път за да успеете. Това се отнася за всички ни, ако изградим на високо ниво материалната си култура – фабрики, селско стопанство, инфраструктура, туризъм, пътища, да променим варварските си табиети, да се уважаваме и мислим цивилизовано, то тогава Европа сама ще мине този път до нас… А това ще увеличи самочувствието и достойнството ни като народ.”
Каталогът следва хронологичната и тематична структура на експозицията: студент по архитектура в Дрезден; пътя през концлагер „Бухенвалд“ (1944 – 1945), председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Габрово (1959 – 1966; 1971 – 1976), когато разгръща огромна дейност по преустройство и модернизиране на града.
Двата мандата управление на Габрово са проследени конкретно: изграждане и преустройство на обществени сгради и пространства (Община Габрово, площад „Възраждане”, Дом на културата „Емануил Манолов”, Дом на хумора и сатирата, Народно читалище „Априлов-Палаузов”, Летен театър, Почивен дом „Люляците”, оформление на входно-изходни точки на Габрово към вр. Шипка и към София); мостове („Игото”, „Баев мост”, „Боровски мост”, „Мост с лъвовете”, „Шиваров мост”, „Мост на занаятите”, „Христо Ботев”); паметници (Цанко Дюстабанов, Капитан дядо Никола, Юрий Венелин, Тотю Иванов, даскал Цвятко Самарджиев, Емануил Манолов, ген. Фьодор Радецки, Ран Босилек, Дан Колов в с. Сенник); скулптури и скулптурни композиции (декоративни чешми с фигури на хора и животни, „Любовната чешма”, фигури на Дом на културата, на спортисти, композиции „Русалки”, „Пеликани“, ансамбъл „Пегас”, оформление на парк „Баждар” с детски фигури, скулптурна група „Детска приказка” в парк „Маркотея“) и някои неосъществени проекти (реконструкция на Костницата в Пантеон на загиналите за България, реконструкция на Възрожденски мост в кв. Бичкиня, реставрация на църква „Св. Благовещение” на мястото на разрушения Девически манастир в центъра на Габрово).
Извън медийните публикации в различните периоди, каталогът се явява първото пълно, илюстровано издание за един от водещите български архитекти, визионери и ръководители от 50-те до 90-те години на XX век. За да бъдат запазени и предадени на следващите поколения паметта и делото на арх. Карл Кандулков!
Архитект Карл Димитров Кандулков е роден на 16 юни 1920 г. в Севлиево. Като студент в Германия по време на Втората световна война е затворен в концлагера „Бухенвалд” (1944 – 1945). През 1946 г. завършва архитектура в Дрезден. До 1959 г. работи в Строителна кооперация „Новстрой” – София, в проектантска организация на Централен съвет на профсъюзите – София и Здравпроект, където проектира почивни домове, болници, санаториуми, много жилищни и обществени сгради в цяла България. Един от най-заслужилите ръководители на Габрово, два пъти председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет (1959 – 1966 и 1971 – 1976). Разработва и осъществява мащабно и перспективно строителство и модернизиране на града. В Габрово с него творят известните скулптори проф. Любен Димитров, Борис Кадийски, Величко Минеков, Младен Миладинов, Митьо Солаков и много други. Провъзгласен за Почетен гражданин на град Габрово през 1976 г. за големите му и безспорни заслуги към града и неговите жители. Носител на орден „Кирил и Методий” – Първа степен, медал от Българската архитектурна камара – Първа степен, възпоменателни медали за Втората световна война, възпоменателни плакети от Бухенвалд и др. След 1976 г. арх. Карл Кандулков продължава активната си дейност. Работи на обществени начала към Окръжен народен съвет – Габрово. Проектира самостоятелно и в съавторство. Вълнува се от проблемите на Габрово и до последните си дни живее, мисли и преживява неговите промени и трансформации. Почива на 10 март 2007 г. в София.
Повече за арх. Кандулков, изложбата и за достъпа до архивния фонд вижте оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Култура
Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.
Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.
След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.
Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

-
Новинипреди 6 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Любопитнопреди 5 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)
-
Кримипреди 5 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Културапреди 6 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 6 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Новинипреди 6 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Културапреди 6 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век





