Свържи се с нас

Култура

Излезе луксозен каталог за арх. Карл Кандулков

Published

on

Излезе от печат луксозен каталог, който пресъздава изцяло идеята, името и съдържанието на изложбата „Карл Кандулков – архитектът и ръководител на модерно Габрово”, реализирана през 2020 година по повод 100 години от неговото рождение.

Съставители на изложбата и на каталога са Цветомира Койчева – началник на Държавен архив – Габрово и Силвия Рангелова – графичен дизайнер. Предпечатната подготовка и печатът са дело на „Перфект“ ЕООД.

Нейното осъществяване стана възможно благодарение на богатия фонд на арх. Кандулков – над 300 архивни единици, в 2,5 линейни метра, съхраняван в Държавен архив – Габрово. Финансирането на каталога е смесено: от спомоществователите АМКmotion, “Импулс“ АД, ОВК Газ и паричната стойност на наградата „Събитие на годината в областта на културата Габрово 2020“, която изложбата спечели.

Каталогът от 66 страници съдържа над 180 изображения на лични документи (грамоти, ордени, плакети, значки, служебни карти, дипломи); на творческа дейност (скици, работни и идейни проекти, архитектурни планове, чертежи); снимки (портретни, семейни, на сгради, мостове, паметници, скулптури); над 30 текста с лични спомени на арх. Кандулков и публикации за него и дейността му.

В изданието са включени опис на проектите на арх. Кандулков, съхранявани в Архива и снимки от откриване на изложбата през 2020 г., която се радва на интереса на габровци и гости на града в продължение на 15 месеца. Оригинално допълнение към каталога е QR код за интервю с архитект Кандулков от 2002 г. Записът е направен на среща с журналисти, общественици, краеведи и архивисти.

На задната корица на каталога е отпечатан визионерският цитат на архитекта: „Пътят към Европа съществува. Лично аз не желая да ходя по него. Чували сте да казват на някого, драги вие се развивате много добре, но ще трябва да изминете още дълъг път за да успеете. Това се отнася за всички ни, ако изградим на високо ниво материалната си култура – фабрики, селско стопанство, инфраструктура, туризъм, пътища, да променим варварските си табиети, да се уважаваме и мислим цивилизовано, то тогава Европа сама ще мине този път до нас… А това ще увеличи самочувствието и достойнството ни като народ.”

Каталогът следва хронологичната и тематична структура на експозицията: студент по архитектура в Дрезден; пътя през концлагер „Бухенвалд“ (1944 – 1945), председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Габрово (1959 – 1966; 1971 – 1976), когато разгръща огромна дейност по преустройство и модернизиране на града.

Двата мандата управление на Габрово са проследени конкретно: изграждане и преустройство на обществени сгради и пространства (Община Габрово, площад „Възраждане”, Дом на културата „Емануил Манолов”, Дом на хумора и сатирата, Народно читалище „Априлов-Палаузов”, Летен театър, Почивен дом „Люляците”, оформление на входно-изходни точки на Габрово към вр. Шипка и към София); мостове („Игото”, „Баев мост”, „Боровски мост”, „Мост с лъвовете”, „Шиваров мост”, „Мост на занаятите”, „Христо Ботев”); паметници (Цанко Дюстабанов, Капитан дядо Никола, Юрий Венелин, Тотю Иванов, даскал Цвятко Самарджиев, Емануил Манолов, ген. Фьодор Радецки, Ран Босилек, Дан Колов в с. Сенник); скулптури и скулптурни композиции (декоративни чешми с фигури на хора и животни, „Любовната чешма”, фигури на Дом на културата, на спортисти, композиции „Русалки”, „Пеликани“, ансамбъл „Пегас”, оформление на парк „Баждар” с детски фигури, скулптурна група „Детска приказка” в парк „Маркотея“) и някои неосъществени проекти (реконструкция на Костницата в Пантеон на загиналите за България, реконструкция на Възрожденски мост в кв. Бичкиня, реставрация на църква „Св. Благовещение” на мястото на разрушения Девически манастир в центъра на Габрово).

Извън медийните публикации в различните периоди, каталогът се явява първото пълно, илюстровано издание за един от водещите български архитекти, визионери и ръководители от 50-те до 90-те години на XX век. За да бъдат запазени и предадени на следващите поколения паметта и делото на арх. Карл Кандулков!

Архитект Карл Димитров Кандулков е роден на 16 юни 1920 г. в Севлиево. Като студент в Германия по време на Втората световна война е затворен в концлагера „Бухенвалд” (1944 – 1945). През 1946 г. завършва архитектура в Дрезден. До 1959 г. работи в Строителна кооперация „Новстрой” – София, в проектантска организация на Централен съвет на профсъюзите – София и Здравпроект, където проектира почивни домове, болници, санаториуми, много жилищни и обществени сгради в цяла България. Един от най-заслужилите ръководители на Габрово, два пъти председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет (1959 – 1966 и 1971 – 1976). Разработва и осъществява мащабно и перспективно строителство и модернизиране на града. В Габрово с него творят известните скулптори проф. Любен Димитров, Борис Кадийски, Величко Минеков, Младен Миладинов, Митьо Солаков и много други. Провъзгласен за Почетен гражданин на град Габрово през 1976 г. за големите му и безспорни заслуги към града и неговите жители. Носител на орден „Кирил и Методий” – Първа степен, медал от Българската архитектурна камара – Първа степен, възпоменателни медали за Втората световна война, възпоменателни плакети от Бухенвалд и др. След 1976 г. арх. Карл Кандулков продължава активната си дейност. Работи на обществени начала към Окръжен народен съвет – Габрово. Проектира самостоятелно и в съавторство. Вълнува се от проблемите на Габрово и до последните си дни живее, мисли и преживява неговите промени и трансформации. Почива на 10 март 2007 г. в София.

Повече за арх. Кандулков, изложбата и за достъпа до архивния фонд вижте оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица