Култура
Излезе луксозен каталог за арх. Карл Кандулков

Излезе от печат луксозен каталог, който пресъздава изцяло идеята, името и съдържанието на изложбата „Карл Кандулков – архитектът и ръководител на модерно Габрово”, реализирана през 2020 година по повод 100 години от неговото рождение.
Съставители на изложбата и на каталога са Цветомира Койчева – началник на Държавен архив – Габрово и Силвия Рангелова – графичен дизайнер. Предпечатната подготовка и печатът са дело на „Перфект“ ЕООД.
Нейното осъществяване стана възможно благодарение на богатия фонд на арх. Кандулков – над 300 архивни единици, в 2,5 линейни метра, съхраняван в Държавен архив – Габрово. Финансирането на каталога е смесено: от спомоществователите АМКmotion, “Импулс“ АД, ОВК Газ и паричната стойност на наградата „Събитие на годината в областта на културата Габрово 2020“, която изложбата спечели.
Каталогът от 66 страници съдържа над 180 изображения на лични документи (грамоти, ордени, плакети, значки, служебни карти, дипломи); на творческа дейност (скици, работни и идейни проекти, архитектурни планове, чертежи); снимки (портретни, семейни, на сгради, мостове, паметници, скулптури); над 30 текста с лични спомени на арх. Кандулков и публикации за него и дейността му.
В изданието са включени опис на проектите на арх. Кандулков, съхранявани в Архива и снимки от откриване на изложбата през 2020 г., която се радва на интереса на габровци и гости на града в продължение на 15 месеца. Оригинално допълнение към каталога е QR код за интервю с архитект Кандулков от 2002 г. Записът е направен на среща с журналисти, общественици, краеведи и архивисти.
На задната корица на каталога е отпечатан визионерският цитат на архитекта: „Пътят към Европа съществува. Лично аз не желая да ходя по него. Чували сте да казват на някого, драги вие се развивате много добре, но ще трябва да изминете още дълъг път за да успеете. Това се отнася за всички ни, ако изградим на високо ниво материалната си култура – фабрики, селско стопанство, инфраструктура, туризъм, пътища, да променим варварските си табиети, да се уважаваме и мислим цивилизовано, то тогава Европа сама ще мине този път до нас… А това ще увеличи самочувствието и достойнството ни като народ.”
Каталогът следва хронологичната и тематична структура на експозицията: студент по архитектура в Дрезден; пътя през концлагер „Бухенвалд“ (1944 – 1945), председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Габрово (1959 – 1966; 1971 – 1976), когато разгръща огромна дейност по преустройство и модернизиране на града.
Двата мандата управление на Габрово са проследени конкретно: изграждане и преустройство на обществени сгради и пространства (Община Габрово, площад „Възраждане”, Дом на културата „Емануил Манолов”, Дом на хумора и сатирата, Народно читалище „Априлов-Палаузов”, Летен театър, Почивен дом „Люляците”, оформление на входно-изходни точки на Габрово към вр. Шипка и към София); мостове („Игото”, „Баев мост”, „Боровски мост”, „Мост с лъвовете”, „Шиваров мост”, „Мост на занаятите”, „Христо Ботев”); паметници (Цанко Дюстабанов, Капитан дядо Никола, Юрий Венелин, Тотю Иванов, даскал Цвятко Самарджиев, Емануил Манолов, ген. Фьодор Радецки, Ран Босилек, Дан Колов в с. Сенник); скулптури и скулптурни композиции (декоративни чешми с фигури на хора и животни, „Любовната чешма”, фигури на Дом на културата, на спортисти, композиции „Русалки”, „Пеликани“, ансамбъл „Пегас”, оформление на парк „Баждар” с детски фигури, скулптурна група „Детска приказка” в парк „Маркотея“) и някои неосъществени проекти (реконструкция на Костницата в Пантеон на загиналите за България, реконструкция на Възрожденски мост в кв. Бичкиня, реставрация на църква „Св. Благовещение” на мястото на разрушения Девически манастир в центъра на Габрово).
Извън медийните публикации в различните периоди, каталогът се явява първото пълно, илюстровано издание за един от водещите български архитекти, визионери и ръководители от 50-те до 90-те години на XX век. За да бъдат запазени и предадени на следващите поколения паметта и делото на арх. Карл Кандулков!
Архитект Карл Димитров Кандулков е роден на 16 юни 1920 г. в Севлиево. Като студент в Германия по време на Втората световна война е затворен в концлагера „Бухенвалд” (1944 – 1945). През 1946 г. завършва архитектура в Дрезден. До 1959 г. работи в Строителна кооперация „Новстрой” – София, в проектантска организация на Централен съвет на профсъюзите – София и Здравпроект, където проектира почивни домове, болници, санаториуми, много жилищни и обществени сгради в цяла България. Един от най-заслужилите ръководители на Габрово, два пъти председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет (1959 – 1966 и 1971 – 1976). Разработва и осъществява мащабно и перспективно строителство и модернизиране на града. В Габрово с него творят известните скулптори проф. Любен Димитров, Борис Кадийски, Величко Минеков, Младен Миладинов, Митьо Солаков и много други. Провъзгласен за Почетен гражданин на град Габрово през 1976 г. за големите му и безспорни заслуги към града и неговите жители. Носител на орден „Кирил и Методий” – Първа степен, медал от Българската архитектурна камара – Първа степен, възпоменателни медали за Втората световна война, възпоменателни плакети от Бухенвалд и др. След 1976 г. арх. Карл Кандулков продължава активната си дейност. Работи на обществени начала към Окръжен народен съвет – Габрово. Проектира самостоятелно и в съавторство. Вълнува се от проблемите на Габрово и до последните си дни живее, мисли и преживява неговите промени и трансформации. Почива на 10 март 2007 г. в София.
Повече за арх. Кандулков, изложбата и за достъпа до архивния фонд вижте оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Култура
Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май


Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.
От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.
И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.
Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.
Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.
Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.
В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.
За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Култура
Кметица меси питка за Валентин Велчев

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

-
Кримипреди 6 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“
-
Културапреди един денМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Кримипреди 2 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Кримипреди един ден18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 7 часаКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Културапреди 6 часаКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Кримипреди 3 часаЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)









