Свържи се с нас

Култура

Държавният архив в Габрово отбеляза професионалния си празник (снимки)

Published

on

С представянето на документалния филм „Моят учител”, посветен на големия краевед Илия Габровски, дигиталната изложба „Да дариш памет“ и награждаване на новите дарители през годината, Държавен архив – Габрово отбеляза професионалния си празник – 10 октомври.

Това се случи вчера на тържествено събитие, състояло се в Художествената галерия „Христо Цокев“, което бе посветено на 71 години от началото на организираното архивно дело у нас. Празникът бе уважен от много гости, приятели, съмишленици и партньори на архивистите.

Пред присъстващите началникът на Държавен архив – Габрово Цветомира Койчева припомни фактите около основополагането на българските държавни архиви като институция през 1951 г. Архивът в Габрово обаче е създаден малко по-късно, едва през 1959 г, тъй като това е обвързано със създаването на габровския окръг по онова време.

В своето обръщение Цветомира Койчева благодари на своите настоящи и бивши колеги, обръщайки се с думи на уважение към тях. Младият екип на Архива в Габрово се състои от четирима души, на които тя поименно изказа своята благодарност за отдадеността, с която вършат и се справят със своята работа.

Професионалният празник на архивистите бе уважен от областния управител на Габрово Кристина Сидорова, заместник – кмета на Габрово Невена Минева, директорите на Национален музей на образованието – Габрово Любка Тинчева и на Регионален исторически музей – Габрово Богдан Андреев, на Историческия музей в Дряново Иван Христов, на Национална Априловска гимназия Елвира Христова, завеждащ връзки с обществеността на Община Дряново Калоян Димитров, началник-отдел на Статистическото бюро в Габрово Георги Цветков, председателя на СБУ – Габрово Ренета Радичкова, представители на Музея „“Дом на хумора и сатирата“, доскорошни ръководители на Архива – Юлия Бързакова и Стефка Василева, бивши техни колеги, ЖБД „Майчина грижа”, Туристическо дружество „Узана” – Габрово, Ротари клуб – Габрово, РК „Цанко Дюстабанов”, много дарители и приятели.

Акцентът в празника бе срещата и награждаването на новите дарители на Архива. По време на събитието бяха отличени: Вела Лазарова – журналист, за дарените от нея творчески документи и документи, свързани с културния живот и история на Габрово и региона. Ръководителят на културни институции в Габрово, учител и публицист Делина Дисанска бе наградена, заради дарението на личния си архив.

На празника своята награда получи и Виктория Петрова – педагог и театрален режисьор, дарила личния си архив.

Бившият футболист и треньор Стоян Ацаров, дарил лични документи от спортната си дейност у нас и в Китай, също бе сред получилите признание.

Живеещата в София Цветанка Петрова, дарила личния архив на своя съпруг проф. Петър Петров – световно известен учен, хидрогеолог, бе отлична. Грамотата ѝ получи Милка Пурел, съдействала за постъпването на документите в Архива.

Пенка Даскалова – дарила личните архиви на известните габровски лекари д-р Светослав Джеров, неин дядо и д-р Илия Петров – неин баща, Радка Ангелова – дарила голяма масив документи на Дом на културата „Емануил Манолов” – Габрово, семейство Десислава и Вълко Пингелови, фирма „Перфект”, за безвъзмездно дигитализираните от тях киноленти, съхранявани във фондовете на габровския архив, и Геньо Генев – дарил голяма част от своя личен архив включително грамоти и отличия за принос в танцовото изкуство, от участия в празници, фолклорни събори и фестивали, конкурси за народен хумор, кореспонденция, биографични документи и др., също бяха получилите грамота.

При награждаването бе представена дигиталната изложба „Да дариш памет”, с включени част от най-ценните отличени дарения. Пенка Даскалова допълни ценното си дарение с уникална снимка на Втория випуск на медицинския факултет при Софийския университет от 1925 г., сред които е и дядо ѝ д-р Светослав Джеров, а Стоян Ацаров предаде сови отличия от спортната си кариера като скиор.

Тържеството на Архив продължи с връчване на делото на фонда на Ротари клуб – Габрово на Анна Димитрова – президент на Клуба, мандат 2022/2023.

Празничната програма завърши с излъчването на филма „Моят учител”, посветен на краеведа Илия Габровски и дигитализиран от Перфект – Габрово.

„Поздравления получихме и от колегите от Специализиран мзуей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, от нашите дарители, читатели и приятели Татяна Цанкова, Илко Илиев, Петър Тоцев, Силвия Рангелова, Цветомир Цанков, д-р Емануил Енев, Даниела Цонева, Пенка Петрова, Борис Контохов, Ани Кесарева, Венета Козарева и др.

Благодарим на всички личности, които дариха личните си документи, с убеждението, че Държавен архив – Габрово е мястото, където те не само ще бъдат запазени, но и ще бъдат обработени, използвани от читатели, популяризирани в изложби и издание, че ще стигнат до следващото поколение, за да им разкажат интересни истории от миналото на Габрово и Габровско.

Така ще пренесем в бъдещето духовната енергия на нацията ни и хората, които я съставляват – в миналото и днес“, каза още началникът на ДА – Габрово Цветомира Койчева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица