Свържи се с нас

Култура

Държавният архив в Габрово отбеляза професионалния си празник (снимки)

Published

on

С представянето на документалния филм „Моят учител”, посветен на големия краевед Илия Габровски, дигиталната изложба „Да дариш памет“ и награждаване на новите дарители през годината, Държавен архив – Габрово отбеляза професионалния си празник – 10 октомври.

Това се случи вчера на тържествено събитие, състояло се в Художествената галерия „Христо Цокев“, което бе посветено на 71 години от началото на организираното архивно дело у нас. Празникът бе уважен от много гости, приятели, съмишленици и партньори на архивистите.

Пред присъстващите началникът на Държавен архив – Габрово Цветомира Койчева припомни фактите около основополагането на българските държавни архиви като институция през 1951 г. Архивът в Габрово обаче е създаден малко по-късно, едва през 1959 г, тъй като това е обвързано със създаването на габровския окръг по онова време.

В своето обръщение Цветомира Койчева благодари на своите настоящи и бивши колеги, обръщайки се с думи на уважение към тях. Младият екип на Архива в Габрово се състои от четирима души, на които тя поименно изказа своята благодарност за отдадеността, с която вършат и се справят със своята работа.

Професионалният празник на архивистите бе уважен от областния управител на Габрово Кристина Сидорова, заместник – кмета на Габрово Невена Минева, директорите на Национален музей на образованието – Габрово Любка Тинчева и на Регионален исторически музей – Габрово Богдан Андреев, на Историческия музей в Дряново Иван Христов, на Национална Априловска гимназия Елвира Христова, завеждащ връзки с обществеността на Община Дряново Калоян Димитров, началник-отдел на Статистическото бюро в Габрово Георги Цветков, председателя на СБУ – Габрово Ренета Радичкова, представители на Музея „“Дом на хумора и сатирата“, доскорошни ръководители на Архива – Юлия Бързакова и Стефка Василева, бивши техни колеги, ЖБД „Майчина грижа”, Туристическо дружество „Узана” – Габрово, Ротари клуб – Габрово, РК „Цанко Дюстабанов”, много дарители и приятели.

Акцентът в празника бе срещата и награждаването на новите дарители на Архива. По време на събитието бяха отличени: Вела Лазарова – журналист, за дарените от нея творчески документи и документи, свързани с културния живот и история на Габрово и региона. Ръководителят на културни институции в Габрово, учител и публицист Делина Дисанска бе наградена, заради дарението на личния си архив.

На празника своята награда получи и Виктория Петрова – педагог и театрален режисьор, дарила личния си архив.

Бившият футболист и треньор Стоян Ацаров, дарил лични документи от спортната си дейност у нас и в Китай, също бе сред получилите признание.

Живеещата в София Цветанка Петрова, дарила личния архив на своя съпруг проф. Петър Петров – световно известен учен, хидрогеолог, бе отлична. Грамотата ѝ получи Милка Пурел, съдействала за постъпването на документите в Архива.

Пенка Даскалова – дарила личните архиви на известните габровски лекари д-р Светослав Джеров, неин дядо и д-р Илия Петров – неин баща, Радка Ангелова – дарила голяма масив документи на Дом на културата „Емануил Манолов” – Габрово, семейство Десислава и Вълко Пингелови, фирма „Перфект”, за безвъзмездно дигитализираните от тях киноленти, съхранявани във фондовете на габровския архив, и Геньо Генев – дарил голяма част от своя личен архив включително грамоти и отличия за принос в танцовото изкуство, от участия в празници, фолклорни събори и фестивали, конкурси за народен хумор, кореспонденция, биографични документи и др., също бяха получилите грамота.

При награждаването бе представена дигиталната изложба „Да дариш памет”, с включени част от най-ценните отличени дарения. Пенка Даскалова допълни ценното си дарение с уникална снимка на Втория випуск на медицинския факултет при Софийския университет от 1925 г., сред които е и дядо ѝ д-р Светослав Джеров, а Стоян Ацаров предаде сови отличия от спортната си кариера като скиор.

Тържеството на Архив продължи с връчване на делото на фонда на Ротари клуб – Габрово на Анна Димитрова – президент на Клуба, мандат 2022/2023.

Празничната програма завърши с излъчването на филма „Моят учител”, посветен на краеведа Илия Габровски и дигитализиран от Перфект – Габрово.

„Поздравления получихме и от колегите от Специализиран мзуей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, от нашите дарители, читатели и приятели Татяна Цанкова, Илко Илиев, Петър Тоцев, Силвия Рангелова, Цветомир Цанков, д-р Емануил Енев, Даниела Цонева, Пенка Петрова, Борис Контохов, Ани Кесарева, Венета Козарева и др.

Благодарим на всички личности, които дариха личните си документи, с убеждението, че Държавен архив – Габрово е мястото, където те не само ще бъдат запазени, но и ще бъдат обработени, използвани от читатели, популяризирани в изложби и издание, че ще стигнат до следващото поколение, за да им разкажат интересни истории от миналото на Габрово и Габровско.

Така ще пренесем в бъдещето духовната енергия на нацията ни и хората, които я съставляват – в миналото и днес“, каза още началникът на ДА – Габрово Цветомира Койчева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица