Свържи се с нас

Култура

Художествената галерия „Христо Цокев“ празнува 60 години

Published

on

Днес, 5 септември, Художествената галерия „Христо Цокев“ в Габрово празнува 60 години от своето създаване.

Събитието ще бъде отбелязано с изложба „СЪДБИ“, която представя историята на галерията чрез творби на автори, свързани с нейното създаване и развитие (от 1962 г. до днес). Експозицията включва и документална част, която отбелязва значими събития за фонда на музея. Изведена е информация за личности, които чрез труда си дават значителен принос за утвърждаването на галерията като културен институт, който съхранява и опазва културното наследство.

Художествена галерия „Христо Цокев” е открита на 5 септември 1962 г. и първоначално функционира като Художествен отдел към Исторически музей – Габрово. Историята ѝ е свързана с имената на Кънчо Цанев, Минчо Минчев, Митьо Солаков, Никола Николов и редица други известни български творци. Най-дългогодишният служител на галерията е художникът Симеон Абанос, който е заемал длъжностите уредник, член на галерийния съвет и директор в периода 1975–1998 г.

Оскъдни са данните, с които днес разполагаме за първоначалния фонд. Има сведения, че някои от картините са постъпили  в музея, като дарение от Историографското дружество в Габрово, създадено през 1920 г. по инициатива на д-р Петър Цончев, Еким Андрейчин и Еньо Николов. 27-те живописни творби, положили основата на бъдещата колекция „Стари майстори“, са предоставени от Националната художествена галерия.

През 1962 г. експозицията, която се помещава на втория етаж в къщата на Колю Карагьозов, наброява едва 40 произведения – живопис и скулптура. Сред авторите се открояват имена като Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Владимир Димитров – Майстора и др. Централно място в изложбата е отредено на Христо Цокев, представен чрез пет живописни платна – портрети на известни габровски личности от късното Възраждане.

От публикация в тогавашната местна преса става ясно, че целта, която си поставят създателите на галерията е: „…да издири, събере и покаже на гражданите най-добрите творби на художниците от града и окръга, както на по-старите, така и на по-младите художници. Така посетителят ще има възможност да добие още по-пълна представа за развитието на изобразителното изкуство в габровския край, да се запознае с най-изтъкнатите му представители и с техните произведения. Художествената галерия ще заема важно място в културния живот на окръга за възпитание на естетическото чувство на трудещите се“.

За да изпълни тази важна и не лека задача, като уредник на галерията е назначен роденият през 1932 г. график Гавраил Вичев. Според музейната документация той „отлично” е съвместявал основните си задължения с тези на фондохранител и екскурзовод.

Честите течове от покрива и единствената щатна бройка поставят на изпитание бъдещето на новооткритата  постоянна експозиция.

От архивните документи на историческия музей, съхранявани в Държавен архив – Габрово, разбираме, че първата галерия е закрита и картините престояват на склад в продължение на 4 години.

През 1967 г. бирхалето, което се помещава в сутерена на читалище „Априлов-Палаузов“, е преустроено в галерия. Така габровци отново имат възможност да се докоснат до културното наследство на едни от най-ярките имена в българското изкуство от края на 19-ти и началото на 20-ти век. В  същата година за уредник е назначен големият български скулптор Митьо Солаков.

Спецификата на културния живот през втората половина на 20-ти век обуславя характера на т.нар. Общи художествени изложби. Именно този факт се оказва предпоставка в Габрово да се появи нов, мащабен изложбен комплекс. Архивните документи сочат, че основна заслуга за това има групата на габровските художници. В годишните отчети за дейността на Окръжен исторически музей – Габрово, съхранявани в Държавен архив – Габрово, многократно се отбелязва персоналната помощ и заслуга на Никола Николов.

Така през 1974 г. галерията става самостоятелна институция със собствена сграда, построена за първото издание на ОХИ „Човекът и труда“. Негови организатори са Комитет за изкуство и култура, Съюз на българските художници, Централният съвет на БПС и Окръжен съвет за изкуство и култура – Габрово. Първото издание се провежда под името „ОБЩА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА НА РАБОТНИЧЕСКА ТЕМА“, а председател на  журито е Светлин Русев.

Според художествените критици през 70-те и 80-те години на 20-ти век ОХИ „Човекът и труда“ има всички основания да бъде разглеждана като своеобразен отчет на българските художници. В същото време тя безспорно е едно обещание за близкото бъдеще, защото едни от най-интересните постижения в живописта по това време са дело на млади творци.

Последното издание на ОХИ „Човекът и труда“ е през 1988 г.

През 1975 г. стартира Международен пленер по живопис „Боженци“. С малки прекъсвания се провежда и до днес.  Организира се в уникалния архитектурно-исторически резерват в село Боженци в близост до Габрово.

Традицията е нарушавана два пъти, като домакинството е предоставяно по веднъж на етнографския музей „Етър” и на Соколския манастир.

През годините с организацията се е занимавала основно групата на габровските художници. С пленера са свързани имената на Никола Николов, Иван Кънчев, Иван Христов – Грога, Минчо Минчев и редица други габровци. Провежда се през есента, а от 1977 г. започва паралелно пролетно издание в което участие вземат млади автори.  То се е състояло в началото на април, когато е била пролетната ваканция на студентите. Първите участници в така наречения „младежки пленер” са били: Йордан Лазаров, Димитринка Грънчарова, Цветан Колев, Дянко Колев, Иван Кънчев, Иван Цачев, Амалия Минчева, Минчо Минчев, Иван Бараков, Иван Банков, Ема Вертерова и Цеца Великова.

Пленерът по живопис „Боженци” е от изключително значение за габровската галерия, тъй като чрез него във фонда е сформирана богата колекция от съвременно международно изкуство.

 От 1987 г. галерията носи името на родения в Габрово Христо Цокев. Той е един от първите български художници с академично образование, завършил Московското художествено училище.

В навечерието на 60-годишния юбилей фондът на галерията наброява над 3 000 творби на едни от най-прочутите творци в българското изкуство от втората половина на 19 век до наши дни. Художествените произведения са разпределени в следните фондове: живопис, скулптура, графика, международни пленери, икони и приложно изкуство. От средата на 70-те години на 20-ти век до днес галерията основно разчита на националните изложби, за да обнови своите колекции. От съществено значение за попълването на фондовете са няколко знакови дарения, направени през годините. Особено внимание заслужава персоналната заслуга към някои от дарителските актове на проф. Иван Кънчев.

Днес галерията разполага с мащабни, специализирани изложбени пространства с обща площ от 1 500 кв. м. Представените в тях художествени изяви все повече са ориентирани към нови  публики. През последните години екипът на ХГ „Христо Цокев“ насочва усилията си в намирането на баланс между музейно съдържание, представящо фонда на галерията и нови изразни средства. Редица събития, следващи тенденцията за актуализиране на музейното съдържание и предлагания културен продукт,  определят имиджа на галерията като съвременна и атрактивна музейна институция.

Настоящата визия на галерията се определя от няколко мащабни форума: Национална изложба „ПРОЛЕТЕН САЛОН НА ЖЕНИТЕ ХУДОЖНИЧКИ“, Национално триенале по живопис „МОСТОВЕ“, Национално биенале за съвременно изкуство „ВРЕМЕНЕН БАЛАНС – НЕПРЕСТАННИ ТРУСОВЕ“, Международен пленер по живопис „БОЖЕНЦИ“.

Автор: Нели Недева, ХГ „Христо Цокев” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Първа научна конференция „Епохи, личности, памет“

Published

on

През тази година Исторически музей – Дряново, Община Дряново и Исторически факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” организират първото издание на националната научна конференция “Епохи, личности, памет”, която ще се проведе в Дряново на 29 и 30 септември. Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков.

Конференцията се посвещава на 150 години от рождението на Никола Мушанов и 130 години от рождението на Стойчо Мошанов. Примерните тематични полета на научните разработки в широко поставената от организаторите историческа рамка на заглавието са: Дряново и неговите личности; Проблеми на българската модернизация; България в света; Памет и културно-историческо наследство.

Предвижда се и издаване на сборник с докладите от конференцията.

Към поставените условия за участие в научния форум интерес проявиха 40 учени: университетски преподаватели, научни работници в БАН, специалисти в структурите на Държавен архив, Регионални и общински музеи.

Националната научна конференция ще се проведе в два последователни дни като докладите са тематично разделени и хронологично подредени в две секции: „Епохи и личности” и „Памет”.

В културната програма на участниците, в края на първия работен ден, е включено и посещение на Икономовата къща, в която е разположена експозиция „Възрожденско църковно изкуство в Дряново”.

„Големият интерес към така поставената от организаторите тема на научната конференция, разнообразието от заглавия със заявка за нов съществен принос по историческата ни осведоменост и осветляване живота, делото на личности, институции и събития, ни карат да сме оптимисти за успеха на новото начинание и да работим в посока Националната конференция „Епохи, личности, памет” в Дряново да стане традиционна за научните среди в България“, заяви Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Владимир Карамазов гостува на Фотографски срещи Севлиево 2022

Published

on

Владимир Карамазов – актьорът, продуцент, фотограф и водещ на „Сървайвър”, е големият сюрприз на дебютните Фотографски срещи Севлиево 2022 – „Истории в кадър…”. Той ще е специален гост на събитието с домакин Народно читалище „Развитие-1870”, в чието творческо пространство ще бъдат експонирани авторските му снимки от шестото издание на конкурса за художествен анализ на фотография „Снимките говорят”.

Форум, част от официалната програма на 13-ти Европейски месец на фотографията, осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” и с инициатор – Фотографска академия „Янка Кюркчиева“.

Откриването ще бъде на 15 октомври, в 16.00 часа. 23 са фотографиите на Владимир Карамазов с текстове-анализи върху тях, които лично той ще представи в арт декорираното с дървени пана фоайе на втория етаж в читалище „Развитие”.

Най-добрите слова върху кадрите от постъпилите 100 анализа на 54 участника в тазгодишния конкурс „Снимките говорят” избра жури в състав: Здравка Евтимова – писател, журналист и преводач, Михаела Михайлова – филолог и редактор, професионален преводач, Теодора Духовникова – актриса с отношение към писменото слово, Владимир Карамазов, AFIAP – актьор с отношение към фотографията и Олимпия Николова-Даниел – куратор на галерия-книжарница „София Прес”.

Предизвикателство за пишещите хора, които развихриха въображението и умението си, карайки образите от кадрите на талантливия фотограф да проговорят с техните думи, да въздействат и разчувстват, създавайки симбиозата между фотообразите и словото.

Фотографията е част от живота на Карамазов още от детството и негова голяма страст. Днес той дели времето си между репетиции и пътувания, по време на които преследва най-добрия кадър. Негови фотографии са отличени в едни от най-престижните конкурси у нас и в чужбина.

Карамазов бе избран сред 10-те финалисти в категориите „Хора” и „Природа” в престижния конкурс на Smithsonian Magazine – конкуренция на National Geographic. Два негови кадъра бяха публикувани и в елитното списание Vogue. След откриването на изложбата Карамазов ще говори за фотография и разговоря искрено и лично с публиката на Фотографски срещи Севлиево 2022 – „Истории в кадър…”.

Автор: Десислава Димитрова,
организатор при НЧ „Развитие-1870“ – Севлиево

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Представят сборника „Къде ли не съм строил…“ в Историческия музей на Дряново

Published

on

Почти едно десетилетие съставителят на сборника „Къде ли не съм строил“, Николай Пенчев, е работил като уредник, а през 1985-86 г. и временно е изпълнявал длъжността директор на Исторически музей – Дряново. И въпреки, че след това напуска институцията, той остава пристрастен към изследване историята на Дряново и дряновския край.

Има множество публикации в местния печат и няколко участия в научни конференции като любима тема на неговите проучвания са строителите от Дряновско. Сега своите статии, и на други изследователи на строителните традиции тук, Николай Пенчев събра и издаде в сборник.

Освен публикуваните в периодичния печат и в други медии текстове, книгата му съдържа 130 страници с 10 различни приложения, където лесно и удобно могат да се открият интересни данни и направят справки за селищата от Дряновско, и имената на майстори, предприемачи, строителни инженери, техници, наименования на инструменти, термини от практиката.

„Къде ли не съм строил“ представлява интерес за всеки, който се интересува от историята на Дряново и дряновския край. Събитието ще се състои на 27 септември, вторник, от 17.30 ч. в Исторически музей – Дряново.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица