Свържи се с нас

Култура

Художествената галерия „Христо Цокев“ празнува 60 години

Published

on

Днес, 5 септември, Художествената галерия „Христо Цокев“ в Габрово празнува 60 години от своето създаване.

Събитието ще бъде отбелязано с изложба „СЪДБИ“, която представя историята на галерията чрез творби на автори, свързани с нейното създаване и развитие (от 1962 г. до днес). Експозицията включва и документална част, която отбелязва значими събития за фонда на музея. Изведена е информация за личности, които чрез труда си дават значителен принос за утвърждаването на галерията като културен институт, който съхранява и опазва културното наследство.

Художествена галерия „Христо Цокев” е открита на 5 септември 1962 г. и първоначално функционира като Художествен отдел към Исторически музей – Габрово. Историята ѝ е свързана с имената на Кънчо Цанев, Минчо Минчев, Митьо Солаков, Никола Николов и редица други известни български творци. Най-дългогодишният служител на галерията е художникът Симеон Абанос, който е заемал длъжностите уредник, член на галерийния съвет и директор в периода 1975–1998 г.

Оскъдни са данните, с които днес разполагаме за първоначалния фонд. Има сведения, че някои от картините са постъпили  в музея, като дарение от Историографското дружество в Габрово, създадено през 1920 г. по инициатива на д-р Петър Цончев, Еким Андрейчин и Еньо Николов. 27-те живописни творби, положили основата на бъдещата колекция „Стари майстори“, са предоставени от Националната художествена галерия.

През 1962 г. експозицията, която се помещава на втория етаж в къщата на Колю Карагьозов, наброява едва 40 произведения – живопис и скулптура. Сред авторите се открояват имена като Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Владимир Димитров – Майстора и др. Централно място в изложбата е отредено на Христо Цокев, представен чрез пет живописни платна – портрети на известни габровски личности от късното Възраждане.

От публикация в тогавашната местна преса става ясно, че целта, която си поставят създателите на галерията е: „…да издири, събере и покаже на гражданите най-добрите творби на художниците от града и окръга, както на по-старите, така и на по-младите художници. Така посетителят ще има възможност да добие още по-пълна представа за развитието на изобразителното изкуство в габровския край, да се запознае с най-изтъкнатите му представители и с техните произведения. Художествената галерия ще заема важно място в културния живот на окръга за възпитание на естетическото чувство на трудещите се“.

За да изпълни тази важна и не лека задача, като уредник на галерията е назначен роденият през 1932 г. график Гавраил Вичев. Според музейната документация той „отлично” е съвместявал основните си задължения с тези на фондохранител и екскурзовод.

Честите течове от покрива и единствената щатна бройка поставят на изпитание бъдещето на новооткритата  постоянна експозиция.

От архивните документи на историческия музей, съхранявани в Държавен архив – Габрово, разбираме, че първата галерия е закрита и картините престояват на склад в продължение на 4 години.

През 1967 г. бирхалето, което се помещава в сутерена на читалище „Априлов-Палаузов“, е преустроено в галерия. Така габровци отново имат възможност да се докоснат до културното наследство на едни от най-ярките имена в българското изкуство от края на 19-ти и началото на 20-ти век. В  същата година за уредник е назначен големият български скулптор Митьо Солаков.

Спецификата на културния живот през втората половина на 20-ти век обуславя характера на т.нар. Общи художествени изложби. Именно този факт се оказва предпоставка в Габрово да се появи нов, мащабен изложбен комплекс. Архивните документи сочат, че основна заслуга за това има групата на габровските художници. В годишните отчети за дейността на Окръжен исторически музей – Габрово, съхранявани в Държавен архив – Габрово, многократно се отбелязва персоналната помощ и заслуга на Никола Николов.

Така през 1974 г. галерията става самостоятелна институция със собствена сграда, построена за първото издание на ОХИ „Човекът и труда“. Негови организатори са Комитет за изкуство и култура, Съюз на българските художници, Централният съвет на БПС и Окръжен съвет за изкуство и култура – Габрово. Първото издание се провежда под името „ОБЩА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА НА РАБОТНИЧЕСКА ТЕМА“, а председател на  журито е Светлин Русев.

Според художествените критици през 70-те и 80-те години на 20-ти век ОХИ „Човекът и труда“ има всички основания да бъде разглеждана като своеобразен отчет на българските художници. В същото време тя безспорно е едно обещание за близкото бъдеще, защото едни от най-интересните постижения в живописта по това време са дело на млади творци.

Последното издание на ОХИ „Човекът и труда“ е през 1988 г.

През 1975 г. стартира Международен пленер по живопис „Боженци“. С малки прекъсвания се провежда и до днес.  Организира се в уникалния архитектурно-исторически резерват в село Боженци в близост до Габрово.

Традицията е нарушавана два пъти, като домакинството е предоставяно по веднъж на етнографския музей „Етър” и на Соколския манастир.

През годините с организацията се е занимавала основно групата на габровските художници. С пленера са свързани имената на Никола Николов, Иван Кънчев, Иван Христов – Грога, Минчо Минчев и редица други габровци. Провежда се през есента, а от 1977 г. започва паралелно пролетно издание в което участие вземат млади автори.  То се е състояло в началото на април, когато е била пролетната ваканция на студентите. Първите участници в така наречения „младежки пленер” са били: Йордан Лазаров, Димитринка Грънчарова, Цветан Колев, Дянко Колев, Иван Кънчев, Иван Цачев, Амалия Минчева, Минчо Минчев, Иван Бараков, Иван Банков, Ема Вертерова и Цеца Великова.

Пленерът по живопис „Боженци” е от изключително значение за габровската галерия, тъй като чрез него във фонда е сформирана богата колекция от съвременно международно изкуство.

 От 1987 г. галерията носи името на родения в Габрово Христо Цокев. Той е един от първите български художници с академично образование, завършил Московското художествено училище.

В навечерието на 60-годишния юбилей фондът на галерията наброява над 3 000 творби на едни от най-прочутите творци в българското изкуство от втората половина на 19 век до наши дни. Художествените произведения са разпределени в следните фондове: живопис, скулптура, графика, международни пленери, икони и приложно изкуство. От средата на 70-те години на 20-ти век до днес галерията основно разчита на националните изложби, за да обнови своите колекции. От съществено значение за попълването на фондовете са няколко знакови дарения, направени през годините. Особено внимание заслужава персоналната заслуга към някои от дарителските актове на проф. Иван Кънчев.

Днес галерията разполага с мащабни, специализирани изложбени пространства с обща площ от 1 500 кв. м. Представените в тях художествени изяви все повече са ориентирани към нови  публики. През последните години екипът на ХГ „Христо Цокев“ насочва усилията си в намирането на баланс между музейно съдържание, представящо фонда на галерията и нови изразни средства. Редица събития, следващи тенденцията за актуализиране на музейното съдържание и предлагания културен продукт,  определят имиджа на галерията като съвременна и атрактивна музейна институция.

Настоящата визия на галерията се определя от няколко мащабни форума: Национална изложба „ПРОЛЕТЕН САЛОН НА ЖЕНИТЕ ХУДОЖНИЧКИ“, Национално триенале по живопис „МОСТОВЕ“, Национално биенале за съвременно изкуство „ВРЕМЕНЕН БАЛАНС – НЕПРЕСТАННИ ТРУСОВЕ“, Международен пленер по живопис „БОЖЕНЦИ“.

Автор: Нели Недева, ХГ „Христо Цокев” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица