Свържи се с нас

Култура

Читалище „Развитие” прие в сърцето си „Фото Академика 2022”

Published

on

Нестандартно, с декрет – символ на бъдещото партньорство между Народно читалище „Развитие-1870” и Национално сдружение фотографска академия „Янка Кюркчиева”, бе открита изложбата с финалистите от 23-то издание на „Фото Академика 2022” в Севлиево.

Събитието се състоя на 19 юли и предизвика очаквано широк интерес и отзвук. В знак на сътрудничество председателите на двете организации – Данаил Лалев и Юрий Трейман, подписаха указа и с трогателния акт засвидетелстваха приятелство и подкрепа.

За първи път в историята на Националния ежегоден годишен преглед на фотографското изкуство в България, след официалната изложба с откриването и награждаването, експозицията гостува в друг град в страната. Прецедент и начало на поредицата изложения на „Фото Академика” в Севлиево и съорганизирането на интересни фотографски събития в центъра на Северна България.

69-те най-добри кадъра на 34-та автори за класическата изложба на фотохартия в дървени рамки елегантно декорираха читалищното творческо пространство. Селекцията е дело на петчленното жури в състав: Явор Попов, Нели Гаврилова, Валери Христов, Иван Коловос и Денис Бучел. Избраните са от постъпилите в трите раздела на „Фото Академика 2022” 381 фотографии от 66 автори.

Артистичната фотография с 36-те най-добри кадъра изкусно посреща в Бялата галерия. Стълбите отвеждат в арт декорираното с дървени масивни пана фоайе на втория етаж в сградата, където са окачени 9-те фотоси в „Аеро фотография”. Централно място е отредено за наградените медалисти, сред които е и кадърът „Двамата късметлии за кръста” на севлиевеца Божидар Генков.

В Синята галерия е подредена селекцията с най-добрите 24 снимки от „Репортажна фотография”. Тематични табла предлагат интересна информация за изложбата, Фотоклуб „Севлиево”, златния медалист Божидар Генков и друг предстоящ фото форум. Изложбата на „Фото Академика 2022” ще остане за разглеждане в залите на читалището до 30 август.

„Постарахме се! Смея да кажа, че с отношение, мисъл и много работа успяхме заедно да организираме гостуването на „Фото Академика 2022” в Севлиево. Вярвам, че всички фотографии ще провокират у Вас търсенето на тайната, емоцията, вижданията на всеки един от авторите”, отбеляза в приветствието си председателят на читалището Данаил Лалев.

Благодарност бе изказана на Юрий Трейман – „човекът, който с горещо сърце прегърна идеята изложбата да бъде представена именно тук”. Признателност за организирането на събитието бе отправена към членовете на Фотоклуб „Севлиево”, председателя Антоанета Обретенова, Божидар Генков – лауреат от „Фото Академика 2022”, и читалищния екип.

Организацията на фото форума бе високо оценена от кмета на община Севлиево д-р Иван Иванов и беше акцент в изказването му. „Поздравления за Божидар Генков и фотографията, с която е впечатлил елитното жури на „Фото Академика”. Огромно признание за неговия труд като млад автор и стимул за още по-големи успехи. Чудесни са фотографиите в изложбата, имам честта да познавам лично някои от авторите и много се радвам, че точно тези кадри са спечелили наградите”, подчерта още г-н Иванов.

Като един от основателите на Фотоклуб „Севлиево”, споделящ страстта, наречена фотография, и предвид дългогодишното сътрудничество на Община Севлиево и Фотографска академия в организирането на Международен фото салон „Дивото”, кметът декларира подкрепа и партньорство.

Специален гост на откриването бе председателят на Фотографска академия „Янка Кюркчиева” Юрий Трейман. „Най-ценното за нас, екипа на Академията е, че изложбата ще може да бъде видяна от още повече любители, професионалисти и ценители на фотографията. Пожелаваме си всяка година да гостуваме в Севлиево с „Фото Академика”, развълнуван сподели г-н Трейман, който се върна в началото, през 1999-та – годината на създаването на Академията, когато е проведен и първият конкурс.

„От тогава до ден днешен, 23 години, вече 23 издания, този форум е без аналог. Няма друг такъв конкурс у нас, с толкова дълга история. Той е замислен като годишен преглед на българската фотография, т.е. тук няма едни вечни снимки на едни големи майстори, а кадри и на любители, и на професионалисти, които са решили да покажат какво са запечатали с обектива си през последните дванадесет месеца пред публика. Журирането не беше никак лесно, но смело мога да заявя, че тазгодишната 23-та „Фото Академика” е изключителна”, обобщи г-н Трейман. От името на Управителния съвет на Фотографска Академия г-н Трейман направи дарение на колекция с фотографска литература от каталози и книги за Фотоклуб „Севлиево”.

Един от най-изявените български майстори на фотография от въздуха – Явор Мичев, получи златния си медал и ваучер за 500 лв. лично от председателя на Фотографска академия. Награждаването на лауреата бе още един акцент в откриването на „Фото Академика 2022” в Севлиево. Отличеният кадър на русенския фотограф е именуван „Сирни заговезни в русенско” и е най-добрият в категория: „Аеро фотография”.

Заслужено специално внимание и своя миг слава получи Божидар Генков – лауреатът и златен медалист в „Репортажна фотография” на тазгодишния преглед-конкурс. „Покрай това събитие осъзнах, че колкото и различни да са Читалището и Фотографска Академия, толкова и общи. Читалището е стожер на българската култура, дух, традиции и изкуства, а Академията пази и популяризира фотографията по целия свят. Вярвам, че това партньорство има бъдеще и съм щастлив, че вече всяка година „Фото Академика” ще гостува в Севлиево. За мен това е по-ценно от всеки медал и отличие. Щастлив съм, че имам принос месецът на фотографията да завършва с изложба в родния ми град”, с вълнение сподели Божидар Генков. Той не пропусна да благодари на инициатора за гостуването на „Фото Академика” и председател на Фотоклуба Антоанета Обретенова, на Юрий Трейман и Фотографска Академия, на председателя на НЧ „Развитие-1870” Данаил Лалев и неговия екип, които по думите му са „все хора, които горят за идеята”. И на финал сподели, че „харесва предизвикателството в репортажната фотография”. А когато снима, търси човешката чиста и неподправена емоция, истинското в живота, хората, отношенията и фотографията. Запечатал го е в кадъра „Двамата късметлии за кръста”, неслучайно отличен със златния медал във „Фото Академика 2022”.

След подписването на декрета за партньорство, на по чаша вино, в приятелски разговор, фотографската гилдия се поздрави за успеха и начерта плановете за бъдещите съвместни интересни фото събития. Предстоят Фотографски срещи Севлиево 2022 – „Истории в кадър…” – 14-16 октомври т.г., мястото – читалище „Развитие”. Форум, който дава заявка да стане един от най-добрите в българската фотографска история у нас.

Автор: Десислава Димитрова, организатор при НЧ „Развитие – 1870“ – Севлиево.
Снимки: Божидар Генков и Петя Пастухова.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето

Published

on

С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.

Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.

Зареди още

Култура

Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел

Published

on

Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.

Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.

Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица