Култура
Читалище „Развитие” прие в сърцето си „Фото Академика 2022”
Нестандартно, с декрет – символ на бъдещото партньорство между Народно читалище „Развитие-1870” и Национално сдружение фотографска академия „Янка Кюркчиева”, бе открита изложбата с финалистите от 23-то издание на „Фото Академика 2022” в Севлиево.
Събитието се състоя на 19 юли и предизвика очаквано широк интерес и отзвук. В знак на сътрудничество председателите на двете организации – Данаил Лалев и Юрий Трейман, подписаха указа и с трогателния акт засвидетелстваха приятелство и подкрепа.
За първи път в историята на Националния ежегоден годишен преглед на фотографското изкуство в България, след официалната изложба с откриването и награждаването, експозицията гостува в друг град в страната. Прецедент и начало на поредицата изложения на „Фото Академика” в Севлиево и съорганизирането на интересни фотографски събития в центъра на Северна България.
69-те най-добри кадъра на 34-та автори за класическата изложба на фотохартия в дървени рамки елегантно декорираха читалищното творческо пространство. Селекцията е дело на петчленното жури в състав: Явор Попов, Нели Гаврилова, Валери Христов, Иван Коловос и Денис Бучел. Избраните са от постъпилите в трите раздела на „Фото Академика 2022” 381 фотографии от 66 автори.
Артистичната фотография с 36-те най-добри кадъра изкусно посреща в Бялата галерия. Стълбите отвеждат в арт декорираното с дървени масивни пана фоайе на втория етаж в сградата, където са окачени 9-те фотоси в „Аеро фотография”. Централно място е отредено за наградените медалисти, сред които е и кадърът „Двамата късметлии за кръста” на севлиевеца Божидар Генков.
В Синята галерия е подредена селекцията с най-добрите 24 снимки от „Репортажна фотография”. Тематични табла предлагат интересна информация за изложбата, Фотоклуб „Севлиево”, златния медалист Божидар Генков и друг предстоящ фото форум. Изложбата на „Фото Академика 2022” ще остане за разглеждане в залите на читалището до 30 август.
„Постарахме се! Смея да кажа, че с отношение, мисъл и много работа успяхме заедно да организираме гостуването на „Фото Академика 2022” в Севлиево. Вярвам, че всички фотографии ще провокират у Вас търсенето на тайната, емоцията, вижданията на всеки един от авторите”, отбеляза в приветствието си председателят на читалището Данаил Лалев.
Благодарност бе изказана на Юрий Трейман – „човекът, който с горещо сърце прегърна идеята изложбата да бъде представена именно тук”. Признателност за организирането на събитието бе отправена към членовете на Фотоклуб „Севлиево”, председателя Антоанета Обретенова, Божидар Генков – лауреат от „Фото Академика 2022”, и читалищния екип.
Организацията на фото форума бе високо оценена от кмета на община Севлиево д-р Иван Иванов и беше акцент в изказването му. „Поздравления за Божидар Генков и фотографията, с която е впечатлил елитното жури на „Фото Академика”. Огромно признание за неговия труд като млад автор и стимул за още по-големи успехи. Чудесни са фотографиите в изложбата, имам честта да познавам лично някои от авторите и много се радвам, че точно тези кадри са спечелили наградите”, подчерта още г-н Иванов.
Като един от основателите на Фотоклуб „Севлиево”, споделящ страстта, наречена фотография, и предвид дългогодишното сътрудничество на Община Севлиево и Фотографска академия в организирането на Международен фото салон „Дивото”, кметът декларира подкрепа и партньорство.
Специален гост на откриването бе председателят на Фотографска академия „Янка Кюркчиева” Юрий Трейман. „Най-ценното за нас, екипа на Академията е, че изложбата ще може да бъде видяна от още повече любители, професионалисти и ценители на фотографията. Пожелаваме си всяка година да гостуваме в Севлиево с „Фото Академика”, развълнуван сподели г-н Трейман, който се върна в началото, през 1999-та – годината на създаването на Академията, когато е проведен и първият конкурс.
„От тогава до ден днешен, 23 години, вече 23 издания, този форум е без аналог. Няма друг такъв конкурс у нас, с толкова дълга история. Той е замислен като годишен преглед на българската фотография, т.е. тук няма едни вечни снимки на едни големи майстори, а кадри и на любители, и на професионалисти, които са решили да покажат какво са запечатали с обектива си през последните дванадесет месеца пред публика. Журирането не беше никак лесно, но смело мога да заявя, че тазгодишната 23-та „Фото Академика” е изключителна”, обобщи г-н Трейман. От името на Управителния съвет на Фотографска Академия г-н Трейман направи дарение на колекция с фотографска литература от каталози и книги за Фотоклуб „Севлиево”.
Един от най-изявените български майстори на фотография от въздуха – Явор Мичев, получи златния си медал и ваучер за 500 лв. лично от председателя на Фотографска академия. Награждаването на лауреата бе още един акцент в откриването на „Фото Академика 2022” в Севлиево. Отличеният кадър на русенския фотограф е именуван „Сирни заговезни в русенско” и е най-добрият в категория: „Аеро фотография”.
Заслужено специално внимание и своя миг слава получи Божидар Генков – лауреатът и златен медалист в „Репортажна фотография” на тазгодишния преглед-конкурс. „Покрай това събитие осъзнах, че колкото и различни да са Читалището и Фотографска Академия, толкова и общи. Читалището е стожер на българската култура, дух, традиции и изкуства, а Академията пази и популяризира фотографията по целия свят. Вярвам, че това партньорство има бъдеще и съм щастлив, че вече всяка година „Фото Академика” ще гостува в Севлиево. За мен това е по-ценно от всеки медал и отличие. Щастлив съм, че имам принос месецът на фотографията да завършва с изложба в родния ми град”, с вълнение сподели Божидар Генков. Той не пропусна да благодари на инициатора за гостуването на „Фото Академика” и председател на Фотоклуба Антоанета Обретенова, на Юрий Трейман и Фотографска Академия, на председателя на НЧ „Развитие-1870” Данаил Лалев и неговия екип, които по думите му са „все хора, които горят за идеята”. И на финал сподели, че „харесва предизвикателството в репортажната фотография”. А когато снима, търси човешката чиста и неподправена емоция, истинското в живота, хората, отношенията и фотографията. Запечатал го е в кадъра „Двамата късметлии за кръста”, неслучайно отличен със златния медал във „Фото Академика 2022”.
След подписването на декрета за партньорство, на по чаша вино, в приятелски разговор, фотографската гилдия се поздрави за успеха и начерта плановете за бъдещите съвместни интересни фото събития. Предстоят Фотографски срещи Севлиево 2022 – „Истории в кадър…” – 14-16 октомври т.г., мястото – читалище „Развитие”. Форум, който дава заявка да стане един от най-добрите в българската фотографска история у нас.
Автор: Десислава Димитрова, организатор при НЧ „Развитие – 1870“ – Севлиево.
Снимки: Божидар Генков и Петя Пастухова.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.
Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.
„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.
Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.
Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.
Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.
Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.
Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.
След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.
В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.
Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.
Входът е свободен.
-
Новинипреди 7 дниДнес е разпети петък!
-
Новинипреди 6 дниОтбелязваме Велика събота!
-
Новинипреди 5 дниВеликден е! Христос Воскресе!
-
Новинипреди 6 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 4 дниОтбелязваме Светли понеделник!
-
Новинипреди 3 дниНиколай Косев: Необходими са ясни правила и контрол в строителството
-
Кримипреди 3 дниЧетирима се „лашнаха“ с пико по Празниците в Габрово, сред тях и жени
-
Културапреди 2 дни„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново