Свържи се с нас

Култура

Читалище „Развитие” прие в сърцето си „Фото Академика 2022”

Published

on

Нестандартно, с декрет – символ на бъдещото партньорство между Народно читалище „Развитие-1870” и Национално сдружение фотографска академия „Янка Кюркчиева”, бе открита изложбата с финалистите от 23-то издание на „Фото Академика 2022” в Севлиево.

Събитието се състоя на 19 юли и предизвика очаквано широк интерес и отзвук. В знак на сътрудничество председателите на двете организации – Данаил Лалев и Юрий Трейман, подписаха указа и с трогателния акт засвидетелстваха приятелство и подкрепа.

За първи път в историята на Националния ежегоден годишен преглед на фотографското изкуство в България, след официалната изложба с откриването и награждаването, експозицията гостува в друг град в страната. Прецедент и начало на поредицата изложения на „Фото Академика” в Севлиево и съорганизирането на интересни фотографски събития в центъра на Северна България.

69-те най-добри кадъра на 34-та автори за класическата изложба на фотохартия в дървени рамки елегантно декорираха читалищното творческо пространство. Селекцията е дело на петчленното жури в състав: Явор Попов, Нели Гаврилова, Валери Христов, Иван Коловос и Денис Бучел. Избраните са от постъпилите в трите раздела на „Фото Академика 2022” 381 фотографии от 66 автори.

Артистичната фотография с 36-те най-добри кадъра изкусно посреща в Бялата галерия. Стълбите отвеждат в арт декорираното с дървени масивни пана фоайе на втория етаж в сградата, където са окачени 9-те фотоси в „Аеро фотография”. Централно място е отредено за наградените медалисти, сред които е и кадърът „Двамата късметлии за кръста” на севлиевеца Божидар Генков.

В Синята галерия е подредена селекцията с най-добрите 24 снимки от „Репортажна фотография”. Тематични табла предлагат интересна информация за изложбата, Фотоклуб „Севлиево”, златния медалист Божидар Генков и друг предстоящ фото форум. Изложбата на „Фото Академика 2022” ще остане за разглеждане в залите на читалището до 30 август.

„Постарахме се! Смея да кажа, че с отношение, мисъл и много работа успяхме заедно да организираме гостуването на „Фото Академика 2022” в Севлиево. Вярвам, че всички фотографии ще провокират у Вас търсенето на тайната, емоцията, вижданията на всеки един от авторите”, отбеляза в приветствието си председателят на читалището Данаил Лалев.

Благодарност бе изказана на Юрий Трейман – „човекът, който с горещо сърце прегърна идеята изложбата да бъде представена именно тук”. Признателност за организирането на събитието бе отправена към членовете на Фотоклуб „Севлиево”, председателя Антоанета Обретенова, Божидар Генков – лауреат от „Фото Академика 2022”, и читалищния екип.

Организацията на фото форума бе високо оценена от кмета на община Севлиево д-р Иван Иванов и беше акцент в изказването му. „Поздравления за Божидар Генков и фотографията, с която е впечатлил елитното жури на „Фото Академика”. Огромно признание за неговия труд като млад автор и стимул за още по-големи успехи. Чудесни са фотографиите в изложбата, имам честта да познавам лично някои от авторите и много се радвам, че точно тези кадри са спечелили наградите”, подчерта още г-н Иванов.

Като един от основателите на Фотоклуб „Севлиево”, споделящ страстта, наречена фотография, и предвид дългогодишното сътрудничество на Община Севлиево и Фотографска академия в организирането на Международен фото салон „Дивото”, кметът декларира подкрепа и партньорство.

Специален гост на откриването бе председателят на Фотографска академия „Янка Кюркчиева” Юрий Трейман. „Най-ценното за нас, екипа на Академията е, че изложбата ще може да бъде видяна от още повече любители, професионалисти и ценители на фотографията. Пожелаваме си всяка година да гостуваме в Севлиево с „Фото Академика”, развълнуван сподели г-н Трейман, който се върна в началото, през 1999-та – годината на създаването на Академията, когато е проведен и първият конкурс.

„От тогава до ден днешен, 23 години, вече 23 издания, този форум е без аналог. Няма друг такъв конкурс у нас, с толкова дълга история. Той е замислен като годишен преглед на българската фотография, т.е. тук няма едни вечни снимки на едни големи майстори, а кадри и на любители, и на професионалисти, които са решили да покажат какво са запечатали с обектива си през последните дванадесет месеца пред публика. Журирането не беше никак лесно, но смело мога да заявя, че тазгодишната 23-та „Фото Академика” е изключителна”, обобщи г-н Трейман. От името на Управителния съвет на Фотографска Академия г-н Трейман направи дарение на колекция с фотографска литература от каталози и книги за Фотоклуб „Севлиево”.

Един от най-изявените български майстори на фотография от въздуха – Явор Мичев, получи златния си медал и ваучер за 500 лв. лично от председателя на Фотографска академия. Награждаването на лауреата бе още един акцент в откриването на „Фото Академика 2022” в Севлиево. Отличеният кадър на русенския фотограф е именуван „Сирни заговезни в русенско” и е най-добрият в категория: „Аеро фотография”.

Заслужено специално внимание и своя миг слава получи Божидар Генков – лауреатът и златен медалист в „Репортажна фотография” на тазгодишния преглед-конкурс. „Покрай това събитие осъзнах, че колкото и различни да са Читалището и Фотографска Академия, толкова и общи. Читалището е стожер на българската култура, дух, традиции и изкуства, а Академията пази и популяризира фотографията по целия свят. Вярвам, че това партньорство има бъдеще и съм щастлив, че вече всяка година „Фото Академика” ще гостува в Севлиево. За мен това е по-ценно от всеки медал и отличие. Щастлив съм, че имам принос месецът на фотографията да завършва с изложба в родния ми град”, с вълнение сподели Божидар Генков. Той не пропусна да благодари на инициатора за гостуването на „Фото Академика” и председател на Фотоклуба Антоанета Обретенова, на Юрий Трейман и Фотографска Академия, на председателя на НЧ „Развитие-1870” Данаил Лалев и неговия екип, които по думите му са „все хора, които горят за идеята”. И на финал сподели, че „харесва предизвикателството в репортажната фотография”. А когато снима, търси човешката чиста и неподправена емоция, истинското в живота, хората, отношенията и фотографията. Запечатал го е в кадъра „Двамата късметлии за кръста”, неслучайно отличен със златния медал във „Фото Академика 2022”.

След подписването на декрета за партньорство, на по чаша вино, в приятелски разговор, фотографската гилдия се поздрави за успеха и начерта плановете за бъдещите съвместни интересни фото събития. Предстоят Фотографски срещи Севлиево 2022 – „Истории в кадър…” – 14-16 октомври т.г., мястото – читалище „Развитие”. Форум, който дава заявка да стане един от най-добрите в българската фотографска история у нас.

Автор: Десислава Димитрова, организатор при НЧ „Развитие – 1870“ – Севлиево.
Снимки: Божидар Генков и Петя Пастухова.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово

Published

on

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.

След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.

Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е  утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.  

Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.

Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.

Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в  различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.

Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.

Зареди още

Култура

Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа

Published

on

До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.

Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.

Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.

„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.

Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.

Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.

Зареди още

Култура

Честит празник, архивисти!

Published

on

За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.

Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.

Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.

На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.

„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица