Свържи се с нас

Култура

Висока чест и признание за пианисти на МК „Весела“

Published

on

Висока чест и признание за пианистите Полина Флориду и Виктор Василев от Музикален клуб „Весела”.

Двамата талантливи възпитаници на клавирния педагог Весела Пенева свириха в съботната вечер на 18 юни т.г. в Концертната зала на Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров” в София.

Полина и Виктор бяха част от Клавирния концерт на Катедра „Пиано” при теоретико-композиторския и диригентски факултет на Академията, посветен на годишнините на композиторите Веселин Стоянов, Александър Райчев, Парашкев Хаджиев и Лазар Николов.

В програмата на концерта, с клавирни творби на тези видни български композитори, се представиха студенти от НМА ”проф. Панчо Владигеров”, млади пианисти от Музикалните училища в София, Бургас и Русе, и заедно с тях – двамата представители на габровския Музикален клуб „Весела”.

Полина Флориду /7 клас/ и Виктор Василев /9 клас/ участваха в този клавирен празник благодарение на отличното си представяне и спечелените от тях награди на Международния конкурс „Звукът на времето”-2022, състоял се през месец май във Велико Търново.

Тогава, журито на пианистите – проф. Борислава Танева, проф. Александър Василенко и проф. Томислав Байнов, отличи със Специална награда „Александър Райчев” изпълнението на Полина и със Специална награда „Веселин Стоянов” – това на Виктор. Така, двамата млади габровски пианисти, сами извоюваха участието си в София.

За вдъхновените си изпълнения, Полина Флориду и Виктор Василев бяха аплодирани от публиката, съставена предимно от професионалисти.

След края на концерта, проф. Ал.Василенко, проф. Виктор Чучков , доц. Елена Дикова и много други музиканти и преподаватели щедро възнаградиха децата и техния педагог Весела Пенева с изключително положителни отзиви за качествата им и високото музикално ниво.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Людмила Людмилова гостува в РБ „Априлов-Палаузов“

Published

on

На 5 март от 17.15 ч. читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов-Палаузов“ гостува Людмила Людмилова – педагог, детски и семеен психолог.

Преподавателката по биология и химия се е специализирала в областта на семейните констелации и лечението на хранителни зависимости.

Автор на собствен метод за лечение на хранителни разстройства Автор е на книгите „Болестта на пеперудата“ и „Приказка за болката“. Л. Людмилова: „Имах желание да помагам и на други, изпаднали в беда семейства. Систематизирах цялото познание, което бях придобила и го излях на хартия. Така се роди книгата „Болестта на пеперудата“…

Зареди още

Култура

Показват в изложба победата при Шипка и Шейново през Освободителната война

Published

on

На 29 февруари, четвъртък, от 17.30 часа в Икономовата къща ще се състои откриването на изложбата „Последното сражение”. Временната експозиция е посветена на победата в сражението при селата Шипка и Шейново през Руско-турската война 1877- 1878 г.

Това е последното сражение от военните действия в района на Шипченския проход, започнали с превземането на прохода през юли 1877 г. и продължили с августовската отбрана срещу корпуса на Сюлейман паша и Зимното шипченско стоене.

Като част от всеобщото настъпление на руската армия, превземането на Шейновския укрепен лагер от руските полкове и българските опълченски дружини на 9 януари 1878 г. под командването на генералите Радецки, Скобелев и Мирски отваря пътя на юг към Одрин и Цариград.

На 16 януари в Казанлък започват първите преговори за мир, а на 31 януари е подписано Одринското примирие.

Експозицията разказва историята на това величаво сражение, походът на двете обходни колони на генералите Скобелев и Мирски, атаките им срещу укрепения турски лагер, както и фронталната атака на частите на ген. Радецки от Шипка.

Зареди още

Култура

„Така извоювахме свободата…“

В музей „Етър“ показват пушката на Бенковски и Възванието за обявяване на Априлското въстание.

Published

on

От 1 до 5 март в Музейния център на РЕМО „Етър“ може да видите пушката, с която Георги Бенковски води Хвърковатата чета и воюва за българската свобода. Оръжието на този харизматичен революционер и негови документи ще бъдат показани на третия етаж в Музейния център. Това е най-голямата сграда в музея, известна е като Кръстник–Колчов хан и за първи път се отваря за посетители. Освен пушката на Бенковски, в изложбата са представени Възванието за обявяване на Априлското въстание от 22 април 1876 година и документи, свързани с живота на Бенковски преди да стане един от Апостолите на Априлското въстание.

Пушката е „Уинчестър“, модел 1866 година, и с това оръжие Георги Бенковски се изправя срещу огромната военна и административна мощ на Османската империя. Революционерът вярва толкова пламенно в българската национална независимост, че увлича хиляди в една борба, която чрез неговата личност не изглежда обречена. Георги Бенковски е символ на непокорния дух на българите. Някой би казал, че е живял в бунтовно време, станал е един от апостолите на свободата, но не е дочакал да я види с очите си. Дали е така, обаче? По-скоро Георги Бенковски я изживява като усещане и затова се бори за нея с толкова плам и ентусиазъм. Непокорният му дух го превръща в един от символите на свободата, а следващите поколения съхраняват спомена за него.

Из „Оптимистична теория за нашия народ“ на Иван Хаджийски:

„Бенковски е необикновена, изключителна, „на голямо скроена“ личност. Той бе гениален въстанически водач. И ако всяко човешко можеше да се утвърждава със свидетелство, то свидетелство за водаческата гениалност на Бенковски бе успешното провеждане на Априлското въстание, което и днес някои още смятат за луда и безполезна авантюра. И наистина, да дойдеш млад, 33-годишен, лишен от образование, неизвестен, и то не като апостол, а като помощник на главния апостол; да криеш истинското си име, което би всяло ужас всред благонравните еснафи, които всеки ден си преповтарят десетте божи заповеди, и да станеш фактически главен организатор на IV революционен окръг, поставяйки в сянка всички „учени граматици и философи“, да вдъхновиш и организираш във въстанически редици най-отчаяните опортюнисти на света дребни собственици, еснафи и земеделци, да ги поведеш на сигурна смърт и саможертва в едно въстание, чийто неуспех е не само предвидим, но е предвиден като цел, всичко това може да направи само една изключителна личност, надарена с особени качества. Бенковски не бе назначен за водач на въстанието с указ. Той дори не бе избран на този пост. Избраникът беше Волов. Волов бе посочен от Гюргевския комитет за главен апостол, а Бенковски бе пратен само за негов помощник. Но това било, докато те били в Гюргево, докато способностите и достойнствата се ценели по диплома и атестат. Практиката изменила всичко: съприкосновението с действителността определило верни граници кой какъв трябва да бъде Този безпогрешен избор на историята е потвърждение на правилото: „Водачът не се избира, той се налага.“

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица