Култура
Ивелина Радионова гостува с цялото си творчество на рибарник Кметовци
Писателката Ивелина Радионова гостува с цялото си творчество на рибарник Кметовци. Срещата ще се състои на 11 юни, от 11.00 часа. След като книгите ѝ „Алтъна“ и „Обич“ станаха любими на много читатели, една от най-обичаните български писателки днес – Ивелина Радионова, представя най-силната си книга досега – „До Боянския майстор“ (издание на „Персей“).
Действието ѝ тече през вековете и показва корените на българщината и човечността. Това е книга с душа: стаила вълнуващи истории, които разказват за страдание и обич, за фатална обреченост, за суровата природа, която може да убива, но може и като вълча глутница да пази от злото една нещастна майка… – истории за човешки съдби, които остават в сърцето и вълнуват дълго, след като си затворил последната страница. И едновременно с това те карат да се чувстваш горд, че си българин и че си част от традиция, която идва от вековете и отива към бъдещето. Многолико е времето.
Превъплъщава се в детенце с трапчинки, пълни с мед, и в старец – пророк, дошъл да изрече нещо важно, преди глутницата на снежинките да го затрупа. Понякога времето е белязало гълъб, гнездящ в руините на къща, друг път – пръстен с двуглав орел, скрил тайна. По стъпките му се рони розов цвят и мъка, която трудно се преглъща, а копринената му нишка се точи тънко до бъдещето. Заобикаля ни отвред, видимо и невидимо, и ни променя. Времето е най-изкусният зограф – като Боянския майстор, чиито фрески впечатляват с изящен рисунък, но в тях е вградена трогваща история за една невъзможна любов.

Гласът на българското говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от ХХI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както „в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада.“ В книгата българският дух се възвисява и зове отново към опазване на вярата в доброто, на правдата и чистотата в човешките отношения, въздига над трудностите и засища глада на душите.
Родолюбието се усеща във всяка разказана история, с думи, които са като мляко, заквасено със звезди, песен на чанове, пъстро халище и свят хляб. Всеки, който се чувства истински българин, може да черпи сила от тях. България започва от майчината ласка, от прага на родния дом, от първия урок по история, от буквите, с които изписваме нейното име, и завършва с последния удар на сърцето.
Новата книга на Ивелина Радионова – „До Боянския майстор“, има своя собствена светлина, сияние, което излъчва и корицата, дело на Стефан Тотев. Сиянието е особено силно в трудни времена, когато мракът заплашва да превземе цялата планета, а светлото е все по-рядко срещано явление. Вероятно за това също си има причина, така както има причина за появата на всичко, което ни заобикаля – независимо дали е тревичка, цвете или дете.
Посланието на книгата е всеки да открие своята причина да е жив, която да осмисли дните му. Защото всеки идва с определена мисия, която се превръща в пътеводна светлина в живота му. Без значение дали човек ще рисува, ще отглежда рози и копринени буби, ще прави фигурки от дърво или ще извайва злато, той свещенодейства, добрува в полза на другите. Водещо е проявлението на дарбата, вложена от Твореца във всяка душа, за да се стреми тя към едно по-високо ниво на осъзнатост и достойно съществуване. Талантът би могъл да я доближи до божественото. „До Боянския майстор“ е път на душата към съвършенство, хармония и любов. Пътят неизменно криволичи, преминава през бедност, тегоби, болести, низки страсти. Неизменно на този път се сблъскват доброто и злото, за да премерят сили. Кое е по-силно и кое ще победи? Това решава душата, всяка за себе си.

Тази книга е отворена вратичка към един по-хубав, мечтан свят. Навярно някой ще си каже: „Това си е чиста утопия!“. Авторката е готова да спори и да го опровергае, че такъв свят е напълно възможен. Свят, в който всеки да живее така, че да е полезен на себе си и на другите, свят без заблуди, без ограничения, без нараняване и подчиняване на друго човешко същество. Свят, в който прошката не е просто дума. В този смисъл „До Боянския майстор“ е стремеж към висш идеал, недокоснат от грозното и пошлото в битието. Всеки разказ утвърждава сплотеност, вярност, силна обич, почит към знанието и традициите, отговорност към род и родина. Книгата притежава способността да лекува души, да променя мироглед, подбуждайки порив към красота, свобода и пълна себереализация. Страниците ѝ са парченца, отчупени от онази скъпоценност, наречена „време“. И макар да е писано, че „дните на всички са преброени“, в книгата царува онова синьо безвремие, което откъсва от забързания ритъм на настоящето. Посланието, което достига до читателя, всъщност е своеобразно порицание – на бедността, подчиняването, поробването чрез икономическа зависимост. Щом хората се раждат еднакви, би трябвало да имат равен старт. И само умните, трудолюбивите, най-упоритите трябва да са с едни гърди пред останалите. Затова в повестта „До Боянския майстор“ авторката дарява свободата на Малтица и Антип, двама от второстепенните герои, и заклеймява в разказите недостойните постъпки на Узун Чолак и на мъжа на Родопея.
„До Боянския майстор“ е 13-ата книга на Ивелина Радионова – фатална, но в най-хубавия смисъл на думата, защото в нея са белетристични творби, които ще останат за поколенията. Сега разказана в проза, историята на Боянския майстор първоначално бе претворена в стихотворение, което донесе на авторката първа награда в Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ 2020. Поетичната творба бе включена в книгата и е нейно своеобразно мото.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Любопитнопреди 4 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 4 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 2 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Новинипреди 2 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 2 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 2 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 2 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Кримипреди 23 часаТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха





