Свържи се с нас

Култура

Препълнена зала, аплодисменти и много емоции белязаха 90-та годишнина на хореографа Геньо Генев

Published

on

Препълнена зала „Възраждане“, нестихващи аплодисменти и неподправени емоции белязаха 90-та годишнина на хореографа Геньо Генев. Рожденият му ден на 5 май бе поводът Дружеството на писателите в Габрово и Фолклорен танцов ансамбъл „Габровче“ да организират юбилеен концерт с творчеството му, с който бивши танцьори на хореографа, приятели и гости да се насладят на неговото изкуство.

„Геньо Генев ще остане с многобройните танци, които създаде и които се играят в страната и чужбина, с текстовете си за песни и с онзи необорим оптимизъм, с който ни кани на концерта по повод 100-та си годишнина“, представи го водещата на концерта Светлана Кацарска.

Да сподели празника на официално най-възрастният хореограф в България беше и областният управител на Габрово Ралица Манолова.

Тя поднесе поздравителен адрес и картина с извезана българска шевица, изобразяваща „Дървото на живота“ – с пожелание за дълголетие и неспиращо творческо вдъхновение. Към всички присъстващи в залата Манолова се обърна с думи на благодарност, защото само една истински сплотена общност, може да донесе такава радост в душата на този човек, който е направил изключително много за нашия град, за нашите деца и за нас самите.

„Една идея може да се превърне в прах или в магия… Зависи от таланта, който я създава!“, цитира думите на Бил Бърнбах областният управител и допълни: „Тази вечер ние сме тук, за да признаем, че талантът на Геньо Генев създава магии и след него ще остане много, което ще се пренася от поколение на поколение, ще се танцува, ще се пее, ще се говори, а и вярвам, че предстои да се създаде още много.“

Поздравленията към юбиляра продължиха през целия концерт, стихове на твореца, негови песни и танци радваха публиката и разказваха неговата история.

Геньо Генев е роден в Габрово на 05.05.1932 година. Още като ученик в текстилния техникум, пленен от танцовото изкуство поема ръководството на състава към завод „Буря”. Липсва опит, но благодарение на упоритостта и ентусиазма, колективът израства и печели симпатиите на населението в цялата околия.
С първите си танцьори Геньо Генев работи над 15 години. Същевременно става ръководител на танцовия състав при фабрика „Добри Карталов”. Той обогатява репертоара с танци от различни географски области. С вродения си творчески и неспокоен дух търси нови форми и стилове, и още в началото се насочва към тематични композиции. Първите са : „Дядо белобради, ряпа взе да вади” и „На чешма за вода”. По-късно поставя „Билкоберачи”, „Кончета”, „Танц с камшичета”, „Зима”, „Сол-пипер”, „Танц с въжета”, „Женски габровски танц”, „Северняшка сюита” и др.
Във всички танци хореографът използва фолклорната основа, в която вплита тематична образност на произведението, като запазва поетичността и непосредствеността на народния фолклор. В тях създава и нови герои, изградени в обобщени щрихи, но жизнени и привлекателни.
Авторът Геньо Генев споделя: „Без идеи и теми не обичам самоцелно да градя композиции. Живият живот и прекрасното ни фолклорно наследство са извор на неизчерпаеми идеи”.
От 1966 година той е художествен ръководител на танцовия състав при Пионерски дом в град Габрово. Със своята преданост и всеотдайност към работата, с трудолюбието си и неизмеримото творческо въображение той води състава към най-високи сценични постижения.
През 1967 година съставът участва в международния пионерски фестивал в Париж, организиран от съюза на френските пионери. Габровчетата печелят първо място в този престижен форум.
През 1968 г. участват в Деветия младежки световен фестивал на художествената самодейност в София. През 1978 г. издателство „Танцово изкуство” отпечатва негова книга, посветена на танцовия фолклор в Габровския край. Книгата предизвиква изключителен интерес, тъй като съдържа автентични и уникални бележки, репортажи и фотоснимки на етнографски обичаи, накити и облекло. Тя представя доказателствата за богатото духовно развитие на местното население от дълбоки времена.
Други десет негови постановки са описани в списание „Танцова самодейност”. През 1988 г. Геньо Генев става член на редакционната колегия на списанието.
От 1968 до 1975 Генев е основател и главен художествен ръководител на танцовия състав при Образцово народно читалище „Априлов – Палаузов”. Още н началото съставът подготвя програма, която представя в България, Полша и СССР. Публиката е възхитена и очарована от играта на танцьорите. На страниците на тогавашния вестник „Балканско знаме” (предшественик на сегашния „Габрово днес”) се появява статия със заглавие – „Габрово жадува за повече такива концерти”.
От 1975 година Геньо Генев е създател и главен художествен ръководител на Детския ансамбъл за песни и танци „Габровче” до 1992 г., когато се пенсионира.
По повод на 30 – годишния юбилей на ансамбъла Снежана Серафимова пише: „В репертоара на „Габровче” сякаш разгръщаме страници от мили и познати далечни времена, когато са се раждали песните и танците на нашите деди. В новата си интерпретация те ни сближават и ни напомнят за топлината на род и роден край, за топлината на милото ни отечество. Не случайно поетесата сравнява малките оркестранти в габровските им носии с „гугутки”, китните цветове на костюмите с „цветя и полски треви, дънери и ели”, а певиците –„ с гласове от бисерни води и юнашки кърви, втъкани в поезията на песните”.
Танцовите постановки на Геньо Генев са включени в репертоара на редица състави от страната: Попово, Хасково, Русе, Казанлък, Плевен, В. Търново, Омуртаг, Шумен, Видин, Стара Загора и други.
На II, III, IV, V, VI и VII републикански фестивали на художествената самодейност танцовите състави, ръководени от Генев печелят златни медали и лауреатски звания. На районни, окръжни и републикански състезания по танцова самодейност се класират винаги на първо място.
Завоюваните успехи мотивират участниците в съставите и ръководителя им, издигат престижа на Габрово и стават лице на града им.
С указ на Държавния съвет хореографът Геньо Генев е награден с орден „Червено знаме на труда”. Присъден му е и орден „Кирил и Методи” – I степен. Със своите колеги, близки и приятели Генев споделя: „Приех тези отличия не като моя лична награда, а като признание за ентусиазма и професионализма на моите танцьори, колеги от състава и хората от Габрово, които ни помагаха”.
Геньо Генев е не само изпълнител, ръководител и автор. От 1975 до 1992 г. едновременно с работата си в ансамбъл „Габровче” той е и методист в Центъра за художествена самодейност в гр. Габрово.
От 1978 до 1995 година той преподава български народни танци от всички етнографски области в курсове за чужденци: руснаци, канадци, американци, французи, швейцарци, австралиийци, испанци и японци. Като лектор и постановчик, той е изпращан в тогавашния Съветски съюз пет пъти, в Швейцария шест пъти и във Франция четиринайсет пъти, като всеки отделен курс продължава до четири месеца.
Както във всяка област на обществения живот така и в танцовото изкуство, се повишават изискванията за техника, творчески дизайн и търсения на нови пластични и естетически форми. Затова са необходими млади кадри, влюбени в народното изкуство и притежаващи огромна творческа енергия.
Много млади и талантливи последователи на прекрасните български фолклорни традиции са израснали, благодарение на подкрепата и помощта на Геньо Генев. Самият хореограф казва, че не толкова личната му помощ , а „желанието на младите хора да се учат, да приемат и продължат непреходните културни традиции на българския народ е в основата за успеха и творческата реализация на много днешни хореографи и ръководители на танцови състави”.
За 70 годишния си юбилей – 5 май 2002 година Геньо Генев изненадва габровци с нова и непозната досега област на своето творчество – поезия. Тогава излиза стихосбирката му „Каквото и да става – животът продължава”. През 2005 година излиза стихосбирката „Три години по-късно”. Същата година излиза и стихосбирката „Хайде хопа, хайде тропа към Европа (Фермата на Тешо и Туряна)”.
Поезията му е белязана от същите концептуални идеи, които присъстват в танцовото му творчество – злободневни теми, представени в духа на фолклорните традиции на българския народ, но и лирични нотки, докосващи най-чувствените човешки възприятия за околния свят.
През 2002 година Геньо Генев е обявен за почетен гражданин на Габрово. През тази година получава отличието „Златна лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци.
В инициативата на ЮНЕСКО от 2008 г. „Живи човешки съкровища” Геньо Генев е номиниран на първо място за област Габрово и на пето място в България.
Известният габровец Ботьо Бараков – дарител и меценат казва за Геньо Генев: „Като запознаваш другите народи с нашите танци, ти сближаваш нашите народи с другите, ти вършиш полезна дейност, колкото едно министерство”
.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Театрална миниатюра „Грамотното мишле“ в Детския отдел на Библиотеката

Published

on

Театралната миниатюра „Грамотното мишле“, с автор Радостина Андреева, ще започне в 11.00 часа на 11 септември 2024 г. в залата за събития и срещи на Детския отдел. Актьори от Държавен куклен театър – Габрово ще ви запознаят с вълшебството на буквите и приключенията на едно малко мишленце.

Представлението е част от проекта на РБ „Априлов – Палаузов“ „В началото бе Словото…” – от глаголицата до съвременното изкуство”, който е съфинансиран по програма „Култура“ на Община Габрово за 2024 година.

Бяха осъществени четири творчески ателиета под общ надслов „Светът на глаголицата” – оцветяване на глаголически букви, рисуване върху коприна, забавни образователни игри, ателие за папие-маше и арт-колажи „Втори живот за вестници, списания и книги“, както и събитие за създаване на приказки с литературно четене.

Входът е свободен.

В заключителната част на проекта на 27 септември 2024 г. в ХГ „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба „Изкуство в книга „Ars in Libro”.

Зареди още

Култура

Хор от Трявна ще участва във второто издание на „Земя на славни предци“

Published

on

Второто издание на Международен хоров фестивал “Земя на славни предци“ ще събере над 280 хористи на 5 и 6 октомври. Участие ще вземат 12 хора от градовете Нови пазар, Шумен, Варна, Ловеч, Трявна и Гюргево, Румъния.

В богатата фестивална програма те ще изпълнят четири концерта, като два от тях ще бъдат на някои от най-знаковите обекти за културно-исторически туризъм в област Шумен и ще зарадват публиката със своите изпълнения в две категории – православна и светска музика, в две възрастови групи до и над 17 години.

На 5 октомври, в рамките на фестивала, се организира базар „Произведено в Нови пазар“, където гостите на събитието ще могат да си закупят стоки от местни производители, които ще предлагат своята продукция във фоайето на НЧ „Христо Ботев-1872“ гр. Нови пазар.

Фестивалът се организира и финансира от община Нови пазар и НЧ “Христо Ботев -1872“ по идея на Милка Данаилова, диригент с дългогодишен опит в ръководенето на училищни и читалищни хорове от Нови пазар, по настояще ръководител на дамска хорова формация “Лира“ към читалището.

Събитието се провежда под патронажа на Министерството на културата и кмета на община Нови пазар, с финансовата подкрепа на община Шумен и подкрепата Български хоров съюз.

Съдействие оказват община Каспичан, кметство Плиска, кметство Мадара, Регионален исторически музей – Шумен (РИМ-Шумен), Националните историко-археологически резервати „Плиска“ и “Мадара” към РИМ-Шумен както и храм „Св. Параскева“ – Нови пазар.

Зареди още

Култура

„Празник на пестила“ на 7 и 8 септември в музей „Етър“

Published

on

На 7 и 8 септември в музей „Етър“, Габрово се провежда осмото издание на „Празник на пестила“. По време на това събитие посетителите ще се запознаят с приготвянето на пестил по традиционна рецепта, ще могат да се разходят по алеята на вкусовете, където ще се предлагат храни и напитки, свързани с пестила и сливите.

През двата дни ще има демонстрации на направа на кошници, калайдисване на съдове, изработване на дървени лъжици и бакърджийски изделия – занаяти и домашни занятия, свързани с направата на пестил. Предвидени са фолклорни изпълнения и тематични изложби, както и възможност за участие в образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Пестилът, изработен от сини сливи по традиционна технология е включен в Световната книга на уникалните храни „Арка на вкусовете“. С „Празник на пестила“ музей „Етър“ спечели класацията Годишни награди в туризма 2018 в категорията „Духът на България“.

Технологичният процес на приготвяне на пестил е продължителен. Подбират се здрави, чисти, добре узрели, едри месести сливи и се насипват в големи бакърени пестилджийски тави, чиято вместимост е между 200 и 300 кг. Сварената и прецедена през дърмон или сито смес се разлива равномерно върху букови дъски. Поливката от гъстата сливова каша, с дебелина около 7–8 мм, се оставя на силно слънце на двора.

За два-три дни тя изсъхва и се вари нова каша, която се разстила върху първата смес. Тази операция се повтаря 7–8 пъти до получаване на желаната дебелина на пестила. Добре изсъхнал, пестилът се одира с огрибка. За по-лесно отлепване и за сладост в първата каша се сипват няколко шепи джанки. Готовият пестил се навива на руло и се съхранява в сухи проветриви места. Около Коледа вече е готов за консумация.

В миналото в Габровско се варят по 20 тона сливи, от които се изкарва 7 тона пестил. Добре изсушен и съхраняван при подходящи условия, пестилът имал трайност до 10 години. Само на 7 септември ще се проведе второто издание на Националния фолклорен конкурс „Обредна трапеза“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово. Проявата се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, в рамките на „Празник на пестила“.

Част е от програмата на „Европейски дни на наследството“ – инициатива на Европейския съюз и Съвета на Европа. На 7 септември 2024 музей „Етър“ отбелязва 60 години от своето откриване.

По този повод от 19.00 часа на голямата сцена в музея започва безплатен концерт на Нина Николина и виртуозните музиканти Калин Вельов – барабани и перкусии, Таня Първанова – вокал, Дамян Йорданов – кавал, Петър Миланов – китара. В репертоара са включени песните „Излел е Дельо“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Назад, назад, моме Калино“, „Майстор Манол“,“Свети Георги“, „Пуста младост“, „Еленко“, „Катерино Моме“, „Гюл девойкя“ и др., представени в модерен микс от етно и джаз.

От 18.00 часа влизането в музея ще бъде безплатно, за да могат посетителите на концерта спокойно да се настанят.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица