Култура
Препълнена зала, аплодисменти и много емоции белязаха 90-та годишнина на хореографа Геньо Генев

Препълнена зала „Възраждане“, нестихващи аплодисменти и неподправени емоции белязаха 90-та годишнина на хореографа Геньо Генев. Рожденият му ден на 5 май бе поводът Дружеството на писателите в Габрово и Фолклорен танцов ансамбъл „Габровче“ да организират юбилеен концерт с творчеството му, с който бивши танцьори на хореографа, приятели и гости да се насладят на неговото изкуство.

„Геньо Генев ще остане с многобройните танци, които създаде и които се играят в страната и чужбина, с текстовете си за песни и с онзи необорим оптимизъм, с който ни кани на концерта по повод 100-та си годишнина“, представи го водещата на концерта Светлана Кацарска.

Да сподели празника на официално най-възрастният хореограф в България беше и областният управител на Габрово Ралица Манолова.

Тя поднесе поздравителен адрес и картина с извезана българска шевица, изобразяваща „Дървото на живота“ – с пожелание за дълголетие и неспиращо творческо вдъхновение. Към всички присъстващи в залата Манолова се обърна с думи на благодарност, защото само една истински сплотена общност, може да донесе такава радост в душата на този човек, който е направил изключително много за нашия град, за нашите деца и за нас самите.

„Една идея може да се превърне в прах или в магия… Зависи от таланта, който я създава!“, цитира думите на Бил Бърнбах областният управител и допълни: „Тази вечер ние сме тук, за да признаем, че талантът на Геньо Генев създава магии и след него ще остане много, което ще се пренася от поколение на поколение, ще се танцува, ще се пее, ще се говори, а и вярвам, че предстои да се създаде още много.“

Поздравленията към юбиляра продължиха през целия концерт, стихове на твореца, негови песни и танци радваха публиката и разказваха неговата история.

Геньо Генев е роден в Габрово на 05.05.1932 година. Още като ученик в текстилния техникум, пленен от танцовото изкуство поема ръководството на състава към завод „Буря”. Липсва опит, но благодарение на упоритостта и ентусиазма, колективът израства и печели симпатиите на населението в цялата околия.
С първите си танцьори Геньо Генев работи над 15 години. Същевременно става ръководител на танцовия състав при фабрика „Добри Карталов”. Той обогатява репертоара с танци от различни географски области. С вродения си творчески и неспокоен дух търси нови форми и стилове, и още в началото се насочва към тематични композиции. Първите са : „Дядо белобради, ряпа взе да вади” и „На чешма за вода”. По-късно поставя „Билкоберачи”, „Кончета”, „Танц с камшичета”, „Зима”, „Сол-пипер”, „Танц с въжета”, „Женски габровски танц”, „Северняшка сюита” и др.
Във всички танци хореографът използва фолклорната основа, в която вплита тематична образност на произведението, като запазва поетичността и непосредствеността на народния фолклор. В тях създава и нови герои, изградени в обобщени щрихи, но жизнени и привлекателни.
Авторът Геньо Генев споделя: „Без идеи и теми не обичам самоцелно да градя композиции. Живият живот и прекрасното ни фолклорно наследство са извор на неизчерпаеми идеи”.
От 1966 година той е художествен ръководител на танцовия състав при Пионерски дом в град Габрово. Със своята преданост и всеотдайност към работата, с трудолюбието си и неизмеримото творческо въображение той води състава към най-високи сценични постижения.
През 1967 година съставът участва в международния пионерски фестивал в Париж, организиран от съюза на френските пионери. Габровчетата печелят първо място в този престижен форум.
През 1968 г. участват в Деветия младежки световен фестивал на художествената самодейност в София. През 1978 г. издателство „Танцово изкуство” отпечатва негова книга, посветена на танцовия фолклор в Габровския край. Книгата предизвиква изключителен интерес, тъй като съдържа автентични и уникални бележки, репортажи и фотоснимки на етнографски обичаи, накити и облекло. Тя представя доказателствата за богатото духовно развитие на местното население от дълбоки времена.
Други десет негови постановки са описани в списание „Танцова самодейност”. През 1988 г. Геньо Генев става член на редакционната колегия на списанието.
От 1968 до 1975 Генев е основател и главен художествен ръководител на танцовия състав при Образцово народно читалище „Априлов – Палаузов”. Още н началото съставът подготвя програма, която представя в България, Полша и СССР. Публиката е възхитена и очарована от играта на танцьорите. На страниците на тогавашния вестник „Балканско знаме” (предшественик на сегашния „Габрово днес”) се появява статия със заглавие – „Габрово жадува за повече такива концерти”.
От 1975 година Геньо Генев е създател и главен художествен ръководител на Детския ансамбъл за песни и танци „Габровче” до 1992 г., когато се пенсионира.
По повод на 30 – годишния юбилей на ансамбъла Снежана Серафимова пише: „В репертоара на „Габровче” сякаш разгръщаме страници от мили и познати далечни времена, когато са се раждали песните и танците на нашите деди. В новата си интерпретация те ни сближават и ни напомнят за топлината на род и роден край, за топлината на милото ни отечество. Не случайно поетесата сравнява малките оркестранти в габровските им носии с „гугутки”, китните цветове на костюмите с „цветя и полски треви, дънери и ели”, а певиците –„ с гласове от бисерни води и юнашки кърви, втъкани в поезията на песните”.
Танцовите постановки на Геньо Генев са включени в репертоара на редица състави от страната: Попово, Хасково, Русе, Казанлък, Плевен, В. Търново, Омуртаг, Шумен, Видин, Стара Загора и други.
На II, III, IV, V, VI и VII републикански фестивали на художествената самодейност танцовите състави, ръководени от Генев печелят златни медали и лауреатски звания. На районни, окръжни и републикански състезания по танцова самодейност се класират винаги на първо място.
Завоюваните успехи мотивират участниците в съставите и ръководителя им, издигат престижа на Габрово и стават лице на града им.
С указ на Държавния съвет хореографът Геньо Генев е награден с орден „Червено знаме на труда”. Присъден му е и орден „Кирил и Методи” – I степен. Със своите колеги, близки и приятели Генев споделя: „Приех тези отличия не като моя лична награда, а като признание за ентусиазма и професионализма на моите танцьори, колеги от състава и хората от Габрово, които ни помагаха”.
Геньо Генев е не само изпълнител, ръководител и автор. От 1975 до 1992 г. едновременно с работата си в ансамбъл „Габровче” той е и методист в Центъра за художествена самодейност в гр. Габрово.
От 1978 до 1995 година той преподава български народни танци от всички етнографски области в курсове за чужденци: руснаци, канадци, американци, французи, швейцарци, австралиийци, испанци и японци. Като лектор и постановчик, той е изпращан в тогавашния Съветски съюз пет пъти, в Швейцария шест пъти и във Франция четиринайсет пъти, като всеки отделен курс продължава до четири месеца.
Както във всяка област на обществения живот така и в танцовото изкуство, се повишават изискванията за техника, творчески дизайн и търсения на нови пластични и естетически форми. Затова са необходими млади кадри, влюбени в народното изкуство и притежаващи огромна творческа енергия.
Много млади и талантливи последователи на прекрасните български фолклорни традиции са израснали, благодарение на подкрепата и помощта на Геньо Генев. Самият хореограф казва, че не толкова личната му помощ , а „желанието на младите хора да се учат, да приемат и продължат непреходните културни традиции на българския народ е в основата за успеха и творческата реализация на много днешни хореографи и ръководители на танцови състави”.
За 70 годишния си юбилей – 5 май 2002 година Геньо Генев изненадва габровци с нова и непозната досега област на своето творчество – поезия. Тогава излиза стихосбирката му „Каквото и да става – животът продължава”. През 2005 година излиза стихосбирката „Три години по-късно”. Същата година излиза и стихосбирката „Хайде хопа, хайде тропа към Европа (Фермата на Тешо и Туряна)”.
Поезията му е белязана от същите концептуални идеи, които присъстват в танцовото му творчество – злободневни теми, представени в духа на фолклорните традиции на българския народ, но и лирични нотки, докосващи най-чувствените човешки възприятия за околния свят.
През 2002 година Геньо Генев е обявен за почетен гражданин на Габрово. През тази година получава отличието „Златна лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци.
В инициативата на ЮНЕСКО от 2008 г. „Живи човешки съкровища” Геньо Генев е номиниран на първо място за област Габрово и на пето място в България.
Известният габровец Ботьо Бараков – дарител и меценат казва за Геньо Генев: „Като запознаваш другите народи с нашите танци, ти сближаваш нашите народи с другите, ти вършиш полезна дейност, колкото едно министерство”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.
Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.
Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.
Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.
Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.
В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.
Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.
Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.
Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.


Култура
Две „Златни лири на Орфей” за Музикален клуб „Весела”

Талантливите пианистки Невин Халил – 3 клас, и Мира Русинова – 9 клас, от Музикален клуб „Весела” се завърнаха с най-високото отличие от Международния конкурс „Орфееви таланти”- Пловдив-2026.

В своите възрастови групи, те доказаха за пореден път музикалните си качества и спечелиха златни медали, въпреки силната конкуренция на възпитаници от музикалните училища.
Журиращата комисия от преподаватели в Музикалната академия в Пловдив специално поздрави двете габровски деца и техния преподавател Весела Пенева за отличните изпълнения и интересната им програма.
Международният конкурс „Орфееви таланти” се провежда от 2015 година насам. Организиран от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“-Пловдив, той успя да се превърне от локален конкурс с фолклорна насоченост до мащабен форум с многопосочни направления в областта на музиката, танцовото и изобразителното изкуство.
Тази година специален гост и член на журито в няколко категории беше проф. д-р Ришард Минкевич, ректор на Музикалната академия „Станислав Монюшко“ в Гданск, Полша.


Култура
Историческият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис

Исторически музей – Дряново обявява провеждането на Петото поредно издание на Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се състои в периода от 1 до 5 юли 2026 г. Пленерът се реализира с партньорството на Община Дряново и Съюза на българските художници (СБХ).
Инициативата има за цел да предостави възможност и творческо предизвикателство за съвременни художници да интерпретират онзи възрожденски дух и плам, който пренася поколенията през годините като през мостовете на Първомайстора.
Срещата на творците с богатото културно-историческо и архитектурно наследство на град Дряново, с неговите природни забележителности и с построените от майстор Колю Фичето обекти в родния му град, създава благодатна среда за задълбочени художествени търсения.
Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост, като на участниците се предоставя пълна свобода при реализирането на техните творчески идеи и пластични експерименти.
Събитието има конкурсен характер, като ежегодно се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. В пленера ще участват петима художници от страната, като автори, участвали в предходното издание, нямат право на участие в настоящото. Кандидатите следва да изпратят творческа биография, снимки на до 5 свои творби (jpeg – формат), както и актуални имейл и телефон за контакт на адрес: office@museumdryanovo.com.
Крайният срок за кандидатстване е 30 април 2026 г. Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2026 г. и следва да потвърдят участието си до края на май месец. Организаторите осигуряват на участниците нощувки, храна и транспортни разходи, както и художествени материали – по две платна с формати 50/60 см и 40/50 см.
Художниците могат да работят и върху други формати по собствен избор. Пленерът ще завърши с изложба на създадените по време на събитието живописни творби, като всеки участник дарява по две произведения за фондовете на Исторически музей – Дряново.
Наградата на град Дряново за живопис ще бъде определена от жури, с представители на Съюза на българските художници, Община Дряново и Исторически музей – Дряново и ще бъде връчена от Кмета на града при откриването на изложбата.
Отличеният автор ще получи възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономовата къща в Дряново през следващата календарна година.
Събитието ще бъде широко отразено в печатни, електронни медии и в социалните мрежи. Ще се отпечата и каталог, включващ изданията на пленера, като участвалите художници ще получат екземпляр.


-
Кримипреди 3 дниИван Халкин застава начело на полицията в Габрово
-
Икономикапреди 5 дни2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?
-
Новинипреди 4 дниПриключи ремонтът на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
-
Кримипреди 4 дниВнимание: Зачестяват опитите за телефонни измами в Габровско!
-
Любопитнопреди 5 дниВсяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора
-
Икономикапреди 4 дниMarket tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж
-
Икономикапреди 4 дниНад 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово
-
Културапреди 3 дниДве „Златни лири на Орфей” за Музикален клуб „Весела”









