Свържи се с нас

Култура

Препълнена зала, аплодисменти и много емоции белязаха 90-та годишнина на хореографа Геньо Генев

Published

on

Препълнена зала „Възраждане“, нестихващи аплодисменти и неподправени емоции белязаха 90-та годишнина на хореографа Геньо Генев. Рожденият му ден на 5 май бе поводът Дружеството на писателите в Габрово и Фолклорен танцов ансамбъл „Габровче“ да организират юбилеен концерт с творчеството му, с който бивши танцьори на хореографа, приятели и гости да се насладят на неговото изкуство.

„Геньо Генев ще остане с многобройните танци, които създаде и които се играят в страната и чужбина, с текстовете си за песни и с онзи необорим оптимизъм, с който ни кани на концерта по повод 100-та си годишнина“, представи го водещата на концерта Светлана Кацарска.

Да сподели празника на официално най-възрастният хореограф в България беше и областният управител на Габрово Ралица Манолова.

Тя поднесе поздравителен адрес и картина с извезана българска шевица, изобразяваща „Дървото на живота“ – с пожелание за дълголетие и неспиращо творческо вдъхновение. Към всички присъстващи в залата Манолова се обърна с думи на благодарност, защото само една истински сплотена общност, може да донесе такава радост в душата на този човек, който е направил изключително много за нашия град, за нашите деца и за нас самите.

„Една идея може да се превърне в прах или в магия… Зависи от таланта, който я създава!“, цитира думите на Бил Бърнбах областният управител и допълни: „Тази вечер ние сме тук, за да признаем, че талантът на Геньо Генев създава магии и след него ще остане много, което ще се пренася от поколение на поколение, ще се танцува, ще се пее, ще се говори, а и вярвам, че предстои да се създаде още много.“

Поздравленията към юбиляра продължиха през целия концерт, стихове на твореца, негови песни и танци радваха публиката и разказваха неговата история.

Геньо Генев е роден в Габрово на 05.05.1932 година. Още като ученик в текстилния техникум, пленен от танцовото изкуство поема ръководството на състава към завод „Буря”. Липсва опит, но благодарение на упоритостта и ентусиазма, колективът израства и печели симпатиите на населението в цялата околия.
С първите си танцьори Геньо Генев работи над 15 години. Същевременно става ръководител на танцовия състав при фабрика „Добри Карталов”. Той обогатява репертоара с танци от различни географски области. С вродения си творчески и неспокоен дух търси нови форми и стилове, и още в началото се насочва към тематични композиции. Първите са : „Дядо белобради, ряпа взе да вади” и „На чешма за вода”. По-късно поставя „Билкоберачи”, „Кончета”, „Танц с камшичета”, „Зима”, „Сол-пипер”, „Танц с въжета”, „Женски габровски танц”, „Северняшка сюита” и др.
Във всички танци хореографът използва фолклорната основа, в която вплита тематична образност на произведението, като запазва поетичността и непосредствеността на народния фолклор. В тях създава и нови герои, изградени в обобщени щрихи, но жизнени и привлекателни.
Авторът Геньо Генев споделя: „Без идеи и теми не обичам самоцелно да градя композиции. Живият живот и прекрасното ни фолклорно наследство са извор на неизчерпаеми идеи”.
От 1966 година той е художествен ръководител на танцовия състав при Пионерски дом в град Габрово. Със своята преданост и всеотдайност към работата, с трудолюбието си и неизмеримото творческо въображение той води състава към най-високи сценични постижения.
През 1967 година съставът участва в международния пионерски фестивал в Париж, организиран от съюза на френските пионери. Габровчетата печелят първо място в този престижен форум.
През 1968 г. участват в Деветия младежки световен фестивал на художествената самодейност в София. През 1978 г. издателство „Танцово изкуство” отпечатва негова книга, посветена на танцовия фолклор в Габровския край. Книгата предизвиква изключителен интерес, тъй като съдържа автентични и уникални бележки, репортажи и фотоснимки на етнографски обичаи, накити и облекло. Тя представя доказателствата за богатото духовно развитие на местното население от дълбоки времена.
Други десет негови постановки са описани в списание „Танцова самодейност”. През 1988 г. Геньо Генев става член на редакционната колегия на списанието.
От 1968 до 1975 Генев е основател и главен художествен ръководител на танцовия състав при Образцово народно читалище „Априлов – Палаузов”. Още н началото съставът подготвя програма, която представя в България, Полша и СССР. Публиката е възхитена и очарована от играта на танцьорите. На страниците на тогавашния вестник „Балканско знаме” (предшественик на сегашния „Габрово днес”) се появява статия със заглавие – „Габрово жадува за повече такива концерти”.
От 1975 година Геньо Генев е създател и главен художествен ръководител на Детския ансамбъл за песни и танци „Габровче” до 1992 г., когато се пенсионира.
По повод на 30 – годишния юбилей на ансамбъла Снежана Серафимова пише: „В репертоара на „Габровче” сякаш разгръщаме страници от мили и познати далечни времена, когато са се раждали песните и танците на нашите деди. В новата си интерпретация те ни сближават и ни напомнят за топлината на род и роден край, за топлината на милото ни отечество. Не случайно поетесата сравнява малките оркестранти в габровските им носии с „гугутки”, китните цветове на костюмите с „цветя и полски треви, дънери и ели”, а певиците –„ с гласове от бисерни води и юнашки кърви, втъкани в поезията на песните”.
Танцовите постановки на Геньо Генев са включени в репертоара на редица състави от страната: Попово, Хасково, Русе, Казанлък, Плевен, В. Търново, Омуртаг, Шумен, Видин, Стара Загора и други.
На II, III, IV, V, VI и VII републикански фестивали на художествената самодейност танцовите състави, ръководени от Генев печелят златни медали и лауреатски звания. На районни, окръжни и републикански състезания по танцова самодейност се класират винаги на първо място.
Завоюваните успехи мотивират участниците в съставите и ръководителя им, издигат престижа на Габрово и стават лице на града им.
С указ на Държавния съвет хореографът Геньо Генев е награден с орден „Червено знаме на труда”. Присъден му е и орден „Кирил и Методи” – I степен. Със своите колеги, близки и приятели Генев споделя: „Приех тези отличия не като моя лична награда, а като признание за ентусиазма и професионализма на моите танцьори, колеги от състава и хората от Габрово, които ни помагаха”.
Геньо Генев е не само изпълнител, ръководител и автор. От 1975 до 1992 г. едновременно с работата си в ансамбъл „Габровче” той е и методист в Центъра за художествена самодейност в гр. Габрово.
От 1978 до 1995 година той преподава български народни танци от всички етнографски области в курсове за чужденци: руснаци, канадци, американци, французи, швейцарци, австралиийци, испанци и японци. Като лектор и постановчик, той е изпращан в тогавашния Съветски съюз пет пъти, в Швейцария шест пъти и във Франция четиринайсет пъти, като всеки отделен курс продължава до четири месеца.
Както във всяка област на обществения живот така и в танцовото изкуство, се повишават изискванията за техника, творчески дизайн и търсения на нови пластични и естетически форми. Затова са необходими млади кадри, влюбени в народното изкуство и притежаващи огромна творческа енергия.
Много млади и талантливи последователи на прекрасните български фолклорни традиции са израснали, благодарение на подкрепата и помощта на Геньо Генев. Самият хореограф казва, че не толкова личната му помощ , а „желанието на младите хора да се учат, да приемат и продължат непреходните културни традиции на българския народ е в основата за успеха и творческата реализация на много днешни хореографи и ръководители на танцови състави”.
За 70 годишния си юбилей – 5 май 2002 година Геньо Генев изненадва габровци с нова и непозната досега област на своето творчество – поезия. Тогава излиза стихосбирката му „Каквото и да става – животът продължава”. През 2005 година излиза стихосбирката „Три години по-късно”. Същата година излиза и стихосбирката „Хайде хопа, хайде тропа към Европа (Фермата на Тешо и Туряна)”.
Поезията му е белязана от същите концептуални идеи, които присъстват в танцовото му творчество – злободневни теми, представени в духа на фолклорните традиции на българския народ, но и лирични нотки, докосващи най-чувствените човешки възприятия за околния свят.
През 2002 година Геньо Генев е обявен за почетен гражданин на Габрово. През тази година получава отличието „Златна лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци.
В инициативата на ЮНЕСКО от 2008 г. „Живи човешки съкровища” Геньо Генев е номиниран на първо място за област Габрово и на пето място в България.
Известният габровец Ботьо Бараков – дарител и меценат казва за Геньо Генев: „Като запознаваш другите народи с нашите танци, ти сближаваш нашите народи с другите, ти вършиш полезна дейност, колкото едно министерство”
.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Култура

30 участници усвоиха майсторството на традиционните пещи и огнища в Етър-а

Published

on

Тридесет участници, четирима майстори на терен и петима лектори взеха участие в единадесетото издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, което се проведе между 31 юли и 2 август. Инициативата е организирана от музей „Етър“ и сдружение „Мещра“, с финансовата подкрепа на Камарата на архитектите в България.

Темата тази година, „Топлината в дома: От древното огнище до модерния уют“, постави акцент върху практическото изграждане на традиционна пещ и огнище. Всички преминали през тридневното обучение получиха „Уверително“ – официалният документ, който музей „Етър“ издава за придобитите знания и умения.

Практическият модул даде възможност на участниците да работят рамо до рамо с утвърдени специалисти в занаята. Павел Кунчев, един от признатите майстори реставратори в музей „Етър“, води обучението за изграждане на каменна основа за отоплителните съоръжения. Част от курсистите надградиха своите умения по каменна зидария, придобити в предишни издания на програмата.

Дървените елементи и носещата конструкция бяха във фокуса на практиката, водена от реставратора Валентин Дамянов. С отличните си комуникационни умения и задълбочени знания той демонстрира различните видове традиционни инструменти, тяхната поддръжка и правилната им употреба в целия процес.

Арх. Николай Маринов от сдружение „Мещра“ преведе участниците през майсторството за работа с глина и естествени материали, необходими за изграждането на самата пещ и огнище.

Важна част от практическата работа бе свързана с приготвянето на храната. Реставраторът Боян Генев запали пещта на занаятчийската чаршия още в 9:00 часа сутринта, показвайки тънкостите при подреждането на разпалките, поддържането на температурата и равномерното разпределяне на жарта. Точно в 14:00 часа в пещта бяха поставени тавите с вечерята, която по-късно бе споделена на открито в нощния музей.

Лекционният модул от първия ден (31 юли) предложи теоретична основа и дискусии, свързващи историческото наследство със съвременния начин на живот: Арх. Николай Маринов и д-р инж. Петя Груева от сдружение „Мещра“ откриха програмата с лекция за принципите на отоплителните системи в традиционната архитектура.

В следващ панел арх. Маринов представи и съвременни алтернативи за отопление на дърва при еднофамилни сгради.

Уредникът в музей „Етър“ Даниела Димкова разви темата за традиционната храна и нейната връзка с огнището, а д-р арх. Мирелла Кафкова (сдружение „Мещра“ / ИЕФЕМ към БАН) разгледа ритуалните и обредните практики при съграждането на домашното огнище.

Обзорна беседа в експозицията на музея с акцент върху отоплителните съоръжения проведе уредникът Георги Георгиев. Връзката между еволюцията на огнището и типологията на традиционното жилище бе представена от гл. ас. арх. Теодора Къналиева от Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Програмата „В света на старопланинската архитектура“ за пореден път затвърди ролята си на мост между традиционните строителни техники и съвременната архитектурна практика, превръщайки автентичните знания в ценен ресурс за бъдещето.

Зареди още

Култура

Световната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово

Published

on

През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.

Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.

Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.

Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.

В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.

Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.

Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.

Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.

Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица