Свържи се с нас

Култура

Препълнена зала, аплодисменти и много емоции белязаха 90-та годишнина на хореографа Геньо Генев

Published

on

Препълнена зала „Възраждане“, нестихващи аплодисменти и неподправени емоции белязаха 90-та годишнина на хореографа Геньо Генев. Рожденият му ден на 5 май бе поводът Дружеството на писателите в Габрово и Фолклорен танцов ансамбъл „Габровче“ да организират юбилеен концерт с творчеството му, с който бивши танцьори на хореографа, приятели и гости да се насладят на неговото изкуство.

„Геньо Генев ще остане с многобройните танци, които създаде и които се играят в страната и чужбина, с текстовете си за песни и с онзи необорим оптимизъм, с който ни кани на концерта по повод 100-та си годишнина“, представи го водещата на концерта Светлана Кацарска.

Да сподели празника на официално най-възрастният хореограф в България беше и областният управител на Габрово Ралица Манолова.

Тя поднесе поздравителен адрес и картина с извезана българска шевица, изобразяваща „Дървото на живота“ – с пожелание за дълголетие и неспиращо творческо вдъхновение. Към всички присъстващи в залата Манолова се обърна с думи на благодарност, защото само една истински сплотена общност, може да донесе такава радост в душата на този човек, който е направил изключително много за нашия град, за нашите деца и за нас самите.

„Една идея може да се превърне в прах или в магия… Зависи от таланта, който я създава!“, цитира думите на Бил Бърнбах областният управител и допълни: „Тази вечер ние сме тук, за да признаем, че талантът на Геньо Генев създава магии и след него ще остане много, което ще се пренася от поколение на поколение, ще се танцува, ще се пее, ще се говори, а и вярвам, че предстои да се създаде още много.“

Поздравленията към юбиляра продължиха през целия концерт, стихове на твореца, негови песни и танци радваха публиката и разказваха неговата история.

Геньо Генев е роден в Габрово на 05.05.1932 година. Още като ученик в текстилния техникум, пленен от танцовото изкуство поема ръководството на състава към завод „Буря”. Липсва опит, но благодарение на упоритостта и ентусиазма, колективът израства и печели симпатиите на населението в цялата околия.
С първите си танцьори Геньо Генев работи над 15 години. Същевременно става ръководител на танцовия състав при фабрика „Добри Карталов”. Той обогатява репертоара с танци от различни географски области. С вродения си творчески и неспокоен дух търси нови форми и стилове, и още в началото се насочва към тематични композиции. Първите са : „Дядо белобради, ряпа взе да вади” и „На чешма за вода”. По-късно поставя „Билкоберачи”, „Кончета”, „Танц с камшичета”, „Зима”, „Сол-пипер”, „Танц с въжета”, „Женски габровски танц”, „Северняшка сюита” и др.
Във всички танци хореографът използва фолклорната основа, в която вплита тематична образност на произведението, като запазва поетичността и непосредствеността на народния фолклор. В тях създава и нови герои, изградени в обобщени щрихи, но жизнени и привлекателни.
Авторът Геньо Генев споделя: „Без идеи и теми не обичам самоцелно да градя композиции. Живият живот и прекрасното ни фолклорно наследство са извор на неизчерпаеми идеи”.
От 1966 година той е художествен ръководител на танцовия състав при Пионерски дом в град Габрово. Със своята преданост и всеотдайност към работата, с трудолюбието си и неизмеримото творческо въображение той води състава към най-високи сценични постижения.
През 1967 година съставът участва в международния пионерски фестивал в Париж, организиран от съюза на френските пионери. Габровчетата печелят първо място в този престижен форум.
През 1968 г. участват в Деветия младежки световен фестивал на художествената самодейност в София. През 1978 г. издателство „Танцово изкуство” отпечатва негова книга, посветена на танцовия фолклор в Габровския край. Книгата предизвиква изключителен интерес, тъй като съдържа автентични и уникални бележки, репортажи и фотоснимки на етнографски обичаи, накити и облекло. Тя представя доказателствата за богатото духовно развитие на местното население от дълбоки времена.
Други десет негови постановки са описани в списание „Танцова самодейност”. През 1988 г. Геньо Генев става член на редакционната колегия на списанието.
От 1968 до 1975 Генев е основател и главен художествен ръководител на танцовия състав при Образцово народно читалище „Априлов – Палаузов”. Още н началото съставът подготвя програма, която представя в България, Полша и СССР. Публиката е възхитена и очарована от играта на танцьорите. На страниците на тогавашния вестник „Балканско знаме” (предшественик на сегашния „Габрово днес”) се появява статия със заглавие – „Габрово жадува за повече такива концерти”.
От 1975 година Геньо Генев е създател и главен художествен ръководител на Детския ансамбъл за песни и танци „Габровче” до 1992 г., когато се пенсионира.
По повод на 30 – годишния юбилей на ансамбъла Снежана Серафимова пише: „В репертоара на „Габровче” сякаш разгръщаме страници от мили и познати далечни времена, когато са се раждали песните и танците на нашите деди. В новата си интерпретация те ни сближават и ни напомнят за топлината на род и роден край, за топлината на милото ни отечество. Не случайно поетесата сравнява малките оркестранти в габровските им носии с „гугутки”, китните цветове на костюмите с „цветя и полски треви, дънери и ели”, а певиците –„ с гласове от бисерни води и юнашки кърви, втъкани в поезията на песните”.
Танцовите постановки на Геньо Генев са включени в репертоара на редица състави от страната: Попово, Хасково, Русе, Казанлък, Плевен, В. Търново, Омуртаг, Шумен, Видин, Стара Загора и други.
На II, III, IV, V, VI и VII републикански фестивали на художествената самодейност танцовите състави, ръководени от Генев печелят златни медали и лауреатски звания. На районни, окръжни и републикански състезания по танцова самодейност се класират винаги на първо място.
Завоюваните успехи мотивират участниците в съставите и ръководителя им, издигат престижа на Габрово и стават лице на града им.
С указ на Държавния съвет хореографът Геньо Генев е награден с орден „Червено знаме на труда”. Присъден му е и орден „Кирил и Методи” – I степен. Със своите колеги, близки и приятели Генев споделя: „Приех тези отличия не като моя лична награда, а като признание за ентусиазма и професионализма на моите танцьори, колеги от състава и хората от Габрово, които ни помагаха”.
Геньо Генев е не само изпълнител, ръководител и автор. От 1975 до 1992 г. едновременно с работата си в ансамбъл „Габровче” той е и методист в Центъра за художествена самодейност в гр. Габрово.
От 1978 до 1995 година той преподава български народни танци от всички етнографски области в курсове за чужденци: руснаци, канадци, американци, французи, швейцарци, австралиийци, испанци и японци. Като лектор и постановчик, той е изпращан в тогавашния Съветски съюз пет пъти, в Швейцария шест пъти и във Франция четиринайсет пъти, като всеки отделен курс продължава до четири месеца.
Както във всяка област на обществения живот така и в танцовото изкуство, се повишават изискванията за техника, творчески дизайн и търсения на нови пластични и естетически форми. Затова са необходими млади кадри, влюбени в народното изкуство и притежаващи огромна творческа енергия.
Много млади и талантливи последователи на прекрасните български фолклорни традиции са израснали, благодарение на подкрепата и помощта на Геньо Генев. Самият хореограф казва, че не толкова личната му помощ , а „желанието на младите хора да се учат, да приемат и продължат непреходните културни традиции на българския народ е в основата за успеха и творческата реализация на много днешни хореографи и ръководители на танцови състави”.
За 70 годишния си юбилей – 5 май 2002 година Геньо Генев изненадва габровци с нова и непозната досега област на своето творчество – поезия. Тогава излиза стихосбирката му „Каквото и да става – животът продължава”. През 2005 година излиза стихосбирката „Три години по-късно”. Същата година излиза и стихосбирката „Хайде хопа, хайде тропа към Европа (Фермата на Тешо и Туряна)”.
Поезията му е белязана от същите концептуални идеи, които присъстват в танцовото му творчество – злободневни теми, представени в духа на фолклорните традиции на българския народ, но и лирични нотки, докосващи най-чувствените човешки възприятия за околния свят.
През 2002 година Геньо Генев е обявен за почетен гражданин на Габрово. През тази година получава отличието „Златна лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци.
В инициативата на ЮНЕСКО от 2008 г. „Живи човешки съкровища” Геньо Генев е номиниран на първо място за област Габрово и на пето място в България.
Известният габровец Ботьо Бараков – дарител и меценат казва за Геньо Генев: „Като запознаваш другите народи с нашите танци, ти сближаваш нашите народи с другите, ти вършиш полезна дейност, колкото едно министерство”
.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица