Свържи се с нас

Култура

Новият брой на „Денница“ беше представен в НАГ

Published

on

В Актовата зала на Национална Априловска гимназия тържествено беше представен новият юбилеен брой на хуманитарния сборник „Денница“. Изданието събира в себе си текстове на бивши и настоящи „априловци“ на пет езика – български, руски, английски, немски и френски от над 60 автори.

Снимка: Вела Лазарова

Текстовете са разделени на седем цикъла: Пътуващият, Менторът, Вестителят, Пазачът на портата, Променящият формата си, Даровете на мъдростта и Сянката. Всеки цикъл и автор бяха представени от различни учители, взели участие в създаването на „Денница“-та.

Снимка: Вела Лазарова

Събитието премина в атмосфера на празничност и артистичност, с прекрасни музикални изпълнения, а по същество беше отлично замислено, изпращайки до присъстващите внушителна по обем информация, творческа енергия, индивидуални и общочовешки послания.

Директорът на Национална Априловска гимназия Елвира Христова сподели, че сборникът е „книга за пътуващите от пътуващите“. По думите ѝ днешната „Денница“ – наследник на 180-годишна традиция и на своя собствен 30-годишен път (първият брой излиза през 1991 година), побира между кориците си вестители, бдителни пазачи, мъдруващи и преминаващи граница, надникващи отвъд сянката или наставляващи. Все крачещи и мислещи хора, които показват, че в пътуването си човекът расте.

Снимка: Вела Лазарова

„Родителят“ на седемте цикъла в последното издание на „Денница“ е преподавателят Стефка Костадинова, а заедно с нея работи цял екип от редактори, коректори, илюстратори и оформители: Анна Маринова, Анна Сапунджиева, Владилена Катевска, Деница Парахулева, Иво Тепавски, Елвира Христова, Емилия Антонова, Иванка Димова, Катерина Михайлова, Маазат Чаринова, Марияна Ангелова, Милена Тодорова, Младен Александров, Паулина Мартинова, Пенка Петрова, Росица Русева, Силвия Стоянова, Снежана Рачевиц, Стефка Костадинова, Мириан Методиева, Анелия Пенева, Петя Савчева, Александър Бинчев.

Снимка: Вела Лазарова

Преподавателят по български език и литература, английски език и бивш директор на гимназията Анна Маринова припомни историята за тримата каменоделци, която е актуална не само за учителите, учениците, гимназията и сборника, а за всеки от нас. „Човек видял трима каменоделци да дялкат камъни и ги попитал какво правят. Първият измъчено казал: „Цял ден дялкам, за да си изкарам прехраната“, вторият гордо отвърнал: „Аз съм най-добрият каменоделец в района“, а третият казал: „Аз участвам в съграждането на храма“.

В 30-годишното си съществуване сборникът побира имената на десетки Априлови възпитаници, днес успешно реализирани учени, изследователи, юристи, лекари, педагози, които градят своето и общото ни бъдеще, но никога не напускат Априловата общност, в която са се припознали като третия каменоделец.

Снимка: Вела Лазарова

На представянето на новия брой на „Денница“ присъства доц. д-р Александра Антонова от Института за литература към БАН. Тя определи изданието като „разножанров, разноезичен и разнопоколенчески сборник, в който взаимно си сътрудничат Пътят и Традицията“, а НАГ – като „висока трибуна“, която е не само образователна, но и културна институция.

Снимка: Вела Лазарова

Ангел Иванов, випускник 2007 г, направи аналог с днешните събития и заяви, че хуманитарният сборник е „бомбоубежище от войната“ за оцеляването от бездуховността и пошлостта.

Снимка: Вела Лазарова

Внушителен брой бяха поканените, учители, випускници, представители на културни институции. Сред уважилите събитието бяха областният управител на Габрово Ралица Манолова – възпитаник на НАГ, началникът на Регионалното управление на образованието Георги Маринов, председателят на Съюза на българските писатели – клон Габрово Росица Кънева.

Автор: Илина Таскова,
ученик в 10 „А“ в Национална Априловска гимназия, член на Клуба по „Журналистика“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица