Свържи се с нас

Култура

Новият брой на „Денница“ беше представен в НАГ

Published

on

В Актовата зала на Национална Априловска гимназия тържествено беше представен новият юбилеен брой на хуманитарния сборник „Денница“. Изданието събира в себе си текстове на бивши и настоящи „априловци“ на пет езика – български, руски, английски, немски и френски от над 60 автори.

Снимка: Вела Лазарова

Текстовете са разделени на седем цикъла: Пътуващият, Менторът, Вестителят, Пазачът на портата, Променящият формата си, Даровете на мъдростта и Сянката. Всеки цикъл и автор бяха представени от различни учители, взели участие в създаването на „Денница“-та.

Снимка: Вела Лазарова

Събитието премина в атмосфера на празничност и артистичност, с прекрасни музикални изпълнения, а по същество беше отлично замислено, изпращайки до присъстващите внушителна по обем информация, творческа енергия, индивидуални и общочовешки послания.

Директорът на Национална Априловска гимназия Елвира Христова сподели, че сборникът е „книга за пътуващите от пътуващите“. По думите ѝ днешната „Денница“ – наследник на 180-годишна традиция и на своя собствен 30-годишен път (първият брой излиза през 1991 година), побира между кориците си вестители, бдителни пазачи, мъдруващи и преминаващи граница, надникващи отвъд сянката или наставляващи. Все крачещи и мислещи хора, които показват, че в пътуването си човекът расте.

Снимка: Вела Лазарова

„Родителят“ на седемте цикъла в последното издание на „Денница“ е преподавателят Стефка Костадинова, а заедно с нея работи цял екип от редактори, коректори, илюстратори и оформители: Анна Маринова, Анна Сапунджиева, Владилена Катевска, Деница Парахулева, Иво Тепавски, Елвира Христова, Емилия Антонова, Иванка Димова, Катерина Михайлова, Маазат Чаринова, Марияна Ангелова, Милена Тодорова, Младен Александров, Паулина Мартинова, Пенка Петрова, Росица Русева, Силвия Стоянова, Снежана Рачевиц, Стефка Костадинова, Мириан Методиева, Анелия Пенева, Петя Савчева, Александър Бинчев.

Снимка: Вела Лазарова

Преподавателят по български език и литература, английски език и бивш директор на гимназията Анна Маринова припомни историята за тримата каменоделци, която е актуална не само за учителите, учениците, гимназията и сборника, а за всеки от нас. „Човек видял трима каменоделци да дялкат камъни и ги попитал какво правят. Първият измъчено казал: „Цял ден дялкам, за да си изкарам прехраната“, вторият гордо отвърнал: „Аз съм най-добрият каменоделец в района“, а третият казал: „Аз участвам в съграждането на храма“.

В 30-годишното си съществуване сборникът побира имената на десетки Априлови възпитаници, днес успешно реализирани учени, изследователи, юристи, лекари, педагози, които градят своето и общото ни бъдеще, но никога не напускат Априловата общност, в която са се припознали като третия каменоделец.

Снимка: Вела Лазарова

На представянето на новия брой на „Денница“ присъства доц. д-р Александра Антонова от Института за литература към БАН. Тя определи изданието като „разножанров, разноезичен и разнопоколенчески сборник, в който взаимно си сътрудничат Пътят и Традицията“, а НАГ – като „висока трибуна“, която е не само образователна, но и културна институция.

Снимка: Вела Лазарова

Ангел Иванов, випускник 2007 г, направи аналог с днешните събития и заяви, че хуманитарният сборник е „бомбоубежище от войната“ за оцеляването от бездуховността и пошлостта.

Снимка: Вела Лазарова

Внушителен брой бяха поканените, учители, випускници, представители на културни институции. Сред уважилите събитието бяха областният управител на Габрово Ралица Манолова – възпитаник на НАГ, началникът на Регионалното управление на образованието Георги Маринов, председателят на Съюза на българските писатели – клон Габрово Росица Кънева.

Автор: Илина Таскова,
ученик в 10 „А“ в Национална Априловска гимназия, член на Клуба по „Журналистика“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Култура

РБ „Априлов – Палаузов“ с подарък към четящите хора в Габрово

Published

on

*Използваното фоново изображение е на Тодор Тодоров
– фотограф.

По повод своята 165-годишнина Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ прави подарък на четящите габровци – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 26 октомври 2026 г.

Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 евро също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.

При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.

Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник) 2026 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица