Свържи се с нас

Култура

Габровският театър представи най-новата си постановка

Published

on

С две премиерни представления на 14 и 15 март габровският театър представи най-новата си постановка „Белградска трилогия“. Създадена е по едноименната пиеса на сръбската писателка и драматург Биляна Сръблянович. Режисьор на спектакъла е Ана Батева, която е и преводач на текста.

В представлението участват актьорите от габровската трупа: Светослав Славчев, Димо Димов, Петко Койчев, Адриана Димова, Таня Йоргова, Поля Йорданова, Найден Банчевски, Анатолий Ставрев, Любомира Башева и Марио Василев. В постановъчния екип влизат: Гергана Лазарова-Рънкъл – сценография и костюми, Стефан Здравески – музика, мултимедия и видеозасенмане, Христо Христов – плакат и дизайн, Росина Пенчева – фотограф и Валери Радев – помощник-режисьор.

Написана през 1995 г., пиесата остава актуална и до днес с темите, които разглежда и въпросите, които поставя. Затова Ана Батева се впуска да ги изследва: емиграцията на млади хора, напускането на родната страна, дом и семейство, психологическите последствия от това, реализацията им в чужбина и доколко това ги удовлетворява, пропуснатите възможности в личен и професионален план за всеки един от героите. Паралелно се развиват три сцени в действието. Те се случват в три отделни страни в навечерието на новогодишната нощ.

Всяка от сцените разглежда отделни съдби с различни герои. Свързва ги общото разочарование между очакванията им за успех и новия живот в чуждата страна, страхът от непознатото и съмнението за избора, който са направили. За някои от героите този избор е бил предпоставен, външно вменен, направен от някой друг вместо тях самите.

Това поражда конфликтни ситуации, които чакат най-малкия повод, за да превземат привидно устроеното им битие. Интересна от сюжетна гледна точка, е темата за вътрешното емигрантство, ако може така да се нарече. Това е второто поколение емигранти, които не се чувстват на мястото си в новата родина, независимо, че там са родени. Те търсят начини да се припознаят със сънародниците от държавата на своите родители.

Умишлено отричат предоставените им възможности в тяхната родна среда. За тях е по-важно да се отличат и разграничат от естественото си обкръжение, в името на запазването на родовата си принадлежност. Чувството за национално единство и интегрираност е заменено с тъга и издигане в култ на родовото, на националността, от която произхождат родителите им.

Като режисьор Ана Батева умело изследва тези два еднотипни, но различни по посока емигрантски потоци на очужденост, вътрешна душевна борба, обреченост и липса на личностна удовлетвореност. Сценографията е умишлено подбрана, за да служи еднакво на паралелно случващите се три истории. Сценичната среда е организирана по един и същ начин.

Променя се ъгълът на възприятието ѝ за публиката спрямо конкретната история, която върви като действие. Декорите са семпли и изчистени от излишна пищност, което подхожда на цялостното внушение за душевната нищета в живота на емигранта. Костюмите са съобразени със социалния статус и битовата реализация на героите в новата страна.

Заслужава внимание финалната сцена и мултимедийното послание от екипа на постановката. То е към всички зрители – общество, управници, млади хора и бъдещи емигранти. Следващото представление на „Белграска трилогия“ ще бъде на 28 март от 19.00 часа на сцената на габровския театър.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица