Габровският драматичен театър представи най-новия си спектакъл „Въпреки живота, всичко е любов“ с две премиерни представления на 14 и 16 януари 2022 г. на голяма сцена. Постановката е на режисьора Васил Дуев-Тайг и Сдружение „Суматоха“, които са автори на идейния проект.

В Сдружението влизат младите актьори от класа на проф. д-р Ивайло Христов – випуск 2021. Те участват в спектакъла, разделени в два актьорски състава. Четирама от тях: Татяна Йолинска, Йоан Попов, Иван Шуманов и Елена Хрант са автори на проекта, с който печелят финансова подкрепа по Програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. В лицето на Васил Дуев-Тайг – щатен режисьор в габровската трупа, и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ срещат подкрепа и партньорство за осъществяването на проекта.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е създадено по романа „Германия, мръсна приказка“ от Виктор Пасков. Освен режисьор, Васил Дуев-Тайг е и автор на сценичната адаптация на текста. В постановъчния екип влизат: Даниела Николчова и Наталия Андреева – сценография и костюми; Христо Намлиев – музика; Филип Миланов – хореография; Яел Дуев-Тайг – автор на плаката; Росина Пенчева – фотограф на спектакъла; Васил Калев – медицински консултант и Валери Радев – помощник-режисьор. В постановката участват актьорите от сдружение „Суматоха“: Антония Кундакова, Бернарда Береану, Елена Хрант, Елеонора Иванова, Жаклин Даскалова, Никол Оташлийска, Полина Грозданова, Сирма Кунчева, Ахмет Исмаил, Вилиян Гешев, Иван Шуманов, Йоан Попов, Мартин Димиев, Ростислав Дамянов, Теодор Кисьов, Ясен Атанасов и Марио Василев, който е част от габровската трупа заедно с актьора Стоян Руменин.

Спектакълът следва сюжетната линия на романа, пречупена през режисьорската рефлексия на Васил Дуев-Тайг. Публиката се озовава на границата на няколко двойки светове: „вътрешния“ и „външния“ на героите, „източния“ и „западния“, НРБ и ГДР, „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Времето е бурната 1968 година. Бунтарството е новата форма на младите да утвърдят себе си в очуждения свят на войни и военни конфликти, фалшиви ценности и още по-фалшиви идеологии. Рокът е сила, която помита всичко „мръсно“ и сваля маските на преднамереното общество, оплетено в предразсъдъци. Културната вълна и идеали на децата-цветя шестват по света. Ветровете на Пражката пролет достигат и до младите хора в България.

Свободата става непосилен блян за реализиране у нас. За нея може да се мисли като „единствено случваща се навън“. Потърсена отвън, тя се оказва еднакво трудна за живеене като тази, от която бягат тогавашните 19-годишни. Пътят на емиграцията в търсене на свободата е и път за личностното развитие в търсене на собственото място в света.

Разминаването с приятелите и сблъсъкът с предателите са неизбежни. Те стават мярата, с която младият Виктор Пасков от спектакъла опознава свободата. Превръщат се в негови ориентири в избора му между „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Социалистическата реалност и репресивен апарат в ГДР не са по-различни от тези в НРБ. Тоталитарният режим не само изяжда усещането за свобода, но и чувството за лично достойнство, размива контурите на личността в пирамидално организираното авторитарно общество. Въпреки този натиск, младият „хер Паско“ избира: чест вместо безчестие, свобода вместо илюзия, мечта вместо нагаждане, бягство вместо подчинение.

Противопоставянето на „чужди“ срещу „свои“ и „свои“ срещу „свои“ допълват картината за живота на емигранта. Интересна и необичайна е сценографската визия на спектакъла. Разменени са местата на зрителското и игралното поле.

Представлението е изнесено изцяло в салона, като ползва и част от сцената. Това позволява да се пресъздадат картини с отворени и затворени пространства в синхрон със сюжетната линия. Използвано е естественото разположение на балкона в театралния салон за представяне на сцена от външния свят.

Костюмите са съобразени максимално с характерното за епохата на социалистическата реалност и културните нюанси на 1968 г. Режисьорът Васил Дуев-Тайг е работил с Даниела Николчова и Наталия Андреева и в други постановки на габровския театър. В спектакъла му „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. те създават сценографията и костюмите. Даниела Николчова е художникът на представлението му „Орото ламя е“, 2020 г.

Рок звученето присъства осезаемо в целия спектакъл. Наред с изпълнението на живо на популярни рок парчета от актьорите, музиката в постановката допълва алюзията за бурната на събития 1968 г. Нейн автор е Христо Намлиев, който композира музиката за много игрални филми, театрални представления и документални продукции. Носител е на наградите „Икар“ и „Аскеер“, а публиката го познава като музикант от рок бандата „Herman’s Wolf Band“.

Едно от предимствата на този спектакъл е живото изпълнение на автентичен рок. Специално внимание е обърнато на хореографията и движенията на актьорите. В някои от сцените заедно с актьорското майсторство се изискват умения на професионални балетисти и танцьори.

С подготовката на актьорите се занимава артистът и хореограф Филип Миланов. Той също е част от постановъчния екип на „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. Има опит като титулярен изпълнител в танцова компания Derida Dance, солист и част от трупата на Балет Арабеск.

Участва в международни проекти и е носител на наградата „Икар 2015“ за съвременен танц и пърформанс. Яел Дуев-Тайг създава плакатите на последните няколко представления на режисьора с габровската трупа: „Истината или се осмеляваш“, 2019 г., „Орото ламя е“, 2020 г., „Лейтенат Густл. Да обичаш живота“, 2020 г. и „Иванка Курвоазие на три морета“, 2020 г.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е осъществено с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма „Дебюти“ и в партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/