Свържи се с нас

Култура

Габровският театър представи най-новия си спектакъл

На границата между два свята и свободата на избора.

Published

on

Габровският драматичен театър представи най-новия си спектакъл „Въпреки живота, всичко е любов“ с две премиерни представления на 14 и 16 януари 2022 г. на голяма сцена. Постановката е на режисьора Васил Дуев-Тайг и Сдружение „Суматоха“, които са автори на идейния проект.

В Сдружението влизат младите актьори от класа на проф. д-р Ивайло Христов – випуск 2021. Те участват в спектакъла, разделени в два актьорски състава. Четирама от тях: Татяна Йолинска, Йоан Попов, Иван Шуманов и Елена Хрант са автори на проекта, с който печелят финансова подкрепа по Програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. В лицето на Васил Дуев-Тайг – щатен режисьор в габровската трупа, и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ срещат подкрепа и партньорство за осъществяването на проекта.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е създадено по романа „Германия, мръсна приказка“ от Виктор Пасков. Освен режисьор, Васил Дуев-Тайг е и автор на сценичната адаптация на текста. В постановъчния екип влизат: Даниела Николчова и Наталия Андреева – сценография и костюми; Христо Намлиев – музика; Филип Миланов – хореография; Яел Дуев-Тайг – автор на плаката; Росина Пенчева – фотограф на спектакъла; Васил Калев – медицински консултант и Валери Радев – помощник-режисьор. В постановката участват актьорите от сдружение „Суматоха“: Антония Кундакова, Бернарда Береану, Елена Хрант, Елеонора Иванова, Жаклин Даскалова, Никол Оташлийска, Полина Грозданова, Сирма Кунчева, Ахмет Исмаил, Вилиян Гешев, Иван Шуманов, Йоан Попов, Мартин Димиев, Ростислав Дамянов, Теодор Кисьов, Ясен Атанасов и Марио Василев, който е част от габровската трупа заедно с актьора Стоян Руменин.

Спектакълът следва сюжетната линия на романа, пречупена през режисьорската рефлексия на Васил Дуев-Тайг. Публиката се озовава на границата на няколко двойки светове: „вътрешния“ и „външния“ на героите, „източния“ и „западния“, НРБ и ГДР, „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Времето е бурната 1968 година. Бунтарството е новата форма на младите да утвърдят себе си в очуждения свят на войни и военни конфликти, фалшиви ценности и още по-фалшиви идеологии. Рокът е сила, която помита всичко „мръсно“ и сваля маските на преднамереното общество, оплетено в предразсъдъци. Културната вълна и идеали на децата-цветя шестват по света. Ветровете на Пражката пролет достигат и до младите хора в България.

Свободата става непосилен блян за реализиране у нас. За нея може да се мисли като „единствено случваща се навън“. Потърсена отвън, тя се оказва еднакво трудна за живеене като тази, от която бягат тогавашните 19-годишни. Пътят на емиграцията в търсене на свободата е и път за личностното развитие в търсене на собственото място в света.

Разминаването с приятелите и сблъсъкът с предателите са неизбежни. Те стават мярата, с която младият Виктор Пасков от спектакъла опознава свободата. Превръщат се в негови ориентири в избора му между „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Социалистическата реалност и репресивен апарат в ГДР не са по-различни от тези в НРБ. Тоталитарният режим не само изяжда усещането за свобода, но и чувството за лично достойнство, размива контурите на личността в пирамидално организираното авторитарно общество. Въпреки този натиск, младият „хер Паско“ избира: чест вместо безчестие, свобода вместо илюзия, мечта вместо нагаждане, бягство вместо подчинение.

Противопоставянето на „чужди“ срещу „свои“ и „свои“ срещу „свои“ допълват картината за живота на емигранта. Интересна и необичайна е сценографската визия на спектакъла. Разменени са местата на зрителското и игралното поле.

Представлението е изнесено изцяло в салона, като ползва и част от сцената. Това позволява да се пресъздадат картини с отворени и затворени пространства в синхрон със сюжетната линия. Използвано е естественото разположение на балкона в театралния салон за представяне на сцена от външния свят.

Костюмите са съобразени максимално с характерното за епохата на социалистическата реалност и културните нюанси на 1968 г. Режисьорът Васил Дуев-Тайг е работил с Даниела Николчова и Наталия Андреева и в други постановки на габровския театър. В спектакъла му „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. те създават сценографията и костюмите. Даниела Николчова е художникът на представлението му „Орото ламя е“, 2020 г.

Рок звученето присъства осезаемо в целия спектакъл. Наред с изпълнението на живо на популярни рок парчета от актьорите, музиката в постановката допълва алюзията за бурната на събития 1968 г. Нейн автор е Христо Намлиев, който композира музиката за много игрални филми, театрални представления и документални продукции. Носител е на наградите „Икар“ и „Аскеер“, а публиката го познава като музикант от рок бандата „Herman’s Wolf Band“.

Едно от предимствата на този спектакъл е живото изпълнение на автентичен рок. Специално внимание е обърнато на хореографията и движенията на актьорите. В някои от сцените заедно с актьорското майсторство се изискват умения на професионални балетисти и танцьори.

С подготовката на актьорите се занимава артистът и хореограф Филип Миланов. Той също е част от постановъчния екип на „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. Има опит като титулярен изпълнител в танцова компания Derida Dance, солист и част от трупата на Балет Арабеск.

Участва в международни проекти и е носител на наградата „Икар 2015“ за съвременен танц и пърформанс. Яел Дуев-Тайг създава плакатите на последните няколко представления на режисьора с габровската трупа: „Истината или се осмеляваш“, 2019 г., „Орото ламя е“, 2020 г., „Лейтенат Густл. Да обичаш живота“, 2020 г. и „Иванка Курвоазие на три морета“, 2020 г.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е осъществено с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма „Дебюти“ и в партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Разкриват дигитален клуб във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски”

Published

on

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ спечели проект по процедурата за изграждане на мрежа от дигитални клубове към Министерството на труда и социалната политика, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи Савина Цонева, директор на габровската библиотека.

Целта на проекта е да осигури свободен, равнопоставен и неограничен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към глобалното информационно общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.

Директорът на библиотеката Савина Цонева подписа договора за финансиране на проектното предложение. Във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски” ще бъде разкрит дигитален клуб. Ролята на дигиталния клуб е да бъде точка за достъп до налични електронни ресурси за различни видове обучения, достъп до онлайн обучения и самообучение.

Ще бъдат обособени пет работни места, оборудвани с лаптоп, бюро и ергономичен стол, осигурен е достъп до интернет. Ще бъде назначен наставник, който да подпомага лицата без дигитални умения, за да се включат пълноценно.

Разположен в квартал на града с две средни училища, клубът ще даде възможност на младежи и хора на различна възраст да развиват своите дигитални умения и да бъдат успешни в търсенето на заетост и кариерно развитие. Ще бъде осигурен свободен и безплатен достъп до електронни ресурси за обучения и самообучение.

Предимство при ползването ще имат лица в неравностойно положение – от ромски произход, жени, възрастни хора и други уязвими групи. Дигиталният клуб ще започне да функционира към 31.01.2026 г.

Зареди още

Култура

Гран-при и четири златни медала за МК „Весела“

Published

on

Изключителен успех за младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ – те се завърнаха от международния клавирен конкурс „Неравноделно“ – София 2025 с Гран-при и общо четири златни медала.

Безапелационен победител в четвъртото издание на престижното състезание стана Полина Флориду от 11 клас. Младата габровска пианистка, вече лауреат на десетки национални и международни отличия, спечели най-високия бал и заслужено грабна Голямата награда – Гран-при.

Съвсем близо до нейния резултат останаха Мира Русинова и Иво Велков – и двамата от 9 клас. Те бяха отличени с първи награди и златни медали, доказвайки постоянството и таланта си в усъвършенстването на музикалните си умения.

В по-малките възрастови групи също имаше поводи за гордост. Журито присъди златни медали на добре познатата малка пианистка Невин Халил (3 клас) и на Александър Стоянов (6 клас), който едва наскоро направи първите си стъпки в конкурсните изяви.

За впечатляващото си представяне Полина, Иво и Мира получиха специални поздравления от пианиста Боян Бъчваров, член на журито и преподавател в Музикалното училище във Варна.

Той изрази възхищението си от възпитаниците на клавирния педагог Весела Пенева, като подчерта тяхното сериозно отношение към музиката, интересния репертоар и силното сценично присъствие, което ги е отличило сред всички участници.

Зареди още

Култура

DISTRXCT с ексклузивно интервю за „Габрово Нюз“

Published

on

DISTRXCT пред „Габрово Нюз“: За музиката, пътя му и успехите извън страната – Ексклузивно интервю.

За тези, които все още не знаят за него – Христо Янчев „DISTRXCT” е едно от нарастващите лица в House и EDM музиката. Той успя да спечели слушатели далеч извън пределите на страната и продължава да представя гордо родния ни град Габрово пред света. Повече за успеха му може да прочетете оттук, а сега – с голямо удоволствие – ви представяме неговото първо интервю за българска медия, ексклузивно за GabrovoNews.

Здравей, DISTRXCT. Радваме се, че първото ти интервю за България е точно при нас.
– Здравейте и благодаря за поканата. Разбира се, за мен е чест да разкрия повече за себе си именно пред родния ми град. Не бих се сетил за по-добро използване на думи.

Гордеем се с успехите ти, но как започна всичко?
– Всичко започна в ранните ми тийнейджърски години. Прекарвах свободното си време в изучаване на софтуер, техника и много, много практика. Тогава видеоматериалите онлайн бяха оскъдни, а професионални уроци не можехме да си позволим, затова хиляди часове прекарах в самостоятелно разучаване. Докато приятелите ми бяха навън, аз не излизах от „студиото“ – преградена част от мазето ми, сглобена с подръчни материали. Именно там, преди близо 5 години, се роди и „DISTRXCT“.

Какво се случи по пътя напред и имаше ли подкрепа?
– Изобщо не ми беше скучно по пътя. На 20 години вече бях натрупал добър опит и реших, че е време да предлагам труда си. Искам да подчертая, че продуцентите зад изпълнителите, които слушаме всеки ден, не получават заслуженото уважение. В малък пазар с голямо предлагане са нужни много безсънни нощи, за да ти „се усмихне“ късметът. Уви, при мен се засмя и тук вече искам да благодаря на Бате Пешо (човекът, който прави хитовете в страната да звучат такива, каквито ги чуваме), 100KILA, MILIONI и останалия списък от артисти и хора, които ми помогнаха да развия мотивация и знания да продължа напред. Човек от човека се учи, както е казано.

Разбираме, че далеч не се е случило за една нощ. Как реши да се развиваш извън България, докато живееш тук?
– Всичко хубаво в живота отнема време, а музиката – двойно повече, хаха. Истината е, че всичко стана спонтанно и беше опит, който в началото въобще не се получаваше, защото експериментирах с жанрове, стилове и т.н. Една сутрин отворих SoundCloud, който тогава беше още силно използвана музикална платформа, и видях, че една от песните ми – „Phantom”, която всъщност е хип-хоп трак – започва да прави десетки пъти повече слушания от останалите. Така късната 2020 г. влезе на първо място в руския Hip-Hop Trending и се класира и в някои други държави. Върхът беше, когато един ден просто отворих Instagram и видях лично съобщение от световноизвестния рапър O.T Genasis, което гласеше: „You are lit”, а освен това сподели една от песните ми. Тогава със сигурност знаех, че си заслужава да продължавам да опитвам.

Би ли разказал повече за прехода ти към House музиката, за ремиксите ти на “Do It To It”, “Her” и предложенията от големите компании?
– Да, разбира се. Никога не съм имал намерение да правя такъв обрат, но си спомням, че бях болен и не можех да записвам няколко дни, което ме доведе до това да опитам нещо напълно различно. Колкото повече се занимавах, толкова повече интерес развивах. Брат ми е голям любител на хаус и техно, което очевидно е оставило отпечатък в мен още от малък. Няколко месеца по-късно чух песента на Acraze – “Do It To It” и реших да направя моя версия. През ноември 2021 тя излезе и почти моментално започна да се слуша в Apple Music и Spotify. Тогава получих подкрепа от Tiësto, VOLAC, Rnbstylerz, HEDEGAARD и други големи DJ-и. Разбира се, нямах никаква идея, че използването на чужд вокал в стрийминг платформите може да доведе до проблеми с авторското право, но слава Богу – в средата на 2022 Universal Music Group, които притежават правата над вокала, се свързаха с мен и предложиха договор, който подписах моментално. Песента „Her“ се случи по подобен начин, но тогава вече работех със Sony Music – компанията, към която е и Megan Thee Stallion – и всичко мина гладко. Покрай целия този процес имах честта да се запозная и с други хора от хип-хоп индустрията, сред които е и рапърката BIA. Надявам се с времето да направим и съвместен проект. Времето ще покаже. От 2024 г. насам съм изцяло насочен към техно и хард техно сцената и планирам да се развивам в тази посока с пълна сила, ако е рекъл Бог.

Звучи като уникално преживяване. За финал, какво да очакваме от теб и имаш ли какво да кажеш на тези тук, които те подкрепят?
– Наистина е такова. Всеки има свой път — всички тръгваме от нулата и всеки може да стигне до финала. Не съм по- различен от другите. Просто работя много и се лишавам още повече. Който знае — знае. От мен може да се очаква много нова музика, проекти, колаборации с брандове и филми — благодарение на платформите MusicVine и UppBeat — както и дуетни тракове и още куп неща. На всички, които ме подкрепят, пожелавам весели празници — бъдете здрави, защото това е най-ценното. Прекарвайте максимално време с близките хора, защото вече от опит знам, че липсата боли. Дано 2026 бъде по-добра за всички ни — и лично, и политически. Същото желая и на хората, които не ме подкрепят —те също са от голямо значение. Отново благодаря за поканата и желая здраве и много успехи на целия екип на „Габрово Нюз“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица