Габровският драматичен театър представи най-новия си спектакъл „Въпреки живота, всичко е любов“ с две премиерни представления на 14 и 16 януари 2022 г. на голяма сцена. Постановката е на режисьора Васил Дуев-Тайг и Сдружение „Суматоха“, които са автори на идейния проект.

В Сдружението влизат младите актьори от класа на проф. д-р Ивайло Христов – випуск 2021. Те участват в спектакъла, разделени в два актьорски състава. Четирама от тях: Татяна Йолинска, Йоан Попов, Иван Шуманов и Елена Хрант са автори на проекта, с който печелят финансова подкрепа по Програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. В лицето на Васил Дуев-Тайг – щатен режисьор в габровската трупа, и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ срещат подкрепа и партньорство за осъществяването на проекта.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е създадено по романа „Германия, мръсна приказка“ от Виктор Пасков. Освен режисьор, Васил Дуев-Тайг е и автор на сценичната адаптация на текста. В постановъчния екип влизат: Даниела Николчова и Наталия Андреева – сценография и костюми; Христо Намлиев – музика; Филип Миланов – хореография; Яел Дуев-Тайг – автор на плаката; Росина Пенчева – фотограф на спектакъла; Васил Калев – медицински консултант и Валери Радев – помощник-режисьор. В постановката участват актьорите от сдружение „Суматоха“: Антония Кундакова, Бернарда Береану, Елена Хрант, Елеонора Иванова, Жаклин Даскалова, Никол Оташлийска, Полина Грозданова, Сирма Кунчева, Ахмет Исмаил, Вилиян Гешев, Иван Шуманов, Йоан Попов, Мартин Димиев, Ростислав Дамянов, Теодор Кисьов, Ясен Атанасов и Марио Василев, който е част от габровската трупа заедно с актьора Стоян Руменин.

Спектакълът следва сюжетната линия на романа, пречупена през режисьорската рефлексия на Васил Дуев-Тайг. Публиката се озовава на границата на няколко двойки светове: „вътрешния“ и „външния“ на героите, „източния“ и „западния“, НРБ и ГДР, „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Времето е бурната 1968 година. Бунтарството е новата форма на младите да утвърдят себе си в очуждения свят на войни и военни конфликти, фалшиви ценности и още по-фалшиви идеологии. Рокът е сила, която помита всичко „мръсно“ и сваля маските на преднамереното общество, оплетено в предразсъдъци. Културната вълна и идеали на децата-цветя шестват по света. Ветровете на Пражката пролет достигат и до младите хора в България.

Свободата става непосилен блян за реализиране у нас. За нея може да се мисли като „единствено случваща се навън“. Потърсена отвън, тя се оказва еднакво трудна за живеене като тази, от която бягат тогавашните 19-годишни. Пътят на емиграцията в търсене на свободата е и път за личностното развитие в търсене на собственото място в света.

Разминаването с приятелите и сблъсъкът с предателите са неизбежни. Те стават мярата, с която младият Виктор Пасков от спектакъла опознава свободата. Превръщат се в негови ориентири в избора му между „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Социалистическата реалност и репресивен апарат в ГДР не са по-различни от тези в НРБ. Тоталитарният режим не само изяжда усещането за свобода, но и чувството за лично достойнство, размива контурите на личността в пирамидално организираното авторитарно общество. Въпреки този натиск, младият „хер Паско“ избира: чест вместо безчестие, свобода вместо илюзия, мечта вместо нагаждане, бягство вместо подчинение.

Противопоставянето на „чужди“ срещу „свои“ и „свои“ срещу „свои“ допълват картината за живота на емигранта. Интересна и необичайна е сценографската визия на спектакъла. Разменени са местата на зрителското и игралното поле.

Представлението е изнесено изцяло в салона, като ползва и част от сцената. Това позволява да се пресъздадат картини с отворени и затворени пространства в синхрон със сюжетната линия. Използвано е естественото разположение на балкона в театралния салон за представяне на сцена от външния свят.

Костюмите са съобразени максимално с характерното за епохата на социалистическата реалност и културните нюанси на 1968 г. Режисьорът Васил Дуев-Тайг е работил с Даниела Николчова и Наталия Андреева и в други постановки на габровския театър. В спектакъла му „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. те създават сценографията и костюмите. Даниела Николчова е художникът на представлението му „Орото ламя е“, 2020 г.

Рок звученето присъства осезаемо в целия спектакъл. Наред с изпълнението на живо на популярни рок парчета от актьорите, музиката в постановката допълва алюзията за бурната на събития 1968 г. Нейн автор е Христо Намлиев, който композира музиката за много игрални филми, театрални представления и документални продукции. Носител е на наградите „Икар“ и „Аскеер“, а публиката го познава като музикант от рок бандата „Herman’s Wolf Band“.

Едно от предимствата на този спектакъл е живото изпълнение на автентичен рок. Специално внимание е обърнато на хореографията и движенията на актьорите. В някои от сцените заедно с актьорското майсторство се изискват умения на професионални балетисти и танцьори.

С подготовката на актьорите се занимава артистът и хореограф Филип Миланов. Той също е част от постановъчния екип на „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. Има опит като титулярен изпълнител в танцова компания Derida Dance, солист и част от трупата на Балет Арабеск.

Участва в международни проекти и е носител на наградата „Икар 2015“ за съвременен танц и пърформанс. Яел Дуев-Тайг създава плакатите на последните няколко представления на режисьора с габровската трупа: „Истината или се осмеляваш“, 2019 г., „Орото ламя е“, 2020 г., „Лейтенат Густл. Да обичаш живота“, 2020 г. и „Иванка Курвоазие на три морета“, 2020 г.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е осъществено с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма „Дебюти“ и в партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

На специална церемония в сръбската столица Белград Международната фондация „Форум на славянските култури“ (FSK) връчи наградите „Жива“ за най-добър музей от славянска държава. Събитието се провежда в сътрудничество с Министерство на културата и медиите на Република Сърбия и сръбски партньорски институции.

Наградата „Музей на годината“ получи Музеят на дърворезбата от Кониц (Босна и Херцеговина). Наградата „Най-добър обект на културното наследство“, която се присъжда за трети път,  спечели Регионален етнографски музей на открито „Етър” – Габрово.

За първи път български музей става носител на голяма награда от този много авторитетен международен културен форум.

20 музея от 11 славянски държави участваха в конкурса за наградата „Жива“. Седмата церемония се състоя вечерта на 12 януари в Белград, а предишните места за нейното провеждане са Скопие, Санкт Петербург, Задар, Блед, Прага и Бар. Журито се състои от 13 музейни експерти от славянски страни и Европейската музейна академия. Българският представител в него е Екатерина Джумалиева от Министерство на културата.

Освен двете големи награди, бяха връчени още няколко. Специално признание за лидерство получи Националният литературно-мемориален музей на Иван Франко в Лвов (Лвов, Украйна). Носител на признанието за внимание към посетителите и достъпност е Музеят на въгледобива в Забже (Забже, Полша). Специалното признание за творчество получи Музеят на изкуствата „Божидар Якац“ (Костаневица на Кръки, Словения). Центърът за посетители „Къщата на приказките на Ивана“ (Огулин, Хърватия) бе отличен за разказване на истории, а Ярославският художествен музей (Ярославъл, Руската федерация) – за добро използване на ресурсите. Журито реши също така да връчи Почетно отличие на Национален музей в Белград (Белград, Сърбия).

„Сред многото важни дейности на Форума със сигурност е опазването на вековни ценности, възпитанието на славянските езици и по-нататъшното изграждане на славянски културни идентичности. Тези ценности могат да станат по-видими само чрез съвместно застъпване за тяхното утвърждаване в глобален мащаб. Това насърчава културното разнообразие и в същото време допринася за славянските култури за глобалния диалог“, подчерта Мая Гойкович, вицепремиер на Република Сърбия и председател на Борда на Форума на славянските култури.

 „Наградата за най-добър славянски музей и културно наследство „Жива“ е платформа, която насърчава и култивира диалог за славянското наследство и неговата уникалност, но на първо място е пространство, където можем да срещнем славянско наследство, да получим информация за него, да се установят контакти, да се вземат решения за посещения на различни места и музеи от славянски страни“,  заяви по време на церемонията Андрея Рихтер, директор на Форума на славянските култури.

„Присъствието на български музей на този форум е голяма чест за нашата страна. Тук, ние българите, се чувстваме сред близки хора, усещаме доверие и сериозна подкрепа. Защото всички сме посветили своята дейност на една важна мисия – да работим за утвърждаване на славянската култура в глобалния свят. Културните постижения на славянската общност са световен феномен, без който не може да се обясни същността на човешката цивилизация.

Всяка от присъстващите на този форум организации представя славянството, макар от различен поглед. Ако влезете в българския музей „Етър“, на който съм директор, ще откриете много и от миналото на своите народи. Благодаря от името на екипа си, че сме част от това голямо за славянския свят събитие“, коментира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“, на която бе връчена наградата за най-добър обект на наследство в славянските страни. За седем години от своето съществуване наградата събра повече от 135 музея, стана ясно от информация на организаторите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

В началото на седмицата в Читалня „Хуманитарни науки” на Габровската регионална библиотека се състоя кратка церемония по награждаване на най-активните читатели от всички възрасти за изминалата 2021 година. Наградите „Читател на годината” се връчват за седми пореден път.

Читател на годината 2021, във възрастовата категория до 14 години, е Марина Иванова Дикова, която е само на 7 години, първокласничка, но много верен читател от невръстна възраст на Детски отдел на библиотеката заедно със своята майка. Сега, когато вече може и сама да чете, тя излиза на първо място с 239 прочетени книжки през годината.

На второ място е 4-годишният Теодор Цветомиров Ненов. Този чудесен малчуган, разбира се, все още не чете самостоятелно, макар да е научил буквите от азбуката, но е много голям фен на четенето, книгите и библиотеката и според неговата майка това е най-интересното и любимо негово занимание – мама да му чете колкото може повече…Заетите и прочетени от този тандем книги са 177.

Третото място заема Лъчезара Петкова Цветкова, на 13 години, с прочетени 143 книги за 2021 година, тийнейджър с отличен успех и обич към четенето като предпочитано занимание.

В категорията на „възрастните” читатели, над 18 години, приза „Читател на годината” получава Мирослав Пантев Пантев – политолог и автор на няколко книги с историческо-обществена тематика, прочел 239 книги от всички области на знанието.

На второ място е Ирена Петрова Христова със 177 прочетени книги, а третото място заема Лидия Петрова Еленкова, със 143 заглавия от света на художествената литература – световна и българска.

Директорът на библиотеката Савина Цонева поздрави носителите на наградите „Читател на годината”. Всеки от тях получи грамота и предметна награда, както и талон за безплатна регистрация за библиотечни услуги при изтичане срока на читателската му карта.

Библиотечният екип благодари на своите верни читатели и им пожелава здраве и успех за всички и през новата 2022-ра година. Церемонията по награждаването бе проведена при спазване на необходимите противоепидемични мерки за защита от КОВИД -19. Библиотеката е близо до своите потребители ежедневно и остава активно място за социален и културен живот и в трудните времена на пандемия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/