Задавате ли си въпроса защо има „учен“, но няма „учена“? В българските народни приказки юнаци колкото искаш, но „юнакини“ да сте срещали? Общините ни имат кмет, а употребяваното днес кметица е просто наложена в езика на обикновените хора дума. Същото е и за „колега“.

През социализма, когато жената другарка става гарантирано равна с мъжа, се употребява „колежка“, но през 90-те години на ХХ век доста хора „изхвърлят“ колежката от речника си и започват да наричат „колега“ представителките на нежния пол в даден колектив. Така се появява изразът „Моята колега…“.

Уредникът в музей „Етър“ Румяна Денчева припомня, че някъде до средата на ХХ век светът е доста строго разделен на две – мъжки и женски.

Думите юнак, колега, учен, длъжностите в държавната и местна администрация, съдебната система, строителството и техниката, научните степени и титли, военните и полицейски чинове нямат женски род. Абе, мъжки времена! Да, времената са мъжки и като такива влизат в изложба. С изложбата „Мъжки времена“ музей „Етър“ гостува в Исторически музей „Искра“ – Казанлък.

Разположена в Музея на розата, тя запознава посетителите със света на мъжете през периода от началото до средата на ХХ в. Посетителите могат да се фотографират с ретро мустаци и бомбе и за миг да се почувстват като прадядовците си.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Габровският драматичен театър представи най-новия си спектакъл „Въпреки живота, всичко е любов“ с две премиерни представления на 14 и 16 януари 2022 г. на голяма сцена. Постановката е на режисьора Васил Дуев-Тайг и Сдружение „Суматоха“, които са автори на идейния проект.

В Сдружението влизат младите актьори от класа на проф. д-р Ивайло Христов – випуск 2021. Те участват в спектакъла, разделени в два актьорски състава. Четирама от тях: Татяна Йолинска, Йоан Попов, Иван Шуманов и Елена Хрант са автори на проекта, с който печелят финансова подкрепа по Програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. В лицето на Васил Дуев-Тайг – щатен режисьор в габровската трупа, и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ срещат подкрепа и партньорство за осъществяването на проекта.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е създадено по романа „Германия, мръсна приказка“ от Виктор Пасков. Освен режисьор, Васил Дуев-Тайг е и автор на сценичната адаптация на текста. В постановъчния екип влизат: Даниела Николчова и Наталия Андреева – сценография и костюми; Христо Намлиев – музика; Филип Миланов – хореография; Яел Дуев-Тайг – автор на плаката; Росина Пенчева – фотограф на спектакъла; Васил Калев – медицински консултант и Валери Радев – помощник-режисьор. В постановката участват актьорите от сдружение „Суматоха“: Антония Кундакова, Бернарда Береану, Елена Хрант, Елеонора Иванова, Жаклин Даскалова, Никол Оташлийска, Полина Грозданова, Сирма Кунчева, Ахмет Исмаил, Вилиян Гешев, Иван Шуманов, Йоан Попов, Мартин Димиев, Ростислав Дамянов, Теодор Кисьов, Ясен Атанасов и Марио Василев, който е част от габровската трупа заедно с актьора Стоян Руменин.

Спектакълът следва сюжетната линия на романа, пречупена през режисьорската рефлексия на Васил Дуев-Тайг. Публиката се озовава на границата на няколко двойки светове: „вътрешния“ и „външния“ на героите, „източния“ и „западния“, НРБ и ГДР, „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Времето е бурната 1968 година. Бунтарството е новата форма на младите да утвърдят себе си в очуждения свят на войни и военни конфликти, фалшиви ценности и още по-фалшиви идеологии. Рокът е сила, която помита всичко „мръсно“ и сваля маските на преднамереното общество, оплетено в предразсъдъци. Културната вълна и идеали на децата-цветя шестват по света. Ветровете на Пражката пролет достигат и до младите хора в България.

Свободата става непосилен блян за реализиране у нас. За нея може да се мисли като „единствено случваща се навън“. Потърсена отвън, тя се оказва еднакво трудна за живеене като тази, от която бягат тогавашните 19-годишни. Пътят на емиграцията в търсене на свободата е и път за личностното развитие в търсене на собственото място в света.

Разминаването с приятелите и сблъсъкът с предателите са неизбежни. Те стават мярата, с която младият Виктор Пасков от спектакъла опознава свободата. Превръщат се в негови ориентири в избора му между „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Социалистическата реалност и репресивен апарат в ГДР не са по-различни от тези в НРБ. Тоталитарният режим не само изяжда усещането за свобода, но и чувството за лично достойнство, размива контурите на личността в пирамидално организираното авторитарно общество. Въпреки този натиск, младият „хер Паско“ избира: чест вместо безчестие, свобода вместо илюзия, мечта вместо нагаждане, бягство вместо подчинение.

Противопоставянето на „чужди“ срещу „свои“ и „свои“ срещу „свои“ допълват картината за живота на емигранта. Интересна и необичайна е сценографската визия на спектакъла. Разменени са местата на зрителското и игралното поле.

Представлението е изнесено изцяло в салона, като ползва и част от сцената. Това позволява да се пресъздадат картини с отворени и затворени пространства в синхрон със сюжетната линия. Използвано е естественото разположение на балкона в театралния салон за представяне на сцена от външния свят.

Костюмите са съобразени максимално с характерното за епохата на социалистическата реалност и културните нюанси на 1968 г. Режисьорът Васил Дуев-Тайг е работил с Даниела Николчова и Наталия Андреева и в други постановки на габровския театър. В спектакъла му „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. те създават сценографията и костюмите. Даниела Николчова е художникът на представлението му „Орото ламя е“, 2020 г.

Рок звученето присъства осезаемо в целия спектакъл. Наред с изпълнението на живо на популярни рок парчета от актьорите, музиката в постановката допълва алюзията за бурната на събития 1968 г. Нейн автор е Христо Намлиев, който композира музиката за много игрални филми, театрални представления и документални продукции. Носител е на наградите „Икар“ и „Аскеер“, а публиката го познава като музикант от рок бандата „Herman’s Wolf Band“.

Едно от предимствата на този спектакъл е живото изпълнение на автентичен рок. Специално внимание е обърнато на хореографията и движенията на актьорите. В някои от сцените заедно с актьорското майсторство се изискват умения на професионални балетисти и танцьори.

С подготовката на актьорите се занимава артистът и хореограф Филип Миланов. Той също е част от постановъчния екип на „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. Има опит като титулярен изпълнител в танцова компания Derida Dance, солист и част от трупата на Балет Арабеск.

Участва в международни проекти и е носител на наградата „Икар 2015“ за съвременен танц и пърформанс. Яел Дуев-Тайг създава плакатите на последните няколко представления на режисьора с габровската трупа: „Истината или се осмеляваш“, 2019 г., „Орото ламя е“, 2020 г., „Лейтенат Густл. Да обичаш живота“, 2020 г. и „Иванка Курвоазие на три морета“, 2020 г.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е осъществено с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма „Дебюти“ и в партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Дългогодишният уредник в Историческия музей в Севлиево Ивета Миленова спечели конкурса за овакантеното от директора Найден Петров място, който излезе в заслужена пенсия. Ивета Миленова завършва висшето си образование със специалност „История”, научен профил и специализиран курс по „Археология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Само няколко месеца след дипломирането си през 1983 г. тя прекрачва прага на музея, като става уредник на отделите “Капитализъм” и “Художествен”. От 1989 година е уредник на отдел “Възраждане”, днес ”История на България 15-19 век”, като й е възложено съхранението и опазването на богатия етнографски фонд на музея. През годините е участвала в придобиването, идентификацията, инвентирането и популяризирането на голяма част от хилядите музейни експонати, придобити през дългия период на работата й в музея.

Организирала е и е аранжирала стотици временни изложби по различни теми, поводи, годишнини от знаменателни събития или известни личности на нашия край. Изготвила и представила за одобрение в Министерство на културата тематико-експозиционния план на постоянната експозиция “Севлиевският край през Възраждането“ и е участвала в аранжирането ѝ.

Нейно дело е и планът за цялостното обновяване на експозицията “Табашкият занаят в Севлиево” в Табаханата.Автор е и на тематико-експозиционния план за голямата изложба “Работническо революционно движение” в АВК “Дандолови къщи”. Тя организира преобразяването на къщите в етнографския комплекс с експозициите “Възрожденски интериори”, “Красотата в произведенията на севлиевските занаятчии” и екстериорните експозиции в двора.

Участва в експонирането на скромния Дом-музей “Д-р Атанас Москов”.Автор е на множество статии в местната и регионална преса, както и на изданието “Светското образование в Севлиево през Възраждането”.

Нейно дело са осем от ежегодните брошури, които Музеят издава като календар, в други четири е съавтор. Съавтор е на „Хроника на Севлиево 1990-2010“, редактор на сборника “Априлското въстание в Централна Северна България” и други издания.

Като уредник в Историческия музей тя участва с научни съобщения в десетки научни конференции, организирани от Министерство на културата и Регионалните музеи в Габрово, Враца, Стара Загора, Шумен, Пловдив, Благоевград, Сливен, Ямбол, Етъра и музеите в Трявна, Троян, Дряново, Бяла черква и други, на някои места многократно.

Материалите ѝ са публикувани в сборници. Нейна статия за личностите на Априлското въстание в Севлиевския край бе публикувана в престижния национален сборник „Възраждане“. Изследва и продължава да пише с удоволствие статии за различни издания, за да популяризира историята, значимите личности и богатото културно-историческо наследство на Севлиевския край.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/