Свържи се с нас

Култура

Соня Алексиева разказа за „своя“„Етър“ в „България през погледа на 21 журналисти“

Published

on

„Подаряваме на българския туризъм новата си книга в годината на 65 юбилей на Асоциацията на журналистите и писателите по туризъм“ – с това послание започва „България през погледа на 21 журналисти“, издадена през 2021 г.

„Тръгнете с нас на път към известни и неизвестни туристически дестинации“, приканват авторите и ни повеждат към „Красивата архитектурна перла вила „Армира“, „Из дебрите на средните Родопи“, „На север от Калиакра, към „Подземния град на София. Провокират ни: „Хванете пътя за Разлог“! Показват ни „Лозенец в шепота на старите липи“, „Зеленото лице на Шумен“ и „Машината на времето, наречена Мезек“. Примамват ни към „Странджа – една различна ваканция“ и към „Троянския Балкан – съкровищница на вярата, знанието и паметта“. Убеждават ни: „Край Ямбол е имало пристанище“, „По Тунджа са кръстосвали кораби“. Разказват ни за „Празно море“, за „Зеленковец – море от зеленина“ и за „Атанасовското езеро – библейски драми, магична сол и хиляди тайни“. Отговарят ни на въпрос, който малко хора си задават – „Защо Пампорово се казва Пампорово?“. Потапят погледите ни в „Царевец – графити за любов и война“ и ни повеждат „С камера и раница в Централен Балкан“. Твърде лично ни споделят за „Планината в мен“ и как да стигнем „От остров Сардиния до Пернишко“.

Това са почти всички заглавия на публикувани специално за книгата текстове. Почти. На единствения, който досега не е споменат ще отделим повече време. В него се говори за видимото минало. Автор е Соня Алексиева, която има много задълбочени познания за съхраненото национално богатство в музей „Етър“. Именно тази запазена стара материална памет в значителна степен е подпомогнала възраждането на Златоград и го е превърнала в кътче, представящо някогашния живот на българите.

Дали тази връзка е провокацията за Соня Алексиева?

„От Етъра до Златоград – за да стане миналото видимо“, така е нарекла Соня Алексиева разказа си за тези две – колкото подобни, толкова и различни, места. Тя очевидно е привлечена от тях и оценява значението им за съхранение и популяризиране на стари и традиционни ценности. Текстът е наситен с емоция, без обаче да се прекалява с нея. Той е едно интелигентно и човешко описание на съществуващи дадености, които дават сериозна добавена стойност на българския туризъм. Очевидно Соня Алексиева е видяла миналото, благодарение на Етъра и Златоград и с таланта си на журналист е успяла да създаде един увлекателен документален разказ, намерил място в книгата „България през погледа на 21 журналисти“.

Коя е Соня Алексиева?
Доцент в департамент „Администрация и управление“ на Нов български университет. Член е на авторитетни международни и национални организации. Част е от Международната федерация на журналистите, член е на Управителния съвет на Международната организация на журналистите и писателите по туризъм и Българската асоциация по маркетинг. Доц. д-р Соня Алексиева е сред учредителите на Българското дружество за връзки с обществеността. Тя е член на Международната асоциация по пъблик рилейшънс, редактор и консултант на специализирани туристически издания, водещ е на авторски рубрики за специализиран туризъм.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Илко Илиев представя новата си книга „Шантави истории“

Published

on

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ организира среща – разговор с Илко Илиев. Известният габровски джаз – музикант, композитор, аранжор и публицист ще представи новата си книга „Шантави истории или Разкази за момчето, което не спираше да се учудва“ на 15 декември от 17:45 ч в Читалня „Д-р Петър Цончев“.

Илко Илиев е роден на 21.07.1945 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва Естраден отдел на БДК – София (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) със специалност саксофон и кларинет.

Започва професионалната си музикална кариера в Габрово в състава на Духовия оркестър към читалище „Априлов-Палаузов“ през 1967 г. От януари 1968 г. постъпва в състава на Естрадния оркестър към Окръжния съвет за изкуство и култура. Част е от състава и проявите на Естраден оркестър към Общински съвет за култура – Габрово, „Биг бенд Габрово“, „Оркестър Габрово“, „Диксиленд Габрово“ и „Суинг дикси бенд Габрово“. През 1968 г. участва в съпътстващата музикална програма на ІX-ия Световен младежки фестивал в София. Като изпълнител и аранжор участва в Прегледите на джазовите оркестри в България (1977-1984 г.) и в джаз-фестивалите в Дрезден (ГДР) през 1981 и 1984 г., Прага (Чехословакия) през 1985 г. и Париж (Франция) през 1986 г. Вписан е в европейското родословно дърво на джаза („The European JAZZ Community“), отпечатано от немското издателство „Peter von Bartkowski Edition“ (1999 г.), заедно с имената на още няколко габровски музиканти – Манол Цоков, Илия Раев, Николай Антонов и Петко Приводанов. След 1990 г. е създател на няколко нещатни джазови оркестри в Габрово – „Биг смайлс бенд“, „Б 15+“, „Джаз класик бенд“. През 80-те години записва свои песни и аранжименти в БНР и „Балкантон“. Автор на музика за куклените театри във Варна и Габрово (1987-1990 г.), както и на два аудио компактдиска с авторски композиции и аранжименти – „Очакване” (2002) и „By Ilko“ (2004). Автор е на книгите: „Справочник на английската терминология в популярната, танцова и джазова музика” (1996) и „Тъга по слънчева вода” (2005 г., публицистика), „Габрово. Джаз и още нещо“ (2021).

През 1998 г. Илко Илиев написва „Българска сюита за струнен оркестър и кларинет”, Премиерата на „Фантазия за пиано и струнни инструменти” през 2011 г. е част от тържествения концерт по повод 150-годишнината от основаването на габровската библиотека „Априлов – Палаузов”.

През май 2014 г. Илко Илиев получава Почетния знак на Община Габрово за активна и разностранна творческа дейност в областта на музиката и за принос в утвърждаване авторитета на габровската музикална култура.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представи новия си роман „Въглени“

Published

on

В музей „Старото школо“ в Трявна бе представен най-новият роман на Веселина Кожухарова „Въглени“, посветен на китния ни възрожденски град. Културното събитие е част от тазгодишната Коледно-новогодишната програма на Община Трявна и се осъществи със съдействието, както на местната власт, така и на Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна и Читалище „Иван Вазов“ – с. Първомайци.

Представянето на книгата събра близки и познати на авторката, както и почитатели на словото, които изпълниха залата на музея. Сред официалните гости бе зам.-кметът на Трявна Марин Маринов, общински съветници, директорът и екипът на СМРЗИ-Трявна, просветни деятели и др.

Всички те бяха поздравени с музикалните изпълнения на децата от класа по народно пеене и инструменти към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – Трявна с ръководител Николина Кирилова.

Книгата „Въглени“ бе представена пред аудиторията с рецензия на Иван Антонов – член на Съюза на българските писатели у нас и председател на Сдружение „Сцена на духовността“-гр. Плевен, която бе изчетена от Стефан Митев. А защо последния ѝ роман е свързан с Трявна, Веселина Кожухарова посочи художествения занаят казаслък и неговото практикуване почти само в тревненско.

За написването на книгата, писателката искрено благодари на журналистката Галина Иванова и приноса й с информация от публицистичните й материали в нейния авторски блог „Тревненски БУдил“. Срещата-разговор премина с изчитане на откъси от книгата „Въглени“, както и от другите две авторски такива – „Погледни през рамо“ и „Между звездите и зората“ на Веселина Кожухарова.

Авторката бе поздравена от зам.-кмета, както и от директора на СМРЗИ-Трявна с красиви букети и пожелания за още много нови вдъхновящи книги.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица.

Практикува като учител по музика и ръководи детски вокални състави с участия и отличия в национални конкурси. Пише стихове и проза. До момента е издала „Жених за царкинята“; „Погледни през рамо“; „Между звездите и зората“ и „Въглени“. Най-новият й роман се очаква да излезе от печат през пролетта на 2023 година.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Нова цветна стена в кв.“Шести участък“

Published

on

Ново произведение на уличното изкуство в квартал „Шести участък“ украси фасадата на кооперацията на ул. „Опълченска“ № 45. Цветната стена е дело на габровеца Мирослав Живков (Джингиби) от дизайнерското студио „НоПойнт Ателие“ (NoPoint Atelier), информира Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в администрацията на кмета.

Творбата е вдъхновена от старинния облик на „Шести участък“, а графичните елементи са директни референции към архитектурата на квартала. Композицията е изпълнена в шест цвята и се отличава с абстрактност и колорит, които са запазена марка в стила на художника.

Това е втората артистична рисунка в „Шести участък“, чийто автор е Мирослав Живков. През лятото той преобрази старите метални щори в жилищната сграда на ул. „Николай Палаузов“ № 13.

За своите проекти Джингиби споделя: „Водещата ми идея е, че „Шести участък“ остава на мястото си, но се променя към един по-цветен и културно богат квартал!“. Творческата намеса е плод на сътрудничеството между Община Габрово и „НоПойнт Ателие“ и е част от дейностите по преобразяване на централния габровски квартал“.

Това не е първата подобна инициатива за „Шести участък“. През 2018 г. по идея на Фондация „Габрово – преди и сега“ в квартала бяха обновени няколко електрически табла. Всички те имат обща тематика в областта на литературата и изкуството в местен контекст, изрисувани са от габровски художници с помощта на дарители.

Мирослав Живков е артист и графичен дизайнер от Габрово. Завършва Национална художествена академия в София през 2016 г., а от 4 години живее и работи в родния си град. Отскоро развива и артрезиденция „NoPoint Atelier“, насочена към ситопечат, намираща се в близкото до Габрово село Баланите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица