Свържи се с нас

Култура

„Необходимата институция“– документалното богатство на Държавен архив- Габрово

Published

on

Документалното богатство и неговото използване за научни, икономически, справочни и други цели играе главна роля в развитието на българската архивистика. Една от първостепенните задачи на Държавен архив – Габрово е популяризиране на архивното богатство. Разнообразието от форми за популяризация и издаване на запазените реликви, по-широк достъп до тях и публикуването на интересни документи е възможност за засилване на ролята на институцията и стимулиране на интереса на широката общественост.

Използването на документалното богатство и неговата научна стойност изискват задълбочен анализ и историческа и всестранна подготовка на служителите в Държавен архив – Габрово – познаване на историческата стойност на документа, условията в които е възникнал, авторство, връзка със съответната тема. Подборът на документи не е хаотичен процес, а обект на целенасочено комплексно проучване, което следва да изясни най-характерните явления, значимост и практическата реализация. Оригиналността на документа, начинът на възпроизвеждане (ръкопис, машинопис и др.), наличие на следи от времето, степен на съхранение са също важни аспекти от осъществяване на подбора.

Експонирана на вр. Шипка изложба за генерал-майор Никола Петров, подредена на открито по повод националното честване на 137-годишнината от Шипченската епопея, август 2014 г.

Съобразявайки се с това, Държавен архив – Габрово успява да популяризира и публикува стотици документи в периода 2010 – 2020 г., някои от които са експонирани за първи път. В работата си по подготовка на изданията се съобразява характера на документите със своите публики – по-широк кръг от читатели, прилагат се списъци на използваните документи, именни указатели и списъци със съкращения.

Държавен архив- Габрово участва в реализацията и популяризацията на книги, каталози и албуми на своите партньори, като например поредицата от исторически календари „Дързостта на бъдеш първи“, инициирана от Областен управител – Габрово и изготвена съвместно със сродни институции (до момента са реализирани 5 бр. календара на различна тематика: 2012 г. – „135 г. Шипченска епопея“, съвместно с Регионален исторически музей – Габрово, 2013 г. – посветена на габровските първенци от различни сфери, 2014 г. – „Индустрията в Габрово“, 2015 г. – габровския принос в научно-техническото развитие на страната, 2020 г. – „Държавниците от област Габрово“, съвместно с Исторически музей – Севлиево и Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна), Илюстрована хроника „155 събития и снимки от 155-годишната история на Габрово като град”, съвместно с РИМ – Габрово и РБ „Априлов-Палаузов” – Габрово. Изданията събират в себе си ценни документи на разнообразни теми като изявени политически и културни дейци от региона, материали, свързани с Шипченската епопея, дейността на дружества, фабрики от регионално и дори национално значение.

Изложба „Научните чудеса на Габрово” в ТУ – Габрово, май 2015 г.

Основна форма на публикуване и популяризация на съхраненото богатство в последните 10 години са публикациите на експертите в периодичния печат.

Основни медийни партньори са вестниците „Сто вести”, „Тревненска седмица“ и „Росица“, а в дигиталното пространство публикациите достигат до своите читатели чрез онлайн новинарските портали „Габрово Нюз“, Dnews.bg, Novinata.bg, интернет портала на Община Габрово и фейсбук страницата на архива, като само за 2020 г. са публикувани над 30 бр. статии, посветени на различни личности и организации – 160 годишнина Габрово-град. Публикациите ползват богат изворов материал – документи и снимки, които се посрещат с любопитство.

Използването на документи се постига и чрез организиране на документални изложби, както в дигитален вид, така и експонирани в градска среда като самостоятелната изложба, посветена на генерал-майор Никола Петров – Балканеца през 2014 г., представена и на вр. Шипка, с документи и снимки от фонда на генерала с големи заслуги за Освобождението на българския народ, за утвърждаването на българската армия и държава, един от участниците в събитията на Шипка и „Габрово и габровци в архивната съкровищница” – представена през 2016 г. в гр. Резекне, Латвия. В читалнята и фоайето на Държавен архив – Габрово, както и във фоайето на университетската библиотека в Габрово бе подредена самостоятелната „Дарителство и памет”, съдържаща биографии на значими дарители и най-интересните постъпления и посветена на 60-та годишнина на Архива през 2019 г. Отличената за културно събитие на 2020 г. изложба „Карл Кандулков – архитектът и ръководител на модерно Габрово“, финансирана от Община Габрово, бе експонирана също в градска среда – на пл. „Възраждане“.

Плакат на съвместна изложба „Събрали сме се да творим добро”, посветена на 150-годишнината от създаването на Благотворително дружество „Майчина грижа”, 2020 г.

През отминалите 10 години също така бяха осъществени множество съвместни изложби, като „134 години Шипченска епопея“ (2011 г.), съвместно с РИМ – Габрово и РБ „Априлов-Палаузов“; „Габровски девически манастир „Св. Благовещение” по време на Руско-турската война, 1877 г.” (2012 г.), отново съвместно с двете институции; „Българските корени на Дилма Русеф“ (2012 г.) в партньорство с РИМ – Габрово и други архивни институции в страната, „80 години Паметник на свободата“ (2014 г.) с Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, Национален военноисторически музей, РИМ- Габрово и РБ „Априлов- Палаузов“; мобилната изложба„155 години Габрово град“ (2015 г.) – мащабен съвместен проект с РИМ- Габрово, РБ „Априлов-Палаузов“, РЕМО „Етър“, Дом на хумора и сатирата, храм „Успение Богородично“ – Габрово, Габровски Соколски манастир „Успение Богородично“, представяна и в други градове; „Научните чудеса на Габрово” от 2015 г. в партньорство с ТУ- Габрово, Регионален академичен център на БАН, Сдружение на работодателите и индустриалците, РИМ- Габрово и Габровска търговско-промишлена палата; „Личности и събития от историята на габровския хумор” (2016 г.) на Дом на хумора и сатирата, съвместно с РБ „Априлов- Палаузов; „70 г. завод „Ненко Илиев” – Севлиево“ (2016 г.); „Д-р Петър Цончев – историограф и дарител на Габрово“ от 2017 г. в партньорство с РИМ- Габрово и РБ „Априлов-Палаузов“, „Роден в Габрово“ (2017 г.) на Дом на хумора и сатирата, съвместно с Община – Габрово и Сдружение „Нашето по-голямо Габрово“, посветена на Христо Явашев – Кристо; „Руско-турската война от 1877-1878 година“ (2018 г), съвместна изложба с Националния музей на образованието, „100 години габровски футбол“ (2019 г.) на Община Габрово; „Дързостта да бъдеш първи: Министрите от област Габрово от 5 юли 1879 г. – до днес“ (2019 г.); „Събрали сме се да творим добро“ (2019 г.) по инициатива на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“, посветена на 150-годшнина на Дружеството и 60-та годишнина на Държавен архив – Габрово, отпечатана и като каталог. От 2020 г. е изложбата „Културен жест” – мащабен проект на Областна администрация – Габрово, със съдействието и на историческите музеи в Севлиево и Дряново, Музея за резбарско и зографско изкуство в Трявна, Дома на хумора и сатирата, художествената галерия „Христо Цокев“, РЕМО „Етър“, МАИР „Боженци“, къщата музей „Пеньо Пенев“, Българското национално радио и ОУ „Ран Босилек“. Тя представя бележити личности от Габрово и Габровска област, свързани с културата в различните й аспекти и бе представена онлайн в епидемичната обстановка по повод празника 24 Май. Пак през миналата година, Държавен архив подготви съвместно с Националния музей на образованието изложба „Габрово – 160 години център на знание и просвета“ – фотодокументален разказ за училищата като сгради, символи, ритуали, учебна дейност, училищен живот и най-вече снимки на ученици от различни поколения. Към настоящият момент по подготовка на интересни изложби и дигитални материали Държавен архив – Габрово си партнира особено успешно с Дом на хумора и сатирата и Женско благотворително дружество „Майчина грижа“.

 Поредица от 5 исторически календар-бележници „Дързостта да бъдеш първи” 2012-2019 г., изготвени в партньорство от Държавен архив – Габрово, Областна администрация – Габрово и сродни институции.

Невъзможно е да бъдат изброени всички самостоятелни, съвместни и/или дигитални изложби, в които архивът е взел участие, но всички те демонстрират отдаденост към популяризирането на архивната съкровищница и докосване на широката общественост със съхраняваната историческа памет.

Ценни документи от личен произход се популяризират особено успешно сред обществеността от служителите в Държавен архив – Габрово чрез дигитални презентации пред публика. През отминалото десетилетие такива събития са организирани за дарители и приятели на архива Мария Семержиева – дългогодишна председателка на ЖБД „Майчина грижа“, учител и общественик, Йордан Хаджиев – писател, Илко Илиев – виден габровски музикант и композитор, Пеньо Рачев – стопански ръководител. По повод лични годишнини през 2020 г. бяха представени материали от житейския и творчески път на г-жа Милка Пурел – учител по руски език, краевед и общественик, а през 2016 г. и 2021 г. на г-н Христо Мандев – поет, писател, създател на Скаутски клуб – Габрово.

Експонирана на пл. „Възраждане“ изложба „Карл Кандулков – Архитектът и ръководител на модерно Габрово“, подредена на открито по повод 100-годишнина от рождението му, септември, 2020 г.

Във витрини, подредени в нашата институцията често се показват разнообразни документи и издания – тематични пощенски картички, оригинални документи, дарени през периода 2019-2020 г., издания на Агенцията от основаването й до 2020 г., както и такива, издадени от и в партньорство с Държавен архив – Габрово. По този начин институцията затвърждава позитивната практика да запознава отблизо обществеността с предмета на своята дейност.

Държавен архив- Габрово е институция, която съзнавайки ключовата роля на документите като основен исторически извор и памет на обществото залага на публикуването и експонирането на документалното си богатство и в бъдещата си работа.

Автор: Стела Илева,
Мл. експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Соня Алексиева разказа за „своя“„Етър“ в „България през погледа на 21 журналисти“

Published

on

„Подаряваме на българския туризъм новата си книга в годината на 65 юбилей на Асоциацията на журналистите и писателите по туризъм“ – с това послание започва „България през погледа на 21 журналисти“, издадена през 2021 г.

„Тръгнете с нас на път към известни и неизвестни туристически дестинации“, приканват авторите и ни повеждат към „Красивата архитектурна перла вила „Армира“, „Из дебрите на средните Родопи“, „На север от Калиакра, към „Подземния град на София. Провокират ни: „Хванете пътя за Разлог“! Показват ни „Лозенец в шепота на старите липи“, „Зеленото лице на Шумен“ и „Машината на времето, наречена Мезек“. Примамват ни към „Странджа – една различна ваканция“ и към „Троянския Балкан – съкровищница на вярата, знанието и паметта“. Убеждават ни: „Край Ямбол е имало пристанище“, „По Тунджа са кръстосвали кораби“. Разказват ни за „Празно море“, за „Зеленковец – море от зеленина“ и за „Атанасовското езеро – библейски драми, магична сол и хиляди тайни“. Отговарят ни на въпрос, който малко хора си задават – „Защо Пампорово се казва Пампорово?“. Потапят погледите ни в „Царевец – графити за любов и война“ и ни повеждат „С камера и раница в Централен Балкан“. Твърде лично ни споделят за „Планината в мен“ и как да стигнем „От остров Сардиния до Пернишко“.

Това са почти всички заглавия на публикувани специално за книгата текстове. Почти. На единствения, който досега не е споменат ще отделим повече време. В него се говори за видимото минало. Автор е Соня Алексиева, която има много задълбочени познания за съхраненото национално богатство в музей „Етър“. Именно тази запазена стара материална памет в значителна степен е подпомогнала възраждането на Златоград и го е превърнала в кътче, представящо някогашния живот на българите.

Дали тази връзка е провокацията за Соня Алексиева?

„От Етъра до Златоград – за да стане миналото видимо“, така е нарекла Соня Алексиева разказа си за тези две – колкото подобни, толкова и различни, места. Тя очевидно е привлечена от тях и оценява значението им за съхранение и популяризиране на стари и традиционни ценности. Текстът е наситен с емоция, без обаче да се прекалява с нея. Той е едно интелигентно и човешко описание на съществуващи дадености, които дават сериозна добавена стойност на българския туризъм. Очевидно Соня Алексиева е видяла миналото, благодарение на Етъра и Златоград и с таланта си на журналист е успяла да създаде един увлекателен документален разказ, намерил място в книгата „България през погледа на 21 журналисти“.

Коя е Соня Алексиева?
Доцент в департамент „Администрация и управление“ на Нов български университет. Член е на авторитетни международни и национални организации. Част е от Международната федерация на журналистите, член е на Управителния съвет на Международната организация на журналистите и писателите по туризъм и Българската асоциация по маркетинг. Доц. д-р Соня Алексиева е сред учредителите на Българското дружество за връзки с обществеността. Тя е член на Международната асоциация по пъблик рилейшънс, редактор и консултант на специализирани туристически издания, водещ е на авторски рубрики за специализиран туризъм.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Кукленият театър празнува 50-годишен юбилей

Published

on

През настоящата година единственият в Централна северна България професионален Държавен куклен театър – Габрово празнува своя 50-годишен юбилей и отбелязва 65 години куклено изкуство в Габрово.

Премиерният спектакъл , посветен на годишнинар – „ Ламята от улица Войтешка “ и откриването на изложбата, специално подготвена за празника – „50 – години ДКТ – Габрово “ ще видят гостите този петък, 22 октомври, от 11.00 и 18.30 часа.

Какво се крие зад премиерния спектакъл със заглавие „Ламята от улица Войтешка“ по Карел Чапек?
Това е една драматизация на Симон Шварц – спектакъл за семейна публика, големи деца без родители и родители без деца. Режисьор е Владислава Джамбазова, сценографията е на Емилияна Тотева, с авторската музика на Владимир Джамбазов.

Действащи лица и изпълнители са: Господин Трутина – Петър Гайдаров, Халбас – Жулиета Колева, Фиркас – Янна Генчева, Ламята Амина – Русита Боева, Господинът с макароните – Жулиета Колева, Управителят – Радостина Андеева, Вестникарче – Борислава Русева, Дружество за защита – Радостина Андеева, Ясли и Сиропиталища – Янна Генчева, Полицаят – Янна Генчева, Шефът – Жулиета Колева, Хазаинът – Борислава Русева, Петко Петков – сътрудник.

На 26 октомври, вторник, от 18.00 часа отваряме врати за семейна публика, големи деца без родители и родители без деца.

Организацията в театъра ще съответства на всички противоепедимични мерки, наложени от законодателството в момента.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Гениална музика ще звучи в Габрово

След 15 години маестро Камджалов отново на габрвоска сцена заедно с Камерния оркестър и виртуоза Зорница Иларионова

Published

on

Господин Камджалов, напоследък Габрово и габровци имат удоволствието да Ви виждат по-често, този път какво Ви води насам? След „Българската Коледа“ преди около 2 години и „България пее“ съвсем наскоро?
– Тук съм по покана на Габровския камерен оркестър и техния диригент Иван Стоянов, след 15 – годишна пауза. Вълнуващо е за мен, защото свързвам Камерния оркестър с много спомени. От един друг живот, когато бях още студент, когато прохождах, когато въобще не знаех какво ще се случи през всичките тези 15 години. Всъщност това е поредното изключително ценно гостуване в Габрово и съм благодарен много за тази покана.

Какво ще чуят хората на концерта, тези които си изберат в сряда вечер да бъдат в зала „Възраждане“ в 19.00 часа?
– Бих поканил всички, не защото това е клише и трябва да бъдат поканени хората, а защото ще има наистина какво да се чуе. Програмата е изключително ценна. Ще изпълняваме четирима съвършено гениални личности – Йохан Себастиан Бах, който е несравним, Моцарт, който е безподобен, Рахманинов, който има една свръхчувствителност, която ще се радвам да споделим с хората, и Димитър Ненов, който за мен е най – концептуалният, най- богатият като личност, български композитор, Архитект Димитър Ненов.С колегите от оркестъра се стараем да дадем всичко от себе си, за да бъде на онова ниво, което има смисъл да слуша човек, това което е ценно за човешката душа. Аз не виждам друг смисъл от излизането на сцената. И всичко това, и присъствието на изключителния солист – цигуларката Зорница Иларионова, ще бъде нещо, което аз лично не бих пропуснал. И нека да отбележим, че тя е лауреат на големи международни конкурси. Така че на сцената в Габрово ще имаме един истински специалист в тази музика, който ще донесе много красота, и със свиренето си и с присъствието си.

Вие казахте, бих искал да поканя всички, но обстоятелствата ни налагат залата да бъде пълна на 30 %. Как един толкова „широк“ творец преживява това, че го вкарва в рамка и му налагат процент публика? Имате ли усещането понякога, че живеем на 30 % от живота си?
– Да, това е едно пълно безумие. Хората не живеят на 30% от живота си и на 1 % даже не живеем от много време Аз лично се радвам на тези безумни катаклизми, даже бих затворил целия свят, и то не на 30% , а на нула. Мисля, че трябва да поживеем 10 години на нула, да си припомним истинските ценности, истинските приоритети и да започнем да живеем с мозъци като Шилер, като Шопенхауер, като Моцарт, като Бах, като Достоевски. Бих затворил всичко, бих затворил държавите, болниците и университетите. Бих радикализирал всичко, защото там където са 30 % , там са и 10%, там са и 50%. Една имитация на живот. Това, което бих искал да кажа, е че хората имитират живота от много време и преди тази пандемия, и по-скоро това днес ни напомня онази имитация, в която сме били и без това, но в доста по – краен вариант.

Отговорихте ми повече от убедително. Сложихте името си до това на един политик. Кажете ми защо решихте да изразите позиция така открито в подкрепа на кандидат – президента Румен Радев?
– Той ме покани лично, човешкото общуване с него беше нещо много естествено., нещо което аз много ценя. Считам, че България има нужда от сериозен човек начело. Вярвам, че това ще доведе до по-добро за България.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица