Култура
„Необходимата институция“– документалното богатство на Държавен архив- Габрово
Документалното богатство и неговото използване за научни, икономически, справочни и други цели играе главна роля в развитието на българската архивистика. Една от първостепенните задачи на Държавен архив – Габрово е популяризиране на архивното богатство. Разнообразието от форми за популяризация и издаване на запазените реликви, по-широк достъп до тях и публикуването на интересни документи е възможност за засилване на ролята на институцията и стимулиране на интереса на широката общественост.
Използването на документалното богатство и неговата научна стойност изискват задълбочен анализ и историческа и всестранна подготовка на служителите в Държавен архив – Габрово – познаване на историческата стойност на документа, условията в които е възникнал, авторство, връзка със съответната тема. Подборът на документи не е хаотичен процес, а обект на целенасочено комплексно проучване, което следва да изясни най-характерните явления, значимост и практическата реализация. Оригиналността на документа, начинът на възпроизвеждане (ръкопис, машинопис и др.), наличие на следи от времето, степен на съхранение са също важни аспекти от осъществяване на подбора.

Съобразявайки се с това, Държавен архив – Габрово успява да популяризира и публикува стотици документи в периода 2010 – 2020 г., някои от които са експонирани за първи път. В работата си по подготовка на изданията се съобразява характера на документите със своите публики – по-широк кръг от читатели, прилагат се списъци на използваните документи, именни указатели и списъци със съкращения.
Държавен архив- Габрово участва в реализацията и популяризацията на книги, каталози и албуми на своите партньори, като например поредицата от исторически календари „Дързостта на бъдеш първи“, инициирана от Областен управител – Габрово и изготвена съвместно със сродни институции (до момента са реализирани 5 бр. календара на различна тематика: 2012 г. – „135 г. Шипченска епопея“, съвместно с Регионален исторически музей – Габрово, 2013 г. – посветена на габровските първенци от различни сфери, 2014 г. – „Индустрията в Габрово“, 2015 г. – габровския принос в научно-техническото развитие на страната, 2020 г. – „Държавниците от област Габрово“, съвместно с Исторически музей – Севлиево и Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна), Илюстрована хроника „155 събития и снимки от 155-годишната история на Габрово като град”, съвместно с РИМ – Габрово и РБ „Априлов-Палаузов” – Габрово. Изданията събират в себе си ценни документи на разнообразни теми като изявени политически и културни дейци от региона, материали, свързани с Шипченската епопея, дейността на дружества, фабрики от регионално и дори национално значение.
Основна форма на публикуване и популяризация на съхраненото богатство в последните 10 години са публикациите на експертите в периодичния печат.
Основни медийни партньори са вестниците „Сто вести”, „Тревненска седмица“ и „Росица“, а в дигиталното пространство публикациите достигат до своите читатели чрез онлайн новинарските портали „Габрово Нюз“, Dnews.bg, Novinata.bg, интернет портала на Община Габрово и фейсбук страницата на архива, като само за 2020 г. са публикувани над 30 бр. статии, посветени на различни личности и организации – 160 годишнина Габрово-град. Публикациите ползват богат изворов материал – документи и снимки, които се посрещат с любопитство.
Използването на документи се постига и чрез организиране на документални изложби, както в дигитален вид, така и експонирани в градска среда като самостоятелната изложба, посветена на генерал-майор Никола Петров – Балканеца през 2014 г., представена и на вр. Шипка, с документи и снимки от фонда на генерала с големи заслуги за Освобождението на българския народ, за утвърждаването на българската армия и държава, един от участниците в събитията на Шипка и „Габрово и габровци в архивната съкровищница” – представена през 2016 г. в гр. Резекне, Латвия. В читалнята и фоайето на Държавен архив – Габрово, както и във фоайето на университетската библиотека в Габрово бе подредена самостоятелната „Дарителство и памет”, съдържаща биографии на значими дарители и най-интересните постъпления и посветена на 60-та годишнина на Архива през 2019 г. Отличената за културно събитие на 2020 г. изложба „Карл Кандулков – архитектът и ръководител на модерно Габрово“, финансирана от Община Габрово, бе експонирана също в градска среда – на пл. „Възраждане“.

През отминалите 10 години също така бяха осъществени множество съвместни изложби, като „134 години Шипченска епопея“ (2011 г.), съвместно с РИМ – Габрово и РБ „Априлов-Палаузов“; „Габровски девически манастир „Св. Благовещение” по време на Руско-турската война, 1877 г.” (2012 г.), отново съвместно с двете институции; „Българските корени на Дилма Русеф“ (2012 г.) в партньорство с РИМ – Габрово и други архивни институции в страната, „80 години Паметник на свободата“ (2014 г.) с Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, Национален военноисторически музей, РИМ- Габрово и РБ „Априлов- Палаузов“; мобилната изложба„155 години Габрово град“ (2015 г.) – мащабен съвместен проект с РИМ- Габрово, РБ „Априлов-Палаузов“, РЕМО „Етър“, Дом на хумора и сатирата, храм „Успение Богородично“ – Габрово, Габровски Соколски манастир „Успение Богородично“, представяна и в други градове; „Научните чудеса на Габрово” от 2015 г. в партньорство с ТУ- Габрово, Регионален академичен център на БАН, Сдружение на работодателите и индустриалците, РИМ- Габрово и Габровска търговско-промишлена палата; „Личности и събития от историята на габровския хумор” (2016 г.) на Дом на хумора и сатирата, съвместно с РБ „Априлов- Палаузов; „70 г. завод „Ненко Илиев” – Севлиево“ (2016 г.); „Д-р Петър Цончев – историограф и дарител на Габрово“ от 2017 г. в партньорство с РИМ- Габрово и РБ „Априлов-Палаузов“, „Роден в Габрово“ (2017 г.) на Дом на хумора и сатирата, съвместно с Община – Габрово и Сдружение „Нашето по-голямо Габрово“, посветена на Христо Явашев – Кристо; „Руско-турската война от 1877-1878 година“ (2018 г), съвместна изложба с Националния музей на образованието, „100 години габровски футбол“ (2019 г.) на Община Габрово; „Дързостта да бъдеш първи: Министрите от област Габрово от 5 юли 1879 г. – до днес“ (2019 г.); „Събрали сме се да творим добро“ (2019 г.) по инициатива на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“, посветена на 150-годшнина на Дружеството и 60-та годишнина на Държавен архив – Габрово, отпечатана и като каталог. От 2020 г. е изложбата „Културен жест” – мащабен проект на Областна администрация – Габрово, със съдействието и на историческите музеи в Севлиево и Дряново, Музея за резбарско и зографско изкуство в Трявна, Дома на хумора и сатирата, художествената галерия „Христо Цокев“, РЕМО „Етър“, МАИР „Боженци“, къщата музей „Пеньо Пенев“, Българското национално радио и ОУ „Ран Босилек“. Тя представя бележити личности от Габрово и Габровска област, свързани с културата в различните й аспекти и бе представена онлайн в епидемичната обстановка по повод празника 24 Май. Пак през миналата година, Държавен архив подготви съвместно с Националния музей на образованието изложба „Габрово – 160 години център на знание и просвета“ – фотодокументален разказ за училищата като сгради, символи, ритуали, учебна дейност, училищен живот и най-вече снимки на ученици от различни поколения. Към настоящият момент по подготовка на интересни изложби и дигитални материали Държавен архив – Габрово си партнира особено успешно с Дом на хумора и сатирата и Женско благотворително дружество „Майчина грижа“.

Невъзможно е да бъдат изброени всички самостоятелни, съвместни и/или дигитални изложби, в които архивът е взел участие, но всички те демонстрират отдаденост към популяризирането на архивната съкровищница и докосване на широката общественост със съхраняваната историческа памет.
Ценни документи от личен произход се популяризират особено успешно сред обществеността от служителите в Държавен архив – Габрово чрез дигитални презентации пред публика. През отминалото десетилетие такива събития са организирани за дарители и приятели на архива Мария Семержиева – дългогодишна председателка на ЖБД „Майчина грижа“, учител и общественик, Йордан Хаджиев – писател, Илко Илиев – виден габровски музикант и композитор, Пеньо Рачев – стопански ръководител. По повод лични годишнини през 2020 г. бяха представени материали от житейския и творчески път на г-жа Милка Пурел – учител по руски език, краевед и общественик, а през 2016 г. и 2021 г. на г-н Христо Мандев – поет, писател, създател на Скаутски клуб – Габрово.

Във витрини, подредени в нашата институцията често се показват разнообразни документи и издания – тематични пощенски картички, оригинални документи, дарени през периода 2019-2020 г., издания на Агенцията от основаването й до 2020 г., както и такива, издадени от и в партньорство с Държавен архив – Габрово. По този начин институцията затвърждава позитивната практика да запознава отблизо обществеността с предмета на своята дейност.
Държавен архив- Габрово е институция, която съзнавайки ключовата роля на документите като основен исторически извор и памет на обществото залага на публикуването и експонирането на документалното си богатство и в бъдещата си работа.
Автор: Стела Илева,
Мл. експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
„Алцхаймер България“ се опитва да „разчупи тишината“

За тишината ще разговаряме сега. Тя има много измерения. Може да е благословия, но и наказание. Ирина Илиева е секретар на организация, която успешно, макар и с малки стъпки, разчупва тишината. От двадесет години гражданско сдружение „Алцхаймер България“ разказва какво е деменцията и защо е необходимо хората с този проблем да не бъдат игнорирани, а приети.
Алцхаймер не е естествен процес при стареенето. Това е „епидемията на XXI век“. Около 60 000 са случаи на болестта у нас. Алцхаймер се влошава с времето и е най- често срещаната форма на деменция, между 60% и 80% от всички случаи, науката непрестанно влага усилия и средства за откриване на лек и категорична превенция срещу заболяването.
„Нашата организация, в която са включени близки на засегнати от заболяването, е създадена именно да разчупи тишината. Ние говорим, викаме, караме се, за да бъдем чути. Успехите ни са малки, но вярваме, че в бъдеще ще стават все повече.“
На 19 ноември в РЕМО „Етър“ се проведе обучение на музейни специалисти – служители и ръководители. В началото на това събитие участниците назоваха по една дума, с която свързват деменцията. Чуха се „страх“, „тъга“, „безнадеждност“. Но също така „приемане“. Според Ирина Илиева нормално е да преобладават отрицателните емоции. Въпреки това организацията дава и друга гледна точка.
„Опитваме се да покажем, че с подходящото отношение и обкръжаваща среда има шанс болните да останат по-дълго с нас, че е възможно забавяне на болестта.“
Ирина Илиева споделя, че всяка година членовете на организацията в София се събират на коледно парти. Миналата един от участващите в групата за ранна деменция споделя с нея – „Ирина, следващата година искам да има и танци“. И тя отговаря – „Да, следващата година непременно ще танцуваме“.

Ирина вярва, че има светлина в тунела. При едно посещение в Англия получава подарък – книга, разказваща как се смеят хората с деменция. Самата тя е открит човек, усмихва се често, но уверява, че управляващите на национално ниво са виждали и другото ѝ лице.
„Понякога имам сблъсъци с тях и съм много гневна. Но нашата общност стана наистина силна и започват да ни чуват. Ако не го правят, отиваме в съда. Живеем в страна от Европейския съюз и това трябва да си личи по отношение на хората с деменция.“
Благодарение на дългогодишната работа на организацията, се стига до промяна в Наредба на Министерство на здравеопазването и лекарствата за намаляване развитието на заболяването се реинбурсират. Ирина определя това като много голям успех. Втората крачка е, че за първи път се създават групи за ранна деменция, както и групи за близките на хора с това заболяване. Тази нормална практика в европейските страни постепенно се налага и у нас. България има представител в групата „Алцхаймер Европа“, която концентрира усилията си към хора с ранна деменция.
„По този начин участваме в изработването на европейските политики. Имаме още път да извървим. Най-голямата ни цел е да имаме национален план, тъй като това е обществен проблем, а не само на засегнатите семейства. Неслучайно провеждаме обучение в музей „Етър“ на специалисти от областта на културата, защото е необходимо да се познава проблема и да се осигуряват условия за посещения на хора с деменция. Физическото движение помага за умствена активност, което е превенция от една страна, а от друга при болните води до по-бавно развитие.“
Българското общество, когато опознае проблема, е склонно да приема хората с деменция, това е впечатлението на Ирина Илиева. Тя обаче акцентира върху липсата на достатъчно подготвени кадри, които да подкрепят семействата и обученията, като реализираното в музей „Етър“, са правилна стъпка в решаването на този проблем.
Ирина Илиева се среща с деменцията преди десет години. През 2015 нейната майка е диагностицирана с този проблем. Стадият е ранен и положената адекватна грижа дава резултат. През целия този период тя съумява да се обслужва с минимална помощ от друг. Развитието на заболяването не спира, но е забавено в значителна степен и чак сега се налага някой да поеме пълните грижи.


Култура
Валидират пощенска марка за 225 години от рождението на Колю Фичето

По повод 225 години от рождението на Колю Фичето и проведения конкурс за пощенско-филателно издание от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), на 25 ноември от 13.00 часа в Исторически музей – Дряново ще бъде валидирана пощенската марка, посветена на възрожденския майстор.
През 2025 година се навършват 225 години от рождението на родения в Дряново възрожденски строител, а годишнината беше отбелязана с Национална програма, организирана от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.
В тази връзка, дряновският музей ще бъде домакин на събитието по валидиране на пощенско-филателното издание, победител в конкурса за пощенска марка, на тема „225 години от рождението на Колю Фичето“, чийто автор е Стоян Дечев. Заедно с него на церемонията ще присъстват и представители на МТС.
След валидирането пощенската марка може да бъде закупена в деня на събитието в ИМ – Дряново.


Култура
Преди 100 години в Габрово е открит паметникът на загиналите във войните

Паметникът, край който са преминавали ежедневно поколения габровци, пред бившата Консултативна поликлиника, е открит точно преди 100 години, на 22 ноември 1925 г. (в някои източници се посочва датата 25 ноем.). Той е издигнат със средства на Дружество „Инвалид“ – Габрово. В устава на Дружеството, запазен в Държавен архив – Габрово четем:
„Дружество „Инвалид“ има за цел: да подпомага материално и морално своите членове; … да се грижи за настаняване безработните из средата на инвалидите, вдовиците, сираците и родителите членове на дружеството на подходяща работа, а децата в училища, пансиони и др. подобни;.. да участвува във всички благотворителни обществени прояви и в манифестации, които имат за цел манифестиране култа към родните герои..“
Габровското дружество отива отвъд манифестирането на култ, почит и др. подобни действия към падналите герои, като успява да финансира изграждането на един много въздействащ паметник в тяхна чест. Средствата на организацията се събират от встъпителен и ежемесечен членски внос, доброволни пожертвования, лихви от капитали и др.
На свое заседание Габровско градско общинско управление с протокол № 21 от 27 юли 1925 г. взема решение, с което уважава постъпилата молба на Дружеството и приема да му се предостави място в м. „Падало“ (днес част от Габрово) за изграждане на паметник за загиналите във войните за национално обединение през 1912-1913 и 1915-1918 г.
Паметникът е изразителен в художествено отношение и е първия паметник с барелефи, издигнат в Габрово. Изработен е от бял врачански камък. Надписът му гласи: „На скъпите другари, паднали в войните за обединението на българското племе 1912-1913 и 15-18 г.“. Барелефите представляват следните три сцени: Първата на гроба на убит войник плачат баща, майка и дете; на втората – вдовица плаче с рожбата си. В третата сцена са представени двама инвалиди с липсващи крайници. Негов автор е проф. Марин Василев. Той е един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България, заедно с Жеко Спиридонов и Борис Шатц. Той е един от първите българи след Освобождението, с академично образование, след като завършва Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен. Автор е на паметници на редица забележителни българи. По изпълнението на паметника работи и габровския скулптор Иван Начев.
От запазените статии на краеведа Илия Габровски научаваме, че инициатор за издигане на паметника е габровския учител Христо Аврамов. Пак според Габровски, на откриването му, в присъствието на политика и бъдещ министър-председател Андрей Ляпчев, учителя Аврамов казва: „Нашият войник достойно изпълни патриотичния си дълг към родината по кървавите бранни поля, но нашите дипломати я проиграха на зелената маса“. Представените снимки и информация се съхраняват във фондове от личен и учрежденски произход в Държавен архив – Габрово.
Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


-
Кримипреди 6 дниДелото за тежката катастрофа с шестима загинали край Габрово започва
-
Кримипреди 5 дниПрибраха двама, подлудили с кражбите си Габрово
-
Новинипреди 6 дниОбщината констатира дефекти по новия асфалт при ремонта на ул.“Христо Ботев“
-
Културапреди 7 дниПреди 100 години в Габрово е открит паметникът на загиналите във войните
-
Кримипреди 21 часаДвама „мутреещи“ на пътя раздаваха юмруци и шамари на 65-годишен
-
Новинипреди 7 дниВъзстановят спирка Рачо Ковача, преместена заради новото кръгово
-
Новинипреди 7 дниЗапочва кампания за обновяване на Детското отделение в МБАЛ – Габрово
-
Културапреди 6 дни„Алцхаймер България“ се опитва да „разчупи тишината“













