

Култура
„Необходимата институция“– документалното богатство на Държавен архив- Габрово
Документалното богатство и неговото използване за научни, икономически, справочни и други цели играе главна роля в развитието на българската архивистика. Една от първостепенните задачи на Държавен архив – Габрово е популяризиране на архивното богатство. Разнообразието от форми за популяризация и издаване на запазените реликви, по-широк достъп до тях и публикуването на интересни документи е възможност за засилване на ролята на институцията и стимулиране на интереса на широката общественост.
Използването на документалното богатство и неговата научна стойност изискват задълбочен анализ и историческа и всестранна подготовка на служителите в Държавен архив – Габрово – познаване на историческата стойност на документа, условията в които е възникнал, авторство, връзка със съответната тема. Подборът на документи не е хаотичен процес, а обект на целенасочено комплексно проучване, което следва да изясни най-характерните явления, значимост и практическата реализация. Оригиналността на документа, начинът на възпроизвеждане (ръкопис, машинопис и др.), наличие на следи от времето, степен на съхранение са също важни аспекти от осъществяване на подбора.

Съобразявайки се с това, Държавен архив – Габрово успява да популяризира и публикува стотици документи в периода 2010 – 2020 г., някои от които са експонирани за първи път. В работата си по подготовка на изданията се съобразява характера на документите със своите публики – по-широк кръг от читатели, прилагат се списъци на използваните документи, именни указатели и списъци със съкращения.
Държавен архив- Габрово участва в реализацията и популяризацията на книги, каталози и албуми на своите партньори, като например поредицата от исторически календари „Дързостта на бъдеш първи“, инициирана от Областен управител – Габрово и изготвена съвместно със сродни институции (до момента са реализирани 5 бр. календара на различна тематика: 2012 г. – „135 г. Шипченска епопея“, съвместно с Регионален исторически музей – Габрово, 2013 г. – посветена на габровските първенци от различни сфери, 2014 г. – „Индустрията в Габрово“, 2015 г. – габровския принос в научно-техническото развитие на страната, 2020 г. – „Държавниците от област Габрово“, съвместно с Исторически музей – Севлиево и Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна), Илюстрована хроника „155 събития и снимки от 155-годишната история на Габрово като град”, съвместно с РИМ – Габрово и РБ „Априлов-Палаузов” – Габрово. Изданията събират в себе си ценни документи на разнообразни теми като изявени политически и културни дейци от региона, материали, свързани с Шипченската епопея, дейността на дружества, фабрики от регионално и дори национално значение.
Основна форма на публикуване и популяризация на съхраненото богатство в последните 10 години са публикациите на експертите в периодичния печат.
Основни медийни партньори са вестниците „Сто вести”, „Тревненска седмица“ и „Росица“, а в дигиталното пространство публикациите достигат до своите читатели чрез онлайн новинарските портали „Габрово Нюз“, Dnews.bg, Novinata.bg, интернет портала на Община Габрово и фейсбук страницата на архива, като само за 2020 г. са публикувани над 30 бр. статии, посветени на различни личности и организации – 160 годишнина Габрово-град. Публикациите ползват богат изворов материал – документи и снимки, които се посрещат с любопитство.
Използването на документи се постига и чрез организиране на документални изложби, както в дигитален вид, така и експонирани в градска среда като самостоятелната изложба, посветена на генерал-майор Никола Петров – Балканеца през 2014 г., представена и на вр. Шипка, с документи и снимки от фонда на генерала с големи заслуги за Освобождението на българския народ, за утвърждаването на българската армия и държава, един от участниците в събитията на Шипка и „Габрово и габровци в архивната съкровищница” – представена през 2016 г. в гр. Резекне, Латвия. В читалнята и фоайето на Държавен архив – Габрово, както и във фоайето на университетската библиотека в Габрово бе подредена самостоятелната „Дарителство и памет”, съдържаща биографии на значими дарители и най-интересните постъпления и посветена на 60-та годишнина на Архива през 2019 г. Отличената за културно събитие на 2020 г. изложба „Карл Кандулков – архитектът и ръководител на модерно Габрово“, финансирана от Община Габрово, бе експонирана също в градска среда – на пл. „Възраждане“.

През отминалите 10 години също така бяха осъществени множество съвместни изложби, като „134 години Шипченска епопея“ (2011 г.), съвместно с РИМ – Габрово и РБ „Априлов-Палаузов“; „Габровски девически манастир „Св. Благовещение” по време на Руско-турската война, 1877 г.” (2012 г.), отново съвместно с двете институции; „Българските корени на Дилма Русеф“ (2012 г.) в партньорство с РИМ – Габрово и други архивни институции в страната, „80 години Паметник на свободата“ (2014 г.) с Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, Национален военноисторически музей, РИМ- Габрово и РБ „Априлов- Палаузов“; мобилната изложба„155 години Габрово град“ (2015 г.) – мащабен съвместен проект с РИМ- Габрово, РБ „Априлов-Палаузов“, РЕМО „Етър“, Дом на хумора и сатирата, храм „Успение Богородично“ – Габрово, Габровски Соколски манастир „Успение Богородично“, представяна и в други градове; „Научните чудеса на Габрово” от 2015 г. в партньорство с ТУ- Габрово, Регионален академичен център на БАН, Сдружение на работодателите и индустриалците, РИМ- Габрово и Габровска търговско-промишлена палата; „Личности и събития от историята на габровския хумор” (2016 г.) на Дом на хумора и сатирата, съвместно с РБ „Априлов- Палаузов; „70 г. завод „Ненко Илиев” – Севлиево“ (2016 г.); „Д-р Петър Цончев – историограф и дарител на Габрово“ от 2017 г. в партньорство с РИМ- Габрово и РБ „Априлов-Палаузов“, „Роден в Габрово“ (2017 г.) на Дом на хумора и сатирата, съвместно с Община – Габрово и Сдружение „Нашето по-голямо Габрово“, посветена на Христо Явашев – Кристо; „Руско-турската война от 1877-1878 година“ (2018 г), съвместна изложба с Националния музей на образованието, „100 години габровски футбол“ (2019 г.) на Община Габрово; „Дързостта да бъдеш първи: Министрите от област Габрово от 5 юли 1879 г. – до днес“ (2019 г.); „Събрали сме се да творим добро“ (2019 г.) по инициатива на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“, посветена на 150-годшнина на Дружеството и 60-та годишнина на Държавен архив – Габрово, отпечатана и като каталог. От 2020 г. е изложбата „Културен жест” – мащабен проект на Областна администрация – Габрово, със съдействието и на историческите музеи в Севлиево и Дряново, Музея за резбарско и зографско изкуство в Трявна, Дома на хумора и сатирата, художествената галерия „Христо Цокев“, РЕМО „Етър“, МАИР „Боженци“, къщата музей „Пеньо Пенев“, Българското национално радио и ОУ „Ран Босилек“. Тя представя бележити личности от Габрово и Габровска област, свързани с културата в различните й аспекти и бе представена онлайн в епидемичната обстановка по повод празника 24 Май. Пак през миналата година, Държавен архив подготви съвместно с Националния музей на образованието изложба „Габрово – 160 години център на знание и просвета“ – фотодокументален разказ за училищата като сгради, символи, ритуали, учебна дейност, училищен живот и най-вече снимки на ученици от различни поколения. Към настоящият момент по подготовка на интересни изложби и дигитални материали Държавен архив – Габрово си партнира особено успешно с Дом на хумора и сатирата и Женско благотворително дружество „Майчина грижа“.

Невъзможно е да бъдат изброени всички самостоятелни, съвместни и/или дигитални изложби, в които архивът е взел участие, но всички те демонстрират отдаденост към популяризирането на архивната съкровищница и докосване на широката общественост със съхраняваната историческа памет.
Ценни документи от личен произход се популяризират особено успешно сред обществеността от служителите в Държавен архив – Габрово чрез дигитални презентации пред публика. През отминалото десетилетие такива събития са организирани за дарители и приятели на архива Мария Семержиева – дългогодишна председателка на ЖБД „Майчина грижа“, учител и общественик, Йордан Хаджиев – писател, Илко Илиев – виден габровски музикант и композитор, Пеньо Рачев – стопански ръководител. По повод лични годишнини през 2020 г. бяха представени материали от житейския и творчески път на г-жа Милка Пурел – учител по руски език, краевед и общественик, а през 2016 г. и 2021 г. на г-н Христо Мандев – поет, писател, създател на Скаутски клуб – Габрово.

Във витрини, подредени в нашата институцията често се показват разнообразни документи и издания – тематични пощенски картички, оригинални документи, дарени през периода 2019-2020 г., издания на Агенцията от основаването й до 2020 г., както и такива, издадени от и в партньорство с Държавен архив – Габрово. По този начин институцията затвърждава позитивната практика да запознава отблизо обществеността с предмета на своята дейност.
Държавен архив- Габрово е институция, която съзнавайки ключовата роля на документите като основен исторически извор и памет на обществото залага на публикуването и експонирането на документалното си богатство и в бъдещата си работа.
Автор: Стела Илева,
Мл. експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея


В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.
В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.
За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.


Култура
Изложба „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“


В Музейния център на РЕМО „Етър“ е представена изложбата „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“, която може да се види до 15 ноември 2025 г. Тя е част от XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който ще се състои от 6 до 8 септември 2025 г. с участието на занаятчии от Европа, Азия и Африка.
В свят, в който машините създават почти всичко, ръчното произведение отново привлича вниманието. То носи не само форма, но и история, жест и отношение. Музей „Етър“ вече над 60 години събира, съхранява и представя занаятите като част от живото културно наследство – материално и нематериално.

В изложбата са показани над 100 произведения на 41 съвременни български занаятчии – бижута, съдове, мебели, играчки, скулптури и ритуални предмети, изработени от керамика, текстил, метал, кожа, дърво и камък. Всяко произведение носи отпечатъка на личен стил, умение и въображение.
Изложбата показва българските занаятчии в световен контекст. Международен партньор на изложбата е фондация „Микеланджело“ с нейната занаятчийска мрежа Хомо Фабер, в чиито онлайн пътеводител са вписани повечето занаятчии, които са представени в „НОВОТО ЦЕННО“.

Чрез „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“ се показва как традиционните техники и форми могат да бъдат интерпретирани от съвременния творец, превръщайки занаятчийството в изкуство. Срещат се поколения, стилове и материали, но всички творби споделят общо послание: ръчното има бъдеще – и то е красиво.
Посетителите са поканени да усетят пулса на съвременното занаятчийство и да видят как традицията се адаптира към съвременната естетика и начин на живот. Изложбата е реализирана от музей „Етър“ по идея на директора проф. д-р Светла Димитрова, с куратор Росина Пенчева – посланик на Хомо Фабер за България. Съществен елемент от „НОВОТО ЦЕННО“ е дизайна – дело на екипа на арх. Антонина Илиева. Консултант е доц. д-р Красимира Кръстанова. Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Официалното откриване ще се състои в първия ден от XIX Международен панаир на традиционните занаяти – 6 септември. През трите дни на това значимо културно събитие – 6, 7 и 8 септември, шест от майсторите, чиито творби са включени в изложбата, ще демонстрират своите умения пред посетителите.

Авторите, включени в изложбата: Адриана Герасимова, Албена Джокова, Александра Георгиева – Sashettu, Александра Камбурова – Tulipa, Ангелина Цветкова, Антоанета Рамджулска – Ramjuly, Атанас Константинов – Artefakti, Боряна Хаджиминчева – БОД, Георги Троянов, Димитър Николаев, Димитър Станков, Евгения Цанкова, Емилиaн Бонев, Жаклина Жекова, Женя Адамова, Константин Златев, Лилиан Щерева, Людмил Йорданов, Нева Балникова, Николай Сърдъмов, Рами Хамуд, Силвия Чанева, Стопàн, Студио tochka & tochka, Христо Тоцев, Цветана Недева- Силвион – Kinderlist, Цветелина Алексиева, сем. Чушкареви, Яна Танковска, Яна Юнакова, Esnaf Toys, Mano de Ana, Maria’s Nature Toys, Mental Syndicate, NO\ON Design Studio, Ornamento, Pottery & Poetry, Rosie Eisor, Tikla, Twisted Mud Studio, &HUE.


Култура
Ценен ръкопис на 200 години издаде габровската Регионална библиотека


Излезе от печат „Габровски сборник” от 1824 година – юбилейно фототипно издание, посветено на 200-годишнината от написването на ръкописа и 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, информира Савина Цонева, директор на РБ „Априлов – Палаузов“.

Сборникът е наречен с това име заради мястото на написване и заради града, в който е роден един от българските нови преподобномъченици. Друга причина за названието на книгата е принадлежността ѝ към Габровската реална гимназия, чийто печат е запазен на първия лист на ръкописа. Както е известно, към гимназията е създаден първият музей (1883). По-късно книгата е изпратена в Софийския народен музей, откъдето през 1922 г. е постъпила във фонда на Софийската народна библиотека. Проф. Беньо Цонев включва описанието на книжовния паметник в своя „Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека“. Ръкописът има 38 листа. Съдържа пространно житие на преподобномъченик Онуфрий Габровски, Служба за преподобномъченика Онуфрий, Гръмник и зодиак – съчинения, много любими и ползвани от четящите българи, често включвани в печатните Вечни календари от епохата на българската старопечатна книжнина. Чрез текстовете в Гръмника се правят предсказанията за метеорологичното време и за съдбата на отделния човек и общността, в зависимост от проявата на това природно явление. В края на книгата е изписан текстът на апокрифното Видение Павлово. Двата основни дяла на ръкописа са писани с различни, макар и сходни почерци, най-вероятно от двама писачи, от друга ръка, с друго мастило, е преписан апокрифният текст. Подвързан е с картон, обвит с кожа. Върху кожата на левия капак с врязани линии е очертано правоъгълно поле. Щемпелът, нанесен в средата, съдържа сцената „Разпятие Христово”. Централният щемпел върху кожата на десния капак представя изображение на Света Богородица на трон с детето Иисус в скута ѝ, с изображения на ангели от двете ѝ страни.

Благодарение на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” този ръкопис, съхраняван в отдел „Старопечатни, редки и ценни книги”, колекция „Ръкописи” (сигнатура 698), е публикуван и е достъпен за ползване от всички изследователи, които проявяват интерес.
Автори на встъпителната студия са проф. Елисавета Мусакова и доц. Елена Узунова. Подборната библиография е изработена от библиотечните специалисти от отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово.
Ръкописът е дигитализиран и е достъпен в Дигиталната библиотека на сайта на Националната библиотека https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/view.


-
Кримипреди 7 дни
Енергото предупреждава за телефонни измами
-
Новинипреди 7 дни
„Янтра“ спечели дербито си с „Етър“ при гостуването си в Търново (видео)
-
Кримипреди 7 дни
Мамят с фейк страница на „Обществен транспорт в Габрово“ във фейсбук
-
Културапреди 7 дни
Ценен ръкопис на 200 години издаде габровската Регионална библиотека
-
Кримипреди 2 дни
Пиян шофьор предизвика катастрофа със загинал и петима ранени
-
Кримипреди 2 дни
Причинилият катастрофата със загинал и 5-ма ранени празнувал кръщене
-
Новинипреди 19 часа
Днес започват честванията на Шипченската епопея (Програма)
-
Културапреди 2 дни
Изложба „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“