Култура
„Необходимата институция“– документалното богатство на Държавен архив- Габрово
Документалното богатство и неговото използване за научни, икономически, справочни и други цели играе главна роля в развитието на българската архивистика. Една от първостепенните задачи на Държавен архив – Габрово е популяризиране на архивното богатство. Разнообразието от форми за популяризация и издаване на запазените реликви, по-широк достъп до тях и публикуването на интересни документи е възможност за засилване на ролята на институцията и стимулиране на интереса на широката общественост.
Използването на документалното богатство и неговата научна стойност изискват задълбочен анализ и историческа и всестранна подготовка на служителите в Държавен архив – Габрово – познаване на историческата стойност на документа, условията в които е възникнал, авторство, връзка със съответната тема. Подборът на документи не е хаотичен процес, а обект на целенасочено комплексно проучване, което следва да изясни най-характерните явления, значимост и практическата реализация. Оригиналността на документа, начинът на възпроизвеждане (ръкопис, машинопис и др.), наличие на следи от времето, степен на съхранение са също важни аспекти от осъществяване на подбора.
Съобразявайки се с това, Държавен архив – Габрово успява да популяризира и публикува стотици документи в периода 2010 – 2020 г., някои от които са експонирани за първи път. В работата си по подготовка на изданията се съобразява характера на документите със своите публики – по-широк кръг от читатели, прилагат се списъци на използваните документи, именни указатели и списъци със съкращения.
Държавен архив- Габрово участва в реализацията и популяризацията на книги, каталози и албуми на своите партньори, като например поредицата от исторически календари „Дързостта на бъдеш първи“, инициирана от Областен управител – Габрово и изготвена съвместно със сродни институции (до момента са реализирани 5 бр. календара на различна тематика: 2012 г. – „135 г. Шипченска епопея“, съвместно с Регионален исторически музей – Габрово, 2013 г. – посветена на габровските първенци от различни сфери, 2014 г. – „Индустрията в Габрово“, 2015 г. – габровския принос в научно-техническото развитие на страната, 2020 г. – „Държавниците от област Габрово“, съвместно с Исторически музей – Севлиево и Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна), Илюстрована хроника „155 събития и снимки от 155-годишната история на Габрово като град”, съвместно с РИМ – Габрово и РБ „Априлов-Палаузов” – Габрово. Изданията събират в себе си ценни документи на разнообразни теми като изявени политически и културни дейци от региона, материали, свързани с Шипченската епопея, дейността на дружества, фабрики от регионално и дори национално значение.
Основна форма на публикуване и популяризация на съхраненото богатство в последните 10 години са публикациите на експертите в периодичния печат.
Основни медийни партньори са вестниците „Сто вести”, „Тревненска седмица“ и „Росица“, а в дигиталното пространство публикациите достигат до своите читатели чрез онлайн новинарските портали „Габрово Нюз“, Dnews.bg, Novinata.bg, интернет портала на Община Габрово и фейсбук страницата на архива, като само за 2020 г. са публикувани над 30 бр. статии, посветени на различни личности и организации – 160 годишнина Габрово-град. Публикациите ползват богат изворов материал – документи и снимки, които се посрещат с любопитство.
Използването на документи се постига и чрез организиране на документални изложби, както в дигитален вид, така и експонирани в градска среда като самостоятелната изложба, посветена на генерал-майор Никола Петров – Балканеца през 2014 г., представена и на вр. Шипка, с документи и снимки от фонда на генерала с големи заслуги за Освобождението на българския народ, за утвърждаването на българската армия и държава, един от участниците в събитията на Шипка и „Габрово и габровци в архивната съкровищница” – представена през 2016 г. в гр. Резекне, Латвия. В читалнята и фоайето на Държавен архив – Габрово, както и във фоайето на университетската библиотека в Габрово бе подредена самостоятелната „Дарителство и памет”, съдържаща биографии на значими дарители и най-интересните постъпления и посветена на 60-та годишнина на Архива през 2019 г. Отличената за културно събитие на 2020 г. изложба „Карл Кандулков – архитектът и ръководител на модерно Габрово“, финансирана от Община Габрово, бе експонирана също в градска среда – на пл. „Възраждане“.
През отминалите 10 години също така бяха осъществени множество съвместни изложби, като „134 години Шипченска епопея“ (2011 г.), съвместно с РИМ – Габрово и РБ „Априлов-Палаузов“; „Габровски девически манастир „Св. Благовещение” по време на Руско-турската война, 1877 г.” (2012 г.), отново съвместно с двете институции; „Българските корени на Дилма Русеф“ (2012 г.) в партньорство с РИМ – Габрово и други архивни институции в страната, „80 години Паметник на свободата“ (2014 г.) с Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, Национален военноисторически музей, РИМ- Габрово и РБ „Априлов- Палаузов“; мобилната изложба„155 години Габрово град“ (2015 г.) – мащабен съвместен проект с РИМ- Габрово, РБ „Априлов-Палаузов“, РЕМО „Етър“, Дом на хумора и сатирата, храм „Успение Богородично“ – Габрово, Габровски Соколски манастир „Успение Богородично“, представяна и в други градове; „Научните чудеса на Габрово” от 2015 г. в партньорство с ТУ- Габрово, Регионален академичен център на БАН, Сдружение на работодателите и индустриалците, РИМ- Габрово и Габровска търговско-промишлена палата; „Личности и събития от историята на габровския хумор” (2016 г.) на Дом на хумора и сатирата, съвместно с РБ „Априлов- Палаузов; „70 г. завод „Ненко Илиев” – Севлиево“ (2016 г.); „Д-р Петър Цончев – историограф и дарител на Габрово“ от 2017 г. в партньорство с РИМ- Габрово и РБ „Априлов-Палаузов“, „Роден в Габрово“ (2017 г.) на Дом на хумора и сатирата, съвместно с Община – Габрово и Сдружение „Нашето по-голямо Габрово“, посветена на Христо Явашев – Кристо; „Руско-турската война от 1877-1878 година“ (2018 г), съвместна изложба с Националния музей на образованието, „100 години габровски футбол“ (2019 г.) на Община Габрово; „Дързостта да бъдеш първи: Министрите от област Габрово от 5 юли 1879 г. – до днес“ (2019 г.); „Събрали сме се да творим добро“ (2019 г.) по инициатива на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“, посветена на 150-годшнина на Дружеството и 60-та годишнина на Държавен архив – Габрово, отпечатана и като каталог. От 2020 г. е изложбата „Културен жест” – мащабен проект на Областна администрация – Габрово, със съдействието и на историческите музеи в Севлиево и Дряново, Музея за резбарско и зографско изкуство в Трявна, Дома на хумора и сатирата, художествената галерия „Христо Цокев“, РЕМО „Етър“, МАИР „Боженци“, къщата музей „Пеньо Пенев“, Българското национално радио и ОУ „Ран Босилек“. Тя представя бележити личности от Габрово и Габровска област, свързани с културата в различните й аспекти и бе представена онлайн в епидемичната обстановка по повод празника 24 Май. Пак през миналата година, Държавен архив подготви съвместно с Националния музей на образованието изложба „Габрово – 160 години център на знание и просвета“ – фотодокументален разказ за училищата като сгради, символи, ритуали, учебна дейност, училищен живот и най-вече снимки на ученици от различни поколения. Към настоящият момент по подготовка на интересни изложби и дигитални материали Държавен архив – Габрово си партнира особено успешно с Дом на хумора и сатирата и Женско благотворително дружество „Майчина грижа“.
Невъзможно е да бъдат изброени всички самостоятелни, съвместни и/или дигитални изложби, в които архивът е взел участие, но всички те демонстрират отдаденост към популяризирането на архивната съкровищница и докосване на широката общественост със съхраняваната историческа памет.
Ценни документи от личен произход се популяризират особено успешно сред обществеността от служителите в Държавен архив – Габрово чрез дигитални презентации пред публика. През отминалото десетилетие такива събития са организирани за дарители и приятели на архива Мария Семержиева – дългогодишна председателка на ЖБД „Майчина грижа“, учител и общественик, Йордан Хаджиев – писател, Илко Илиев – виден габровски музикант и композитор, Пеньо Рачев – стопански ръководител. По повод лични годишнини през 2020 г. бяха представени материали от житейския и творчески път на г-жа Милка Пурел – учител по руски език, краевед и общественик, а през 2016 г. и 2021 г. на г-н Христо Мандев – поет, писател, създател на Скаутски клуб – Габрово.
Във витрини, подредени в нашата институцията често се показват разнообразни документи и издания – тематични пощенски картички, оригинални документи, дарени през периода 2019-2020 г., издания на Агенцията от основаването й до 2020 г., както и такива, издадени от и в партньорство с Държавен архив – Габрово. По този начин институцията затвърждава позитивната практика да запознава отблизо обществеността с предмета на своята дейност.
Държавен архив- Габрово е институция, която съзнавайки ключовата роля на документите като основен исторически извор и памет на обществото залага на публикуването и експонирането на документалното си богатство и в бъдещата си работа.
Автор: Стела Илева,
Мл. експерт, Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.
Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.
Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.
Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.
Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.
Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.
Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.
Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.
На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.
„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.
Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.
Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.
Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.
Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.
Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.
Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.
Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.
„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.
В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.
Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.
Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.
13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.
Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.
Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.
За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.
За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.
Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.
-
Новинипреди 6 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 6 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди 4 дниПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир
-
Културапреди 4 дниГала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената
-
Новинипреди 5 дниОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!
-
Културапреди 4 дниИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България
-
Културапреди 4 дни„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър
-
Новинипреди 3 дниМедицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова