Свържи се с нас

Култура

Потомци на рода Априлови направиха дарения на НМО и НАГ

Published

on

Цветанка Априлова – потомка на Априловия род, посети в петък Националния музей на образованието и Националната Априловска гимназия в Габрово. Госпожата, която живее със семейството си в София, беше придружена от съпруга си Милчо Зарев и техния син – адвокат Милан Зарев.

Семейството направи две идентични дарения на музея и гимназията – родословието на Априлови, отпечатано върху стилно оформени табла с внушителни размери, за да могат да се проследят лесно основните линии и разклонията – от родоначалника Киряк Априлов до днес.

За изработването на таблата Милан Зарев е използвал известното на изследователите родословие на Априлови и свързаните с тях родове Дюстабанови и Даскалови. Върху него са работили д-р Петър Цончев, Илия Габровски, проф. Михаил Арнаудов, Богомил Даскалов, Петър Чолов и други.

Използвайки направеното от тях, инж. Захари Захариев подготвя електронен вариант общ за трите рода със съдействието на Цветана Даскалова – Иванчева и Даниела Цонева. В този вариант родословието обхваща около три века. Милан Зарев дописва още 20 години – с наследниците на Цветанка Априлова.

От кой клон на Априловия род са Цветанка Априлова и нейната сестра Мария Априлова? Първо трябва да кажем, че най-изявеният представител на рода без съмнение е Васил Е. Априлов, но той не се жени и не оставя преки наследници. Тръгвайки назад по родовата линия на двете сестри, откриваме, че техният прапра… дядо Васил Априлов е чичо на Васил Евстатиев Априлов.

Родоначалникът Никола (Киряк) Априлов от колиби Нова махала, роден около 1700 година, има четирима синове: Станчо (Евстати) – баща на Васил Е. Априлов, Никифор, Пенчо (Йонко) и Васил Николов Априлов (роден около 1735 г.), от който тръгва разклонението на Цветанка Априлова и сестра є. Васил Н. Априлов има син Никола В. Априлов (роден около 1785 г.). Линията минава през втория син на Никола – Пенчо Николов Априлов, през Никола Пенчев Априлов, който се жени за Стефана и 1881 година се ражда Димитър Априлов.

Машинният техник Димитър Априлов е дядо на двете сестри. Цветанка Априлова отлично си спомня, че дядо є редовно получавал покана от Габрово за честванията на Априлов, дори с възрастта се притеснявал, че няма да може да пътува. Цветанка и Мария винаги са се интересували от рода си, от съдбата на наследниците. Макар че в петък Цветанка Априлова за пръв път видя Дома на културата, тя и семейството є отлично знаеха кой е проектант на сградата. Както и че архитект Карл Кандулков, дългогодишен кмет на Габрово, е от Априловия род и техен роднина. Кандулков е син на Кина – сестра на дядо им Димитър. (При Кина се изгубва фамилията Априлов и тя става Пашова по съпруг.)

Двете сестри наследяват фамилията от баща си Христо Априлов. С омъжването им Цветанка Априлова става Зарева, а сестра є Мария – Конради. Цветанка и съпругът є Милчо Зарев са историци по образование и завръщането към корените е още по-вълнуващо. А синът Милан още с влизането в двора на гимназия казва, че малко да пораснат трите му деца и веднага ще ги доведе тук.

Гостите посетиха първо Националния музей на образованието и с интерес изслушаха разказа на директорката Любка Тинчева и ръководителя на отдел Ангел Шерилов за развитието на просветната традиция през Възраждането и заслугите на Априлов към новобългарското образование, разгледаха експозицията, възстановките, алеята на Априлов, посетиха гроба на Благодетеля и се поклониха пред паметта му.

Г-жа Тинчева им подари издания на музея и фототипното издание на „Заветът“ на Априлов. Към подаръците тя добави специална награда за Милан Зарев – табелка „Благочинникъ“, заради дарението и жеста към майка му. С разрешение на семейството ще издам една малка тайна – до последния момент Цветанка Априлова не е знаела къде отива.

Посещението на свързаните с Априлов места – Габрово, музеят, гимназията, са били подарък-изненада от сина Милан за рождения є ден. В този контекст беше и изречението, което адвокатът написа в музейната книга: „Най-великото пътуване е това, което те отвежда у дома“.

А Цветанка Априлова изписа с красив почерк в съвършено правилни редове: „Днес, 27 август 2021 г., посетих музея, към който подходих с желание и любов да науча всичко за българското образование. Посрещнаха ме уникално подготвени музейни работници и специалисти. Удоволствие е, че има такива ерудирани българи и всеотдайни радетели, предани на своя Национален музей на образованието. Благодаря Ви!“.

Вълнението се пренесе и в Националната Априловска гимназия. Съжителството на двете институции под един покрив, наследените общи ценности, преливането на историята в бъдещето и новите поколения силно впечатлиха Цветанка Априлова и семейството ѝ.

Директорът на гимназията Елвира Христова показа на гостите някои от най-ценните и скъпи за училището реликви – Паметната книга на Априловската гимназия, в която Иван Вазов е записал своите впечатления преди 120 години, Албумът на учителите (1835 – 1935). Разказа им за съвременния сборник „Денница” и други инициативи, свързани с Априловите възпитаници.

Г-жа Христова подари на рожденичката оригинална, ръчно изработена и надписана от учениците картичка. Гостите разгледаха училището, впечатляващата актова зала и маслените портрети на Априлов, Палаузов, Неофит Рилски, Райчо Каролев, Иван Гюзелев. Респектирана от видяното, Цветанка Априлова написа: „Бог да пази тази гимназия, нейните учители, ученици и всички, които са се докоснали до красотата и обаянието є!“.

Посещението имаше още по-емоционален завършек за Цветанка и Милчо Зареви – благодарение на габровското семейство Пройнови успяха да се срещнат със свой състудент след 30 години.

Автор: Бояна Пенчева.
* Статията е публикувана в брой 167, на 30 август 2021 година, във вестник „100 Вести“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Соня Алексиева разказа за „своя“„Етър“ в „България през погледа на 21 журналисти“

Published

on

„Подаряваме на българския туризъм новата си книга в годината на 65 юбилей на Асоциацията на журналистите и писателите по туризъм“ – с това послание започва „България през погледа на 21 журналисти“, издадена през 2021 г.

„Тръгнете с нас на път към известни и неизвестни туристически дестинации“, приканват авторите и ни повеждат към „Красивата архитектурна перла вила „Армира“, „Из дебрите на средните Родопи“, „На север от Калиакра, към „Подземния град на София. Провокират ни: „Хванете пътя за Разлог“! Показват ни „Лозенец в шепота на старите липи“, „Зеленото лице на Шумен“ и „Машината на времето, наречена Мезек“. Примамват ни към „Странджа – една различна ваканция“ и към „Троянския Балкан – съкровищница на вярата, знанието и паметта“. Убеждават ни: „Край Ямбол е имало пристанище“, „По Тунджа са кръстосвали кораби“. Разказват ни за „Празно море“, за „Зеленковец – море от зеленина“ и за „Атанасовското езеро – библейски драми, магична сол и хиляди тайни“. Отговарят ни на въпрос, който малко хора си задават – „Защо Пампорово се казва Пампорово?“. Потапят погледите ни в „Царевец – графити за любов и война“ и ни повеждат „С камера и раница в Централен Балкан“. Твърде лично ни споделят за „Планината в мен“ и как да стигнем „От остров Сардиния до Пернишко“.

Това са почти всички заглавия на публикувани специално за книгата текстове. Почти. На единствения, който досега не е споменат ще отделим повече време. В него се говори за видимото минало. Автор е Соня Алексиева, която има много задълбочени познания за съхраненото национално богатство в музей „Етър“. Именно тази запазена стара материална памет в значителна степен е подпомогнала възраждането на Златоград и го е превърнала в кътче, представящо някогашния живот на българите.

Дали тази връзка е провокацията за Соня Алексиева?

„От Етъра до Златоград – за да стане миналото видимо“, така е нарекла Соня Алексиева разказа си за тези две – колкото подобни, толкова и различни, места. Тя очевидно е привлечена от тях и оценява значението им за съхранение и популяризиране на стари и традиционни ценности. Текстът е наситен с емоция, без обаче да се прекалява с нея. Той е едно интелигентно и човешко описание на съществуващи дадености, които дават сериозна добавена стойност на българския туризъм. Очевидно Соня Алексиева е видяла миналото, благодарение на Етъра и Златоград и с таланта си на журналист е успяла да създаде един увлекателен документален разказ, намерил място в книгата „България през погледа на 21 журналисти“.

Коя е Соня Алексиева?
Доцент в департамент „Администрация и управление“ на Нов български университет. Член е на авторитетни международни и национални организации. Част е от Международната федерация на журналистите, член е на Управителния съвет на Международната организация на журналистите и писателите по туризъм и Българската асоциация по маркетинг. Доц. д-р Соня Алексиева е сред учредителите на Българското дружество за връзки с обществеността. Тя е член на Международната асоциация по пъблик рилейшънс, редактор и консултант на специализирани туристически издания, водещ е на авторски рубрики за специализиран туризъм.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Кукленият театър празнува 50-годишен юбилей

Published

on

През настоящата година единственият в Централна северна България професионален Държавен куклен театър – Габрово празнува своя 50-годишен юбилей и отбелязва 65 години куклено изкуство в Габрово.

Премиерният спектакъл , посветен на годишнинар – „ Ламята от улица Войтешка “ и откриването на изложбата, специално подготвена за празника – „50 – години ДКТ – Габрово “ ще видят гостите този петък, 22 октомври, от 11.00 и 18.30 часа.

Какво се крие зад премиерния спектакъл със заглавие „Ламята от улица Войтешка“ по Карел Чапек?
Това е една драматизация на Симон Шварц – спектакъл за семейна публика, големи деца без родители и родители без деца. Режисьор е Владислава Джамбазова, сценографията е на Емилияна Тотева, с авторската музика на Владимир Джамбазов.

Действащи лица и изпълнители са: Господин Трутина – Петър Гайдаров, Халбас – Жулиета Колева, Фиркас – Янна Генчева, Ламята Амина – Русита Боева, Господинът с макароните – Жулиета Колева, Управителят – Радостина Андеева, Вестникарче – Борислава Русева, Дружество за защита – Радостина Андеева, Ясли и Сиропиталища – Янна Генчева, Полицаят – Янна Генчева, Шефът – Жулиета Колева, Хазаинът – Борислава Русева, Петко Петков – сътрудник.

На 26 октомври, вторник, от 18.00 часа отваряме врати за семейна публика, големи деца без родители и родители без деца.

Организацията в театъра ще съответства на всички противоепедимични мерки, наложени от законодателството в момента.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Гениална музика ще звучи в Габрово

След 15 години маестро Камджалов отново на габрвоска сцена заедно с Камерния оркестър и виртуоза Зорница Иларионова

Published

on

Господин Камджалов, напоследък Габрово и габровци имат удоволствието да Ви виждат по-често, този път какво Ви води насам? След „Българската Коледа“ преди около 2 години и „България пее“ съвсем наскоро?
– Тук съм по покана на Габровския камерен оркестър и техния диригент Иван Стоянов, след 15 – годишна пауза. Вълнуващо е за мен, защото свързвам Камерния оркестър с много спомени. От един друг живот, когато бях още студент, когато прохождах, когато въобще не знаех какво ще се случи през всичките тези 15 години. Всъщност това е поредното изключително ценно гостуване в Габрово и съм благодарен много за тази покана.

Какво ще чуят хората на концерта, тези които си изберат в сряда вечер да бъдат в зала „Възраждане“ в 19.00 часа?
– Бих поканил всички, не защото това е клише и трябва да бъдат поканени хората, а защото ще има наистина какво да се чуе. Програмата е изключително ценна. Ще изпълняваме четирима съвършено гениални личности – Йохан Себастиан Бах, който е несравним, Моцарт, който е безподобен, Рахманинов, който има една свръхчувствителност, която ще се радвам да споделим с хората, и Димитър Ненов, който за мен е най – концептуалният, най- богатият като личност, български композитор, Архитект Димитър Ненов.С колегите от оркестъра се стараем да дадем всичко от себе си, за да бъде на онова ниво, което има смисъл да слуша човек, това което е ценно за човешката душа. Аз не виждам друг смисъл от излизането на сцената. И всичко това, и присъствието на изключителния солист – цигуларката Зорница Иларионова, ще бъде нещо, което аз лично не бих пропуснал. И нека да отбележим, че тя е лауреат на големи международни конкурси. Така че на сцената в Габрово ще имаме един истински специалист в тази музика, който ще донесе много красота, и със свиренето си и с присъствието си.

Вие казахте, бих искал да поканя всички, но обстоятелствата ни налагат залата да бъде пълна на 30 %. Как един толкова „широк“ творец преживява това, че го вкарва в рамка и му налагат процент публика? Имате ли усещането понякога, че живеем на 30 % от живота си?
– Да, това е едно пълно безумие. Хората не живеят на 30% от живота си и на 1 % даже не живеем от много време Аз лично се радвам на тези безумни катаклизми, даже бих затворил целия свят, и то не на 30% , а на нула. Мисля, че трябва да поживеем 10 години на нула, да си припомним истинските ценности, истинските приоритети и да започнем да живеем с мозъци като Шилер, като Шопенхауер, като Моцарт, като Бах, като Достоевски. Бих затворил всичко, бих затворил държавите, болниците и университетите. Бих радикализирал всичко, защото там където са 30 % , там са и 10%, там са и 50%. Една имитация на живот. Това, което бих искал да кажа, е че хората имитират живота от много време и преди тази пандемия, и по-скоро това днес ни напомня онази имитация, в която сме били и без това, но в доста по – краен вариант.

Отговорихте ми повече от убедително. Сложихте името си до това на един политик. Кажете ми защо решихте да изразите позиция така открито в подкрепа на кандидат – президента Румен Радев?
– Той ме покани лично, човешкото общуване с него беше нещо много естествено., нещо което аз много ценя. Считам, че България има нужда от сериозен човек начело. Вярвам, че това ще доведе до по-добро за България.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица