Свържи се с нас

Култура

Потомци на рода Априлови направиха дарения на НМО и НАГ

Published

on

Цветанка Априлова – потомка на Априловия род, посети в петък Националния музей на образованието и Националната Априловска гимназия в Габрово. Госпожата, която живее със семейството си в София, беше придружена от съпруга си Милчо Зарев и техния син – адвокат Милан Зарев.

Семейството направи две идентични дарения на музея и гимназията – родословието на Априлови, отпечатано върху стилно оформени табла с внушителни размери, за да могат да се проследят лесно основните линии и разклонията – от родоначалника Киряк Априлов до днес.

За изработването на таблата Милан Зарев е използвал известното на изследователите родословие на Априлови и свързаните с тях родове Дюстабанови и Даскалови. Върху него са работили д-р Петър Цончев, Илия Габровски, проф. Михаил Арнаудов, Богомил Даскалов, Петър Чолов и други.

Използвайки направеното от тях, инж. Захари Захариев подготвя електронен вариант общ за трите рода със съдействието на Цветана Даскалова – Иванчева и Даниела Цонева. В този вариант родословието обхваща около три века. Милан Зарев дописва още 20 години – с наследниците на Цветанка Априлова.

От кой клон на Априловия род са Цветанка Априлова и нейната сестра Мария Априлова? Първо трябва да кажем, че най-изявеният представител на рода без съмнение е Васил Е. Априлов, но той не се жени и не оставя преки наследници. Тръгвайки назад по родовата линия на двете сестри, откриваме, че техният прапра… дядо Васил Априлов е чичо на Васил Евстатиев Априлов.

Родоначалникът Никола (Киряк) Априлов от колиби Нова махала, роден около 1700 година, има четирима синове: Станчо (Евстати) – баща на Васил Е. Априлов, Никифор, Пенчо (Йонко) и Васил Николов Априлов (роден около 1735 г.), от който тръгва разклонението на Цветанка Априлова и сестра є. Васил Н. Априлов има син Никола В. Априлов (роден около 1785 г.). Линията минава през втория син на Никола – Пенчо Николов Априлов, през Никола Пенчев Априлов, който се жени за Стефана и 1881 година се ражда Димитър Априлов.

Машинният техник Димитър Априлов е дядо на двете сестри. Цветанка Априлова отлично си спомня, че дядо є редовно получавал покана от Габрово за честванията на Априлов, дори с възрастта се притеснявал, че няма да може да пътува. Цветанка и Мария винаги са се интересували от рода си, от съдбата на наследниците. Макар че в петък Цветанка Априлова за пръв път видя Дома на културата, тя и семейството є отлично знаеха кой е проектант на сградата. Както и че архитект Карл Кандулков, дългогодишен кмет на Габрово, е от Априловия род и техен роднина. Кандулков е син на Кина – сестра на дядо им Димитър. (При Кина се изгубва фамилията Априлов и тя става Пашова по съпруг.)

Двете сестри наследяват фамилията от баща си Христо Априлов. С омъжването им Цветанка Априлова става Зарева, а сестра є Мария – Конради. Цветанка и съпругът є Милчо Зарев са историци по образование и завръщането към корените е още по-вълнуващо. А синът Милан още с влизането в двора на гимназия казва, че малко да пораснат трите му деца и веднага ще ги доведе тук.

Гостите посетиха първо Националния музей на образованието и с интерес изслушаха разказа на директорката Любка Тинчева и ръководителя на отдел Ангел Шерилов за развитието на просветната традиция през Възраждането и заслугите на Априлов към новобългарското образование, разгледаха експозицията, възстановките, алеята на Априлов, посетиха гроба на Благодетеля и се поклониха пред паметта му.

Г-жа Тинчева им подари издания на музея и фототипното издание на „Заветът“ на Априлов. Към подаръците тя добави специална награда за Милан Зарев – табелка „Благочинникъ“, заради дарението и жеста към майка му. С разрешение на семейството ще издам една малка тайна – до последния момент Цветанка Априлова не е знаела къде отива.

Посещението на свързаните с Априлов места – Габрово, музеят, гимназията, са били подарък-изненада от сина Милан за рождения є ден. В този контекст беше и изречението, което адвокатът написа в музейната книга: „Най-великото пътуване е това, което те отвежда у дома“.

А Цветанка Априлова изписа с красив почерк в съвършено правилни редове: „Днес, 27 август 2021 г., посетих музея, към който подходих с желание и любов да науча всичко за българското образование. Посрещнаха ме уникално подготвени музейни работници и специалисти. Удоволствие е, че има такива ерудирани българи и всеотдайни радетели, предани на своя Национален музей на образованието. Благодаря Ви!“.

Вълнението се пренесе и в Националната Априловска гимназия. Съжителството на двете институции под един покрив, наследените общи ценности, преливането на историята в бъдещето и новите поколения силно впечатлиха Цветанка Априлова и семейството ѝ.

Директорът на гимназията Елвира Христова показа на гостите някои от най-ценните и скъпи за училището реликви – Паметната книга на Априловската гимназия, в която Иван Вазов е записал своите впечатления преди 120 години, Албумът на учителите (1835 – 1935). Разказа им за съвременния сборник „Денница” и други инициативи, свързани с Априловите възпитаници.

Г-жа Христова подари на рожденичката оригинална, ръчно изработена и надписана от учениците картичка. Гостите разгледаха училището, впечатляващата актова зала и маслените портрети на Априлов, Палаузов, Неофит Рилски, Райчо Каролев, Иван Гюзелев. Респектирана от видяното, Цветанка Априлова написа: „Бог да пази тази гимназия, нейните учители, ученици и всички, които са се докоснали до красотата и обаянието є!“.

Посещението имаше още по-емоционален завършек за Цветанка и Милчо Зареви – благодарение на габровското семейство Пройнови успяха да се срещнат със свой състудент след 30 години.

Автор: Бояна Пенчева.
* Статията е публикувана в брой 167, на 30 август 2021 година, във вестник „100 Вести“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново

Published

on

Снощи, 8 септември, Исторически музей – Дряново бе домакин на представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“. Нейни автори са трима водещи български учени – проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, които правят своя прочит на едно от най-значимите събития в новата ни история.

Събитието бе открито от Иван Христов, директор на ИМ-Дряново, който приветства гостите на представянето и акцентира над значимостта на акта на Съединение на Княжество България и Източна Румелия, отпреди 141 години. Той анонсира, че един от авторите на книгата ще бъде гост в следващите епизоди на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. На премиерата за Дряново присъстваха двама от тримата автори – проф. Палангурски и проф. Янчев.

В книгата проф. Веселин Янчев разглежда устройството и развитието на българската армия, както и ролята на руските офицери в нея. Той обясни идеята за реализацията на книгата, която дава един различен прочит на Съединението. По думите му всичко се знае за това велико българско дело, освен няколко важни детайла, които се засягат именно в книгата.

Той сподели, че в изследванията си за армията ни и ролята на Русия върху нея през период след Освобождението до Съединението, работи вече близо 30 години. Проф. Янчев изрази мнение, че образът, който голяма част от българите имат за княз Александър е този, създаден му от руската дипломация и политика. „Оказа се, че князът е много по-сложна личност от тази, която ни е представена десетилетия наред. През 1883 г., 1884 г. Русия не си представя възможността да изтърве от контрол българската армия и тя да премине в ръцете на княз Александър I, което е и основен мотив за неговото детрониране и изгонване от България. Когато Съединението става и Русия е представена пред свършен факт, тя прокарва своя план да изтегли руските офицери, с очакване, че България ще рухне, ще настъпи хаос, след което князът ще абдикира. Това става на 9 септември 1885 г., с идеята, че без армия страната ни няма да може да защити Съединението и недоволството на хората ще се насочи срещу княза, а българите ще се обърнат към Русия, която ще им каже, че те без нея, без подкрепата и покровителството ѝ не могат, и няма как да постигнат нито една своя цел. Нищо такова не се случва! Князът не само защитава Съединението, но води и успешната война срещу Сърбия!“, аргументира се проф. Янчев.

Той допълни, че непроучен е още замисълът на княз Александър Батенберг около признаването на Съединението, договореностите му със султана на Османската империя, идеята за това, че Съединението трябва да бъде стъпка към бъдещето независимо царство, включващо както Княжеството, така Източна Румелия и Македония.

„Историята не само, че не е написана. Предстои да се пише“, коментира Янчев, който анонсира, че ще се работи и в турските архиви, тъй като не е убеден, че дори нахлуването на Османската империя в Кърджали е идея на султана, както и защо султанът се е съгласил Александър I да е княз на обединена България.

Над увода на книгата работи проф. Палангурски, който проследи развитието на националната идея и къде се вписва тя в акта на Съединението. Според него няма последен поглед към това велико българско дело и често се натъква на нови данни за него. „Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 г. Ако човек обърне поглед към хората, които са били движещата сила – онези, които са в Комитета, на север от Балкана – ще види живите останали приятели, членове на революционните комитети. Дори двамата „главни герои“ – на юг това е Захари Стоянов, на север това е Стефан Стамболов“, каза той.

По думите му Съединението е резултат, въпреки дълбокото разцепление на българското общество, което е валидно и днес. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите – чакат някой да им свърши работата“, сподели проф. Палангурски, цитирайки Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

Проф. Палангурски заяви, че реализиралите съединението на двете Българии са проекция на всичко, започнато преди Освобождението и завършило с великото дело. „Тези хора уловиха историческия момент. Те не смятаха, че човек да бъде смел е страшно!“, каза той.

Ученият бе категоричен, че изградената революционна мрежа преди Освобождението действа и след него, като си послужи с документи, чрез които става ясно всенародната подкрепа за делото на Съединение. Според него това означава, че в обществото е имало хора, които са можели да действат, знаят и го правят, имайки си вяра помежду си и една единствена обща цел.

„Това е онова поколение от хора, които ни избутват от Съединението, като държава и система. Те са дълбоко мислещи хора, за разлика от другите, които чакат на тепсия. При тях картината е коренно различна. Нищо ново под слънцето, 140 години по-късно. Всеки опит да бъдеш самостоятелен и да носиш отговорност за себе си, той не се посреща от тази втората група от хора, без значение как ще ги определим. Но историята не чака. Това е Съединението – акт нашенски си, направени от нашите хора“, коментира проф. Палангурски.

Той посочи още, че никой друг балкански народ или държава не е освободил 96 000 кв км при първото си по-голямо въстание, за разлика от нас българите. В заключение Палангурски цитира синтез от гения на Христо Ботев, който казва: „Ако не сега, ще чакаме още 100 години!“

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица