Цветанка Априлова – потомка на Априловия род, посети в петък Националния музей на образованието и Националната Априловска гимназия в Габрово. Госпожата, която живее със семейството си в София, беше придружена от съпруга си Милчо Зарев и техния син – адвокат Милан Зарев.

Семейството направи две идентични дарения на музея и гимназията – родословието на Априлови, отпечатано върху стилно оформени табла с внушителни размери, за да могат да се проследят лесно основните линии и разклонията – от родоначалника Киряк Априлов до днес.

За изработването на таблата Милан Зарев е използвал известното на изследователите родословие на Априлови и свързаните с тях родове Дюстабанови и Даскалови. Върху него са работили д-р Петър Цончев, Илия Габровски, проф. Михаил Арнаудов, Богомил Даскалов, Петър Чолов и други.

Използвайки направеното от тях, инж. Захари Захариев подготвя електронен вариант общ за трите рода със съдействието на Цветана Даскалова – Иванчева и Даниела Цонева. В този вариант родословието обхваща около три века. Милан Зарев дописва още 20 години – с наследниците на Цветанка Априлова.

От кой клон на Априловия род са Цветанка Априлова и нейната сестра Мария Априлова? Първо трябва да кажем, че най-изявеният представител на рода без съмнение е Васил Е. Априлов, но той не се жени и не оставя преки наследници. Тръгвайки назад по родовата линия на двете сестри, откриваме, че техният прапра… дядо Васил Априлов е чичо на Васил Евстатиев Априлов.

Родоначалникът Никола (Киряк) Априлов от колиби Нова махала, роден около 1700 година, има четирима синове: Станчо (Евстати) – баща на Васил Е. Априлов, Никифор, Пенчо (Йонко) и Васил Николов Априлов (роден около 1735 г.), от който тръгва разклонението на Цветанка Априлова и сестра є. Васил Н. Априлов има син Никола В. Априлов (роден около 1785 г.). Линията минава през втория син на Никола – Пенчо Николов Априлов, през Никола Пенчев Априлов, който се жени за Стефана и 1881 година се ражда Димитър Априлов.

Машинният техник Димитър Априлов е дядо на двете сестри. Цветанка Априлова отлично си спомня, че дядо є редовно получавал покана от Габрово за честванията на Априлов, дори с възрастта се притеснявал, че няма да може да пътува. Цветанка и Мария винаги са се интересували от рода си, от съдбата на наследниците. Макар че в петък Цветанка Априлова за пръв път видя Дома на културата, тя и семейството є отлично знаеха кой е проектант на сградата. Както и че архитект Карл Кандулков, дългогодишен кмет на Габрово, е от Априловия род и техен роднина. Кандулков е син на Кина – сестра на дядо им Димитър. (При Кина се изгубва фамилията Априлов и тя става Пашова по съпруг.)

Двете сестри наследяват фамилията от баща си Христо Априлов. С омъжването им Цветанка Априлова става Зарева, а сестра є Мария – Конради. Цветанка и съпругът є Милчо Зарев са историци по образование и завръщането към корените е още по-вълнуващо. А синът Милан още с влизането в двора на гимназия казва, че малко да пораснат трите му деца и веднага ще ги доведе тук.

Гостите посетиха първо Националния музей на образованието и с интерес изслушаха разказа на директорката Любка Тинчева и ръководителя на отдел Ангел Шерилов за развитието на просветната традиция през Възраждането и заслугите на Априлов към новобългарското образование, разгледаха експозицията, възстановките, алеята на Априлов, посетиха гроба на Благодетеля и се поклониха пред паметта му.

Г-жа Тинчева им подари издания на музея и фототипното издание на „Заветът“ на Априлов. Към подаръците тя добави специална награда за Милан Зарев – табелка „Благочинникъ“, заради дарението и жеста към майка му. С разрешение на семейството ще издам една малка тайна – до последния момент Цветанка Априлова не е знаела къде отива.

Посещението на свързаните с Априлов места – Габрово, музеят, гимназията, са били подарък-изненада от сина Милан за рождения є ден. В този контекст беше и изречението, което адвокатът написа в музейната книга: „Най-великото пътуване е това, което те отвежда у дома“.

А Цветанка Априлова изписа с красив почерк в съвършено правилни редове: „Днес, 27 август 2021 г., посетих музея, към който подходих с желание и любов да науча всичко за българското образование. Посрещнаха ме уникално подготвени музейни работници и специалисти. Удоволствие е, че има такива ерудирани българи и всеотдайни радетели, предани на своя Национален музей на образованието. Благодаря Ви!“.

Вълнението се пренесе и в Националната Априловска гимназия. Съжителството на двете институции под един покрив, наследените общи ценности, преливането на историята в бъдещето и новите поколения силно впечатлиха Цветанка Априлова и семейството ѝ.

Директорът на гимназията Елвира Христова показа на гостите някои от най-ценните и скъпи за училището реликви – Паметната книга на Априловската гимназия, в която Иван Вазов е записал своите впечатления преди 120 години, Албумът на учителите (1835 – 1935). Разказа им за съвременния сборник „Денница” и други инициативи, свързани с Априловите възпитаници.

Г-жа Христова подари на рожденичката оригинална, ръчно изработена и надписана от учениците картичка. Гостите разгледаха училището, впечатляващата актова зала и маслените портрети на Априлов, Палаузов, Неофит Рилски, Райчо Каролев, Иван Гюзелев. Респектирана от видяното, Цветанка Априлова написа: „Бог да пази тази гимназия, нейните учители, ученици и всички, които са се докоснали до красотата и обаянието є!“.

Посещението имаше още по-емоционален завършек за Цветанка и Милчо Зареви – благодарение на габровското семейство Пройнови успяха да се срещнат със свой състудент след 30 години.

Автор: Бояна Пенчева.
* Статията е публикувана в брой 167, на 30 август 2021 година, във вестник „100 Вести“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/