Култура
Потомци на рода Априлови направиха дарения на НМО и НАГ
Цветанка Априлова – потомка на Априловия род, посети в петък Националния музей на образованието и Националната Априловска гимназия в Габрово. Госпожата, която живее със семейството си в София, беше придружена от съпруга си Милчо Зарев и техния син – адвокат Милан Зарев.
Семейството направи две идентични дарения на музея и гимназията – родословието на Априлови, отпечатано върху стилно оформени табла с внушителни размери, за да могат да се проследят лесно основните линии и разклонията – от родоначалника Киряк Априлов до днес.

За изработването на таблата Милан Зарев е използвал известното на изследователите родословие на Априлови и свързаните с тях родове Дюстабанови и Даскалови. Върху него са работили д-р Петър Цончев, Илия Габровски, проф. Михаил Арнаудов, Богомил Даскалов, Петър Чолов и други.
Използвайки направеното от тях, инж. Захари Захариев подготвя електронен вариант общ за трите рода със съдействието на Цветана Даскалова – Иванчева и Даниела Цонева. В този вариант родословието обхваща около три века. Милан Зарев дописва още 20 години – с наследниците на Цветанка Априлова.

От кой клон на Априловия род са Цветанка Априлова и нейната сестра Мария Априлова? Първо трябва да кажем, че най-изявеният представител на рода без съмнение е Васил Е. Априлов, но той не се жени и не оставя преки наследници. Тръгвайки назад по родовата линия на двете сестри, откриваме, че техният прапра… дядо Васил Априлов е чичо на Васил Евстатиев Априлов.
Родоначалникът Никола (Киряк) Априлов от колиби Нова махала, роден около 1700 година, има четирима синове: Станчо (Евстати) – баща на Васил Е. Априлов, Никифор, Пенчо (Йонко) и Васил Николов Априлов (роден около 1735 г.), от който тръгва разклонението на Цветанка Априлова и сестра є. Васил Н. Априлов има син Никола В. Априлов (роден около 1785 г.). Линията минава през втория син на Никола – Пенчо Николов Априлов, през Никола Пенчев Априлов, който се жени за Стефана и 1881 година се ражда Димитър Априлов.

Машинният техник Димитър Априлов е дядо на двете сестри. Цветанка Априлова отлично си спомня, че дядо є редовно получавал покана от Габрово за честванията на Априлов, дори с възрастта се притеснявал, че няма да може да пътува. Цветанка и Мария винаги са се интересували от рода си, от съдбата на наследниците. Макар че в петък Цветанка Априлова за пръв път видя Дома на културата, тя и семейството є отлично знаеха кой е проектант на сградата. Както и че архитект Карл Кандулков, дългогодишен кмет на Габрово, е от Априловия род и техен роднина. Кандулков е син на Кина – сестра на дядо им Димитър. (При Кина се изгубва фамилията Априлов и тя става Пашова по съпруг.)

Двете сестри наследяват фамилията от баща си Христо Априлов. С омъжването им Цветанка Априлова става Зарева, а сестра є Мария – Конради. Цветанка и съпругът є Милчо Зарев са историци по образование и завръщането към корените е още по-вълнуващо. А синът Милан още с влизането в двора на гимназия казва, че малко да пораснат трите му деца и веднага ще ги доведе тук.
Гостите посетиха първо Националния музей на образованието и с интерес изслушаха разказа на директорката Любка Тинчева и ръководителя на отдел Ангел Шерилов за развитието на просветната традиция през Възраждането и заслугите на Априлов към новобългарското образование, разгледаха експозицията, възстановките, алеята на Априлов, посетиха гроба на Благодетеля и се поклониха пред паметта му.

Г-жа Тинчева им подари издания на музея и фототипното издание на „Заветът“ на Априлов. Към подаръците тя добави специална награда за Милан Зарев – табелка „Благочинникъ“, заради дарението и жеста към майка му. С разрешение на семейството ще издам една малка тайна – до последния момент Цветанка Априлова не е знаела къде отива.
Посещението на свързаните с Априлов места – Габрово, музеят, гимназията, са били подарък-изненада от сина Милан за рождения є ден. В този контекст беше и изречението, което адвокатът написа в музейната книга: „Най-великото пътуване е това, което те отвежда у дома“.

А Цветанка Априлова изписа с красив почерк в съвършено правилни редове: „Днес, 27 август 2021 г., посетих музея, към който подходих с желание и любов да науча всичко за българското образование. Посрещнаха ме уникално подготвени музейни работници и специалисти. Удоволствие е, че има такива ерудирани българи и всеотдайни радетели, предани на своя Национален музей на образованието. Благодаря Ви!“.

Вълнението се пренесе и в Националната Априловска гимназия. Съжителството на двете институции под един покрив, наследените общи ценности, преливането на историята в бъдещето и новите поколения силно впечатлиха Цветанка Априлова и семейството ѝ.

Директорът на гимназията Елвира Христова показа на гостите някои от най-ценните и скъпи за училището реликви – Паметната книга на Априловската гимназия, в която Иван Вазов е записал своите впечатления преди 120 години, Албумът на учителите (1835 – 1935). Разказа им за съвременния сборник „Денница” и други инициативи, свързани с Априловите възпитаници.

Г-жа Христова подари на рожденичката оригинална, ръчно изработена и надписана от учениците картичка. Гостите разгледаха училището, впечатляващата актова зала и маслените портрети на Априлов, Палаузов, Неофит Рилски, Райчо Каролев, Иван Гюзелев. Респектирана от видяното, Цветанка Априлова написа: „Бог да пази тази гимназия, нейните учители, ученици и всички, които са се докоснали до красотата и обаянието є!“.
Посещението имаше още по-емоционален завършек за Цветанка и Милчо Зареви – благодарение на габровското семейство Пройнови успяха да се срещнат със свой състудент след 30 години.
Автор: Бояна Пенчева.
* Статията е публикувана в брой 167, на 30 август 2021 година, във вестник „100 Вести“.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Новинипреди 6 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 6 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Новинипреди 5 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Кримипреди 4 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Кримипреди 6 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово
-
Културапреди 5 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“
-
Кримипреди 6 дниПолицията предотврати телефонна измама за 13 000 евро и злато
-
Културапреди 6 дниМария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година









