Свържи се с нас

Култура

„Необходимата институция“ – досег с документалното богатство на региона

Published

on

В продължение на 70 години Държавните архиви не само съхраняват, опазват и популяризират, но и предоставят за ползване документалното богатство на страната. Държавен архив – Габрово проучва внимателно потребителското търсене, за да гарантира добрия образ на институцията, по-добрата комуникация с потребителите на архивна информация, достигането до по-широк кръг потенциални читатели и обезпечаване на техните интереси. Проучването и познаването на тези аспекти от работата е дълъг процес, тъй като търпят промени във времето и обстоятелствата.

С помощта на специално създадени регистри се наблюдава и отчита движението на документи, а анкетните карти, популвани от читателите, книгите за впечатления и мнения, както и въпросите, получени чрез официалните методи за контакт с институцията, създават една обща картина на обществените интереси, които архивът в Габрово посреща. Всички тези аспекти ориентират екипа за тематичната насоченост, цели, хронологични рамки и тенденции в издирването на информация, както и дават своеобразна оценка за използването на фондовете, насоки за бъдещи популяризаторски дейности, за да бъде архивната институция модерна и пряко ориентирана към интетресите на совите потребители.

Награждаване на хилядния читател на архива – Ст. Димитров през 1976 г.

Държавен архив – Габрово се радва на широка популярност, доверие от своите редовни читатели и партньори, тъй като осигурява качествено обслужване през годините. Сред най-популярните изследователски теми от създаването на институцията в Габрово до сега са тези с краеведска насоченост и родови проучвания- потребителите, които работят по тези теми са най-творческата и активна група. В голямата си част те ползват архивната документация в зависимост от събитията, отбелязани в историческия календар и за участие в кръгли маси, конференции, семинари. Други читатели използват документите за учебни задачи, честване на юбилеи на училища и читалища, написване на очерци за историята на населени места и институции, подготовка на журналистически репортажи и изготвяне на тематични изложби. Служители на Общинските и Областната структури, както и на териториалното поделение на Национален осигурителен институт (НОИ) и юристи са сред редовните ползватели в изпълнение на различни административни услуги. В годините назад, сред най-честите посетители на читалнята са представители на Научноизследователски институт по педагогика в София, Институт за история към БАН, ПГ „В. Априлов- Габрово“ (дн. Национална Априловска гимназия), Национален музей на образованието, Национален парк-музей „Шипка- Бузлуджа“, Дом на хумора и сатирата, студенти и аспиранти по история от ВТУ „Кирил и Методий“ и др. През периода 1967 – 1987 г. най-често срещани изследователски теми са родови проучвания, училищно и професионално образование, отношения на България със СССР, установяване на управление на Отечествения фронт (ОФ) и БКП, Априлско въстание, Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), дейност на профсъюзите, годишнини от създаването на предприятия в региона, индустриално развитие на Габрово в различни хронологични граници.

В последните години се наблюдава засилване на интереса на учениците и техните учители към съхраняваните в архива документи, като броят обслужени потребители непрекъснато расте. Само за първите шест месеца на 2021 г., въпреки ограничителните мерки, които сме длъжни да спазваме, броят на читателите достига 50, като най-голям е дела на научните работници (Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, РЕМО „Етър”, Регионален исторически музей – Габрово, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, Художествена галерия – Габрово), следвани от ученици, студенти и докторанти, университетски преподаватели, независими изследователи, граждани, журналисти от местни информационни медии (вестници „Росица“, „Тревненска седмица“) и др. Всички те са използвали близо 2 000 броя документи, като изготвените копия (на хартия и дигитални) са над 5000 бр. Само за изминалата година са издадени 6 книги от читатели, които са използвали документи и снимки на Държавен архив – Габрово, като през 2021 г. се очаква още ценни реликви да се публикуват за първи път. Изминалото шестмесечие на тази година е плодотворно, което свидетелства за сериозен и интензивен интерес на обществеността към документите в помощ на научно-изследователската работа и практически нужди.

 Обслужване на читатели в читалнята на архива, 1999 г.

В продължителната история на архива най-използвани са документите на бившия Окръжен народен съвет – Габрово, Градските съвети в Габрово, Севлиево и Дряново и Трявна, както и тези на градските управления в периода преди 1944 г., съдилища, емлячни (данъчни) регистри. Фондовете на предприятия „Подем” (дн. „Подемкран“), „Болшевик” (дн. „Инструмент“), Вагонен завод „Андрей Жданов”, комбинат „Георги Генев“ и др. са задълбочено проучвани от техни представители и граждани за подготовка на честване на юбилеи и справочна информация. Запазените архивни материали на фабриките от периода преди 1944 г. като „Иван Хаджи Беров“- Габрово (1880 – 1948) и „ Анонимно АД „Успех“ – Габрово (1890 – 1947) също са в постоянен научен оборот. Често се използват документи на училища и читалища, както и различни колекции, сред които е „Колекция от документални материали за историята на Габровски окръг (1944- )“. Редовните читатели в продължителната история на архива боравят с фондовете от личен произход на Богомил Даскалов (1876–1944), Никола Чушков (1883-1944), Илия Габровски (1904-1982), Ганчо Танев (1927-2010), Христо Байданов (1931-2001), Кънчо Пенчев (1913-1999), Иванка Бонева (1930-2002) – общественици и изследователи, чиито съхранени трудове са отправна точка за многобройни изследвания с краеведска насоченост.

От 2017 г. насам, Държавен архив – Габрово, както и цялата архивна система, отличава с Грамота Читател на годината. За Читател на архива се обявява човека с най-много посещения в читалнята. За първи път в тази категория бе отличен г-н Веселин Димитров – наш редовен читател, дарител и приятел: с 91 посещения с използвани над 530 архивни единици. Той ни напусна завинаги през ноем. 2020 г., като до края остана наш постоянен читател. Той е човекът, ползвал най-голям брой документи в досегашната история на нашата институция. Остана недовършено голямото му дело по написването на историята на родния ни град.

Читалнята на Държавен архив – Габрово, 2011 г.

Читателите използват редовно функционалностите на електронната Информационната система (ИСДА), но традиционните хартиени дела на фондовете и пътеводителите все още заемат централно място по ориентиране в масивите от документи, които архива съхранява. През периода 2020-2021 г., във връзка с въведените епидемиологични мерки, се удвоиха и запитванията и поръчките на документи по електронен път. Все повече граждани и юридически лица предпочитат електронната форма на контакт с институцията – предизвикателство, на което архива отговаря своевременно. Ежемесечно се изготвят писмени справки за наличието на информация по зададени от граждани и други институции теми.

Забелязва се засилване на междуинституционалните контакти и партньорства в изготвянето на изложби, експозиции, електронно съдържание и др. с документи на архива: представители на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“, Дом на хумора и сатирата, Областен управител – Габрово, Община Габрово, преподаватели в Национална Априловска гимназия активно посещават читалнята на институцията и заявяват своите идеи и очаквания за съвместна работа.

Награждаване на Читател на Държавен архив – Габрово, г-н Веселин Димитров, юни 2017 г.

Въведените анкетни карти и книга за впечатления демонстрират удовлетвореност от досега с институцията. Преобладаващото мнение на посетителите на читалнята е, че съхраненото документално богатство и начин на обслужване са отговорили на техните интереси. Осезаемо е усещането, че читалнята на Държавен архив- Габрово е място за творчество и близка среща с историческата действителност.

Наблюдението върху читателските интереси е гарант за навременното отговаряне на нуждите на институции и граждани и възможност за по-тясно сътрудничество при бъдещи проекти. Държавен архив- Габрово е институция, която в условията на съвременното дигитално общество съумява да посрещне отговорно и своевременно новите предизвикателства за едно по-ефикасно и ефективно информационно обслужване.

Автор: Стела Илева, младши експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица