Свържи се с нас

Култура

„Необходимата институция“ – досег с документалното богатство на региона

Published

on

В продължение на 70 години Държавните архиви не само съхраняват, опазват и популяризират, но и предоставят за ползване документалното богатство на страната. Държавен архив – Габрово проучва внимателно потребителското търсене, за да гарантира добрия образ на институцията, по-добрата комуникация с потребителите на архивна информация, достигането до по-широк кръг потенциални читатели и обезпечаване на техните интереси. Проучването и познаването на тези аспекти от работата е дълъг процес, тъй като търпят промени във времето и обстоятелствата.

С помощта на специално създадени регистри се наблюдава и отчита движението на документи, а анкетните карти, популвани от читателите, книгите за впечатления и мнения, както и въпросите, получени чрез официалните методи за контакт с институцията, създават една обща картина на обществените интереси, които архивът в Габрово посреща. Всички тези аспекти ориентират екипа за тематичната насоченост, цели, хронологични рамки и тенденции в издирването на информация, както и дават своеобразна оценка за използването на фондовете, насоки за бъдещи популяризаторски дейности, за да бъде архивната институция модерна и пряко ориентирана към интетресите на совите потребители.

Награждаване на хилядния читател на архива – Ст. Димитров през 1976 г.

Държавен архив – Габрово се радва на широка популярност, доверие от своите редовни читатели и партньори, тъй като осигурява качествено обслужване през годините. Сред най-популярните изследователски теми от създаването на институцията в Габрово до сега са тези с краеведска насоченост и родови проучвания- потребителите, които работят по тези теми са най-творческата и активна група. В голямата си част те ползват архивната документация в зависимост от събитията, отбелязани в историческия календар и за участие в кръгли маси, конференции, семинари. Други читатели използват документите за учебни задачи, честване на юбилеи на училища и читалища, написване на очерци за историята на населени места и институции, подготовка на журналистически репортажи и изготвяне на тематични изложби. Служители на Общинските и Областната структури, както и на териториалното поделение на Национален осигурителен институт (НОИ) и юристи са сред редовните ползватели в изпълнение на различни административни услуги. В годините назад, сред най-честите посетители на читалнята са представители на Научноизследователски институт по педагогика в София, Институт за история към БАН, ПГ „В. Априлов- Габрово“ (дн. Национална Априловска гимназия), Национален музей на образованието, Национален парк-музей „Шипка- Бузлуджа“, Дом на хумора и сатирата, студенти и аспиранти по история от ВТУ „Кирил и Методий“ и др. През периода 1967 – 1987 г. най-често срещани изследователски теми са родови проучвания, училищно и професионално образование, отношения на България със СССР, установяване на управление на Отечествения фронт (ОФ) и БКП, Априлско въстание, Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), дейност на профсъюзите, годишнини от създаването на предприятия в региона, индустриално развитие на Габрово в различни хронологични граници.

В последните години се наблюдава засилване на интереса на учениците и техните учители към съхраняваните в архива документи, като броят обслужени потребители непрекъснато расте. Само за първите шест месеца на 2021 г., въпреки ограничителните мерки, които сме длъжни да спазваме, броят на читателите достига 50, като най-голям е дела на научните работници (Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, РЕМО „Етър”, Регионален исторически музей – Габрово, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, Художествена галерия – Габрово), следвани от ученици, студенти и докторанти, университетски преподаватели, независими изследователи, граждани, журналисти от местни информационни медии (вестници „Росица“, „Тревненска седмица“) и др. Всички те са използвали близо 2 000 броя документи, като изготвените копия (на хартия и дигитални) са над 5000 бр. Само за изминалата година са издадени 6 книги от читатели, които са използвали документи и снимки на Държавен архив – Габрово, като през 2021 г. се очаква още ценни реликви да се публикуват за първи път. Изминалото шестмесечие на тази година е плодотворно, което свидетелства за сериозен и интензивен интерес на обществеността към документите в помощ на научно-изследователската работа и практически нужди.

 Обслужване на читатели в читалнята на архива, 1999 г.

В продължителната история на архива най-използвани са документите на бившия Окръжен народен съвет – Габрово, Градските съвети в Габрово, Севлиево и Дряново и Трявна, както и тези на градските управления в периода преди 1944 г., съдилища, емлячни (данъчни) регистри. Фондовете на предприятия „Подем” (дн. „Подемкран“), „Болшевик” (дн. „Инструмент“), Вагонен завод „Андрей Жданов”, комбинат „Георги Генев“ и др. са задълбочено проучвани от техни представители и граждани за подготовка на честване на юбилеи и справочна информация. Запазените архивни материали на фабриките от периода преди 1944 г. като „Иван Хаджи Беров“- Габрово (1880 – 1948) и „ Анонимно АД „Успех“ – Габрово (1890 – 1947) също са в постоянен научен оборот. Често се използват документи на училища и читалища, както и различни колекции, сред които е „Колекция от документални материали за историята на Габровски окръг (1944- )“. Редовните читатели в продължителната история на архива боравят с фондовете от личен произход на Богомил Даскалов (1876–1944), Никола Чушков (1883-1944), Илия Габровски (1904-1982), Ганчо Танев (1927-2010), Христо Байданов (1931-2001), Кънчо Пенчев (1913-1999), Иванка Бонева (1930-2002) – общественици и изследователи, чиито съхранени трудове са отправна точка за многобройни изследвания с краеведска насоченост.

От 2017 г. насам, Държавен архив – Габрово, както и цялата архивна система, отличава с Грамота Читател на годината. За Читател на архива се обявява човека с най-много посещения в читалнята. За първи път в тази категория бе отличен г-н Веселин Димитров – наш редовен читател, дарител и приятел: с 91 посещения с използвани над 530 архивни единици. Той ни напусна завинаги през ноем. 2020 г., като до края остана наш постоянен читател. Той е човекът, ползвал най-голям брой документи в досегашната история на нашата институция. Остана недовършено голямото му дело по написването на историята на родния ни град.

Читалнята на Държавен архив – Габрово, 2011 г.

Читателите използват редовно функционалностите на електронната Информационната система (ИСДА), но традиционните хартиени дела на фондовете и пътеводителите все още заемат централно място по ориентиране в масивите от документи, които архива съхранява. През периода 2020-2021 г., във връзка с въведените епидемиологични мерки, се удвоиха и запитванията и поръчките на документи по електронен път. Все повече граждани и юридически лица предпочитат електронната форма на контакт с институцията – предизвикателство, на което архива отговаря своевременно. Ежемесечно се изготвят писмени справки за наличието на информация по зададени от граждани и други институции теми.

Забелязва се засилване на междуинституционалните контакти и партньорства в изготвянето на изложби, експозиции, електронно съдържание и др. с документи на архива: представители на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“, Дом на хумора и сатирата, Областен управител – Габрово, Община Габрово, преподаватели в Национална Априловска гимназия активно посещават читалнята на институцията и заявяват своите идеи и очаквания за съвместна работа.

Награждаване на Читател на Държавен архив – Габрово, г-н Веселин Димитров, юни 2017 г.

Въведените анкетни карти и книга за впечатления демонстрират удовлетвореност от досега с институцията. Преобладаващото мнение на посетителите на читалнята е, че съхраненото документално богатство и начин на обслужване са отговорили на техните интереси. Осезаемо е усещането, че читалнята на Държавен архив- Габрово е място за творчество и близка среща с историческата действителност.

Наблюдението върху читателските интереси е гарант за навременното отговаряне на нуждите на институции и граждани и възможност за по-тясно сътрудничество при бъдещи проекти. Държавен архив- Габрово е институция, която в условията на съвременното дигитално общество съумява да посрещне отговорно и своевременно новите предизвикателства за едно по-ефикасно и ефективно информационно обслужване.

Автор: Стела Илева, младши експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица