

Култура
„Необходимата институция“ – досег с документалното богатство на региона
В продължение на 70 години Държавните архиви не само съхраняват, опазват и популяризират, но и предоставят за ползване документалното богатство на страната. Държавен архив – Габрово проучва внимателно потребителското търсене, за да гарантира добрия образ на институцията, по-добрата комуникация с потребителите на архивна информация, достигането до по-широк кръг потенциални читатели и обезпечаване на техните интереси. Проучването и познаването на тези аспекти от работата е дълъг процес, тъй като търпят промени във времето и обстоятелствата.
С помощта на специално създадени регистри се наблюдава и отчита движението на документи, а анкетните карти, популвани от читателите, книгите за впечатления и мнения, както и въпросите, получени чрез официалните методи за контакт с институцията, създават една обща картина на обществените интереси, които архивът в Габрово посреща. Всички тези аспекти ориентират екипа за тематичната насоченост, цели, хронологични рамки и тенденции в издирването на информация, както и дават своеобразна оценка за използването на фондовете, насоки за бъдещи популяризаторски дейности, за да бъде архивната институция модерна и пряко ориентирана към интетресите на совите потребители.

Държавен архив – Габрово се радва на широка популярност, доверие от своите редовни читатели и партньори, тъй като осигурява качествено обслужване през годините. Сред най-популярните изследователски теми от създаването на институцията в Габрово до сега са тези с краеведска насоченост и родови проучвания- потребителите, които работят по тези теми са най-творческата и активна група. В голямата си част те ползват архивната документация в зависимост от събитията, отбелязани в историческия календар и за участие в кръгли маси, конференции, семинари. Други читатели използват документите за учебни задачи, честване на юбилеи на училища и читалища, написване на очерци за историята на населени места и институции, подготовка на журналистически репортажи и изготвяне на тематични изложби. Служители на Общинските и Областната структури, както и на териториалното поделение на Национален осигурителен институт (НОИ) и юристи са сред редовните ползватели в изпълнение на различни административни услуги. В годините назад, сред най-честите посетители на читалнята са представители на Научноизследователски институт по педагогика в София, Институт за история към БАН, ПГ „В. Априлов- Габрово“ (дн. Национална Априловска гимназия), Национален музей на образованието, Национален парк-музей „Шипка- Бузлуджа“, Дом на хумора и сатирата, студенти и аспиранти по история от ВТУ „Кирил и Методий“ и др. През периода 1967 – 1987 г. най-често срещани изследователски теми са родови проучвания, училищно и професионално образование, отношения на България със СССР, установяване на управление на Отечествения фронт (ОФ) и БКП, Априлско въстание, Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), дейност на профсъюзите, годишнини от създаването на предприятия в региона, индустриално развитие на Габрово в различни хронологични граници.
В последните години се наблюдава засилване на интереса на учениците и техните учители към съхраняваните в архива документи, като броят обслужени потребители непрекъснато расте. Само за първите шест месеца на 2021 г., въпреки ограничителните мерки, които сме длъжни да спазваме, броят на читателите достига 50, като най-голям е дела на научните работници (Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, РЕМО „Етър”, Регионален исторически музей – Габрово, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, Художествена галерия – Габрово), следвани от ученици, студенти и докторанти, университетски преподаватели, независими изследователи, граждани, журналисти от местни информационни медии (вестници „Росица“, „Тревненска седмица“) и др. Всички те са използвали близо 2 000 броя документи, като изготвените копия (на хартия и дигитални) са над 5000 бр. Само за изминалата година са издадени 6 книги от читатели, които са използвали документи и снимки на Държавен архив – Габрово, като през 2021 г. се очаква още ценни реликви да се публикуват за първи път. Изминалото шестмесечие на тази година е плодотворно, което свидетелства за сериозен и интензивен интерес на обществеността към документите в помощ на научно-изследователската работа и практически нужди.

В продължителната история на архива най-използвани са документите на бившия Окръжен народен съвет – Габрово, Градските съвети в Габрово, Севлиево и Дряново и Трявна, както и тези на градските управления в периода преди 1944 г., съдилища, емлячни (данъчни) регистри. Фондовете на предприятия „Подем” (дн. „Подемкран“), „Болшевик” (дн. „Инструмент“), Вагонен завод „Андрей Жданов”, комбинат „Георги Генев“ и др. са задълбочено проучвани от техни представители и граждани за подготовка на честване на юбилеи и справочна информация. Запазените архивни материали на фабриките от периода преди 1944 г. като „Иван Хаджи Беров“- Габрово (1880 – 1948) и „ Анонимно АД „Успех“ – Габрово (1890 – 1947) също са в постоянен научен оборот. Често се използват документи на училища и читалища, както и различни колекции, сред които е „Колекция от документални материали за историята на Габровски окръг (1944- )“. Редовните читатели в продължителната история на архива боравят с фондовете от личен произход на Богомил Даскалов (1876–1944), Никола Чушков (1883-1944), Илия Габровски (1904-1982), Ганчо Танев (1927-2010), Христо Байданов (1931-2001), Кънчо Пенчев (1913-1999), Иванка Бонева (1930-2002) – общественици и изследователи, чиито съхранени трудове са отправна точка за многобройни изследвания с краеведска насоченост.
От 2017 г. насам, Държавен архив – Габрово, както и цялата архивна система, отличава с Грамота Читател на годината. За Читател на архива се обявява човека с най-много посещения в читалнята. За първи път в тази категория бе отличен г-н Веселин Димитров – наш редовен читател, дарител и приятел: с 91 посещения с използвани над 530 архивни единици. Той ни напусна завинаги през ноем. 2020 г., като до края остана наш постоянен читател. Той е човекът, ползвал най-голям брой документи в досегашната история на нашата институция. Остана недовършено голямото му дело по написването на историята на родния ни град.

Читателите използват редовно функционалностите на електронната Информационната система (ИСДА), но традиционните хартиени дела на фондовете и пътеводителите все още заемат централно място по ориентиране в масивите от документи, които архива съхранява. През периода 2020-2021 г., във връзка с въведените епидемиологични мерки, се удвоиха и запитванията и поръчките на документи по електронен път. Все повече граждани и юридически лица предпочитат електронната форма на контакт с институцията – предизвикателство, на което архива отговаря своевременно. Ежемесечно се изготвят писмени справки за наличието на информация по зададени от граждани и други институции теми.
Забелязва се засилване на междуинституционалните контакти и партньорства в изготвянето на изложби, експозиции, електронно съдържание и др. с документи на архива: представители на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“, Дом на хумора и сатирата, Областен управител – Габрово, Община Габрово, преподаватели в Национална Априловска гимназия активно посещават читалнята на институцията и заявяват своите идеи и очаквания за съвместна работа.

Въведените анкетни карти и книга за впечатления демонстрират удовлетвореност от досега с институцията. Преобладаващото мнение на посетителите на читалнята е, че съхраненото документално богатство и начин на обслужване са отговорили на техните интереси. Осезаемо е усещането, че читалнята на Държавен архив- Габрово е място за творчество и близка среща с историческата действителност.
Наблюдението върху читателските интереси е гарант за навременното отговаряне на нуждите на институции и граждани и възможност за по-тясно сътрудничество при бъдещи проекти. Държавен архив- Габрово е институция, която в условията на съвременното дигитално общество съумява да посрещне отговорно и своевременно новите предизвикателства за едно по-ефикасно и ефективно информационно обслужване.
Автор: Стела Илева, младши експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Отличиха победителите от конкурса “Преминал майстор през земята”


В Деня на детето – 1 юни, в Исторически музей – Дряново се проведе тържествената церемония по връчване на наградите от четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“. Събитието се организира съвместно от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство с Областен управител на област с административен център Габрово, Архиерейското наместничество в Дряново и Камара на строителите в България чрез представителството ѝ в Габрово.

„Конкурсът вече има своята история, а с всяка година участниците и творбите се увеличават. Направени с много любов и енергия, за да стигнат до родния град на майстор Колю Фичето! Благодарни сме, че с това участие допринасяте много за 225-годишнината от рождението на първомайстора на българската архитектура“, заяви в своето приветствие Диляна Джеджева, заместник – кмет на община Дряново. Тя пожела на всички таланти още много успехи на национално и международно ниво, и благодари на всички преподаватели и родители на участниците, които показват светлата пътека, по която децата да вървят напред.

„Днес пред нас се отваря едно пътешествие назад във времето, когато с чук, длето и много въображение са се изграждали сгради, църкви и мостове, които и до днес ни възхищават. Колю Фичето е една забележителна личност, оставила следа не само в архитектурата и строителството, но и в сърцата ни с една мъдрост, актуална и днес – Да не градим зидове, които ни разделят, а мостове, които да ни обединяват. С пожелание в живота ни да има повече мостове – между хора, идеи, минало и бъдеще. Честито на отличените, бъдете здрави, креативни и вярвайте, че всеки може да остави своята следа като Колю Фичето“, каза областният управител на Габрово Мария Башева – Венкова.

Председателят на Областното представителство на Камарата на строителите в България – Габрово Пламен Петров отправи своите поздравления към победителите в конкурса и сподели, че показаното от всички участници в надпреварата, посветена на 225 години от рождението на Колю Фичето, вижда надежда за развитието на страната ни.

Конкурсът, насочен към деца и ученици от детски градини и училища от цялата страна, предостави възможност за изява на над 200 участници, в четири раздела: Изобразително изкуство; Макет; Литературно творчество; Видео. В Исторически музей – Дряново бяха получени 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа от деца и младежи от цялата страна.

Творбите бяха оценявани от професионално жури, в състав: художникът Антон Антонов – уредник в ИМ-Дряново, художникът Василка Сотирова, преподавателят по изобразително изкуство Румяна Колева, поетесата Цонка Христова – преподавател по БЕЛ, учителят по БЕЛ Иван Цуцов, д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново, отец Георги – арх. наместник за Дряново, представителите на Община Дряново Николай Карагьозов и Областна администрация – Габрово Мария Ризова.

Наградите включиха отличия за I, II и III място във всяка категория и възрастова група. Тази година конкурсът включи и нова категория – Видео (Reel), чрез която се даде възможност на учениците от VIII до XII клас да създават кратки видеоклипове по темата. Присъдени бяха и специални награди от Исторически музей – Дряново, Община Дряново, Областна администрация – Габрово и Архиерейското наместничество в Дряново.
След края на награждаването в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново беше открита изложба с отличените творби от раздели: Изобразително изкуства и Макети, която предизвика интерес сред гостите на събитието, уважили празника.
Националният детски конкурс „Преминал майстор през земята“ е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на гениалния възрожденски строител Колю Фичето и се провежда под патронажа на Министерство на културата.


Култура
Проф. Стоянович: Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността!


Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността! Това заяви при представянето на книгата си „Фердинандеум“ в Исторически музей – Дряново проф. дин Петър Стоянович. Събитието се състоя на 29 май – датата на която през 2024 година в България бяха пренесе тленните останки на българския владетел.
Пред препълнената залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ проф. Петър Стоянович представи по изключително интересен начин монографията, посветена на Фердинанд Сакскобургготски. Директорът на Исторически музей – Дряново Иван Христов приветства гостите на събитието и сподели с тях повода, довел до представянето на „Фердинадеум“ в града на майстор Колю Фичето, по-малко от 2 месеца след гостуването на друга книга на проф. Стоянович – „Царска България (1879 – 1946) – Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)”.
„Фердинандеум“ е научно-исторически труд, описващ в подробности управлението на страната при Цар Фердинанд и живота на българския монарх след него. „Книгата се казва по този начин, защото от обикновена епоха, периодът на Цар Фердинанд става нарицателен, както е „Колизеум“-ът. „Фердинандеум“, защото по този начин, влизайки във всеки български град ти виждаш периода на Царя, отразен от паважа до къщите. Това е основният градски субстрат, който остана. Чрез книгата искам да върна разказа за миналото към документите, а не към емоциите“, коментира проф. Стоянович.
Пред публиката той разгледа личността на Царя, произхода, адаптацията, характера, качествата, заслугите му за страната, отношението към децата му. Фердинанд е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа. Негова майка е принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип, която насърчава амбицията му да заеме българския престол и инвестира милиони златни франкове за модернизацията на България.

Проф. Стоянович определи Фердинанд като „интересна личност“, от която в нашата история няма по-мразена и тъпкана. Според историка това е напълно незаслужено, тъй като във времена на световна нестабилност, само за 31 години царят успява да модернизира и европеизира България. Той е етикет за страната ни по онова време пред света и без никакво усилие превръща българският царски двор в еталон.
По думите му цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който едновременно е пряк наследник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска.

Пред присъстващите авторът подчерта, че документите от онази епоха признават много ценни качества на Фердинанд като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. Но в същото време човек с болезнени амбиции – високомерие, високо самочувствие стигащо понякога до грандомания.
В книгата си проф. Стоянович разглежда цар Фердинанд I като модернизатор, имащ желание да издигне България в Европа, не само с по-големи граници, но и с издигане на нейните институции. Изданието е разделено в няколко основни глави, в които с интересни примери и снимки се вижда проникването на Европа в нашата страна: в армията, обществения живот, архитектурата, обучението, здравеопазването, културата. През периода на неговото управление България изживява военен и стопански подем, строят се железници, обществени сгради, пристанища.

„От големите българи, Фердинанд е най-големият новатор, който е вманиачен в модерността. Колкото е ретро в някои политически моменти, толкова е в другата крайност – на модерността: като се избира оръжие – то винаги е най-доброто, като се прави нещо – то ще е последният модел, а това че струва 2 пъти повече – няма никакво значение. Поради тази причина ние, българите, през 1912 г. се оказваме с най-добрите съобщения, с най-добрата армия“, коментира още проф. Стоянович. Сред любопитните факти за Фердинанд историкът аргументирано изтъкна, че българският владетел е първият цар в света, летят със самолет през 1908 г. в Белгия, първи се качва на автомобил и той е първият цар, снимал се в игрален филм в собствено качество.

Изследователят изрази мнение, че изходът от Междусъюзническата война и последвалото поражение в Първата световна война предопределят и зачеркват всичките му постижения, като за един дълъг период от време монархът е винен за всички беди на страната. Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуска страната. Установява се в германския град Кобург, където живее до смъртта си. Фердинанд никога не е допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, най-вече през 1937 г. при раждането на внука му – княз Симеон Търновски (Симеон Сакскобургготски).
Жени се 3 пъти. Първият му брак е с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца – цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на последната им дъщеря. Фердинанд умира на 87 години на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“.


Култура
Излезе от печат първото книжно издание „Преминал майстор през земята“



Излезе от печат първото книжно издание, събрало отличените творби от Националния детски конкурс, посветен на майстор Колю Фичето – „Преминал майстор през земята“. Конкурсът се организира традиционно от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, и се радва на широка популярност сред децата и младежите в страната.
Луксозното цветно издание е богато илюстрирано и обхваща в ретроспекция трите последни издания на конкурса – от 2022 до 2024 година. На 120 страници са събрани отличените творби в категориите „Изобразително изкуство“, „Литературно творчество“ и „Макет“, представени по възрастови групи. Книгата включва също и фотографии от церемониите по награждаване, запечатали емоционални моменти и вълненията на участниците.
За създаването на книжното издание работи авторски екип на Исторически музей – Дряново. Съставител е Гергана Симеонова, фотографиите са дело на Венцислав Симеонов, а издателството е „Фабер“, 2025.
През 2025 година се навършват 90 години от рождението на поетесата Теодора Ганчева (1935 – 2015 г.), автор на емблематичното стихотворение „Преминал майстор през земята“, което преди 3 години вдъхновява инициативата.


-
Културапреди 4 дни
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“
-
Новинипреди 6 дни
„Янтра“ изпрати най-успешния си сезон във Втора лига
-
Новинипреди 6 дни
Габровец изведе Козловец до Купата в „А“ ОГ Велико Търново
-
Кримипреди 3 дни
Инцидент в Габрово: Прострелян е криминално проявен!
-
Кримипреди 6 дни
Изловиха трима дрогирани с кокаин по баловете в Габрово
-
Новинипреди 6 дни
100-годишен юбилей отпразнува дядо Пенчо
-
Новинипреди 5 дни
Димитър Маринов ще гостува в Габрово
-
Кримипреди 6 дни
Полицията хвана водач без книжка, дрогиран и с чужди номера