Свържи се с нас

Култура

„Необходимата институция“ – досег с документалното богатство на региона

Published

on

В продължение на 70 години Държавните архиви не само съхраняват, опазват и популяризират, но и предоставят за ползване документалното богатство на страната. Държавен архив – Габрово проучва внимателно потребителското търсене, за да гарантира добрия образ на институцията, по-добрата комуникация с потребителите на архивна информация, достигането до по-широк кръг потенциални читатели и обезпечаване на техните интереси. Проучването и познаването на тези аспекти от работата е дълъг процес, тъй като търпят промени във времето и обстоятелствата.

С помощта на специално създадени регистри се наблюдава и отчита движението на документи, а анкетните карти, популвани от читателите, книгите за впечатления и мнения, както и въпросите, получени чрез официалните методи за контакт с институцията, създават една обща картина на обществените интереси, които архивът в Габрово посреща. Всички тези аспекти ориентират екипа за тематичната насоченост, цели, хронологични рамки и тенденции в издирването на информация, както и дават своеобразна оценка за използването на фондовете, насоки за бъдещи популяризаторски дейности, за да бъде архивната институция модерна и пряко ориентирана към интетресите на совите потребители.

Награждаване на хилядния читател на архива – Ст. Димитров през 1976 г.

Държавен архив – Габрово се радва на широка популярност, доверие от своите редовни читатели и партньори, тъй като осигурява качествено обслужване през годините. Сред най-популярните изследователски теми от създаването на институцията в Габрово до сега са тези с краеведска насоченост и родови проучвания- потребителите, които работят по тези теми са най-творческата и активна група. В голямата си част те ползват архивната документация в зависимост от събитията, отбелязани в историческия календар и за участие в кръгли маси, конференции, семинари. Други читатели използват документите за учебни задачи, честване на юбилеи на училища и читалища, написване на очерци за историята на населени места и институции, подготовка на журналистически репортажи и изготвяне на тематични изложби. Служители на Общинските и Областната структури, както и на териториалното поделение на Национален осигурителен институт (НОИ) и юристи са сред редовните ползватели в изпълнение на различни административни услуги. В годините назад, сред най-честите посетители на читалнята са представители на Научноизследователски институт по педагогика в София, Институт за история към БАН, ПГ „В. Априлов- Габрово“ (дн. Национална Априловска гимназия), Национален музей на образованието, Национален парк-музей „Шипка- Бузлуджа“, Дом на хумора и сатирата, студенти и аспиранти по история от ВТУ „Кирил и Методий“ и др. През периода 1967 – 1987 г. най-често срещани изследователски теми са родови проучвания, училищно и професионално образование, отношения на България със СССР, установяване на управление на Отечествения фронт (ОФ) и БКП, Априлско въстание, Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), дейност на профсъюзите, годишнини от създаването на предприятия в региона, индустриално развитие на Габрово в различни хронологични граници.

В последните години се наблюдава засилване на интереса на учениците и техните учители към съхраняваните в архива документи, като броят обслужени потребители непрекъснато расте. Само за първите шест месеца на 2021 г., въпреки ограничителните мерки, които сме длъжни да спазваме, броят на читателите достига 50, като най-голям е дела на научните работници (Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, РЕМО „Етър”, Регионален исторически музей – Габрово, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, Художествена галерия – Габрово), следвани от ученици, студенти и докторанти, университетски преподаватели, независими изследователи, граждани, журналисти от местни информационни медии (вестници „Росица“, „Тревненска седмица“) и др. Всички те са използвали близо 2 000 броя документи, като изготвените копия (на хартия и дигитални) са над 5000 бр. Само за изминалата година са издадени 6 книги от читатели, които са използвали документи и снимки на Държавен архив – Габрово, като през 2021 г. се очаква още ценни реликви да се публикуват за първи път. Изминалото шестмесечие на тази година е плодотворно, което свидетелства за сериозен и интензивен интерес на обществеността към документите в помощ на научно-изследователската работа и практически нужди.

 Обслужване на читатели в читалнята на архива, 1999 г.

В продължителната история на архива най-използвани са документите на бившия Окръжен народен съвет – Габрово, Градските съвети в Габрово, Севлиево и Дряново и Трявна, както и тези на градските управления в периода преди 1944 г., съдилища, емлячни (данъчни) регистри. Фондовете на предприятия „Подем” (дн. „Подемкран“), „Болшевик” (дн. „Инструмент“), Вагонен завод „Андрей Жданов”, комбинат „Георги Генев“ и др. са задълбочено проучвани от техни представители и граждани за подготовка на честване на юбилеи и справочна информация. Запазените архивни материали на фабриките от периода преди 1944 г. като „Иван Хаджи Беров“- Габрово (1880 – 1948) и „ Анонимно АД „Успех“ – Габрово (1890 – 1947) също са в постоянен научен оборот. Често се използват документи на училища и читалища, както и различни колекции, сред които е „Колекция от документални материали за историята на Габровски окръг (1944- )“. Редовните читатели в продължителната история на архива боравят с фондовете от личен произход на Богомил Даскалов (1876–1944), Никола Чушков (1883-1944), Илия Габровски (1904-1982), Ганчо Танев (1927-2010), Христо Байданов (1931-2001), Кънчо Пенчев (1913-1999), Иванка Бонева (1930-2002) – общественици и изследователи, чиито съхранени трудове са отправна точка за многобройни изследвания с краеведска насоченост.

От 2017 г. насам, Държавен архив – Габрово, както и цялата архивна система, отличава с Грамота Читател на годината. За Читател на архива се обявява човека с най-много посещения в читалнята. За първи път в тази категория бе отличен г-н Веселин Димитров – наш редовен читател, дарител и приятел: с 91 посещения с използвани над 530 архивни единици. Той ни напусна завинаги през ноем. 2020 г., като до края остана наш постоянен читател. Той е човекът, ползвал най-голям брой документи в досегашната история на нашата институция. Остана недовършено голямото му дело по написването на историята на родния ни град.

Читалнята на Държавен архив – Габрово, 2011 г.

Читателите използват редовно функционалностите на електронната Информационната система (ИСДА), но традиционните хартиени дела на фондовете и пътеводителите все още заемат централно място по ориентиране в масивите от документи, които архива съхранява. През периода 2020-2021 г., във връзка с въведените епидемиологични мерки, се удвоиха и запитванията и поръчките на документи по електронен път. Все повече граждани и юридически лица предпочитат електронната форма на контакт с институцията – предизвикателство, на което архива отговаря своевременно. Ежемесечно се изготвят писмени справки за наличието на информация по зададени от граждани и други институции теми.

Забелязва се засилване на междуинституционалните контакти и партньорства в изготвянето на изложби, експозиции, електронно съдържание и др. с документи на архива: представители на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“, Дом на хумора и сатирата, Областен управител – Габрово, Община Габрово, преподаватели в Национална Априловска гимназия активно посещават читалнята на институцията и заявяват своите идеи и очаквания за съвместна работа.

Награждаване на Читател на Държавен архив – Габрово, г-н Веселин Димитров, юни 2017 г.

Въведените анкетни карти и книга за впечатления демонстрират удовлетвореност от досега с институцията. Преобладаващото мнение на посетителите на читалнята е, че съхраненото документално богатство и начин на обслужване са отговорили на техните интереси. Осезаемо е усещането, че читалнята на Държавен архив- Габрово е място за творчество и близка среща с историческата действителност.

Наблюдението върху читателските интереси е гарант за навременното отговаряне на нуждите на институции и граждани и възможност за по-тясно сътрудничество при бъдещи проекти. Държавен архив- Габрово е институция, която в условията на съвременното дигитално общество съумява да посрещне отговорно и своевременно новите предизвикателства за едно по-ефикасно и ефективно информационно обслужване.

Автор: Стела Илева, младши експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица