Свържи се с нас

Култура

„Необходимата институция“ – досег с документалното богатство на региона

Published

on

В продължение на 70 години Държавните архиви не само съхраняват, опазват и популяризират, но и предоставят за ползване документалното богатство на страната. Държавен архив – Габрово проучва внимателно потребителското търсене, за да гарантира добрия образ на институцията, по-добрата комуникация с потребителите на архивна информация, достигането до по-широк кръг потенциални читатели и обезпечаване на техните интереси. Проучването и познаването на тези аспекти от работата е дълъг процес, тъй като търпят промени във времето и обстоятелствата.

С помощта на специално създадени регистри се наблюдава и отчита движението на документи, а анкетните карти, популвани от читателите, книгите за впечатления и мнения, както и въпросите, получени чрез официалните методи за контакт с институцията, създават една обща картина на обществените интереси, които архивът в Габрово посреща. Всички тези аспекти ориентират екипа за тематичната насоченост, цели, хронологични рамки и тенденции в издирването на информация, както и дават своеобразна оценка за използването на фондовете, насоки за бъдещи популяризаторски дейности, за да бъде архивната институция модерна и пряко ориентирана към интетресите на совите потребители.

Награждаване на хилядния читател на архива – Ст. Димитров през 1976 г.

Държавен архив – Габрово се радва на широка популярност, доверие от своите редовни читатели и партньори, тъй като осигурява качествено обслужване през годините. Сред най-популярните изследователски теми от създаването на институцията в Габрово до сега са тези с краеведска насоченост и родови проучвания- потребителите, които работят по тези теми са най-творческата и активна група. В голямата си част те ползват архивната документация в зависимост от събитията, отбелязани в историческия календар и за участие в кръгли маси, конференции, семинари. Други читатели използват документите за учебни задачи, честване на юбилеи на училища и читалища, написване на очерци за историята на населени места и институции, подготовка на журналистически репортажи и изготвяне на тематични изложби. Служители на Общинските и Областната структури, както и на териториалното поделение на Национален осигурителен институт (НОИ) и юристи са сред редовните ползватели в изпълнение на различни административни услуги. В годините назад, сред най-честите посетители на читалнята са представители на Научноизследователски институт по педагогика в София, Институт за история към БАН, ПГ „В. Априлов- Габрово“ (дн. Национална Априловска гимназия), Национален музей на образованието, Национален парк-музей „Шипка- Бузлуджа“, Дом на хумора и сатирата, студенти и аспиранти по история от ВТУ „Кирил и Методий“ и др. През периода 1967 – 1987 г. най-често срещани изследователски теми са родови проучвания, училищно и професионално образование, отношения на България със СССР, установяване на управление на Отечествения фронт (ОФ) и БКП, Априлско въстание, Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), дейност на профсъюзите, годишнини от създаването на предприятия в региона, индустриално развитие на Габрово в различни хронологични граници.

В последните години се наблюдава засилване на интереса на учениците и техните учители към съхраняваните в архива документи, като броят обслужени потребители непрекъснато расте. Само за първите шест месеца на 2021 г., въпреки ограничителните мерки, които сме длъжни да спазваме, броят на читателите достига 50, като най-голям е дела на научните работници (Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, РЕМО „Етър”, Регионален исторически музей – Габрово, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, Художествена галерия – Габрово), следвани от ученици, студенти и докторанти, университетски преподаватели, независими изследователи, граждани, журналисти от местни информационни медии (вестници „Росица“, „Тревненска седмица“) и др. Всички те са използвали близо 2 000 броя документи, като изготвените копия (на хартия и дигитални) са над 5000 бр. Само за изминалата година са издадени 6 книги от читатели, които са използвали документи и снимки на Държавен архив – Габрово, като през 2021 г. се очаква още ценни реликви да се публикуват за първи път. Изминалото шестмесечие на тази година е плодотворно, което свидетелства за сериозен и интензивен интерес на обществеността към документите в помощ на научно-изследователската работа и практически нужди.

 Обслужване на читатели в читалнята на архива, 1999 г.

В продължителната история на архива най-използвани са документите на бившия Окръжен народен съвет – Габрово, Градските съвети в Габрово, Севлиево и Дряново и Трявна, както и тези на градските управления в периода преди 1944 г., съдилища, емлячни (данъчни) регистри. Фондовете на предприятия „Подем” (дн. „Подемкран“), „Болшевик” (дн. „Инструмент“), Вагонен завод „Андрей Жданов”, комбинат „Георги Генев“ и др. са задълбочено проучвани от техни представители и граждани за подготовка на честване на юбилеи и справочна информация. Запазените архивни материали на фабриките от периода преди 1944 г. като „Иван Хаджи Беров“- Габрово (1880 – 1948) и „ Анонимно АД „Успех“ – Габрово (1890 – 1947) също са в постоянен научен оборот. Често се използват документи на училища и читалища, както и различни колекции, сред които е „Колекция от документални материали за историята на Габровски окръг (1944- )“. Редовните читатели в продължителната история на архива боравят с фондовете от личен произход на Богомил Даскалов (1876–1944), Никола Чушков (1883-1944), Илия Габровски (1904-1982), Ганчо Танев (1927-2010), Христо Байданов (1931-2001), Кънчо Пенчев (1913-1999), Иванка Бонева (1930-2002) – общественици и изследователи, чиито съхранени трудове са отправна точка за многобройни изследвания с краеведска насоченост.

От 2017 г. насам, Държавен архив – Габрово, както и цялата архивна система, отличава с Грамота Читател на годината. За Читател на архива се обявява човека с най-много посещения в читалнята. За първи път в тази категория бе отличен г-н Веселин Димитров – наш редовен читател, дарител и приятел: с 91 посещения с използвани над 530 архивни единици. Той ни напусна завинаги през ноем. 2020 г., като до края остана наш постоянен читател. Той е човекът, ползвал най-голям брой документи в досегашната история на нашата институция. Остана недовършено голямото му дело по написването на историята на родния ни град.

Читалнята на Държавен архив – Габрово, 2011 г.

Читателите използват редовно функционалностите на електронната Информационната система (ИСДА), но традиционните хартиени дела на фондовете и пътеводителите все още заемат централно място по ориентиране в масивите от документи, които архива съхранява. През периода 2020-2021 г., във връзка с въведените епидемиологични мерки, се удвоиха и запитванията и поръчките на документи по електронен път. Все повече граждани и юридически лица предпочитат електронната форма на контакт с институцията – предизвикателство, на което архива отговаря своевременно. Ежемесечно се изготвят писмени справки за наличието на информация по зададени от граждани и други институции теми.

Забелязва се засилване на междуинституционалните контакти и партньорства в изготвянето на изложби, експозиции, електронно съдържание и др. с документи на архива: представители на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“, Дом на хумора и сатирата, Областен управител – Габрово, Община Габрово, преподаватели в Национална Априловска гимназия активно посещават читалнята на институцията и заявяват своите идеи и очаквания за съвместна работа.

Награждаване на Читател на Държавен архив – Габрово, г-н Веселин Димитров, юни 2017 г.

Въведените анкетни карти и книга за впечатления демонстрират удовлетвореност от досега с институцията. Преобладаващото мнение на посетителите на читалнята е, че съхраненото документално богатство и начин на обслужване са отговорили на техните интереси. Осезаемо е усещането, че читалнята на Държавен архив- Габрово е място за творчество и близка среща с историческата действителност.

Наблюдението върху читателските интереси е гарант за навременното отговаряне на нуждите на институции и граждани и възможност за по-тясно сътрудничество при бъдещи проекти. Държавен архив- Габрово е институция, която в условията на съвременното дигитално общество съумява да посрещне отговорно и своевременно новите предизвикателства за едно по-ефикасно и ефективно информационно обслужване.

Автор: Стела Илева, младши експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Алцхаймер България“ се опитва да „разчупи тишината“

Published

on

За тишината ще разговаряме сега. Тя има много измерения. Може да е благословия, но и наказание. Ирина Илиева е секретар на организация, която успешно, макар и с малки стъпки, разчупва тишината. От двадесет години гражданско сдружение „Алцхаймер България“ разказва какво е деменцията и защо е необходимо хората с този проблем да не бъдат игнорирани, а приети.

Алцхаймер не е естествен процес при стареенето. Това е „епидемията на XXI век“. Около 60 000 са случаи на болестта у нас. Алцхаймер се влошава с времето и е най- често срещаната форма на деменция, между 60% и 80% от всички случаи, науката непрестанно влага усилия и средства за откриване на лек и категорична превенция срещу заболяването.

„Нашата организация, в която са включени близки на засегнати от заболяването, е създадена именно да разчупи тишината. Ние говорим, викаме, караме се, за да бъдем чути. Успехите ни са малки, но вярваме, че в бъдеще ще стават все повече.“

На 19 ноември в РЕМО „Етър“ се проведе обучение на музейни специалисти – служители и ръководители. В началото на това събитие участниците назоваха по една дума, с която свързват деменцията. Чуха се „страх“, „тъга“, „безнадеждност“. Но също така „приемане“. Според Ирина Илиева нормално е да преобладават отрицателните емоции. Въпреки това организацията дава и друга гледна точка.

„Опитваме се да покажем, че с подходящото отношение и обкръжаваща среда има шанс болните да останат по-дълго с нас, че е възможно забавяне на болестта.“

Ирина Илиева споделя, че всяка година членовете на организацията в София се събират на коледно парти. Миналата един от участващите в групата за ранна деменция споделя с нея – „Ирина, следващата година искам да има и танци“. И тя отговаря – „Да, следващата година непременно ще танцуваме“.

Ирина вярва, че има светлина в тунела. При едно посещение в Англия получава подарък – книга, разказваща как се смеят хората с деменция. Самата тя е открит човек, усмихва се често, но уверява, че управляващите на национално ниво са виждали и другото ѝ лице.

„Понякога имам сблъсъци с тях и съм много гневна. Но нашата общност стана наистина силна и започват да ни чуват. Ако не го правят, отиваме в съда. Живеем в страна от Европейския съюз и това трябва да си личи по отношение на хората с деменция.“

Благодарение на дългогодишната работа на организацията, се стига до промяна в Наредба на Министерство на здравеопазването и лекарствата за намаляване развитието на заболяването се реинбурсират. Ирина определя това като много голям успех. Втората крачка е, че за първи път се създават групи за ранна деменция, както и групи за близките на хора с това заболяване. Тази нормална практика в европейските страни постепенно се налага и у нас. България има представител в групата „Алцхаймер Европа“, която концентрира усилията си към хора с ранна деменция.

„По този начин участваме в изработването на европейските политики. Имаме още път да извървим. Най-голямата ни цел е да имаме национален план, тъй като това е обществен проблем, а не само на засегнатите семейства. Неслучайно провеждаме обучение в музей „Етър“ на специалисти от областта на културата, защото е необходимо да се познава проблема и да се осигуряват условия за посещения на хора с деменция. Физическото движение помага за умствена активност, което е превенция от една страна, а от друга при болните води до по-бавно развитие.“

Българското общество, когато опознае проблема, е склонно да приема хората с деменция, това е впечатлението на Ирина Илиева. Тя обаче акцентира върху липсата на достатъчно подготвени кадри, които да подкрепят семействата и обученията, като реализираното в музей „Етър“, са правилна стъпка в решаването на този проблем.

Ирина Илиева се среща с деменцията преди десет години. През 2015 нейната майка е диагностицирана с този проблем. Стадият е ранен и положената адекватна грижа дава резултат. През целия този период тя съумява да се обслужва с минимална помощ от друг. Развитието на заболяването не спира, но е забавено в значителна степен и чак сега се налага някой да поеме пълните грижи.

Зареди още

Култура

Валидират пощенска марка за 225 години от рождението на Колю Фичето

Published

on

По повод 225 години от рождението на Колю Фичето и проведения конкурс за пощенско-филателно издание от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), на 25 ноември от 13.00 часа в Исторически музей – Дряново ще бъде валидирана пощенската марка, посветена на възрожденския майстор.

През 2025 година се навършват 225 години от рождението на родения в Дряново възрожденски строител, а годишнината беше отбелязана с Национална програма, организирана от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

В тази връзка, дряновският музей ще бъде домакин на събитието по валидиране на пощенско-филателното издание, победител в конкурса за пощенска марка, на тема „225 години от рождението на Колю Фичето“, чийто автор е Стоян Дечев. Заедно с него на церемонията ще присъстват и представители на МТС.

След валидирането пощенската марка може да бъде закупена в деня на събитието в ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Преди 100 години в Габрово е открит паметникът на загиналите във войните

Published

on

Паметникът, край който са преминавали ежедневно поколения габровци, пред бившата Консултативна поликлиника, е открит точно преди 100 години, на 22 ноември 1925 г. (в някои източници се посочва датата 25 ноем.). Той е издигнат със средства на Дружество „Инвалид“ – Габрово. В устава на Дружеството, запазен в Държавен архив – Габрово четем:
„Дружество „Инвалид“ има за цел: да подпомага материално и морално своите членове; … да се грижи за настаняване безработните из средата на инвалидите, вдовиците, сираците и родителите членове на дружеството на подходяща работа, а децата в училища, пансиони и др. подобни;.. да участвува във всички благотворителни обществени прояви и в манифестации, които имат за цел манифестиране култа към родните герои..“

Габровското дружество отива отвъд манифестирането на култ, почит и др. подобни действия към падналите герои, като успява да финансира изграждането на един много въздействащ паметник в тяхна чест. Средствата на организацията се събират от встъпителен и ежемесечен членски внос, доброволни пожертвования, лихви от капитали и др.

На свое заседание Габровско градско общинско управление с протокол № 21 от 27 юли 1925 г. взема решение, с което уважава постъпилата молба на Дружеството и приема да му се предостави място в м. „Падало“ (днес част от Габрово) за изграждане на паметник за загиналите във войните за национално обединение през 1912-1913 и 1915-1918 г.

Паметникът е изразителен в художествено отношение и е първия паметник с барелефи, издигнат в Габрово. Изработен е от бял врачански камък. Надписът му гласи: „На скъпите другари, паднали в войните за обединението на българското племе 1912-1913 и 15-18 г.“. Барелефите представляват следните три сцени: Първата на гроба на убит войник плачат баща, майка и дете; на втората – вдовица плаче с рожбата си. В третата сцена са представени двама инвалиди с липсващи крайници. Негов автор е проф. Марин Василев. Той е един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България, заедно с Жеко Спиридонов и Борис Шатц. Той е един от първите българи след Освобождението, с академично образование, след като завършва Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен. Автор е на паметници на редица забележителни българи. По изпълнението на паметника работи и габровския скулптор Иван Начев.

От запазените статии на краеведа Илия Габровски научаваме, че инициатор за издигане на паметника е габровския учител Христо Аврамов. Пак според Габровски, на откриването му, в присъствието на политика и бъдещ министър-председател Андрей Ляпчев, учителя Аврамов казва: „Нашият войник достойно изпълни патриотичния си дълг към родината по кървавите бранни поля, но нашите дипломати я проиграха на зелената маса“. Представените снимки и информация се съхраняват във фондове от личен и учрежденски произход в Държавен архив – Габрово.

Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица