Свържи се с нас

Култура

„Необходимата институция“ – досег с документалното богатство на региона

Published

on

В продължение на 70 години Държавните архиви не само съхраняват, опазват и популяризират, но и предоставят за ползване документалното богатство на страната. Държавен архив – Габрово проучва внимателно потребителското търсене, за да гарантира добрия образ на институцията, по-добрата комуникация с потребителите на архивна информация, достигането до по-широк кръг потенциални читатели и обезпечаване на техните интереси. Проучването и познаването на тези аспекти от работата е дълъг процес, тъй като търпят промени във времето и обстоятелствата.

С помощта на специално създадени регистри се наблюдава и отчита движението на документи, а анкетните карти, популвани от читателите, книгите за впечатления и мнения, както и въпросите, получени чрез официалните методи за контакт с институцията, създават една обща картина на обществените интереси, които архивът в Габрово посреща. Всички тези аспекти ориентират екипа за тематичната насоченост, цели, хронологични рамки и тенденции в издирването на информация, както и дават своеобразна оценка за използването на фондовете, насоки за бъдещи популяризаторски дейности, за да бъде архивната институция модерна и пряко ориентирана към интетресите на совите потребители.

Награждаване на хилядния читател на архива – Ст. Димитров през 1976 г.

Държавен архив – Габрово се радва на широка популярност, доверие от своите редовни читатели и партньори, тъй като осигурява качествено обслужване през годините. Сред най-популярните изследователски теми от създаването на институцията в Габрово до сега са тези с краеведска насоченост и родови проучвания- потребителите, които работят по тези теми са най-творческата и активна група. В голямата си част те ползват архивната документация в зависимост от събитията, отбелязани в историческия календар и за участие в кръгли маси, конференции, семинари. Други читатели използват документите за учебни задачи, честване на юбилеи на училища и читалища, написване на очерци за историята на населени места и институции, подготовка на журналистически репортажи и изготвяне на тематични изложби. Служители на Общинските и Областната структури, както и на териториалното поделение на Национален осигурителен институт (НОИ) и юристи са сред редовните ползватели в изпълнение на различни административни услуги. В годините назад, сред най-честите посетители на читалнята са представители на Научноизследователски институт по педагогика в София, Институт за история към БАН, ПГ „В. Априлов- Габрово“ (дн. Национална Априловска гимназия), Национален музей на образованието, Национален парк-музей „Шипка- Бузлуджа“, Дом на хумора и сатирата, студенти и аспиранти по история от ВТУ „Кирил и Методий“ и др. През периода 1967 – 1987 г. най-често срещани изследователски теми са родови проучвания, училищно и професионално образование, отношения на България със СССР, установяване на управление на Отечествения фронт (ОФ) и БКП, Априлско въстание, Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), дейност на профсъюзите, годишнини от създаването на предприятия в региона, индустриално развитие на Габрово в различни хронологични граници.

В последните години се наблюдава засилване на интереса на учениците и техните учители към съхраняваните в архива документи, като броят обслужени потребители непрекъснато расте. Само за първите шест месеца на 2021 г., въпреки ограничителните мерки, които сме длъжни да спазваме, броят на читателите достига 50, като най-голям е дела на научните работници (Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, РЕМО „Етър”, Регионален исторически музей – Габрово, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, Художествена галерия – Габрово), следвани от ученици, студенти и докторанти, университетски преподаватели, независими изследователи, граждани, журналисти от местни информационни медии (вестници „Росица“, „Тревненска седмица“) и др. Всички те са използвали близо 2 000 броя документи, като изготвените копия (на хартия и дигитални) са над 5000 бр. Само за изминалата година са издадени 6 книги от читатели, които са използвали документи и снимки на Държавен архив – Габрово, като през 2021 г. се очаква още ценни реликви да се публикуват за първи път. Изминалото шестмесечие на тази година е плодотворно, което свидетелства за сериозен и интензивен интерес на обществеността към документите в помощ на научно-изследователската работа и практически нужди.

 Обслужване на читатели в читалнята на архива, 1999 г.

В продължителната история на архива най-използвани са документите на бившия Окръжен народен съвет – Габрово, Градските съвети в Габрово, Севлиево и Дряново и Трявна, както и тези на градските управления в периода преди 1944 г., съдилища, емлячни (данъчни) регистри. Фондовете на предприятия „Подем” (дн. „Подемкран“), „Болшевик” (дн. „Инструмент“), Вагонен завод „Андрей Жданов”, комбинат „Георги Генев“ и др. са задълбочено проучвани от техни представители и граждани за подготовка на честване на юбилеи и справочна информация. Запазените архивни материали на фабриките от периода преди 1944 г. като „Иван Хаджи Беров“- Габрово (1880 – 1948) и „ Анонимно АД „Успех“ – Габрово (1890 – 1947) също са в постоянен научен оборот. Често се използват документи на училища и читалища, както и различни колекции, сред които е „Колекция от документални материали за историята на Габровски окръг (1944- )“. Редовните читатели в продължителната история на архива боравят с фондовете от личен произход на Богомил Даскалов (1876–1944), Никола Чушков (1883-1944), Илия Габровски (1904-1982), Ганчо Танев (1927-2010), Христо Байданов (1931-2001), Кънчо Пенчев (1913-1999), Иванка Бонева (1930-2002) – общественици и изследователи, чиито съхранени трудове са отправна точка за многобройни изследвания с краеведска насоченост.

От 2017 г. насам, Държавен архив – Габрово, както и цялата архивна система, отличава с Грамота Читател на годината. За Читател на архива се обявява човека с най-много посещения в читалнята. За първи път в тази категория бе отличен г-н Веселин Димитров – наш редовен читател, дарител и приятел: с 91 посещения с използвани над 530 архивни единици. Той ни напусна завинаги през ноем. 2020 г., като до края остана наш постоянен читател. Той е човекът, ползвал най-голям брой документи в досегашната история на нашата институция. Остана недовършено голямото му дело по написването на историята на родния ни град.

Читалнята на Държавен архив – Габрово, 2011 г.

Читателите използват редовно функционалностите на електронната Информационната система (ИСДА), но традиционните хартиени дела на фондовете и пътеводителите все още заемат централно място по ориентиране в масивите от документи, които архива съхранява. През периода 2020-2021 г., във връзка с въведените епидемиологични мерки, се удвоиха и запитванията и поръчките на документи по електронен път. Все повече граждани и юридически лица предпочитат електронната форма на контакт с институцията – предизвикателство, на което архива отговаря своевременно. Ежемесечно се изготвят писмени справки за наличието на информация по зададени от граждани и други институции теми.

Забелязва се засилване на междуинституционалните контакти и партньорства в изготвянето на изложби, експозиции, електронно съдържание и др. с документи на архива: представители на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“, Дом на хумора и сатирата, Областен управител – Габрово, Община Габрово, преподаватели в Национална Априловска гимназия активно посещават читалнята на институцията и заявяват своите идеи и очаквания за съвместна работа.

Награждаване на Читател на Държавен архив – Габрово, г-н Веселин Димитров, юни 2017 г.

Въведените анкетни карти и книга за впечатления демонстрират удовлетвореност от досега с институцията. Преобладаващото мнение на посетителите на читалнята е, че съхраненото документално богатство и начин на обслужване са отговорили на техните интереси. Осезаемо е усещането, че читалнята на Държавен архив- Габрово е място за творчество и близка среща с историческата действителност.

Наблюдението върху читателските интереси е гарант за навременното отговаряне на нуждите на институции и граждани и възможност за по-тясно сътрудничество при бъдещи проекти. Държавен архив- Габрово е институция, която в условията на съвременното дигитално общество съумява да посрещне отговорно и своевременно новите предизвикателства за едно по-ефикасно и ефективно информационно обслужване.

Автор: Стела Илева, младши експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица