

Култура
Екипът на Държавен архив – Габрово – основна движеща сила през годините
По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще.
През 2021 г., когато архивната система навършва 70 години от създаването си, Държавен архив – Габрово представя основната движеща сила на своята организация през годините – служителите. Те са хората, които осъществяват всички малки и големи стъпки в процеса по организиране, обработване и съхраняване на архивното богатство на Габровска област.
Настоящата публикация не претендира за изчерпателност, т.к. обемът на съхраняваните документи и мащабът на извършената дейност през годините по комплектуването и обработването на фондове е изключително голям. Основната й цел е да покаже в най-общ план част от дейността на архивиста през годините и да отдаде заслуженото уважение към всички колеги, допринесли за развитието на архивната система в Габровска област.
Държавен архив – Габрово започва своята дейност на 1 октомври 1959 г. в резултат на проведена административна реформа и изминава труден път. През първите години екипът на архива е от двама души и преодолява редица трудности с уреждането на материална база и спасяване на огромното документално наследство, което е пръснато по таваните и мазите на учрежденията и предприятията. Успоредно със събирателската дейност се извършва и огромна разяснителна кампания, в резултат на която постепенно се променя съзнанието и отношението на ръководители и граждани към архивните документи.
В Държавен архив се комплектуват, обработват, опазват и използват ценните документални материали на областта, имащи местно и общонационално значение за българската историческа наука.

Първият служител на Архива Георги Иванов Цанев е назначен със Заповед №2679/27.12.1961 г. като старши научен сътрудник при Държавен архив -Габрово. Роден е в с. Свирците, община с. Станчев хан, Габровски окръг.През годините работи като миньор при гара Кръстец, горски работник и др. По случай 10 години от създаването на Държавен архивен фонд е награден със значка и звание ”Отличник на Министерството на вътршените работи“, награждаван е и като образцов служител.
Дългогодишни служители на Архива са специалистите Христо Тауков, Тодорка Цвяткова, Цанка Митева, техническите изпълнители и завеждащи архивохранилище Нено Тотев и Веселинка Кънева, архивистите Славка Маринова, Янка Кадиева, Луша Колева, Катя Димкова, Румяна Славчева, Иван Постомпиров, Ценка Василева, Антоанета Бастрева, счетоводителите Ваня Кунева и Красимира Пенева и редица други имена. Сред служителите допринесли за развитието и комплектуването на съхраняваните архивни фондове се нареждат и имената на Петър Тоцев, Анка Игнатова, Елена Горсова, Даниела Клинчева, Нина Райкова и др.
Първият директор на архива е Младен Радков, а по-късно ръководителите направления Донка Ботева и Румяна Денчева, архивистът Юлия Бързакова и Стефка Василева последователно го наследяват на ръководния пост.
През 70-те и 80-те години на XX век Държавен архив разполага с фотоателие с един фотолаборант. Ателието е оборудвано с необходимата техника, с която ежегодно се изготвят позитиви и негативи – копия от документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Йорданка Гъркова, Петър Боев и Тодорка Андреева са хората, които, работейки като фотографи и фоторепортьори, допринасят зао пазването на архивното богатство на региона, чрез изготвяне на копия, които формират т.нар. застрахователен фонд.
Научно-техническата обработка на документите се извършва от архивисти и групи, с чието съдействие се провеждат тематични обработки на архивни фондове и документи приети от учреждения и предприятия. През годините това са специалистите Иван Иванов, Стефка Енчева, Вела Мартинова, Пенка Бижева и др. и техническите изпълнители Руско Енчев, Нено Гунев, Добринка Кичукова и др.

Държавен архив – Габрово работи с помощта на доброволни сътрудници – краеведи, журналисти, обществениции др., сред които се нареждат имената на Илия Габровски,Петър Часовникаров, Мария Семерджиева, Марин Маринов и др. Те са хората, които нерядко осъществяват първия пряк контакт с организации и потенциални дарители, например наследници на видни личности от местно значение и др. През годините архивът работи в посока увеличаване на доброволния сътруднически състав със съвременници на исторически събития, работили в културния, просветния и обществения живот.
Основната дейност на доброволните сътрудници включва издирване на архиви на търговски и занаятчийски предприятия, лични фондове на обществено-политически, културни, стопански и други дейци, снимки на изгледи на градове и селища. Издирва се всякакъв вид документален и снимков материал от появата и развитието на индустрията, занятите, културно-политическият живот и др.
Успоредно с основната си задача да комплектуват фондове, архивистите развиват и богата научно-изследователска дейност. Постепенно нарастващата документална база на Архива позволява интензивна популяризаторска работа. Създадени са каталози с няколко десетки хиляди фиша. Публикуват се статии в различни вестници и списания- прегледи, статии, публикации и снимки, осъществяват се регулярно участия в радиопредавания.
Темите, които се разработват са продиктувани от многообразието и спецификата на съхраняваните фондове – „Пътища за облекчаване на работата ни с крупните фондообразуватели”от1968 г., „Елин Пелин и филателното дружество”от1969 г. на Марин Маринов, публикувани в сп. „Архивен преглед” и в. Балканско знаме,„Нови документи за музикалното ни минало” от 1965 г. с автор Христо Джермански, публиквана във в. „Балканско знаме”, „Каталог на по-важни документи на и за Априловска гимназия” с автори Цанка Митева и Петър Тоцев, публикуван през 1972 г. и др.

Общата цел, която всички архивисти споделят през годините е значението на документа и убеждението, че правилното съхранение е ключово условие за ефективно управление и отговорност за опазване в бъдещето паметта на нацията.
В продължение на 70 години Архивната система и в частност Държавен архив – Габрово не спира да се развива. Всички постигнати резултати и мисъл за бъдещето не биха били възможни без основната движеща сила на организацията през годините – нейните служители.
Автор: Стефка Вуцова – главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето


С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.





Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.


Култура
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел


Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.
Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.
Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


-
Новинипреди 3 дни
Продължават проектите по акредитацията на ПГТ – Габрово
-
Културапреди 4 дни
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето
-
Новинипреди 4 дни
Престижни отличия за състезателите на ШК „Орловец“
-
Културапреди 4 дни
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел
-
Кримипреди 4 дни
Внимание: Горещото време повишава риска от пожари!
-
Новинипреди 6 дни
Протестно автошествие в събота вечер в Габрово
-
Новинипреди 3 дни
Държава ще отпусне средства за нова многофункционална зала
-
Икономикапреди 3 дни
Габровска фирма ще реализира фотоволтаична електроцентрала