Култура
Екипът на Държавен архив – Габрово – основна движеща сила през годините
По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще.
През 2021 г., когато архивната система навършва 70 години от създаването си, Държавен архив – Габрово представя основната движеща сила на своята организация през годините – служителите. Те са хората, които осъществяват всички малки и големи стъпки в процеса по организиране, обработване и съхраняване на архивното богатство на Габровска област.
Настоящата публикация не претендира за изчерпателност, т.к. обемът на съхраняваните документи и мащабът на извършената дейност през годините по комплектуването и обработването на фондове е изключително голям. Основната й цел е да покаже в най-общ план част от дейността на архивиста през годините и да отдаде заслуженото уважение към всички колеги, допринесли за развитието на архивната система в Габровска област.
Държавен архив – Габрово започва своята дейност на 1 октомври 1959 г. в резултат на проведена административна реформа и изминава труден път. През първите години екипът на архива е от двама души и преодолява редица трудности с уреждането на материална база и спасяване на огромното документално наследство, което е пръснато по таваните и мазите на учрежденията и предприятията. Успоредно със събирателската дейност се извършва и огромна разяснителна кампания, в резултат на която постепенно се променя съзнанието и отношението на ръководители и граждани към архивните документи.
В Държавен архив се комплектуват, обработват, опазват и използват ценните документални материали на областта, имащи местно и общонационално значение за българската историческа наука.

Първият служител на Архива Георги Иванов Цанев е назначен със Заповед №2679/27.12.1961 г. като старши научен сътрудник при Държавен архив -Габрово. Роден е в с. Свирците, община с. Станчев хан, Габровски окръг.През годините работи като миньор при гара Кръстец, горски работник и др. По случай 10 години от създаването на Държавен архивен фонд е награден със значка и звание ”Отличник на Министерството на вътршените работи“, награждаван е и като образцов служител.
Дългогодишни служители на Архива са специалистите Христо Тауков, Тодорка Цвяткова, Цанка Митева, техническите изпълнители и завеждащи архивохранилище Нено Тотев и Веселинка Кънева, архивистите Славка Маринова, Янка Кадиева, Луша Колева, Катя Димкова, Румяна Славчева, Иван Постомпиров, Ценка Василева, Антоанета Бастрева, счетоводителите Ваня Кунева и Красимира Пенева и редица други имена. Сред служителите допринесли за развитието и комплектуването на съхраняваните архивни фондове се нареждат и имената на Петър Тоцев, Анка Игнатова, Елена Горсова, Даниела Клинчева, Нина Райкова и др.
Първият директор на архива е Младен Радков, а по-късно ръководителите направления Донка Ботева и Румяна Денчева, архивистът Юлия Бързакова и Стефка Василева последователно го наследяват на ръководния пост.
През 70-те и 80-те години на XX век Държавен архив разполага с фотоателие с един фотолаборант. Ателието е оборудвано с необходимата техника, с която ежегодно се изготвят позитиви и негативи – копия от документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Йорданка Гъркова, Петър Боев и Тодорка Андреева са хората, които, работейки като фотографи и фоторепортьори, допринасят зао пазването на архивното богатство на региона, чрез изготвяне на копия, които формират т.нар. застрахователен фонд.
Научно-техническата обработка на документите се извършва от архивисти и групи, с чието съдействие се провеждат тематични обработки на архивни фондове и документи приети от учреждения и предприятия. През годините това са специалистите Иван Иванов, Стефка Енчева, Вела Мартинова, Пенка Бижева и др. и техническите изпълнители Руско Енчев, Нено Гунев, Добринка Кичукова и др.

Държавен архив – Габрово работи с помощта на доброволни сътрудници – краеведи, журналисти, обществениции др., сред които се нареждат имената на Илия Габровски,Петър Часовникаров, Мария Семерджиева, Марин Маринов и др. Те са хората, които нерядко осъществяват първия пряк контакт с организации и потенциални дарители, например наследници на видни личности от местно значение и др. През годините архивът работи в посока увеличаване на доброволния сътруднически състав със съвременници на исторически събития, работили в културния, просветния и обществения живот.
Основната дейност на доброволните сътрудници включва издирване на архиви на търговски и занаятчийски предприятия, лични фондове на обществено-политически, културни, стопански и други дейци, снимки на изгледи на градове и селища. Издирва се всякакъв вид документален и снимков материал от появата и развитието на индустрията, занятите, културно-политическият живот и др.
Успоредно с основната си задача да комплектуват фондове, архивистите развиват и богата научно-изследователска дейност. Постепенно нарастващата документална база на Архива позволява интензивна популяризаторска работа. Създадени са каталози с няколко десетки хиляди фиша. Публикуват се статии в различни вестници и списания- прегледи, статии, публикации и снимки, осъществяват се регулярно участия в радиопредавания.
Темите, които се разработват са продиктувани от многообразието и спецификата на съхраняваните фондове – „Пътища за облекчаване на работата ни с крупните фондообразуватели”от1968 г., „Елин Пелин и филателното дружество”от1969 г. на Марин Маринов, публикувани в сп. „Архивен преглед” и в. Балканско знаме,„Нови документи за музикалното ни минало” от 1965 г. с автор Христо Джермански, публиквана във в. „Балканско знаме”, „Каталог на по-важни документи на и за Априловска гимназия” с автори Цанка Митева и Петър Тоцев, публикуван през 1972 г. и др.

Общата цел, която всички архивисти споделят през годините е значението на документа и убеждението, че правилното съхранение е ключово условие за ефективно управление и отговорност за опазване в бъдещето паметта на нацията.
В продължение на 70 години Архивната система и в частност Държавен архив – Габрово не спира да се развива. Всички постигнати резултати и мисъл за бъдещето не биха били възможни без основната движеща сила на организацията през годините – нейните служители.
Автор: Стефка Вуцова – главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.
Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.
Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.
През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.
Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.
Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.
Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.
Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.
Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.
Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.
От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.
Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.
Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.
И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.
Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.
„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.
Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.
*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Култура
Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.
До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.
„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.
Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.
Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Култура
Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)



Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.
Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.
По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.
Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.
По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.
Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.
Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.
Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.
От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

-
Кримипреди 5 дниДвама 15-годишни на тротинетка бягаха от полицията и не успяха
-
Културапреди 6 дниСлавейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)
-
Кримипреди 4 дниПолицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба
-
Кримипреди 5 дниФалшива бомбена заплаха в 5 училища и 3 градини вдигна полицията на крак
-
Кримипреди 6 дниВнимание: Измамници налазиха с нови схеми!
-
Новинипреди 7 дниСребро от Държавното отборно първенство за Дартс клуб Ковачите
-
Кримипреди 5 дниКриминалисти иззеха два незаконни пистолета и патрони в Габрово
-
Кримипреди 5 дниПредстои пълномащабно учение в Габрово







