Свържи се с нас

Култура

Екипът на Държавен архив – Габрово – основна движеща сила през годините

Published

on

По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще.

През 2021 г., когато архивната система навършва 70 години от създаването си, Държавен архив – Габрово представя основната движеща сила на своята организация през годините – служителите. Те са хората, които осъществяват всички малки и големи стъпки в процеса по организиране, обработване и съхраняване на архивното богатство на Габровска област.

Настоящата публикация не претендира за изчерпателност, т.к. обемът на съхраняваните документи и мащабът на извършената дейност през годините по комплектуването и обработването на фондове е изключително голям. Основната й цел е да покаже в най-общ план част от дейността на архивиста през годините и да отдаде заслуженото уважение към всички колеги, допринесли за развитието на архивната система в Габровска област.

Държавен архив – Габрово започва своята дейност на 1 октомври 1959 г. в резултат на проведена административна реформа и изминава труден път. През първите години екипът на архива е от двама души и преодолява редица трудности с уреждането на материална база и спасяване на огромното документално наследство, което е пръснато по таваните и мазите на учрежденията и предприятията. Успоредно със събирателската дейност се извършва и огромна разяснителна кампания, в резултат на която постепенно се променя съзнанието и отношението на ръководители и граждани към архивните документи.

В Държавен архив се комплектуват, обработват, опазват и използват ценните документални материали на областта, имащи местно и общонационално значение за българската историческа наука.

Снимка от посещението на проф. Дойно Дойнов – началник на Главно управление на архивите в Държавен архив- Габрово, март 1982 г.

Първият служител на Архива Георги Иванов Цанев е назначен със Заповед №2679/27.12.1961 г. като старши научен сътрудник при Държавен архив -Габрово. Роден е в с. Свирците, община с. Станчев хан, Габровски окръг.През годините работи като миньор при гара Кръстец, горски работник и др. По случай 10 години от създаването на Държавен архивен фонд е награден със значка и звание ”Отличник на Министерството на вътршените работи“, награждаван е и като образцов служител.

Дългогодишни служители на Архива са специалистите Христо Тауков, Тодорка Цвяткова, Цанка Митева, техническите изпълнители и завеждащи архивохранилище Нено Тотев и Веселинка Кънева, архивистите Славка Маринова, Янка Кадиева, Луша Колева, Катя Димкова, Румяна Славчева, Иван Постомпиров, Ценка Василева, Антоанета Бастрева, счетоводителите Ваня Кунева и Красимира Пенева и редица други имена. Сред служителите допринесли за развитието и комплектуването на съхраняваните архивни фондове се нареждат и имената на Петър Тоцев, Анка Игнатова, Елена Горсова, Даниела Клинчева, Нина Райкова и др.

Първият директор на архива е Младен Радков, а по-късно ръководителите направления Донка Ботева и Румяна Денчева, архивистът Юлия Бързакова и Стефка Василева последователно го наследяват на ръководния пост.

През 70-те и 80-те години на XX век Държавен архив разполага с фотоателие с един фотолаборант. Ателието е оборудвано с необходимата техника, с която ежегодно се изготвят позитиви и негативи – копия от документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Йорданка Гъркова, Петър Боев и Тодорка Андреева са хората, които, работейки като фотографи и фоторепортьори, допринасят зао пазването на архивното богатство на региона, чрез изготвяне на копия, които формират т.нар. застрахователен фонд.

Научно-техническата обработка на документите се извършва от архивисти и групи, с чието съдействие се провеждат тематични обработки на архивни фондове и документи приети от учреждения и предприятия. През годините това са специалистите Иван Иванов, Стефка Енчева, Вела Мартинова, Пенка Бижева и др. и техническите изпълнители Руско Енчев, Нено Гунев, Добринка Кичукова и др.

Снимка на групата за научно-техническа обработка с ръководител Димитър Кудев, 30 ян. 1979 г.

Държавен архив – Габрово работи с помощта на доброволни сътрудници – краеведи, журналисти, обществениции др., сред които се нареждат имената на Илия Габровски,Петър Часовникаров, Мария Семерджиева, Марин Маринов и др. Те са хората, които нерядко осъществяват първия пряк контакт с организации и потенциални дарители, например наследници на видни личности от местно значение и др. През годините архивът работи в посока увеличаване на доброволния сътруднически състав със съвременници на исторически събития, работили в културния, просветния и обществения живот.

Основната дейност на доброволните сътрудници включва издирване на архиви на търговски и занаятчийски предприятия, лични фондове на обществено-политически, културни, стопански и други дейци, снимки на изгледи на градове и селища. Издирва се всякакъв вид документален и снимков материал от появата и развитието на индустрията, занятите, културно-политическият живот и др.

Успоредно с основната си задача да комплектуват фондове, архивистите развиват и богата научно-изследователска дейност. Постепенно нарастващата документална база на Архива позволява интензивна популяризаторска работа. Създадени са каталози с няколко десетки хиляди фиша. Публикуват се статии в различни вестници и списания- прегледи, статии, публикации и снимки, осъществяват се регулярно участия в радиопредавания.

Темите, които се разработват са продиктувани от многообразието и спецификата на съхраняваните фондове – „Пътища за облекчаване на работата ни с крупните фондообразуватели”от1968 г., „Елин Пелин и филателното дружество”от1969 г. на Марин Маринов, публикувани в сп. „Архивен преглед” и в. Балканско знаме,„Нови документи за музикалното ни минало” от 1965 г. с автор Христо Джермански, публиквана във в. „Балканско знаме”, „Каталог на по-важни документи на и за Априловска гимназия” с автори Цанка Митева и Петър Тоцев, публикуван през 1972 г. и др.

Бивши и настоящи колеги от архивите в Габрово и В. Търново на отбелязването на 60-та годишнина на Държавен архив архив- Габрово, октомври 2019 г.

Общата цел, която всички архивисти споделят през годините е значението на документа и убеждението, че правилното съхранение е ключово условие за ефективно управление и отговорност за опазване в бъдещето паметта на нацията.

В продължение на 70 години Архивната система и в частност Държавен архив – Габрово не спира да се развива. Всички постигнати резултати и мисъл за бъдещето не биха били възможни без основната движеща сила на организацията през годините – нейните служители.

Автор: Стефка Вуцова – главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица