Култура
Поетесата Валентина Радинска гостува в Габрово
Поетесата Валентина Радинска гостува в Габрово на 29 юни, вторник, за да представи последните си две книги – „Премълчаване на зимата“ и „Користни записки“. Събитието ще се проведе в зала „Възраждане“ от 17:30 ч.
Организатор е литературната платформа TetraDkaTa.com в партньорство с Община Габрово.

Валентина Радинска е български поет, писател, журналист и преводач. Родена е в семейството на журналист в град Сливен. Следва две години българска филология в СУ “Климент Охридски”, след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, и го завършва през 1976 г. Работи като журналист във в-к “Народна младеж”, а после – 12 години като редактор в Студия за игрални филми “Бояна”; през 1992-1994 завежда отдел “Цивилизации” във в-к “Континент”. О
т декември 1994 работи като редактор, а от юли 1999 – до юли 2002 – като главен редактор на сп. “Европа 2001”. От 1996 до 2008 г. води спецкурс по творческо писане и магистърски семинар по същата специалност в СУ “Климент Охридски”. От октомври 2014 г. периодично осъществява курсове по творческо писане в хуманитарна гимназия “Дамян Дамянов” в гр.Сливен. През март 2002 г. Валентина Радинска създава неправителствената организация Българско сдружение “Живот с ДЦП” (детска церебрална парализа), и работи по проекти, свързани с проблемите на семействата, които отглеждат вкъщи деца-инвалиди.
Автор е на три реализирани документални сценария на социална тема, както и на сценария на телевизионния филм на БНТ – “Птицата”(2003). Валентина Радинска е автор на 12 книги със стихове: “Към мен върви човек” (“Народна младеж”, 1977); “Нощна книга” ( “Хр.Г.Данов” 1983); “Не” ( “Георги Бакалов” 1988); “Чистилище” (ИК “Няголова” 1992); “Всичко” (ИК “Иван Вазов” 1995); “Поне” (ИК “Хемус” 2001), “Дъждовете” ( “Захарий Стоянов”, 2009); “Употреба на Свободата” (2014, изд. “Захарий Стоянов”) “Времена. Избрано” (2014, ИК “Захарий Стоянов”), “Уроци по мълчание” (2016, ИК “Захарий Стоянов”), „Защото е студено“ (2018, ИК „Захарий Стоянов“) и „Премълчаване на зимата” („Симолини-94”).
През 2021 г. излиза автобиографичната й книга „Користни записки. По следите на пишещото същество” („Симолини-94”).Тя е автор и на литературно-критическото изследване “Димчо Дебелянов и Повелителят на вълците” (1997-ИК „Яворов”, 2012- ИК „Захарий Стоянов”), за което получава наградата за критика на в-к “Век 21”. Автор е и на антологията “Българската поезия след Втората световна война” (изд. “Слово”, 2000 г.) През 1998 г. получава националната наградата “Мара Белчева” за цялостно поетично творчество. Носителка е и на наградата за поезия “Златен ланец” на в-к “Труд” ( 2009). За преводите си на поезията на голямата руска поетеса Марина Цветаева, Валентина Радинска е носител на Съюзната награда на Съюза на преводачите в България за 1992 г. Носител е на наградата “Блага Димитрова” на ГФ “Българка” за документалния роман “Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо” (Издателство “Ентусиаст”), посветен на големия български режисьор, чиято съпруга бе В. Радинска и претърпял две издания (2011,2014); на националната награда за литература “Милош Зяпков” ( 2014) за стихосбирката “Употреба на свободата”, както и на Голямата награда за изкуство и литература на Община Сливен – “Добри Чинтулов”. През януари 2015 г- получава националната награда за поезия “Теодор Траянов”, а през септември 2017 – наградата за цялостно творчество и принос към българската литература “Изворът на Белоногата”. Превеждала е стихове на А.С. Пушкин, Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, и др. Член е на Сдружението на българските писатели, на българския ПЕН-клуб и на Литературен кръг “Смисъл”. Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици, и са включени в пет англоезични антологии, издадени в САЩ, Канада и Англия.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 5 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 7 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Икономикапреди 4 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 6 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 6 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Новинипреди 4 дниЕднократна помощ за семейството на загиналия при наводненията
-
Новинипреди 4 дниНова мярка ще подпомага Общините за справяне и предотвратяване на бедствия и кризи
-
Кримипреди 4 дниСпестяваш минути, рискуваш живот: Читателите с остра реакция след черния джип на пътя!







