Свържи се с нас

Култура

От играта до епоса: Студенти актьори от НБУ с две представления в Габрово

Published

on

Университетският театър на Нов български университет гостува на сцената на габровския театър с две представления в неделя, 20 юни. Първото е „Ние, врабчетата“ и ще бъде от 12.00 часа на голяма сцена. Постановката е на Елена Панайотова и е създадена по едноименната повест на Йордан Радичков. В постановъчния екип влизат художникът Юлиян Табаков, асистент-художникът Маргарита Петрова и авторът на музиката Емилиян Гацов-Елби.

Участват студентите от четвърти курс на бакалавърската програма „Театър“ на НБУ: Александрина Илиева, Альона Пелня, Божидара Кръстанова, Божидара Линчева, Габриела Георгиева, Горан Иванов, Димона Савчова, Иван Георгиев, Йоана Йорданова, Кирил Милушев, Кристина Найденова, Марио Шаламанов, Мирела Михайлова, Михаела Матева, Петър Байков, Стефан Куманов.

Радичковите врабчета наблюдават света на хората от „птичия си поглед“ и виждат както техните мечтания, така и техните провали. Те не спират да се удивляват на света и човешките творения, макар законите му да са непонятни за тях. Остава им мечтанието, че съществува нещо по-голямо от тях, което един ден ще подреди света.

След детското представление ще има среща с преподаватели и студенти от НБУ. Те ще отговарят на въпроси, свързани с образование и кариерно ориентиране на бъдещи студенти за всички специалности в университета. Ще се проведе работно ателие с актьорски задачи, в което могат да се включат зрители и всички, изкушени от актьорската професия. Ателието е с вход свободен, а при повече интерес и желаещи участници има възможност да се организира второ ателие преди вечерното представление.

Вторият спектакъл е „Гилгамеш“ и започва в 19.00 часа на голяма сцена в ДТ „Рачо Стоянов“. Създаден е от Елена Панайотова по едноименния шумеро-акадски епос, който се счита за най-древното предание в човешката история. Ще видим вечните теми за любовта, приятелството, дълга и смъртта, поднесени на един неочакван театрален език между приказката и философската притча.

Постановката е с подновен актьорски състав от професионалисти, преподаватели, студенти и „алумни“ от програма „Театър“ на НБУ. Участват: Антоанета Петрова, Ася Иванова, Ралица Стоянова, Росен Михайлов, студенти „алумни“ – Стефани Алдимирова, Кристиян Гочев, Никола Братунов, както и студенти дипломанти по актьорско майсторство – Александрина Илиева, Габриела Георгиева, Димона Савчова, Михаела Матева, София Линарди, Стефан Куманов и Ника Михайлова – Ники. Костюмите са дело на Юлияна Войкова-Найман, която е позната на публиката с многобройните си сценографски проекти, често награждавани с най-престижните театрални отличия. През 2014 г. тя спечели „Аскеер“ в категория „сценография“ за работата си по габровския спектакъл „Ромео и Жулиета“ на реж. Петринел Гочев.

Спектакълът също е отличен с наградата „Аскеер“ за „най-добро представление за годината“ през 2014 г. В постановъчния екип на „Гилгамеш“ влизат авторът на музиката Асен Аврамов и хореографът Росен Михайлов. Продуценти на представлението са Университетският театър на НБУ, сдружението „Театър студио – Персона“ и фондация „ДЕН ГРИ“.

Габровският драматичен театър предоставя сцената си за дипломни спектакли на всички висши учебни завдения, които подготвят студенти по актьорско майсторство. С това ДТ „Рачо Стоянов“ подкрепя младите в първите им професионални изяви.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица