Култура
Стефка Василева: Работата ми в Архива беше привилегия, дар от съдбата!
По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес публикуваме спомените на г-жа Стефка Василева, която работи в габровския архив 24 години, от които 18 години бе негов ръководител. Архивите са паметта на нацията. В тях се съхранява информация и за възходите и за спадовете в развитието ни като държава и общество, за поводите за гордост, но и за печал. Само преоткривайки причините за всички тези преживявания ще открием верния път, за да вървим напред и да бъдем равноправни и достойни европейци. Архивите са индикатор за държавността. Държавата е най-големият собственик на документи и архиви и това ѝ дава право да провежда политика за тяхното развитие и управление. Вече 70 години държавните архиви осъществяват подбор, комплектуване, обработване, опазване на документи и ги предоставят за публично използване и като всяка годишнина е повод за равносметка и за спомени.
Започнах работа в Държавен архив – Габрово в далечната 1994 г., временно, а останах цели 24 години. Още в началото работата толкова ми хареса, че отказах на поканата да се върна във фирмата в новообразуваното конструкторско звено. През това време завършвах професионална квалификация „Финансов и банков мениджмънт“ към Института за следдипломна квалификация към УНСС – София, а по-късно и професионална квалификация по специалност „Архивистика” към Центъра за квалификация на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”.
Започнах работа в направление „Информация и използване“. Още от първите дни имах удоволствието да се докосна до документите, разкривах информацията във фонд 5К – Градско общинско управление – Габрово (1879-1944). Работата беше много интересна, бях впечатлена и респектирана и вечер вкъщи разказвах какво съм научила за Габрово. Работех в читалнята във времето на връщането на собствеността по реституционните закони, когато читалнята беше пълна с читатели. Учех за организацията на архива, запознавах се с научно-справочния апарат, трябваше много бързо да науча коя информация в кои фондове се намира. Благодарна съм на всички колеги, които ми помагаха да усвоя материята. Обемът беше необятен, но всеки ден си тръгвах с удовлетворение от наученото и от добре свършената работа в читалнята и от доволните читатели. Бях впечатлена от стройната организация на документите и от работата на всички архивисти. За да научиш какво се съхранява в Архива трябва да работиш първо в читалнята. Всеки ден научаваш нещо ново за историята на града, изпитваш различни емоции, но най-вече удоволствие и респект от докосването до документи на повече от 100 години. Спомням си, когато един читател ми каза „Госпожо, като гледам с какво внимание разгръщате документите, явно много си обичате работата. Не зная дали до този момент бях достигнала етапа да обичам новата си работа, но я заобичах до степен, че смятам, че е превилегия, дадена ми от съдбата.
През 1999 г. участвах в екипа, който подготвяше в. „Реликви“, посветен на 40-годишнината на Архива. Тогава се почувствах горда, че работя в документалната съкровищница на Габровска област.
От ноември 2000 г. бях назначена за директор – нова длъжност и изключително отговорна. Трябваше да защитя авторитета на институцията, постигнат от предишните ръководители и съм изключително благодарна на всички за подкрепата. Особено удовлетворение изпитах, когато получих подкрепата на първия директор на Архива, Младен Радков – един от доайените на архивното дело.
Предстоеше много работа, а непрекъснато численият състав намаляваше. Бяхме структура към МС и при всяко ново управление ни съкращаваха на общо основание като държавна администрация. Трябваше да работим усилено и да докажем, че сме институция от 21 век. Потрeбителите искаха да получават информацията възможно най-бързо, а това нямаше как да стане без използване на новите технологии. Габровският архив беше единствен, където се изпробваше пилотната програма „Архив“, в която се въвеждаше научно-справочния апарат. По-късно стартира автоматизирана информационна система на архивите АИСА. Компютрите, които ползвахме бяха недостатъчни и с недобрии технически показатели и това ни създаваше много проблеми и усилия. През 2012 г. стартира новата модерна информационна система ИСДА, която днес може да използва от всяка точка на света. Това е гордост за архивната система, защото бяхме първи сред културните институции.
Първи бяхме и в дигитализацията на архивните документи – следващата стъпка към модернизиране на архивите. Отначало дигитализирахме отделни документи, а по-късно документи по определени теми, съобразени с потребителското търсене. ДАА създаде Дигитална колекция „Архивите говорят“ с темите: „Протоколите на Политбюро и на ЦК на БКП“, „Войните на България (1878-1945)“, „Народния съд“, „Еврейската общност в България“, Арт Архив и др., а всеки архив дигитализираше и по теми, свързани с историята на региона (темата се утвърждаваше от ДАА). Участвахме активно, качвахме в информационната система ценни документи със съответните метаданни и с отлично качество, съгласно изискванията и с адмирации от проверяващите.
Голямо значение отдавахме и на популяризаторската дейност, искахме обществото да знае какво богатство се съхранява в Архива, колко е богата историята на Габрово – град на образованието и на индустрията, град на смели, борбени, предприемчиви, интелигентни и духовни хора, работили за просперитета на града. Публикувахме статии за исторически личности и събития в печатни и електронни медии, експонирахме изложби. В помощ на потребителското търсене подготвихме Пътеводител на архивните фондове (1944-2014 г.), който е публикуван в сайта на Държавна агенция „Архиви“.
Работихме съвместно с всички институти на паметта в Габрово за изложби, издания, научни форуми. Бяхме партньори на много институции и организации за годишнини, юбилеи и проекти. Подпомагахме изследователската дейност на различни групи ученици, които работят по проекти.
Имахме признанието на научни работници и краеведи за документалното богатство на Архива и за нашия професионализъм по предоставяне на документи по различни теми. Изследователи от БАН бяха впечатлени от обема на предоставените документи за дарителите на Габрово – най-вече за образованието – доказателство, че габровци, освен че са пестеливи и предприемчиви, но и много прозорливи, осъзнавайки, че без образование няма духовност и прогрес. Информацията е публикувана в трите тома на Енциклопедия „Дарителството“, а Архивът издаде документалния сборник „Дарителите на Габровските училища“.
За активната си издателска дейност – Официална книга на почетните граждани на Габрово и преиздадената „Историята на града Габрово и Габровските въстания“ на Христо и Петър Гъбенски, допълнена с невключени изследвания на авторите и съхранявани в Архива, през 2003 бяхме наградени от Община – Габрово със статуетката „Златният Хирон – 2003“ и с Грамота за принос в развитието на града, а за своя 50-годишен юбилей – с Почетен знак на Общинатa за доказан принос в съхраняването на документално богатство, свидетелство за историята на Габровска област, като част от културната и стопанска история на България.
Няма да разказвам за всички дейности, които изпълнявахме, съгласно Закона за Националния архивен фонд, за да не заприлича споменът ми на отчет. Ще спомена за контролната ни дейност по организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви на държавните и общинските институции и опазването на документите в деловодните служби. Това е изключително важна дейност, защото с нея гарантираме, че един ден всички ценни документи, определящи дейността на дадена институция ще бъдат запазени и ще постъпят в Архива за постоянно съхранение. Извършвахме и методическа работа, провеждахме обучения на експертните комисии и индивидуални обучения на деловодители.
Ще разкажа за хората, с които ме срещна работата ми в Архива и които ме обогатиха и ме изградиха като обществено отговорен и по-духовен човек. Това са дарителите на Архива, които ни предоставяха безвъзмездно скъпи за тях реликви и документи от лични, семейни или родови архиви. Гордеехме се с големия брой лични фондове на заслужили личности от всички области на обществения, стопанския и културен живот на Габровска област – над 190 фонда, като по-голямата част от тях са постъпили като дарение. Зад тези числа се криеше много работа на архивистите, която изисква високи компетентности, умения и време (и често и извън работното). Затова всяка година организирахме срещи с тях, на които им връчвахме грамоти за даренията. Това бяха много вълнуващи и вдъхновяващи срещи, организирахме ги обикновено на 10 октомври – професионалният празник на българските архиви. Залата винаги беше пълна и това беше признание за нашия професионализъм. Изказвахме своята благодарност за благородния им жест, защото без тях Архивът нямаше да бъде документалната съкровищница на богати исторически извори за развитието на науката, културата и за управлението на държавата. Ежегодно правихме изложба, посветена на нашите дарители и техните дарения за съответната година. От 2016 г. качваме информация за дарителите на Архива в сайта на ДАА.
Най-зареждащи бяха срещите с младите хора и учениците. Подпомагахме работата им по различни проекти, за родови изследвания, а студентите – за дипломните им работи. Ежегодно организирахме открити уроци с ученици от 5-ти до 11 клас. Запознавахме ги с дейността на архивната система и ролята на държавните архиви и с всички дейности, които извършваха архивистите, показвахме им ценни документи за различни исторически събития и личности, подготвяхме и презентации по избрани от тях теми. Задаваха ни адекватни въпроси, което означаваше, че ни слушат внимателно. Имаше разбира се и забавни моменти – някои от малките ученици ни питаха дали имаме фонд на Роналдо и дали след време и те ще имат фонд в Архива.
Тази ни дейност беше от голямо значение, полагахме големи усилия, искахме да възпитаме у младите хора и подрастващото поколение документна култура, да изпитват чувство на принадлежност и гордост с родния си град и да имат УСЕЩАНЕ ЗА ПАМЕТ!
И накрая ще споделя за моята и на всички габровски архивисти голяма мечта – да имаме ДОМ и модерни архивохранилища. Както пише израелският политик, Шимон Перес, за да имаш големи успехи „няма място за малки мечти“, а нашата си е голяма, защото не се осъществи повече от 40 години. Като ръководител на институцията, 18 години работих за тази ни мечта. Тук е мястото да благодаря още веднъж на г-жа Таня Христова – кмет на Габрово и на Габровския общински съвет за дарената къща за административната ни дейност, както и на Областна администрация за съдействието, но вече повече 7 години нейният ремонт не се случва. Вече имаме ново архивохранилище, но се иска още много, за да се превърне в модерно и да отговаря на нормативните изисквания. Ако съберем всички докладни записки през годините по материалната база на Архива и за безбройните премествания на документите, от архивохранилища, намиращи се в града и околните села, ще се събере доста дебела папка-дело. Но това усещане за срам не е нито на габровските архивисти, нито на неговите ръководители и дано бъдещите ръководители на Държавна агенция „Архиви“ си свършат работата.
Използвам случая да благодаря на всички архивисти, работили в Държавен архив – Габрово за труда им за опазване и съхраняване на документалното богатство на Габровския край, да благодаря на всички колеги, с които съм работила за подкрепата и колегиалността, затова, че бяхме екип и успявахме въпреки многото проблеми и трудности. Пожелавам на младия екип на Архива много здраве, много успехи, вдъхновение, вяра и надежда, че отговорната професия „архивист“, ще получава все по-голямо признание от държавата и обществото! Нека носят с гордост професията “архивист”, “защото вие сте пазителите на златния ключ на паметта на народа”!
Честит празник!
Автор: Стефка Василева, ръководител на Държавен архив – Габрово в периода 6 ноември 2000 г. до 31 декември 2018 година.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.
„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.
Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.
Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.
Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.
Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.
Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.
Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.
Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.
„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.
В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.
Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.
Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.
13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.
Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.
Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.
За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.
За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.
Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.
Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.
Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.
Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.
Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.
„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.
По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.
В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.
В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново
-
Икономикапреди 7 дни„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal
-
Любопитнопреди 6 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 6 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди 3 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 3 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди 2 дниОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!
-
Новинипреди 23 часаПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир