Култура
Стефка Василева: Работата ми в Архива беше привилегия, дар от съдбата!
По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес публикуваме спомените на г-жа Стефка Василева, която работи в габровския архив 24 години, от които 18 години бе негов ръководител. Архивите са паметта на нацията. В тях се съхранява информация и за възходите и за спадовете в развитието ни като държава и общество, за поводите за гордост, но и за печал. Само преоткривайки причините за всички тези преживявания ще открием верния път, за да вървим напред и да бъдем равноправни и достойни европейци. Архивите са индикатор за държавността. Държавата е най-големият собственик на документи и архиви и това ѝ дава право да провежда политика за тяхното развитие и управление. Вече 70 години държавните архиви осъществяват подбор, комплектуване, обработване, опазване на документи и ги предоставят за публично използване и като всяка годишнина е повод за равносметка и за спомени.
Започнах работа в Държавен архив – Габрово в далечната 1994 г., временно, а останах цели 24 години. Още в началото работата толкова ми хареса, че отказах на поканата да се върна във фирмата в новообразуваното конструкторско звено. През това време завършвах професионална квалификация „Финансов и банков мениджмънт“ към Института за следдипломна квалификация към УНСС – София, а по-късно и професионална квалификация по специалност „Архивистика” към Центъра за квалификация на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”.
Започнах работа в направление „Информация и използване“. Още от първите дни имах удоволствието да се докосна до документите, разкривах информацията във фонд 5К – Градско общинско управление – Габрово (1879-1944). Работата беше много интересна, бях впечатлена и респектирана и вечер вкъщи разказвах какво съм научила за Габрово. Работех в читалнята във времето на връщането на собствеността по реституционните закони, когато читалнята беше пълна с читатели. Учех за организацията на архива, запознавах се с научно-справочния апарат, трябваше много бързо да науча коя информация в кои фондове се намира. Благодарна съм на всички колеги, които ми помагаха да усвоя материята. Обемът беше необятен, но всеки ден си тръгвах с удовлетворение от наученото и от добре свършената работа в читалнята и от доволните читатели. Бях впечатлена от стройната организация на документите и от работата на всички архивисти. За да научиш какво се съхранява в Архива трябва да работиш първо в читалнята. Всеки ден научаваш нещо ново за историята на града, изпитваш различни емоции, но най-вече удоволствие и респект от докосването до документи на повече от 100 години. Спомням си, когато един читател ми каза „Госпожо, като гледам с какво внимание разгръщате документите, явно много си обичате работата. Не зная дали до този момент бях достигнала етапа да обичам новата си работа, но я заобичах до степен, че смятам, че е превилегия, дадена ми от съдбата.
През 1999 г. участвах в екипа, който подготвяше в. „Реликви“, посветен на 40-годишнината на Архива. Тогава се почувствах горда, че работя в документалната съкровищница на Габровска област.
От ноември 2000 г. бях назначена за директор – нова длъжност и изключително отговорна. Трябваше да защитя авторитета на институцията, постигнат от предишните ръководители и съм изключително благодарна на всички за подкрепата. Особено удовлетворение изпитах, когато получих подкрепата на първия директор на Архива, Младен Радков – един от доайените на архивното дело.
Предстоеше много работа, а непрекъснато численият състав намаляваше. Бяхме структура към МС и при всяко ново управление ни съкращаваха на общо основание като държавна администрация. Трябваше да работим усилено и да докажем, че сме институция от 21 век. Потрeбителите искаха да получават информацията възможно най-бързо, а това нямаше как да стане без използване на новите технологии. Габровският архив беше единствен, където се изпробваше пилотната програма „Архив“, в която се въвеждаше научно-справочния апарат. По-късно стартира автоматизирана информационна система на архивите АИСА. Компютрите, които ползвахме бяха недостатъчни и с недобрии технически показатели и това ни създаваше много проблеми и усилия. През 2012 г. стартира новата модерна информационна система ИСДА, която днес може да използва от всяка точка на света. Това е гордост за архивната система, защото бяхме първи сред културните институции.
Първи бяхме и в дигитализацията на архивните документи – следващата стъпка към модернизиране на архивите. Отначало дигитализирахме отделни документи, а по-късно документи по определени теми, съобразени с потребителското търсене. ДАА създаде Дигитална колекция „Архивите говорят“ с темите: „Протоколите на Политбюро и на ЦК на БКП“, „Войните на България (1878-1945)“, „Народния съд“, „Еврейската общност в България“, Арт Архив и др., а всеки архив дигитализираше и по теми, свързани с историята на региона (темата се утвърждаваше от ДАА). Участвахме активно, качвахме в информационната система ценни документи със съответните метаданни и с отлично качество, съгласно изискванията и с адмирации от проверяващите.
Голямо значение отдавахме и на популяризаторската дейност, искахме обществото да знае какво богатство се съхранява в Архива, колко е богата историята на Габрово – град на образованието и на индустрията, град на смели, борбени, предприемчиви, интелигентни и духовни хора, работили за просперитета на града. Публикувахме статии за исторически личности и събития в печатни и електронни медии, експонирахме изложби. В помощ на потребителското търсене подготвихме Пътеводител на архивните фондове (1944-2014 г.), който е публикуван в сайта на Държавна агенция „Архиви“.
Работихме съвместно с всички институти на паметта в Габрово за изложби, издания, научни форуми. Бяхме партньори на много институции и организации за годишнини, юбилеи и проекти. Подпомагахме изследователската дейност на различни групи ученици, които работят по проекти.
Имахме признанието на научни работници и краеведи за документалното богатство на Архива и за нашия професионализъм по предоставяне на документи по различни теми. Изследователи от БАН бяха впечатлени от обема на предоставените документи за дарителите на Габрово – най-вече за образованието – доказателство, че габровци, освен че са пестеливи и предприемчиви, но и много прозорливи, осъзнавайки, че без образование няма духовност и прогрес. Информацията е публикувана в трите тома на Енциклопедия „Дарителството“, а Архивът издаде документалния сборник „Дарителите на Габровските училища“.
За активната си издателска дейност – Официална книга на почетните граждани на Габрово и преиздадената „Историята на града Габрово и Габровските въстания“ на Христо и Петър Гъбенски, допълнена с невключени изследвания на авторите и съхранявани в Архива, през 2003 бяхме наградени от Община – Габрово със статуетката „Златният Хирон – 2003“ и с Грамота за принос в развитието на града, а за своя 50-годишен юбилей – с Почетен знак на Общинатa за доказан принос в съхраняването на документално богатство, свидетелство за историята на Габровска област, като част от културната и стопанска история на България.
Няма да разказвам за всички дейности, които изпълнявахме, съгласно Закона за Националния архивен фонд, за да не заприлича споменът ми на отчет. Ще спомена за контролната ни дейност по организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви на държавните и общинските институции и опазването на документите в деловодните служби. Това е изключително важна дейност, защото с нея гарантираме, че един ден всички ценни документи, определящи дейността на дадена институция ще бъдат запазени и ще постъпят в Архива за постоянно съхранение. Извършвахме и методическа работа, провеждахме обучения на експертните комисии и индивидуални обучения на деловодители.
Ще разкажа за хората, с които ме срещна работата ми в Архива и които ме обогатиха и ме изградиха като обществено отговорен и по-духовен човек. Това са дарителите на Архива, които ни предоставяха безвъзмездно скъпи за тях реликви и документи от лични, семейни или родови архиви. Гордеехме се с големия брой лични фондове на заслужили личности от всички области на обществения, стопанския и културен живот на Габровска област – над 190 фонда, като по-голямата част от тях са постъпили като дарение. Зад тези числа се криеше много работа на архивистите, която изисква високи компетентности, умения и време (и често и извън работното). Затова всяка година организирахме срещи с тях, на които им връчвахме грамоти за даренията. Това бяха много вълнуващи и вдъхновяващи срещи, организирахме ги обикновено на 10 октомври – професионалният празник на българските архиви. Залата винаги беше пълна и това беше признание за нашия професионализъм. Изказвахме своята благодарност за благородния им жест, защото без тях Архивът нямаше да бъде документалната съкровищница на богати исторически извори за развитието на науката, културата и за управлението на държавата. Ежегодно правихме изложба, посветена на нашите дарители и техните дарения за съответната година. От 2016 г. качваме информация за дарителите на Архива в сайта на ДАА.
Най-зареждащи бяха срещите с младите хора и учениците. Подпомагахме работата им по различни проекти, за родови изследвания, а студентите – за дипломните им работи. Ежегодно организирахме открити уроци с ученици от 5-ти до 11 клас. Запознавахме ги с дейността на архивната система и ролята на държавните архиви и с всички дейности, които извършваха архивистите, показвахме им ценни документи за различни исторически събития и личности, подготвяхме и презентации по избрани от тях теми. Задаваха ни адекватни въпроси, което означаваше, че ни слушат внимателно. Имаше разбира се и забавни моменти – някои от малките ученици ни питаха дали имаме фонд на Роналдо и дали след време и те ще имат фонд в Архива.
Тази ни дейност беше от голямо значение, полагахме големи усилия, искахме да възпитаме у младите хора и подрастващото поколение документна култура, да изпитват чувство на принадлежност и гордост с родния си град и да имат УСЕЩАНЕ ЗА ПАМЕТ!
И накрая ще споделя за моята и на всички габровски архивисти голяма мечта – да имаме ДОМ и модерни архивохранилища. Както пише израелският политик, Шимон Перес, за да имаш големи успехи „няма място за малки мечти“, а нашата си е голяма, защото не се осъществи повече от 40 години. Като ръководител на институцията, 18 години работих за тази ни мечта. Тук е мястото да благодаря още веднъж на г-жа Таня Христова – кмет на Габрово и на Габровския общински съвет за дарената къща за административната ни дейност, както и на Областна администрация за съдействието, но вече повече 7 години нейният ремонт не се случва. Вече имаме ново архивохранилище, но се иска още много, за да се превърне в модерно и да отговаря на нормативните изисквания. Ако съберем всички докладни записки през годините по материалната база на Архива и за безбройните премествания на документите, от архивохранилища, намиращи се в града и околните села, ще се събере доста дебела папка-дело. Но това усещане за срам не е нито на габровските архивисти, нито на неговите ръководители и дано бъдещите ръководители на Държавна агенция „Архиви“ си свършат работата.
Използвам случая да благодаря на всички архивисти, работили в Държавен архив – Габрово за труда им за опазване и съхраняване на документалното богатство на Габровския край, да благодаря на всички колеги, с които съм работила за подкрепата и колегиалността, затова, че бяхме екип и успявахме въпреки многото проблеми и трудности. Пожелавам на младия екип на Архива много здраве, много успехи, вдъхновение, вяра и надежда, че отговорната професия „архивист“, ще получава все по-голямо признание от държавата и обществото! Нека носят с гордост професията “архивист”, “защото вие сте пазителите на златния ключ на паметта на народа”!
Честит празник!
Автор: Стефка Василева, ръководител на Държавен архив – Габрово в периода 6 ноември 2000 г. до 31 декември 2018 година.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Народно читалище „Христо Ботев 1923 г.“ организира първия кулинарен събор „Бабините тефтери“ – празник, посветен на българската кухня, спомените и живите традиции.
Събитието ще се проведе на 25 април от 10.30 ч. на площада в с. Драгановци, община Габрово. Инициативата има за цел да съживи спомените за бабината кухня, старите тефтери с рецепти и автентичния български дух, предаван през поколенията чрез вкус, песен, музика и разказ.
Организаторите споделят, че вярват в силата на традициите, които оживяват най-ярко, когато се споделят заедно. В програмата са включени участия на фолклорни групи от различни читалища, работилница за приготвяне на традиционни ястия, пазар за „бабини вкусотии“, фото зона за спомени и изложба на автентични „бабини тефтери“.
Специални гости на събора ще бъдат Силвия Минкова, Трио „Звън“, Детски фолклорен фолклорен ансамбъл „Габровски гласчета“, както и изпълнение на гайда, които ще допринесат за празничната атмосфера.
Организаторите канят всички жители и гости на региона да се включат в събитието, за да готвят, пеят и съхраняват българските традиции заедно.
На 26 февруари 2026 г. се навършват 50 години от смъртта на видния дряновски творец и общественик Атанас Смирнов. В знак на почит към неговата памет четири институции обединяват усилията си за организирането на документална изложба, която ще бъде открита на 24 февруари от 17.30 ч. в малкия салон на Народно читалище „Развитие-1869“.
Инициативата е на читалище „Развитие-1869“, а като съорганизатор се включва Исторически музей – Дряново, който осигурява многобройни архивни материали, както и необходимата експертна и техническа помощ. В подготовката участват още Държавен архив – Габрово с факсимилета, снимки и кратък 4-минутен филм от 1969 г., както и Националният литературен музей – София.
„Това не е просто изложба, а опит да върнем в обществената памет цялостния образ на една необикновена личност – поет, преводач, общественик и морален авторитет“, подчертава Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново. „Смирнов е от хората, които придават духовен облик на своя град.“
Атанас Смирнов е роден през 1909 г. в учителско семейство в гр. Дряново като Атанас Стефанов Дечев. Още в младежките си години е покосен от тежко заболяване, което частично го обездвижва. Въпреки това той посвещава целия си живот и творчество на родния град и се превръща в една от най-емблематичните фигури в неговия обществен и културен живот.
Първите му литературни опити датират от края на 20-те години на ХХ век, а през 1928 г. във вестник „Глобус“ е публикувано стихотворението му „Слънчева песен“. Именно тогава той приема псевдонима Смирнов, с който остава в историята на българската литература. Следват стихосбирките „Кръгозор“ (1933), „Колибарски химни“ (1964), „Далечно ехо“ (1968), „Избрани стихотворения“ (1969) и „Ранна светлина“ (1974).
През 1934 г. е приет в Съюза на писателите от провинцията, а от 1945 г. е член на Съюза на българските писатели. Особено активен е като преводач на руски поети в периода 1946–1965 г., както и като сътрудник на редица литературни издания. През 1943 г. съставя първия сборник „Писатели-дряновци“, а през 1945 г. е сред учредителите на читалищния литературен кръжок „Николай Хрелков“. Повече от 30 години е председател на дряновското читалище „Развитие“ (в периода на социализма носещо името „Иван Владков“). След 1969 г. поставя основите на културните празници „Поезия и песен на Балкана“, които продължават успешно и до днес.
„Неговият принос не се изчерпва с публикуваните книги. Смирнов изгражда културна среда – той създава пространства за диалог, за срещи между творци, за обмен на идеи“, отбелязва още Дянко Колев. „Домът му е бил отворен за редица значими личности на българската култура.“
Сред неговите приятели и съмишленици през годините са писателите Рачо Стоянов, Атанас Далчев, Камен Калчев, Павел Матев, Марко Ганчев, Димитър Стефанов, Николай Димков, скулпторът Любомир Далчев, оперният певец Никола Гюзелев и много други дейци на образованието и културата. С тях той води оживена кореспонденция и ги посреща често в дома си в Дряново.
Наред с литературната си дейност, Атанас Смирнов остава верен на своите леви убеждения, които според някои негови биографи му създават пречки преди 9 септември 1944 г. В дните след тази дата обаче той се обявява решително против намеренията на новите управници да репресират и дори да унищожат част от дряновската интелигенция, свързана пряко или косвено с предишната власт. В този сложен исторически момент Дряново се превръща в отрицание на масовите прояви на политическа саморазправа и насилие, довели в много други населени места до физическото унищожение на хиляди български граждани без съд и присъда.
„Това е един от най-ярките примери за неговия морален кураж“, посочва Дянко Колев. „В едно поредно „време разделно“ той избира пътя на помирението. Успява да наложи в малкия балкански град един по-различен, цивилизован модел на обществено поведение – модел, основан на човечност и отговорност.“
През 1967 г. Атанас Смирнов е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“, а по случай своята 60-годишнина получава орден „Кирил и Методий“, първа степен. Малко са личностите в най-новата история на Дряново, които се ползват с подобно уважение независимо от политически и идеологически различия.
Атанас Смирнов умира на 26 февруари 1976 г., но името му и днес се споменава като пример за човечност, културна отдаденост и неуморна работа в полза на обществото.
„С тази изложба искаме не просто да отбележим една годишнина, а да напомним защо паметта за такива личности е важна“, обобщава Дянко Колев. „Защото те ни показват, че истинската мярка за величие не е властта, а служенето на общността.“
Ивелина Радионова е родена в Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет, гр. Варна. Автор е на стихосбирките „България в сърцето ми”, „Златни нишки”, „Копнеж по слънце”, „В тебе аз ще остана”, „Все ти пиша, Любов”, „Вълшебство за Коледа“, „България навеки“, „Цвете за теб“, повестите „Обич“ и „Алтъна” и сборниците с разкази „ Йова разказва“, „Писано с огън“, „До Боянския майстор“ и „Наричат ме България“, както и на романа „Приключенията на Ардин“.
Носител е много награди в международни и национални конкурси. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. В съвременния свят, където технологиите често заменят магията и естествената връзка с природата, детската книга „Приключенията на Ардин“ се появява като малък, но силен оазис на чудото и добротата. Тя не е просто сборник от приказки – това е пътешествие, което води децата в свят на открития, приятелства и ценности, изградени върху любов към природата и състрадание към всички живи същества.
Главният герой, Ардин, е дете със специален дар – способността да разбира езика на животните. Момчето се сприятелява с умна и забавна сврака и заедно се впускат във вълнуващи приключения. В края на всяка история Ардин записва поука в тетрадка – символ на мъдростта и личното развитие, която насърчава децата да наблюдават, мислят и разсъждават върху света около тях. Книгата се отличава с ценни послания и деликатно чувство за хумор.
Подходяща е за деца на възраст от 5 до 12 години, но също така е и ценен инструмент за родители и педагози, които искат да възпитават малките човеци в доброта, смелост и емпатия. Тя съчетава класическия чар на приказките с модерен, вдъхновяващ и образователен подход, който прави четенето удоволствие и вълнуващо изживяване за цялото семейство.
Срещата – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ ще се проведе днес, 17 февруари, от 17.15 ч. в читалня д-р „Петър Цончев“ на РБ „Априлов- Палаузов“- Габрово.
-
Новинипреди 6 дниСУ „Райчо Каролев“ отбеляза 180 години от рождението на своя патрон
-
Любопитнопреди 5 дни„Ескейп рум: Мисия – Да отключим тайната на Райчо Каролев“
-
Любопитнопреди 5 дниУченически конкурс за рисунка „Райчо Каролев – знание, училище, бъдеще“
-
Любопитнопреди 5 дни„Беглика“ гостува в края на тази седмица в Габрово
-
Културапреди 5 дниОспорван вот на публиката за Събитие на културата в Габрово
-
Културапреди 5 дниСреща – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ
-
Кримипреди 5 дниСпипаха още една фалшива шофьорска книжка в Габрово
-
Любопитнопреди 5 дниМихаил Вешим отбеляза 80 г. „Стършел“ в Севлиево