Култура
Стефка Василева: Работата ми в Архива беше привилегия, дар от съдбата!
По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес публикуваме спомените на г-жа Стефка Василева, която работи в габровския архив 24 години, от които 18 години бе негов ръководител. Архивите са паметта на нацията. В тях се съхранява информация и за възходите и за спадовете в развитието ни като държава и общество, за поводите за гордост, но и за печал. Само преоткривайки причините за всички тези преживявания ще открием верния път, за да вървим напред и да бъдем равноправни и достойни европейци. Архивите са индикатор за държавността. Държавата е най-големият собственик на документи и архиви и това ѝ дава право да провежда политика за тяхното развитие и управление. Вече 70 години държавните архиви осъществяват подбор, комплектуване, обработване, опазване на документи и ги предоставят за публично използване и като всяка годишнина е повод за равносметка и за спомени.
Започнах работа в Държавен архив – Габрово в далечната 1994 г., временно, а останах цели 24 години. Още в началото работата толкова ми хареса, че отказах на поканата да се върна във фирмата в новообразуваното конструкторско звено. През това време завършвах професионална квалификация „Финансов и банков мениджмънт“ към Института за следдипломна квалификация към УНСС – София, а по-късно и професионална квалификация по специалност „Архивистика” към Центъра за квалификация на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”.
Започнах работа в направление „Информация и използване“. Още от първите дни имах удоволствието да се докосна до документите, разкривах информацията във фонд 5К – Градско общинско управление – Габрово (1879-1944). Работата беше много интересна, бях впечатлена и респектирана и вечер вкъщи разказвах какво съм научила за Габрово. Работех в читалнята във времето на връщането на собствеността по реституционните закони, когато читалнята беше пълна с читатели. Учех за организацията на архива, запознавах се с научно-справочния апарат, трябваше много бързо да науча коя информация в кои фондове се намира. Благодарна съм на всички колеги, които ми помагаха да усвоя материята. Обемът беше необятен, но всеки ден си тръгвах с удовлетворение от наученото и от добре свършената работа в читалнята и от доволните читатели. Бях впечатлена от стройната организация на документите и от работата на всички архивисти. За да научиш какво се съхранява в Архива трябва да работиш първо в читалнята. Всеки ден научаваш нещо ново за историята на града, изпитваш различни емоции, но най-вече удоволствие и респект от докосването до документи на повече от 100 години. Спомням си, когато един читател ми каза „Госпожо, като гледам с какво внимание разгръщате документите, явно много си обичате работата. Не зная дали до този момент бях достигнала етапа да обичам новата си работа, но я заобичах до степен, че смятам, че е превилегия, дадена ми от съдбата.
През 1999 г. участвах в екипа, който подготвяше в. „Реликви“, посветен на 40-годишнината на Архива. Тогава се почувствах горда, че работя в документалната съкровищница на Габровска област.
От ноември 2000 г. бях назначена за директор – нова длъжност и изключително отговорна. Трябваше да защитя авторитета на институцията, постигнат от предишните ръководители и съм изключително благодарна на всички за подкрепата. Особено удовлетворение изпитах, когато получих подкрепата на първия директор на Архива, Младен Радков – един от доайените на архивното дело.
Предстоеше много работа, а непрекъснато численият състав намаляваше. Бяхме структура към МС и при всяко ново управление ни съкращаваха на общо основание като държавна администрация. Трябваше да работим усилено и да докажем, че сме институция от 21 век. Потрeбителите искаха да получават информацията възможно най-бързо, а това нямаше как да стане без използване на новите технологии. Габровският архив беше единствен, където се изпробваше пилотната програма „Архив“, в която се въвеждаше научно-справочния апарат. По-късно стартира автоматизирана информационна система на архивите АИСА. Компютрите, които ползвахме бяха недостатъчни и с недобрии технически показатели и това ни създаваше много проблеми и усилия. През 2012 г. стартира новата модерна информационна система ИСДА, която днес може да използва от всяка точка на света. Това е гордост за архивната система, защото бяхме първи сред културните институции.
Първи бяхме и в дигитализацията на архивните документи – следващата стъпка към модернизиране на архивите. Отначало дигитализирахме отделни документи, а по-късно документи по определени теми, съобразени с потребителското търсене. ДАА създаде Дигитална колекция „Архивите говорят“ с темите: „Протоколите на Политбюро и на ЦК на БКП“, „Войните на България (1878-1945)“, „Народния съд“, „Еврейската общност в България“, Арт Архив и др., а всеки архив дигитализираше и по теми, свързани с историята на региона (темата се утвърждаваше от ДАА). Участвахме активно, качвахме в информационната система ценни документи със съответните метаданни и с отлично качество, съгласно изискванията и с адмирации от проверяващите.
Голямо значение отдавахме и на популяризаторската дейност, искахме обществото да знае какво богатство се съхранява в Архива, колко е богата историята на Габрово – град на образованието и на индустрията, град на смели, борбени, предприемчиви, интелигентни и духовни хора, работили за просперитета на града. Публикувахме статии за исторически личности и събития в печатни и електронни медии, експонирахме изложби. В помощ на потребителското търсене подготвихме Пътеводител на архивните фондове (1944-2014 г.), който е публикуван в сайта на Държавна агенция „Архиви“.
Работихме съвместно с всички институти на паметта в Габрово за изложби, издания, научни форуми. Бяхме партньори на много институции и организации за годишнини, юбилеи и проекти. Подпомагахме изследователската дейност на различни групи ученици, които работят по проекти.
Имахме признанието на научни работници и краеведи за документалното богатство на Архива и за нашия професионализъм по предоставяне на документи по различни теми. Изследователи от БАН бяха впечатлени от обема на предоставените документи за дарителите на Габрово – най-вече за образованието – доказателство, че габровци, освен че са пестеливи и предприемчиви, но и много прозорливи, осъзнавайки, че без образование няма духовност и прогрес. Информацията е публикувана в трите тома на Енциклопедия „Дарителството“, а Архивът издаде документалния сборник „Дарителите на Габровските училища“.
За активната си издателска дейност – Официална книга на почетните граждани на Габрово и преиздадената „Историята на града Габрово и Габровските въстания“ на Христо и Петър Гъбенски, допълнена с невключени изследвания на авторите и съхранявани в Архива, през 2003 бяхме наградени от Община – Габрово със статуетката „Златният Хирон – 2003“ и с Грамота за принос в развитието на града, а за своя 50-годишен юбилей – с Почетен знак на Общинатa за доказан принос в съхраняването на документално богатство, свидетелство за историята на Габровска област, като част от културната и стопанска история на България.
Няма да разказвам за всички дейности, които изпълнявахме, съгласно Закона за Националния архивен фонд, за да не заприлича споменът ми на отчет. Ще спомена за контролната ни дейност по организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви на държавните и общинските институции и опазването на документите в деловодните служби. Това е изключително важна дейност, защото с нея гарантираме, че един ден всички ценни документи, определящи дейността на дадена институция ще бъдат запазени и ще постъпят в Архива за постоянно съхранение. Извършвахме и методическа работа, провеждахме обучения на експертните комисии и индивидуални обучения на деловодители.
Ще разкажа за хората, с които ме срещна работата ми в Архива и които ме обогатиха и ме изградиха като обществено отговорен и по-духовен човек. Това са дарителите на Архива, които ни предоставяха безвъзмездно скъпи за тях реликви и документи от лични, семейни или родови архиви. Гордеехме се с големия брой лични фондове на заслужили личности от всички области на обществения, стопанския и културен живот на Габровска област – над 190 фонда, като по-голямата част от тях са постъпили като дарение. Зад тези числа се криеше много работа на архивистите, която изисква високи компетентности, умения и време (и често и извън работното). Затова всяка година организирахме срещи с тях, на които им връчвахме грамоти за даренията. Това бяха много вълнуващи и вдъхновяващи срещи, организирахме ги обикновено на 10 октомври – професионалният празник на българските архиви. Залата винаги беше пълна и това беше признание за нашия професионализъм. Изказвахме своята благодарност за благородния им жест, защото без тях Архивът нямаше да бъде документалната съкровищница на богати исторически извори за развитието на науката, културата и за управлението на държавата. Ежегодно правихме изложба, посветена на нашите дарители и техните дарения за съответната година. От 2016 г. качваме информация за дарителите на Архива в сайта на ДАА.
Най-зареждащи бяха срещите с младите хора и учениците. Подпомагахме работата им по различни проекти, за родови изследвания, а студентите – за дипломните им работи. Ежегодно организирахме открити уроци с ученици от 5-ти до 11 клас. Запознавахме ги с дейността на архивната система и ролята на държавните архиви и с всички дейности, които извършваха архивистите, показвахме им ценни документи за различни исторически събития и личности, подготвяхме и презентации по избрани от тях теми. Задаваха ни адекватни въпроси, което означаваше, че ни слушат внимателно. Имаше разбира се и забавни моменти – някои от малките ученици ни питаха дали имаме фонд на Роналдо и дали след време и те ще имат фонд в Архива.
Тази ни дейност беше от голямо значение, полагахме големи усилия, искахме да възпитаме у младите хора и подрастващото поколение документна култура, да изпитват чувство на принадлежност и гордост с родния си град и да имат УСЕЩАНЕ ЗА ПАМЕТ!
И накрая ще споделя за моята и на всички габровски архивисти голяма мечта – да имаме ДОМ и модерни архивохранилища. Както пише израелският политик, Шимон Перес, за да имаш големи успехи „няма място за малки мечти“, а нашата си е голяма, защото не се осъществи повече от 40 години. Като ръководител на институцията, 18 години работих за тази ни мечта. Тук е мястото да благодаря още веднъж на г-жа Таня Христова – кмет на Габрово и на Габровския общински съвет за дарената къща за административната ни дейност, както и на Областна администрация за съдействието, но вече повече 7 години нейният ремонт не се случва. Вече имаме ново архивохранилище, но се иска още много, за да се превърне в модерно и да отговаря на нормативните изисквания. Ако съберем всички докладни записки през годините по материалната база на Архива и за безбройните премествания на документите, от архивохранилища, намиращи се в града и околните села, ще се събере доста дебела папка-дело. Но това усещане за срам не е нито на габровските архивисти, нито на неговите ръководители и дано бъдещите ръководители на Държавна агенция „Архиви“ си свършат работата.
Използвам случая да благодаря на всички архивисти, работили в Държавен архив – Габрово за труда им за опазване и съхраняване на документалното богатство на Габровския край, да благодаря на всички колеги, с които съм работила за подкрепата и колегиалността, затова, че бяхме екип и успявахме въпреки многото проблеми и трудности. Пожелавам на младия екип на Архива много здраве, много успехи, вдъхновение, вяра и надежда, че отговорната професия „архивист“, ще получава все по-голямо признание от държавата и обществото! Нека носят с гордост професията “архивист”, “защото вие сте пазителите на златния ключ на паметта на народа”!
Честит празник!
Автор: Стефка Василева, ръководител на Държавен архив – Габрово в периода 6 ноември 2000 г. до 31 декември 2018 година.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.
На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.
„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.
По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.
Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.
Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.
Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.
По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.
В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.
За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.
-
Икономикапреди 7 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 6 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Културапреди 2 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 3 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 3 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 3 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак
-
Новинипреди 2 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 2 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?