Култура
Стефка Василева: Работата ми в Архива беше привилегия, дар от съдбата!
По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес публикуваме спомените на г-жа Стефка Василева, която работи в габровския архив 24 години, от които 18 години бе негов ръководител. Архивите са паметта на нацията. В тях се съхранява информация и за възходите и за спадовете в развитието ни като държава и общество, за поводите за гордост, но и за печал. Само преоткривайки причините за всички тези преживявания ще открием верния път, за да вървим напред и да бъдем равноправни и достойни европейци. Архивите са индикатор за държавността. Държавата е най-големият собственик на документи и архиви и това ѝ дава право да провежда политика за тяхното развитие и управление. Вече 70 години държавните архиви осъществяват подбор, комплектуване, обработване, опазване на документи и ги предоставят за публично използване и като всяка годишнина е повод за равносметка и за спомени.
Започнах работа в Държавен архив – Габрово в далечната 1994 г., временно, а останах цели 24 години. Още в началото работата толкова ми хареса, че отказах на поканата да се върна във фирмата в новообразуваното конструкторско звено. През това време завършвах професионална квалификация „Финансов и банков мениджмънт“ към Института за следдипломна квалификация към УНСС – София, а по-късно и професионална квалификация по специалност „Архивистика” към Центъра за квалификация на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”.
Започнах работа в направление „Информация и използване“. Още от първите дни имах удоволствието да се докосна до документите, разкривах информацията във фонд 5К – Градско общинско управление – Габрово (1879-1944). Работата беше много интересна, бях впечатлена и респектирана и вечер вкъщи разказвах какво съм научила за Габрово. Работех в читалнята във времето на връщането на собствеността по реституционните закони, когато читалнята беше пълна с читатели. Учех за организацията на архива, запознавах се с научно-справочния апарат, трябваше много бързо да науча коя информация в кои фондове се намира. Благодарна съм на всички колеги, които ми помагаха да усвоя материята. Обемът беше необятен, но всеки ден си тръгвах с удовлетворение от наученото и от добре свършената работа в читалнята и от доволните читатели. Бях впечатлена от стройната организация на документите и от работата на всички архивисти. За да научиш какво се съхранява в Архива трябва да работиш първо в читалнята. Всеки ден научаваш нещо ново за историята на града, изпитваш различни емоции, но най-вече удоволствие и респект от докосването до документи на повече от 100 години. Спомням си, когато един читател ми каза „Госпожо, като гледам с какво внимание разгръщате документите, явно много си обичате работата. Не зная дали до този момент бях достигнала етапа да обичам новата си работа, но я заобичах до степен, че смятам, че е превилегия, дадена ми от съдбата.
През 1999 г. участвах в екипа, който подготвяше в. „Реликви“, посветен на 40-годишнината на Архива. Тогава се почувствах горда, че работя в документалната съкровищница на Габровска област.
От ноември 2000 г. бях назначена за директор – нова длъжност и изключително отговорна. Трябваше да защитя авторитета на институцията, постигнат от предишните ръководители и съм изключително благодарна на всички за подкрепата. Особено удовлетворение изпитах, когато получих подкрепата на първия директор на Архива, Младен Радков – един от доайените на архивното дело.
Предстоеше много работа, а непрекъснато численият състав намаляваше. Бяхме структура към МС и при всяко ново управление ни съкращаваха на общо основание като държавна администрация. Трябваше да работим усилено и да докажем, че сме институция от 21 век. Потрeбителите искаха да получават информацията възможно най-бързо, а това нямаше как да стане без използване на новите технологии. Габровският архив беше единствен, където се изпробваше пилотната програма „Архив“, в която се въвеждаше научно-справочния апарат. По-късно стартира автоматизирана информационна система на архивите АИСА. Компютрите, които ползвахме бяха недостатъчни и с недобрии технически показатели и това ни създаваше много проблеми и усилия. През 2012 г. стартира новата модерна информационна система ИСДА, която днес може да използва от всяка точка на света. Това е гордост за архивната система, защото бяхме първи сред културните институции.
Първи бяхме и в дигитализацията на архивните документи – следващата стъпка към модернизиране на архивите. Отначало дигитализирахме отделни документи, а по-късно документи по определени теми, съобразени с потребителското търсене. ДАА създаде Дигитална колекция „Архивите говорят“ с темите: „Протоколите на Политбюро и на ЦК на БКП“, „Войните на България (1878-1945)“, „Народния съд“, „Еврейската общност в България“, Арт Архив и др., а всеки архив дигитализираше и по теми, свързани с историята на региона (темата се утвърждаваше от ДАА). Участвахме активно, качвахме в информационната система ценни документи със съответните метаданни и с отлично качество, съгласно изискванията и с адмирации от проверяващите.
Голямо значение отдавахме и на популяризаторската дейност, искахме обществото да знае какво богатство се съхранява в Архива, колко е богата историята на Габрово – град на образованието и на индустрията, град на смели, борбени, предприемчиви, интелигентни и духовни хора, работили за просперитета на града. Публикувахме статии за исторически личности и събития в печатни и електронни медии, експонирахме изложби. В помощ на потребителското търсене подготвихме Пътеводител на архивните фондове (1944-2014 г.), който е публикуван в сайта на Държавна агенция „Архиви“.
Работихме съвместно с всички институти на паметта в Габрово за изложби, издания, научни форуми. Бяхме партньори на много институции и организации за годишнини, юбилеи и проекти. Подпомагахме изследователската дейност на различни групи ученици, които работят по проекти.
Имахме признанието на научни работници и краеведи за документалното богатство на Архива и за нашия професионализъм по предоставяне на документи по различни теми. Изследователи от БАН бяха впечатлени от обема на предоставените документи за дарителите на Габрово – най-вече за образованието – доказателство, че габровци, освен че са пестеливи и предприемчиви, но и много прозорливи, осъзнавайки, че без образование няма духовност и прогрес. Информацията е публикувана в трите тома на Енциклопедия „Дарителството“, а Архивът издаде документалния сборник „Дарителите на Габровските училища“.
За активната си издателска дейност – Официална книга на почетните граждани на Габрово и преиздадената „Историята на града Габрово и Габровските въстания“ на Христо и Петър Гъбенски, допълнена с невключени изследвания на авторите и съхранявани в Архива, през 2003 бяхме наградени от Община – Габрово със статуетката „Златният Хирон – 2003“ и с Грамота за принос в развитието на града, а за своя 50-годишен юбилей – с Почетен знак на Общинатa за доказан принос в съхраняването на документално богатство, свидетелство за историята на Габровска област, като част от културната и стопанска история на България.
Няма да разказвам за всички дейности, които изпълнявахме, съгласно Закона за Националния архивен фонд, за да не заприлича споменът ми на отчет. Ще спомена за контролната ни дейност по организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви на държавните и общинските институции и опазването на документите в деловодните служби. Това е изключително важна дейност, защото с нея гарантираме, че един ден всички ценни документи, определящи дейността на дадена институция ще бъдат запазени и ще постъпят в Архива за постоянно съхранение. Извършвахме и методическа работа, провеждахме обучения на експертните комисии и индивидуални обучения на деловодители.
Ще разкажа за хората, с които ме срещна работата ми в Архива и които ме обогатиха и ме изградиха като обществено отговорен и по-духовен човек. Това са дарителите на Архива, които ни предоставяха безвъзмездно скъпи за тях реликви и документи от лични, семейни или родови архиви. Гордеехме се с големия брой лични фондове на заслужили личности от всички области на обществения, стопанския и културен живот на Габровска област – над 190 фонда, като по-голямата част от тях са постъпили като дарение. Зад тези числа се криеше много работа на архивистите, която изисква високи компетентности, умения и време (и често и извън работното). Затова всяка година организирахме срещи с тях, на които им връчвахме грамоти за даренията. Това бяха много вълнуващи и вдъхновяващи срещи, организирахме ги обикновено на 10 октомври – професионалният празник на българските архиви. Залата винаги беше пълна и това беше признание за нашия професионализъм. Изказвахме своята благодарност за благородния им жест, защото без тях Архивът нямаше да бъде документалната съкровищница на богати исторически извори за развитието на науката, културата и за управлението на държавата. Ежегодно правихме изложба, посветена на нашите дарители и техните дарения за съответната година. От 2016 г. качваме информация за дарителите на Архива в сайта на ДАА.
Най-зареждащи бяха срещите с младите хора и учениците. Подпомагахме работата им по различни проекти, за родови изследвания, а студентите – за дипломните им работи. Ежегодно организирахме открити уроци с ученици от 5-ти до 11 клас. Запознавахме ги с дейността на архивната система и ролята на държавните архиви и с всички дейности, които извършваха архивистите, показвахме им ценни документи за различни исторически събития и личности, подготвяхме и презентации по избрани от тях теми. Задаваха ни адекватни въпроси, което означаваше, че ни слушат внимателно. Имаше разбира се и забавни моменти – някои от малките ученици ни питаха дали имаме фонд на Роналдо и дали след време и те ще имат фонд в Архива.
Тази ни дейност беше от голямо значение, полагахме големи усилия, искахме да възпитаме у младите хора и подрастващото поколение документна култура, да изпитват чувство на принадлежност и гордост с родния си град и да имат УСЕЩАНЕ ЗА ПАМЕТ!
И накрая ще споделя за моята и на всички габровски архивисти голяма мечта – да имаме ДОМ и модерни архивохранилища. Както пише израелският политик, Шимон Перес, за да имаш големи успехи „няма място за малки мечти“, а нашата си е голяма, защото не се осъществи повече от 40 години. Като ръководител на институцията, 18 години работих за тази ни мечта. Тук е мястото да благодаря още веднъж на г-жа Таня Христова – кмет на Габрово и на Габровския общински съвет за дарената къща за административната ни дейност, както и на Областна администрация за съдействието, но вече повече 7 години нейният ремонт не се случва. Вече имаме ново архивохранилище, но се иска още много, за да се превърне в модерно и да отговаря на нормативните изисквания. Ако съберем всички докладни записки през годините по материалната база на Архива и за безбройните премествания на документите, от архивохранилища, намиращи се в града и околните села, ще се събере доста дебела папка-дело. Но това усещане за срам не е нито на габровските архивисти, нито на неговите ръководители и дано бъдещите ръководители на Държавна агенция „Архиви“ си свършат работата.
Използвам случая да благодаря на всички архивисти, работили в Държавен архив – Габрово за труда им за опазване и съхраняване на документалното богатство на Габровския край, да благодаря на всички колеги, с които съм работила за подкрепата и колегиалността, затова, че бяхме екип и успявахме въпреки многото проблеми и трудности. Пожелавам на младия екип на Архива много здраве, много успехи, вдъхновение, вяра и надежда, че отговорната професия „архивист“, ще получава все по-голямо признание от държавата и обществото! Нека носят с гордост професията “архивист”, “защото вие сте пазителите на златния ключ на паметта на народа”!
Честит празник!
Автор: Стефка Василева, ръководител на Държавен архив – Габрово в периода 6 ноември 2000 г. до 31 декември 2018 година.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.
С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.
В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.
Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.
Този петък, 26 юни, от 17.30 часа в читалня „Д-р Петър Цончев“ на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово ще бъде представена най-новата книга на журналиста и поет Борис Данков – „Пирамида“. Изданието, публикувано от издателство „Захарий Стоянов“, събира избрани стихотворения на автора и предлага на читателите възможност да проследят развитието на неговия поетичен свят през годините. Книгата ще бъде представена от акад. Иван Гранитски, а сред гостите на събитието ще бъде и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.
Очаква се срещата да привлече почитатели на поезията, литературата и културния живот, както и хора, които познават дългогодишната обществена и творческа дейност на Борис Данков.
Роден на 16 април 1941 г. в габровското село Жълтеш, Борис Данков е едно от утвърдените имена в българската журналистика и литература. Завършва Априловската гимназия в Габрово, а впоследствие изучава българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1968 г., заедно с поета Минчо Г. Минчев и журналиста Стефан Димитров, създава литературната група „Илия Иванов – Черен“ към читалище „Априлов-Палаузов“ в Габрово. Тримата издават и списание „Повик“, което предшества по-късните литературни издания „Мизия“ и „Зорница“. Професионалният му път в журналистиката започва като редактор в културния отдел на габровския окръжен вестник „Балканско знаме“, където работи в периода 1970 – 1973 г. Следват години като журналист във вестник „Народна младеж“, а по-късно и като редактор във вестник „Работническо дело“. Между 1983 и 1989 г. е кореспондент на изданието във Варшава. След демократичните промени става част от екипа на новосъздадения от Стефан Продев вестник „Дума“, където заема различни редакторски и ръководни позиции.
От 1995 до 1999 г. Борис Данков е директор на Българския културен институт във Варшава и активно работи за популяризирането на българската култура зад граница. След завръщането си в България продължава дейността си във вестник „Дума“ като завеждащ отдел „Култура“, член на редколегията, коментатор и редактор на литературното приложение „Пегас“.
До октомври 2015 г. ръководи отдел „Четиво“ и продължава работата си като редактор на приложението. През годините творчеството и публицистичната дейност на Борис Данков получават високо признание. Сред отличията му са наградата „Христо Ботйов“ за публицистика, наградите на Съюза на българските писатели за документалистика, краезнание и публицистика, както и престижната Априловска награда за цялостно творчество. Автор е на книгите „Магията на словото“ (1986), „Сянка на птица“ (1994), „Хаос“ (1995), „Енигма“ (1995), „Колибарски сънища“ (2007), „Гневни хроники“ – том 1 (2012), „Събеседници“ (2016), „Минало не отминало“ (2017), посветена на историята, поминъка, етнографията и фолклора на родното му село Жълтеш и съседните населени места, както и „Гневни хроники“ – том 2 (2019).
Той е и преводач и съставител на „Антология на новата полска поезия“ (2006) и „Изповед на хулигана“ – избрани стихотворения от Сергей Есенин (2007). Новата книга „Пирамида“ представлява своеобразен поетичен обзор на творческия път на автора.
В подбраните стихотворения се открояват характерните за Борис Данков теми за човека, времето, обществените процеси и духовните търсения. Селекцията разкрива както богатството на неговия поетичен език, така и развитието на творческия му стил през различните периоди от живота му.
-
Културапреди 6 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 6 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Новинипреди 5 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Кримипреди 5 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Кримипреди 5 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Любопитнопреди 4 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди 19 часаНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово