Свържи се с нас

Култура

Музей Етър отличи дарителите си за 2020 година

Published

on

В деня на музеите 18 май бяха връчени свидетелствата на дарители на РЕМО „Етър“ през 2020 година. Всеки от тях има важен принос за съхранение на културни ценности, които представят миналото, заяви директорът проф. д-р Светла Димитрова, която поздрави екипа си по повод празника.

„За музеите XVIII век беше белязан с ключовата дума „колекция“. XIX век беляза музеите с ключовата дума „научни изследвания. Към всичко това през XX век стана ясно, че един музей може да бъде място за развитие на стопанска дейност. XXI век ще направи музеите място за творчество, в което публиката да може да съпреживява и така да разбере оставеното от предишните поколения. Да се работи в музей е предимство. Това е институция на паметта и всеки, който професионално е свързан с нея помага за съхранението ѝ.

Днес за мен е изключително удоволствие да видя при нас семействата на хора от екипа и колеги, които сега не работят в музея, но имат свой принос в развитието му. Особено важно е, че на този ден при нас има дарители, които са отделили част от нещо лично и са го подарили на музея, за да се съхрани за бъдещите поколения.

Честит празник на всички, бъдете здрави и ни вярвайте! Няма да допуснем и няма да направим нещо, което да противоречи на завета на Лазар Донков, създател на музей „Етър“ и на онова, което предишните поколения са направили за тази институция.“

????????????????????????????????????

Ръководителят на отдел „Културен мениджмънт“ в музея Светлозар Тодоров представи пред екипа поздравителния адрес на Българския национален комитет към Международната асоциация на музеите (ИКОМ). В текста се отчита трудния период, през който преминава музейната общност и се изразява убеждение, че пандемията е провокация за решителни действия по отношение на дигитализацията на културното наследство и създаването на нов опит на културно разпространение.

В поздравителния адрес, подписан от проф. д-р Мила Сантова, председател на Българския национален комитет на ИКОМ, се казва още: „Това е решаващ момент за нашите общества и ние призоваваме музеите да ръководят промяната. Дойде време да преосмислим връзката си с общностите, на които служим, да експериментираме с нови модели на културен опит и да потвърдим силно съществената стойност на музеите в изграждането на справедливо и устойчиво бъдеще.

През 2020 г., въпреки ограниченията, наложени от цифровия формат, дейностите на музеите достигнаха до над 83 000 000 потребители в социалните мрежи само за деня на 18 май!“

Светлозар Тодоров припомни за времето на първото затваряне на музей „Етър“ за посетители през 2020 г., акцентирайки, че това се е оказало огромно предизвикателство. Първите действия бяха насочени към опазване здравето на служителите. Тодоров припомни, че кризата е станала провокация за преосмисляне на работата. Той сравни екипа на музей „Етър“ с екип на състезател от Формула 1.

„Действията на всеки трябваше да се насочат към търсене на ясен резултат и забавянето, дори за няколко секунди, можеше да коства успешното постигане на общия резултат. Желая да сте здрави, за да подобряваме резултатите си всяка година и да сме конкурентни във всяко едно отношение.“, каза още той.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица