Свържи се с нас

Култура

Габровският спектакъл „Под игото – 1894-та“ гостува в Сопот

Published

on

Габровският драматичен театър ще представи един от най-новите си спектакли „Под игото – 1894-та“ в Сопот. Предвидени са две представления на 26 и 27 април от 19.00 часа на сцената на НЧ „Иван Вазов – 1871“. За първи път постановката на режисьора Петринел Гочев ще се играе пред публика извън Габрово и изборът това да се случи в Сопот не е случаен. Освен, че е родното място на писателя Иван Вазов, градът е драматургично свързан с постановката, а чрез местната къща музей „Иван Вазов“ и с реализирането на спектакъла.

„Под игото – 1894-та“ е представление, създадено по едноименната нова българска пиеса от авторката Гергана Змийчарова. В сюжетната линия се преплитат три основни пласта, които се развиват като отделни картини на сцената: историята за трудностите около първото издание на романа „Под игото“, преки кореспонденции от романа и откъси от спомените на майката на писателя Съба Вазова. Освен авторовата фикция, пиесата се базира на документални проучвания и литературни изследвания върху творчеството на Вазов. За осъществяването на мащабната театрална продукция три културни институции партнират на ДТ „Рачо Стоянов“ с достъп до музейните и научните си фондове. Това са Националният литературен музей заедно с къщата музей „Иван Вазов“ в София, къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот и Регионален исторически музей – Габрово.

В постановката участват актьорите Надежда Петкова като Съба Вазова, Димо Димов като Тодор Чипев и Бойчо Огнянов, Стоян Руменин като Иван Вазов, Таня Йоргова като Нонка Чипева, Рада Госпожина и актрисата от първата трупа на Народния театър – Екатерина Златарева, Петко Петков като Иван Гешов, Светослав Славчев като Михалаки Георгиев, Любен Попов като Ян Мърквичка, Найден Банчевски като Антон Митов, Анатолий Ставрев като Иван Шишманов и Киряк Стефчов, Гордан Коев като Иван Карастоянов и Боян Петров като актьора Иван Попов от първата трупа на Народния театър. В част от сцените участват деца и младежи от местната театрална школа „Котешката къща“: Валентин Петров, Адриана Кънева, Виктория Витанова, Ивет Симеонова, Йонислава Дончева, Мария Иваничкова, Мая Дянкова, Мелани Борисова и Николет Иванова. В постановъчния екип влизат художникът на спектакъла Гергана Лазарова-Рънкъл, хореографът Светлана Цвяткова и фотографът Росина Пенчева. Музиката е специално написана за спектакъла от студио „Елисей“. Автор на плаката и мултимедията е Гергана Змийчарова.

„Под игото – 1894-та“ ще ви върне назад във времето на млада следосвобожденска България. Ще си припомните непопулярни факти около зараждането на държавността и първите институции, оказали влияние за икономическия, културен и образователен напредък на страната ни. Ще придобиете представа за живота в пробуждащата се нова европейска столица, различна от сегашна София. Ще се срещнете с исторически личности, положили началото на съвременна България. Ще се потопите в техните борби и перипетии, довели до излизането от печат на първия български роман. Ще чуете спомени за времето преди освобождението, когато свободата е била непостижима химера, цел и упование за съществуване. Време, в което родовата памет е отгледала бъдещата идея за национална идентичност и самочувствие.

Режисьорът Петринел Гочев използва разнообразни визуални средства и мултимедия, с които допълва картините, представящи закрити или открити пространства. Сцените са интензивни и бързо променящи се между външно и вътрешно, заемки от сюжета на романа, откъси от историческия разказ на Съба Вазова. В част от тях той отново залага на познати кинематографични похвати, които поддържат динамиката на действието. Декорите са експресивни, минималистични и стилистично обрани. В тях няма нищо натоварващо и превземащо зрителското поле. Пространството е умело уплътнено по хоризонтала и вертикала. За сценографията и костюмографията на спектакъла отговаря Гергана Лазарова-Рънкъл, която е проучила характерни за епохата и бита нагласи, модни тенденции и елементи от градския живот. Тя работи с режисьора Гочев и в спектакъла му „Салиери“, чиято премиера беше през юли 2020 г.

Актьорите чрез майсторската си игра и образите, които пресъздават са основната движеща сила за динамиката на сюжета. Паралелно вървят три истории, които метафорично напомнят за минало, настояще и бъдеще. Редуват се картини от политическия, обществен и културен живот на София от края на ХIХ век, възстановки на популярни сцени от „Под игото“, между които умело е вплетен мемоарния разказ на Съба Вазова за конкретни исторически събития. Фактологичното позоваване на действителността преди и след освобождението засилва зрителското усещане за автентично случващото се действие на сцената.

Преди гостуването в Сопот постановката ще се играе пред габровската публика на 20 април от 19.00 часа на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“.

Премиерата на „Под игото – 1894-та“ се състоя на 10 октомври 2020 г. С нея бяха отбелязани две годишнини – 170 години от рождението на Иван Вазов и 75 години от създаването на габровския театър. Тази година със спектакъла ще се почете 100-годишнината от кончината на Иван Вазов.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица