Свържи се с нас

Култура

Приносът на Младен Радков за развитието на архивното дело

Published

on

По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще.

Младен Радков, ок. 1984 г.

Началото на българската държавна архивна институция е поставено с Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. В резултат на последвалата административна реформа в страната през 1959 г., Габрово става окръжен център и на 1 октомври своята дейност започва Габровския държавен архив. Назначен е и първия архивен служител – Георги Цанев. През 1960 г. за първи титулярен ръководител на Окръжен държавен архив – Габрово е назначен Младен Радков.

Снимка на Младен Радков (първият от ляво на дясно) с колеги архивисти Андрей Печилков, Венцислав Велев и др. в Киев, 1987 г.

С неговото име и дейност се свързват както създаването, така и утвърждаването, и популяризирането на габровския архив, превръщането му в търсена и особена важна институция на паметта. В продължение на 30 години той работи както като административен ръководител и методист, така и като изследовател. Той е и един от първите дипломирани специалисти в областта на архивистиката и името му остава в историята с изграждането и утвърждаването на българските държавни архиви.

Грамота на Младен Радков за заслуги за изграждане и развитие на архивното дело, 1982 г.

Младен Радков е роден на 17 юни 1931 г. в Трявна. Завършва гимназия през 1949 г. в родния си град. През 1951 г. продължава образованието си в Учителския институт за прогимназиални учители „В. И. Ленин” – София, който завършва през 1953 г. Работи като учител в Народна смесена гимназия в Гоце Делчев. През 1954 г. Младен Радков е приет за студент в Софийския университет, във философско-исторически факултет – специалност История, с профил Архивистика. Завършва университета през 1959 г., като защитава дипломна работа по архивистика на тема „История на архивното дело у нас от 1912 г. до 9 септ. 1944 г.” От август 1960 г. е назначен за началник на Окръжен държавен архив – Габрово, към Окръжно управление на МВР, а по-късно към Окръжен народен съвет – Габрово. На тази длъжност остава до пенсионирането си през 1991 г. Работи за развитието й, популяризирането и утвърждаване на авторитета на институцията. Неговото мнение на архивист е високо ценено в архивната система, практическият му опит е популяризиран в архивни издания, обсъждан е на национални съвещания и конференции. Работи усилено по проблемите на комплектуването и опазването на архивното богатство, по експертизата на ценността на документите, по внедряването на система за деловодна дейност и т.н. Неговите мнения и разработки са публикувани на страниците на специализирания печат, в списания „Известия на държавните архиви” и „Архивен преглед”. Освен по теми от архивната методология, Младен Радков работи и като изследовател, интересни са изследванията му, свързани с индустриални предприятия от Трявна, за развитието на индустрията в Габрово и региона, за установяването на новата власт на 9 септ. 1944 г. и др., които публикува в сборници от проведени конференции и на страниците на архивните издания. Изготвя публикации за габровския вестник „Балканско знаме”, свързани с просветното дело, дейността и годишнини на Габровския държавен архив и др. На страниците на сп. „Архивен преглед” споделя опита от работата си с Държавно стопанско предприятие „Вторични суровини”, където заедно с колегите си от архива успява да спаси от физическо унищожаване редица ценни документи, свързани с миналото на Габрово и региона. Той споделя за първоначалните трудности по опазване на документите в доклад, посветен на 40-та годишнината от създаването на Габровския архив следното „..В първите години било необходимо да се спаси от унищожение огромното дукументално богатство на окръга, което гниело по таваните и мазетата на учреждения и предприятия, по таваните и килерите на хиляди граждани…С помощта на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет – Габрово и Габровската окръжна прокуратура, бива пресечно поголовното унищожаване на документи без експертиза и разрешение….Извършва се огромна, къртовска работа за промяна на съзнанието и отношението на местните ръководители към архивните документи…”. Още в първите години под неговото ръководство, в архива са комплектувани над 600 фонда, чието използване е уредено през 1961 г. с отварянето на читалня, която приема посетители. Създава се и богат библиотечен фонд, който и до днес се попълва. Радков започва и развива и издателската дейност на архива. Слага се началото на собствено издание под формата на бюлетин „Вести”, от който до края на 80-те години са отпечатани 9 броя, а след това той се реформира в отделни издания. Колективът реализира и първата част от основния справочник на Архива „Пътеводител по архивните фондове и колекции-1763-1944 г.”. През 1984 г. излиза и първи брой на нов сборник със заглавие „Из документалното наследство на Габровския край”. Поставят се основите на добрата съвместна работа между архивисти и учители по История и техните ученици. В края на неговото управление, институцията е сравнително добре подсигурена с материална база, разкрита е фотолаборатория, оборудван е с компютри, разработват се първите програмни продукти за архивната система. Младен Радков се отнася с особено внимание и уважение към своите колеги в архивното дело. Сам отбелязва, че зад всички успехи и преодолени трудности стои техния всеотдаен труд. В резултат на усилията от страна на ръководството в лицето на Младен Радков и неговите колеги-архивисти, габровският архив става водещ на национално ниво, превръща се в „архив-еталон”. Това е оценено и от ръководството на архивната система. В Габрово гостуват делегации от Германия, Чехия, Полша и др., а габровски архивисти посещават архивите в Германия, Румъния, в бившия Съветски съюз и др. Под негово ръководство тържествено се честват 15 и 25-годишнината на Държавен архив – Габрово. За своите постижения архивът е многократно отличаван, а по повод 25-годишнината си през 1974 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий”. За своя професионализъм, Младен Радков също е удостоен през 1979 г. с орден „Кирил и Методий” – II степен. През 1981 г. тържествено е отбелязана 50-годишнината му, на юбилея присъстват представители на Главно управление на архивите при Министерски съвет, представители на културни институции и общественици. Младен Радков е член на Съюза на научните работници в България – клон Габрово и дългогодишен секретар на Българското историческо дружество – клон Габрово. Търсен е като специалист от музеите в тогавашния Габровски окръг при изготвянето на тематико-експозиционните им планове, член е на Окръжния музеен съвет. След пенсионирането си продължава да сътрудничи и помага на габровския архив. Пак тогава извършва проучване на семейните си корени. Изготвя родови схеми на тревненските родове Йончеви, Димиеви и Радкови, издирва и съхранява ранни документи за своите предци от периода 1850 – 1908 г. Интересен факт е, че по бащина линия, Младен Радков е свързан с голямото родословие на поп Йовчовия род. Младен Радков почива на 6 декември 2004 г. Десет години след своята кончина е номиниран за „Архивист на XX век”, заедно с други заслужили ръководители и преподаватели с принос в развитието на българските архиви. Документите на Младен Радков се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Дарени са от съпругата му Иванка Радкова през 2005 и 2006 г. и са предоставени за всеобщо ползване от потребителите на архивна информация.

Снимка от посещение на делегация от Чехословакия в габровския архив, 1978 г.

Поклон пред Паметта и делото му!

Спомени за Младен Радков от неговия син Веселин Радков.

Роден в семейство на учители, израснал и възпитан с идеята за общо благо и себераздаване, баща ми посвещава живота си на дейности, насочени в обществена полза. Завършва професионалното си образование като учител, но любовта му към история, го тласка в друга сфера. Завършвайки историческия факултет на Софийски университет, той отдава целия си живот на архивното дело. Споменът, оставил най-ярка следа у мен, е наводнението в Габрово през 1991 год. Тогава, Габровският архив се помещава на ул. “Орловска” № 149А (днес ул. „Черно море” № 1) , като този район беше силно засегнат от придошлите води на река Янтра. Голяма част от съхраняваните документи бяха потопени във вода и кал. Като доброволец, взех участие в изваждането от калта и транспортирането на всички засегнати документи, до места, на които беше извършена последваща реставрация консервация. Бях впечатлен от всеотдайността на целия колектив на тогавашния Архив – Габрово, които бяха изцяло отдадени на каузата, документите да бъдат възстановени и съхранени. Дори и след това събитие, баща ми продължи да се бори за обезпечаване нуждите на архивното дело, а именно – подходяща сграда и помещения за съхранение на документи с голяма обществена значимост. Със своят опит и професионален хъс, успя да постави основите и утвърди успешното развитие на архивистиката в гр. Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Габровският театър представи най-новия си спектакъл

На границата между два свята и свободата на избора.

Published

on

Габровският драматичен театър представи най-новия си спектакъл „Въпреки живота, всичко е любов“ с две премиерни представления на 14 и 16 януари 2022 г. на голяма сцена. Постановката е на режисьора Васил Дуев-Тайг и Сдружение „Суматоха“, които са автори на идейния проект.

В Сдружението влизат младите актьори от класа на проф. д-р Ивайло Христов – випуск 2021. Те участват в спектакъла, разделени в два актьорски състава. Четирама от тях: Татяна Йолинска, Йоан Попов, Иван Шуманов и Елена Хрант са автори на проекта, с който печелят финансова подкрепа по Програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. В лицето на Васил Дуев-Тайг – щатен режисьор в габровската трупа, и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ срещат подкрепа и партньорство за осъществяването на проекта.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е създадено по романа „Германия, мръсна приказка“ от Виктор Пасков. Освен режисьор, Васил Дуев-Тайг е и автор на сценичната адаптация на текста. В постановъчния екип влизат: Даниела Николчова и Наталия Андреева – сценография и костюми; Христо Намлиев – музика; Филип Миланов – хореография; Яел Дуев-Тайг – автор на плаката; Росина Пенчева – фотограф на спектакъла; Васил Калев – медицински консултант и Валери Радев – помощник-режисьор. В постановката участват актьорите от сдружение „Суматоха“: Антония Кундакова, Бернарда Береану, Елена Хрант, Елеонора Иванова, Жаклин Даскалова, Никол Оташлийска, Полина Грозданова, Сирма Кунчева, Ахмет Исмаил, Вилиян Гешев, Иван Шуманов, Йоан Попов, Мартин Димиев, Ростислав Дамянов, Теодор Кисьов, Ясен Атанасов и Марио Василев, който е част от габровската трупа заедно с актьора Стоян Руменин.

Спектакълът следва сюжетната линия на романа, пречупена през режисьорската рефлексия на Васил Дуев-Тайг. Публиката се озовава на границата на няколко двойки светове: „вътрешния“ и „външния“ на героите, „източния“ и „западния“, НРБ и ГДР, „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Времето е бурната 1968 година. Бунтарството е новата форма на младите да утвърдят себе си в очуждения свят на войни и военни конфликти, фалшиви ценности и още по-фалшиви идеологии. Рокът е сила, която помита всичко „мръсно“ и сваля маските на преднамереното общество, оплетено в предразсъдъци. Културната вълна и идеали на децата-цветя шестват по света. Ветровете на Пражката пролет достигат и до младите хора в България.

Свободата става непосилен блян за реализиране у нас. За нея може да се мисли като „единствено случваща се навън“. Потърсена отвън, тя се оказва еднакво трудна за живеене като тази, от която бягат тогавашните 19-годишни. Пътят на емиграцията в търсене на свободата е и път за личностното развитие в търсене на собственото място в света.

Разминаването с приятелите и сблъсъкът с предателите са неизбежни. Те стават мярата, с която младият Виктор Пасков от спектакъла опознава свободата. Превръщат се в негови ориентири в избора му между „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Социалистическата реалност и репресивен апарат в ГДР не са по-различни от тези в НРБ. Тоталитарният режим не само изяжда усещането за свобода, но и чувството за лично достойнство, размива контурите на личността в пирамидално организираното авторитарно общество. Въпреки този натиск, младият „хер Паско“ избира: чест вместо безчестие, свобода вместо илюзия, мечта вместо нагаждане, бягство вместо подчинение.

Противопоставянето на „чужди“ срещу „свои“ и „свои“ срещу „свои“ допълват картината за живота на емигранта. Интересна и необичайна е сценографската визия на спектакъла. Разменени са местата на зрителското и игралното поле.

Представлението е изнесено изцяло в салона, като ползва и част от сцената. Това позволява да се пресъздадат картини с отворени и затворени пространства в синхрон със сюжетната линия. Използвано е естественото разположение на балкона в театралния салон за представяне на сцена от външния свят.

Костюмите са съобразени максимално с характерното за епохата на социалистическата реалност и културните нюанси на 1968 г. Режисьорът Васил Дуев-Тайг е работил с Даниела Николчова и Наталия Андреева и в други постановки на габровския театър. В спектакъла му „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. те създават сценографията и костюмите. Даниела Николчова е художникът на представлението му „Орото ламя е“, 2020 г.

Рок звученето присъства осезаемо в целия спектакъл. Наред с изпълнението на живо на популярни рок парчета от актьорите, музиката в постановката допълва алюзията за бурната на събития 1968 г. Нейн автор е Христо Намлиев, който композира музиката за много игрални филми, театрални представления и документални продукции. Носител е на наградите „Икар“ и „Аскеер“, а публиката го познава като музикант от рок бандата „Herman’s Wolf Band“.

Едно от предимствата на този спектакъл е живото изпълнение на автентичен рок. Специално внимание е обърнато на хореографията и движенията на актьорите. В някои от сцените заедно с актьорското майсторство се изискват умения на професионални балетисти и танцьори.

С подготовката на актьорите се занимава артистът и хореограф Филип Миланов. Той също е част от постановъчния екип на „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. Има опит като титулярен изпълнител в танцова компания Derida Dance, солист и част от трупата на Балет Арабеск.

Участва в международни проекти и е носител на наградата „Икар 2015“ за съвременен танц и пърформанс. Яел Дуев-Тайг създава плакатите на последните няколко представления на режисьора с габровската трупа: „Истината или се осмеляваш“, 2019 г., „Орото ламя е“, 2020 г., „Лейтенат Густл. Да обичаш живота“, 2020 г. и „Иванка Курвоазие на три морета“, 2020 г.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е осъществено с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма „Дебюти“ и в партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Ивета Миленова е новият директор на Историческия музей в Севлиево

Published

on

Дългогодишният уредник в Историческия музей в Севлиево Ивета Миленова спечели конкурса за овакантеното от директора Найден Петров място, който излезе в заслужена пенсия. Ивета Миленова завършва висшето си образование със специалност „История”, научен профил и специализиран курс по „Археология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Само няколко месеца след дипломирането си през 1983 г. тя прекрачва прага на музея, като става уредник на отделите “Капитализъм” и “Художествен”. От 1989 година е уредник на отдел “Възраждане”, днес ”История на България 15-19 век”, като й е възложено съхранението и опазването на богатия етнографски фонд на музея. През годините е участвала в придобиването, идентификацията, инвентирането и популяризирането на голяма част от хилядите музейни експонати, придобити през дългия период на работата й в музея.

Организирала е и е аранжирала стотици временни изложби по различни теми, поводи, годишнини от знаменателни събития или известни личности на нашия край. Изготвила и представила за одобрение в Министерство на културата тематико-експозиционния план на постоянната експозиция “Севлиевският край през Възраждането“ и е участвала в аранжирането ѝ.

Нейно дело е и планът за цялостното обновяване на експозицията “Табашкият занаят в Севлиево” в Табаханата.Автор е и на тематико-експозиционния план за голямата изложба “Работническо революционно движение” в АВК “Дандолови къщи”. Тя организира преобразяването на къщите в етнографския комплекс с експозициите “Възрожденски интериори”, “Красотата в произведенията на севлиевските занаятчии” и екстериорните експозиции в двора.

Участва в експонирането на скромния Дом-музей “Д-р Атанас Москов”.Автор е на множество статии в местната и регионална преса, както и на изданието “Светското образование в Севлиево през Възраждането”.

Нейно дело са осем от ежегодните брошури, които Музеят издава като календар, в други четири е съавтор. Съавтор е на „Хроника на Севлиево 1990-2010“, редактор на сборника “Априлското въстание в Централна Северна България” и други издания.

Като уредник в Историческия музей тя участва с научни съобщения в десетки научни конференции, организирани от Министерство на културата и Регионалните музеи в Габрово, Враца, Стара Загора, Шумен, Пловдив, Благоевград, Сливен, Ямбол, Етъра и музеите в Трявна, Троян, Дряново, Бяла черква и други, на някои места многократно.

Материалите ѝ са публикувани в сборници. Нейна статия за личностите на Априлското въстание в Севлиевския край бе публикувана в престижния национален сборник „Възраждане“. Изследва и продължава да пише с удоволствие статии за различни издания, за да популяризира историята, значимите личности и богатото културно-историческо наследство на Севлиевския край.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Етър“ е първият български музей, носител на една от двете големи награди „Жива“

Published

on

На специална церемония в сръбската столица Белград Международната фондация „Форум на славянските култури“ (FSK) връчи наградите „Жива“ за най-добър музей от славянска държава. Събитието се провежда в сътрудничество с Министерство на културата и медиите на Република Сърбия и сръбски партньорски институции.

Наградата „Музей на годината“ получи Музеят на дърворезбата от Кониц (Босна и Херцеговина). Наградата „Най-добър обект на културното наследство“, която се присъжда за трети път,  спечели Регионален етнографски музей на открито „Етър” – Габрово.

За първи път български музей става носител на голяма награда от този много авторитетен международен културен форум.

20 музея от 11 славянски държави участваха в конкурса за наградата „Жива“. Седмата церемония се състоя вечерта на 12 януари в Белград, а предишните места за нейното провеждане са Скопие, Санкт Петербург, Задар, Блед, Прага и Бар. Журито се състои от 13 музейни експерти от славянски страни и Европейската музейна академия. Българският представител в него е Екатерина Джумалиева от Министерство на културата.

Освен двете големи награди, бяха връчени още няколко. Специално признание за лидерство получи Националният литературно-мемориален музей на Иван Франко в Лвов (Лвов, Украйна). Носител на признанието за внимание към посетителите и достъпност е Музеят на въгледобива в Забже (Забже, Полша). Специалното признание за творчество получи Музеят на изкуствата „Божидар Якац“ (Костаневица на Кръки, Словения). Центърът за посетители „Къщата на приказките на Ивана“ (Огулин, Хърватия) бе отличен за разказване на истории, а Ярославският художествен музей (Ярославъл, Руската федерация) – за добро използване на ресурсите. Журито реши също така да връчи Почетно отличие на Национален музей в Белград (Белград, Сърбия).

„Сред многото важни дейности на Форума със сигурност е опазването на вековни ценности, възпитанието на славянските езици и по-нататъшното изграждане на славянски културни идентичности. Тези ценности могат да станат по-видими само чрез съвместно застъпване за тяхното утвърждаване в глобален мащаб. Това насърчава културното разнообразие и в същото време допринася за славянските култури за глобалния диалог“, подчерта Мая Гойкович, вицепремиер на Република Сърбия и председател на Борда на Форума на славянските култури.

 „Наградата за най-добър славянски музей и културно наследство „Жива“ е платформа, която насърчава и култивира диалог за славянското наследство и неговата уникалност, но на първо място е пространство, където можем да срещнем славянско наследство, да получим информация за него, да се установят контакти, да се вземат решения за посещения на различни места и музеи от славянски страни“,  заяви по време на церемонията Андрея Рихтер, директор на Форума на славянските култури.

„Присъствието на български музей на този форум е голяма чест за нашата страна. Тук, ние българите, се чувстваме сред близки хора, усещаме доверие и сериозна подкрепа. Защото всички сме посветили своята дейност на една важна мисия – да работим за утвърждаване на славянската култура в глобалния свят. Културните постижения на славянската общност са световен феномен, без който не може да се обясни същността на човешката цивилизация.

Всяка от присъстващите на този форум организации представя славянството, макар от различен поглед. Ако влезете в българския музей „Етър“, на който съм директор, ще откриете много и от миналото на своите народи. Благодаря от името на екипа си, че сме част от това голямо за славянския свят събитие“, коментира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“, на която бе връчена наградата за най-добър обект на наследство в славянските страни. За седем години от своето съществуване наградата събра повече от 135 музея, стана ясно от информация на организаторите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица