Свържи се с нас

Култура

Приносът на Младен Радков за развитието на архивното дело

Published

on

По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще.

Младен Радков, ок. 1984 г.

Началото на българската държавна архивна институция е поставено с Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. В резултат на последвалата административна реформа в страната през 1959 г., Габрово става окръжен център и на 1 октомври своята дейност започва Габровския държавен архив. Назначен е и първия архивен служител – Георги Цанев. През 1960 г. за първи титулярен ръководител на Окръжен държавен архив – Габрово е назначен Младен Радков.

Снимка на Младен Радков (първият от ляво на дясно) с колеги архивисти Андрей Печилков, Венцислав Велев и др. в Киев, 1987 г.

С неговото име и дейност се свързват както създаването, така и утвърждаването, и популяризирането на габровския архив, превръщането му в търсена и особена важна институция на паметта. В продължение на 30 години той работи както като административен ръководител и методист, така и като изследовател. Той е и един от първите дипломирани специалисти в областта на архивистиката и името му остава в историята с изграждането и утвърждаването на българските държавни архиви.

Грамота на Младен Радков за заслуги за изграждане и развитие на архивното дело, 1982 г.

Младен Радков е роден на 17 юни 1931 г. в Трявна. Завършва гимназия през 1949 г. в родния си град. През 1951 г. продължава образованието си в Учителския институт за прогимназиални учители „В. И. Ленин” – София, който завършва през 1953 г. Работи като учител в Народна смесена гимназия в Гоце Делчев. През 1954 г. Младен Радков е приет за студент в Софийския университет, във философско-исторически факултет – специалност История, с профил Архивистика. Завършва университета през 1959 г., като защитава дипломна работа по архивистика на тема „История на архивното дело у нас от 1912 г. до 9 септ. 1944 г.” От август 1960 г. е назначен за началник на Окръжен държавен архив – Габрово, към Окръжно управление на МВР, а по-късно към Окръжен народен съвет – Габрово. На тази длъжност остава до пенсионирането си през 1991 г. Работи за развитието й, популяризирането и утвърждаване на авторитета на институцията. Неговото мнение на архивист е високо ценено в архивната система, практическият му опит е популяризиран в архивни издания, обсъждан е на национални съвещания и конференции. Работи усилено по проблемите на комплектуването и опазването на архивното богатство, по експертизата на ценността на документите, по внедряването на система за деловодна дейност и т.н. Неговите мнения и разработки са публикувани на страниците на специализирания печат, в списания „Известия на държавните архиви” и „Архивен преглед”. Освен по теми от архивната методология, Младен Радков работи и като изследовател, интересни са изследванията му, свързани с индустриални предприятия от Трявна, за развитието на индустрията в Габрово и региона, за установяването на новата власт на 9 септ. 1944 г. и др., които публикува в сборници от проведени конференции и на страниците на архивните издания. Изготвя публикации за габровския вестник „Балканско знаме”, свързани с просветното дело, дейността и годишнини на Габровския държавен архив и др. На страниците на сп. „Архивен преглед” споделя опита от работата си с Държавно стопанско предприятие „Вторични суровини”, където заедно с колегите си от архива успява да спаси от физическо унищожаване редица ценни документи, свързани с миналото на Габрово и региона. Той споделя за първоначалните трудности по опазване на документите в доклад, посветен на 40-та годишнината от създаването на Габровския архив следното „..В първите години било необходимо да се спаси от унищожение огромното дукументално богатство на окръга, което гниело по таваните и мазетата на учреждения и предприятия, по таваните и килерите на хиляди граждани…С помощта на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет – Габрово и Габровската окръжна прокуратура, бива пресечно поголовното унищожаване на документи без експертиза и разрешение….Извършва се огромна, къртовска работа за промяна на съзнанието и отношението на местните ръководители към архивните документи…”. Още в първите години под неговото ръководство, в архива са комплектувани над 600 фонда, чието използване е уредено през 1961 г. с отварянето на читалня, която приема посетители. Създава се и богат библиотечен фонд, който и до днес се попълва. Радков започва и развива и издателската дейност на архива. Слага се началото на собствено издание под формата на бюлетин „Вести”, от който до края на 80-те години са отпечатани 9 броя, а след това той се реформира в отделни издания. Колективът реализира и първата част от основния справочник на Архива „Пътеводител по архивните фондове и колекции-1763-1944 г.”. През 1984 г. излиза и първи брой на нов сборник със заглавие „Из документалното наследство на Габровския край”. Поставят се основите на добрата съвместна работа между архивисти и учители по История и техните ученици. В края на неговото управление, институцията е сравнително добре подсигурена с материална база, разкрита е фотолаборатория, оборудван е с компютри, разработват се първите програмни продукти за архивната система. Младен Радков се отнася с особено внимание и уважение към своите колеги в архивното дело. Сам отбелязва, че зад всички успехи и преодолени трудности стои техния всеотдаен труд. В резултат на усилията от страна на ръководството в лицето на Младен Радков и неговите колеги-архивисти, габровският архив става водещ на национално ниво, превръща се в „архив-еталон”. Това е оценено и от ръководството на архивната система. В Габрово гостуват делегации от Германия, Чехия, Полша и др., а габровски архивисти посещават архивите в Германия, Румъния, в бившия Съветски съюз и др. Под негово ръководство тържествено се честват 15 и 25-годишнината на Държавен архив – Габрово. За своите постижения архивът е многократно отличаван, а по повод 25-годишнината си през 1974 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий”. За своя професионализъм, Младен Радков също е удостоен през 1979 г. с орден „Кирил и Методий” – II степен. През 1981 г. тържествено е отбелязана 50-годишнината му, на юбилея присъстват представители на Главно управление на архивите при Министерски съвет, представители на културни институции и общественици. Младен Радков е член на Съюза на научните работници в България – клон Габрово и дългогодишен секретар на Българското историческо дружество – клон Габрово. Търсен е като специалист от музеите в тогавашния Габровски окръг при изготвянето на тематико-експозиционните им планове, член е на Окръжния музеен съвет. След пенсионирането си продължава да сътрудничи и помага на габровския архив. Пак тогава извършва проучване на семейните си корени. Изготвя родови схеми на тревненските родове Йончеви, Димиеви и Радкови, издирва и съхранява ранни документи за своите предци от периода 1850 – 1908 г. Интересен факт е, че по бащина линия, Младен Радков е свързан с голямото родословие на поп Йовчовия род. Младен Радков почива на 6 декември 2004 г. Десет години след своята кончина е номиниран за „Архивист на XX век”, заедно с други заслужили ръководители и преподаватели с принос в развитието на българските архиви. Документите на Младен Радков се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Дарени са от съпругата му Иванка Радкова през 2005 и 2006 г. и са предоставени за всеобщо ползване от потребителите на архивна информация.

Снимка от посещение на делегация от Чехословакия в габровския архив, 1978 г.

Поклон пред Паметта и делото му!

Спомени за Младен Радков от неговия син Веселин Радков.

Роден в семейство на учители, израснал и възпитан с идеята за общо благо и себераздаване, баща ми посвещава живота си на дейности, насочени в обществена полза. Завършва професионалното си образование като учител, но любовта му към история, го тласка в друга сфера. Завършвайки историческия факултет на Софийски университет, той отдава целия си живот на архивното дело. Споменът, оставил най-ярка следа у мен, е наводнението в Габрово през 1991 год. Тогава, Габровският архив се помещава на ул. “Орловска” № 149А (днес ул. „Черно море” № 1) , като този район беше силно засегнат от придошлите води на река Янтра. Голяма част от съхраняваните документи бяха потопени във вода и кал. Като доброволец, взех участие в изваждането от калта и транспортирането на всички засегнати документи, до места, на които беше извършена последваща реставрация консервация. Бях впечатлен от всеотдайността на целия колектив на тогавашния Архив – Габрово, които бяха изцяло отдадени на каузата, документите да бъдат възстановени и съхранени. Дори и след това събитие, баща ми продължи да се бори за обезпечаване нуждите на архивното дело, а именно – подходяща сграда и помещения за съхранение на документи с голяма обществена значимост. Със своят опит и професионален хъс, успя да постави основите и утвърди успешното развитие на архивистиката в гр. Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Зареди още

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица