Свържи се с нас

Култура

Приносът на Младен Радков за развитието на архивното дело

Published

on

По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще.

Младен Радков, ок. 1984 г.

Началото на българската държавна архивна институция е поставено с Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. В резултат на последвалата административна реформа в страната през 1959 г., Габрово става окръжен център и на 1 октомври своята дейност започва Габровския държавен архив. Назначен е и първия архивен служител – Георги Цанев. През 1960 г. за първи титулярен ръководител на Окръжен държавен архив – Габрово е назначен Младен Радков.

Снимка на Младен Радков (първият от ляво на дясно) с колеги архивисти Андрей Печилков, Венцислав Велев и др. в Киев, 1987 г.

С неговото име и дейност се свързват както създаването, така и утвърждаването, и популяризирането на габровския архив, превръщането му в търсена и особена важна институция на паметта. В продължение на 30 години той работи както като административен ръководител и методист, така и като изследовател. Той е и един от първите дипломирани специалисти в областта на архивистиката и името му остава в историята с изграждането и утвърждаването на българските държавни архиви.

Грамота на Младен Радков за заслуги за изграждане и развитие на архивното дело, 1982 г.

Младен Радков е роден на 17 юни 1931 г. в Трявна. Завършва гимназия през 1949 г. в родния си град. През 1951 г. продължава образованието си в Учителския институт за прогимназиални учители „В. И. Ленин” – София, който завършва през 1953 г. Работи като учител в Народна смесена гимназия в Гоце Делчев. През 1954 г. Младен Радков е приет за студент в Софийския университет, във философско-исторически факултет – специалност История, с профил Архивистика. Завършва университета през 1959 г., като защитава дипломна работа по архивистика на тема „История на архивното дело у нас от 1912 г. до 9 септ. 1944 г.” От август 1960 г. е назначен за началник на Окръжен държавен архив – Габрово, към Окръжно управление на МВР, а по-късно към Окръжен народен съвет – Габрово. На тази длъжност остава до пенсионирането си през 1991 г. Работи за развитието й, популяризирането и утвърждаване на авторитета на институцията. Неговото мнение на архивист е високо ценено в архивната система, практическият му опит е популяризиран в архивни издания, обсъждан е на национални съвещания и конференции. Работи усилено по проблемите на комплектуването и опазването на архивното богатство, по експертизата на ценността на документите, по внедряването на система за деловодна дейност и т.н. Неговите мнения и разработки са публикувани на страниците на специализирания печат, в списания „Известия на държавните архиви” и „Архивен преглед”. Освен по теми от архивната методология, Младен Радков работи и като изследовател, интересни са изследванията му, свързани с индустриални предприятия от Трявна, за развитието на индустрията в Габрово и региона, за установяването на новата власт на 9 септ. 1944 г. и др., които публикува в сборници от проведени конференции и на страниците на архивните издания. Изготвя публикации за габровския вестник „Балканско знаме”, свързани с просветното дело, дейността и годишнини на Габровския държавен архив и др. На страниците на сп. „Архивен преглед” споделя опита от работата си с Държавно стопанско предприятие „Вторични суровини”, където заедно с колегите си от архива успява да спаси от физическо унищожаване редица ценни документи, свързани с миналото на Габрово и региона. Той споделя за първоначалните трудности по опазване на документите в доклад, посветен на 40-та годишнината от създаването на Габровския архив следното „..В първите години било необходимо да се спаси от унищожение огромното дукументално богатство на окръга, което гниело по таваните и мазетата на учреждения и предприятия, по таваните и килерите на хиляди граждани…С помощта на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет – Габрово и Габровската окръжна прокуратура, бива пресечно поголовното унищожаване на документи без експертиза и разрешение….Извършва се огромна, къртовска работа за промяна на съзнанието и отношението на местните ръководители към архивните документи…”. Още в първите години под неговото ръководство, в архива са комплектувани над 600 фонда, чието използване е уредено през 1961 г. с отварянето на читалня, която приема посетители. Създава се и богат библиотечен фонд, който и до днес се попълва. Радков започва и развива и издателската дейност на архива. Слага се началото на собствено издание под формата на бюлетин „Вести”, от който до края на 80-те години са отпечатани 9 броя, а след това той се реформира в отделни издания. Колективът реализира и първата част от основния справочник на Архива „Пътеводител по архивните фондове и колекции-1763-1944 г.”. През 1984 г. излиза и първи брой на нов сборник със заглавие „Из документалното наследство на Габровския край”. Поставят се основите на добрата съвместна работа между архивисти и учители по История и техните ученици. В края на неговото управление, институцията е сравнително добре подсигурена с материална база, разкрита е фотолаборатория, оборудван е с компютри, разработват се първите програмни продукти за архивната система. Младен Радков се отнася с особено внимание и уважение към своите колеги в архивното дело. Сам отбелязва, че зад всички успехи и преодолени трудности стои техния всеотдаен труд. В резултат на усилията от страна на ръководството в лицето на Младен Радков и неговите колеги-архивисти, габровският архив става водещ на национално ниво, превръща се в „архив-еталон”. Това е оценено и от ръководството на архивната система. В Габрово гостуват делегации от Германия, Чехия, Полша и др., а габровски архивисти посещават архивите в Германия, Румъния, в бившия Съветски съюз и др. Под негово ръководство тържествено се честват 15 и 25-годишнината на Държавен архив – Габрово. За своите постижения архивът е многократно отличаван, а по повод 25-годишнината си през 1974 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий”. За своя професионализъм, Младен Радков също е удостоен през 1979 г. с орден „Кирил и Методий” – II степен. През 1981 г. тържествено е отбелязана 50-годишнината му, на юбилея присъстват представители на Главно управление на архивите при Министерски съвет, представители на културни институции и общественици. Младен Радков е член на Съюза на научните работници в България – клон Габрово и дългогодишен секретар на Българското историческо дружество – клон Габрово. Търсен е като специалист от музеите в тогавашния Габровски окръг при изготвянето на тематико-експозиционните им планове, член е на Окръжния музеен съвет. След пенсионирането си продължава да сътрудничи и помага на габровския архив. Пак тогава извършва проучване на семейните си корени. Изготвя родови схеми на тревненските родове Йончеви, Димиеви и Радкови, издирва и съхранява ранни документи за своите предци от периода 1850 – 1908 г. Интересен факт е, че по бащина линия, Младен Радков е свързан с голямото родословие на поп Йовчовия род. Младен Радков почива на 6 декември 2004 г. Десет години след своята кончина е номиниран за „Архивист на XX век”, заедно с други заслужили ръководители и преподаватели с принос в развитието на българските архиви. Документите на Младен Радков се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Дарени са от съпругата му Иванка Радкова през 2005 и 2006 г. и са предоставени за всеобщо ползване от потребителите на архивна информация.

Снимка от посещение на делегация от Чехословакия в габровския архив, 1978 г.

Поклон пред Паметта и делото му!

Спомени за Младен Радков от неговия син Веселин Радков.

Роден в семейство на учители, израснал и възпитан с идеята за общо благо и себераздаване, баща ми посвещава живота си на дейности, насочени в обществена полза. Завършва професионалното си образование като учител, но любовта му към история, го тласка в друга сфера. Завършвайки историческия факултет на Софийски университет, той отдава целия си живот на архивното дело. Споменът, оставил най-ярка следа у мен, е наводнението в Габрово през 1991 год. Тогава, Габровският архив се помещава на ул. “Орловска” № 149А (днес ул. „Черно море” № 1) , като този район беше силно засегнат от придошлите води на река Янтра. Голяма част от съхраняваните документи бяха потопени във вода и кал. Като доброволец, взех участие в изваждането от калта и транспортирането на всички засегнати документи, до места, на които беше извършена последваща реставрация консервация. Бях впечатлен от всеотдайността на целия колектив на тогавашния Архив – Габрово, които бяха изцяло отдадени на каузата, документите да бъдат възстановени и съхранени. Дори и след това събитие, баща ми продължи да се бори за обезпечаване нуждите на архивното дело, а именно – подходяща сграда и помещения за съхранение на документи с голяма обществена значимост. Със своят опит и професионален хъс, успя да постави основите и утвърди успешното развитие на архивистиката в гр. Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Рекорден интерес към конкурса „Преминал майстор през земята“

Published

on

С празнично настроение, усмивки и заслужени отличия Исторически музей – Дряново отбеляза днес, 1 юни – Международния ден на детето, като награди победителите в петото издание на Националния конкурс „Преминал майстор през земята“.

Тазгодишното издание на надпреварата, организирана от ИМ – Дряново и Община Дряново, отбелязва рекорден интерес. Близо 500 участници от страната и чужбина се включиха в съревнованието със свои творби в четирите конкурсни раздела: рисунка, макет, кратко видео и литературни произведения, разпределени във всички възрастови групи.

Тържествената церемония по награждаването се състоя в дряновския исторически музей, който още от входа посрещаше своите гости с празнична атмосфера. Всеки прекрачил прага му премина под специално украсена с балони арка, а домакините се бяха погрижили още и за сладка почерпка на всички присъстващи. В духа на празника грамота за участие получи всеки един участник в конкурса.

Събитието се организира за пета поредна година в партньорство с Областна администрация – Габрово, Архиерейското наместничество в Дряново и Камарата на строителите в България чрез Областното ѝ представителство в Габрово. Сред официалните гости на церемонията бяха заместник-кметът на Община Дряново Диляна Джеджева, заместник областният управител на област Габрово Андрей Николов и председателят на Областното представителство на Камарата на строителите в България – Габрово Пламен Петров, които връчиха отличията на победителите във всяка от категориите.

Приветствие към участниците отправи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново. Той поздрави децата и младежите по случай Международния ден на детето и им благодари за вдъхновението, таланта и усърдието, вложени в творбите. „Днес празнуваме не само Деня на детето, но и силата на детското въображение и творческия дух. За мен всеки участник в конкурса е победител, защото е вложил сърце, знания и уважение към делото на Майстор Колю Фичето“, подчерта Христов.

Заместник-кметът Диляна Джеджева също поздрави участниците, като им пожела слънчево, весело и безгрижно лято. Тя ги насърчи и занапред да бъдат част от конкурса „Преминал майстор през земята“, припомняйки значимото място, което надпреварата вече заема.

„Чрез творбите на децата откриваме колко талантливи и трудолюбиви са те. Колко много знания и умения са натрупали и показали, а това, което обединява всички участници, е уважението, преклонението и любовта към Майстор Колю Фичето. Неговата личност ни обединява, учи ни, вдъхновява ни и ни събира, подобно на мостовете, които строи. Нашият конкурс е своеобразен мост между поколенията, пренасяйки знания, ценности, красота, мисли и идеи към отсрещния бряг“, сподели от името на организаторите Гергана Симеонова.

Творбите бяха оценявани от компетентно жури, обединило представители на институции партньори и на творческата общност: Михаела Стоянова (Областна администрация – Габрово), Николай Карагьозов (Община Дряново), Отец Георги Йорданов (Архиерейско наместничество – Дряново), доц. д-р Светла Ракшиева (ИЕФЕМ – БАН), художникът Антон Антонов, Гергана Симеонова и д-р Венелин Бараков (Исторически музей – Дряново), поетесата Цонка Христова и поетът и учителят по БЕЛ Павлин Ботев.

Именно Павлин Ботев подчерта забележително високото ниво на получените творби и с пиетет зачете паметта на дряновската поетеса Теодора Ганчева, чието стихотворение носи конкурсът като свое мото.

В края на церемонията в залата за временни гостувания беше открита изложба с отличените творби от разделите „Изобразително изкуство“ и „Макети“, представляваща своеобразен финален акорд на един ден, изпълнен с талант, емоции и детска радост.

Зареди още

Култура

Габровски захарни декоратори представят България чрез ядливо изкуство

Published

on

Габровските захарни декоратори шеф Мария Озтюрк, Албена Божидарова, Ваня Гавазова-Митева, Диана Петракиева и Надежда Аврамова представят своя талант и майсторство в националната захарна асамблея „Моята България“ – изложба, която обединява български творци от страната и чужбина в общ културен разказ за България.

Тяхното участие поставя Габрово сред активните центрове на съвременното захарно и арт декораторско изкуство у нас. Чрез изцяло ръчно изработени композиции от ядливи материали габровските автори показват, че сладкарството може да надхвърли познатите си граници и да се превърне в изящна форма на скулптура, живопис и културно послание.

Произведенията на габровските захарни декоратори са създадени с висока прецизност, художествен усет и сложни техники за моделиране. Всеки детайл е изработен на ръка, а всяка композиция носи емоционален разказ, вдъхновен от българската история, традиции, духовност и национална памет.

„За нас това участие е не само професионално признание, но и възможност да покажем, че захарното изкуство може да разказва истории, да съхранява памет и да носи силно българско послание. Вярваме, че когато едно произведение е създадено с вдъхновение и майсторство, то говори на универсален език“, споделят габровските захарни декоратори.

Особено значимо е, че всички експонати са изработени изцяло от ядливи материали, но не са предназначени за консумация. Те представляват висок клас захарно и арт декораторско изкуство, в което захарта се превръща в материал за създаване на скулптурни произведения с културна и емоционална стойност.

Захарната асамблея „Моята България“ е създадена от шеф Мария Озтюрк – утвърден захарен артист, международен съдия и многократно отличаван творец в престижни международни конкурси. Началото на проекта е поставено през 2017 година, а през годините асамблеята се превръща в едно от най- разпознаваемите български събития в света на захарното изкуство.

Юбилейното издание през 2026 година е под надслов „Разкажи България“ и събира творби на 44 участници: българи, живеещи както в България, така и в Англия, Уелс, Ирландия, Белгия, Италия и Турция. Участниците са представители на 19 български града и населени места, което подчертава националния и международния обхват на проекта. Изложбата представя теми от българската история, духовност, фолклор, архитектура и култура.

Сред сюжетите оживяват образи и символи, свързани с българската държавност, православна традиция, народни обичаи, емблематични личности и културни забележителности. Тазгодишното издание ще се проведе в рамките на третия Фестивал на захарните изкуства в България – събитие, което все по-уверено се утвърждава като една от най-значимите сцени за захарно и арт декораторско изкуство у нас.

С участието си габровските захарни декоратори доказват, че България има творци, способни да създават произведения, които впечатляват не само със своята красота, но и със сложността на изпълнението, силата на посланието и уважението към културното наследство.

Зареди още

Култура

Плевенската филхармония с концерт в зала „Възраждане“ на 1 юни

Published

on

На 1 юни, понеделник, от 19.00 часа в Зала „Възраждане”, гр. Габрово, Плевенската филхармония ще изнесе концерт под надслов „За тебе бях дихание…“. По идея на Чавдар Вълков – концертмайстор на оркестъра, за публиката в Габрово за първи път ще бъдат представени двама композитори на десетки хитове в България – Красимир Гюлмезов и Светослав Лобошки. Техните емблематични песни „За тебе бях“ на Красимир Гюлмезов (изпълнявана от Лили Иванова) и „Дихание“ на Светослав Лобошки (изпълнявана от Орлин Горанов) дават мотото на концерта.

Заедно с тях на сцената ще бъдат: Дует Шик, младата и много талантлива певица от Габрово – Кристина Неделчева, инструментална група „Класиците”: Чавдар Вълков – цигулка, Георги Цветков – бас китара, Димитър Митев – Дънди – ударни инструменти и струнен секстет от Плевенска филхармония. Новите аранжименти на популярните песни: „За тебе бях“, „Що ли те чакам още“, „Лятна жълта рокля“, „Чуй ме“, „Любов в сегашно време“, „Ах, твоите сини очи“, „Дъжд“…, в които мелодията често преминава от човешкия глас в цигулката, са направени от Георги Цветков.

Видеоклипове на добре познатите песни естествено ще допълват въздействието на музиката, а светлинните ефекти, мултимедия и звук са поверени на екипа на Валери Рулински.

„Идеята за концерта е да бъде по-скоро инструментален, но Дует Шик с прекрасната Вили Гюлмезова ще представят в пълния блясък част от песните, специално ще гостува на Плевенска филхармония младата звезда Кристина Неделчева, а двамата композитори Гюлмезов и Лобошки също ще пеят, защото хората искат да чуят текстовете на популярните песни“, споделя Чавдар Вълков.

В програмата са включени и някои класически произведения, като първа част от концерта „Лято“ из „Четирите годишни времена“ на Вивалди, както и световния поп хит „Viva la Vida“ на британската рок група Coldplay със солист отново концертмайсторът на Плевенска филхармония.

Незабравимите български песни на Красимир Гюлмезов и Светослав Лобошки, изпълнявани от любимците на стотици, хиляди българи ще предизвикат радост, ще доставят неповторимо удоволствие и добро настроение на публиката, ще повишат градуса на емоциите и развълнуват любителите и меломаните в Габрово.

Националното турне „За тебе бях дихание…“ на Плевенската филхармония след концерта в Габрово продължава с концерти в Долна Баня на 17 юни, Петрич на 1 септември, Гоце Делчев на 2 септември и други градове на България. Билети се продават в мрежата на Eventim.bg и на касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов” – Габрово.

Отстъпки са налични за пенсионери и учащи. Деца до 6 г. влизат при вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица