Свържи се с нас

Култура

Приносът на Младен Радков за развитието на архивното дело

Published

on

По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще.

Младен Радков, ок. 1984 г.

Началото на българската държавна архивна институция е поставено с Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. В резултат на последвалата административна реформа в страната през 1959 г., Габрово става окръжен център и на 1 октомври своята дейност започва Габровския държавен архив. Назначен е и първия архивен служител – Георги Цанев. През 1960 г. за първи титулярен ръководител на Окръжен държавен архив – Габрово е назначен Младен Радков.

Снимка на Младен Радков (първият от ляво на дясно) с колеги архивисти Андрей Печилков, Венцислав Велев и др. в Киев, 1987 г.

С неговото име и дейност се свързват както създаването, така и утвърждаването, и популяризирането на габровския архив, превръщането му в търсена и особена важна институция на паметта. В продължение на 30 години той работи както като административен ръководител и методист, така и като изследовател. Той е и един от първите дипломирани специалисти в областта на архивистиката и името му остава в историята с изграждането и утвърждаването на българските държавни архиви.

Грамота на Младен Радков за заслуги за изграждане и развитие на архивното дело, 1982 г.

Младен Радков е роден на 17 юни 1931 г. в Трявна. Завършва гимназия през 1949 г. в родния си град. През 1951 г. продължава образованието си в Учителския институт за прогимназиални учители „В. И. Ленин” – София, който завършва през 1953 г. Работи като учител в Народна смесена гимназия в Гоце Делчев. През 1954 г. Младен Радков е приет за студент в Софийския университет, във философско-исторически факултет – специалност История, с профил Архивистика. Завършва университета през 1959 г., като защитава дипломна работа по архивистика на тема „История на архивното дело у нас от 1912 г. до 9 септ. 1944 г.” От август 1960 г. е назначен за началник на Окръжен държавен архив – Габрово, към Окръжно управление на МВР, а по-късно към Окръжен народен съвет – Габрово. На тази длъжност остава до пенсионирането си през 1991 г. Работи за развитието й, популяризирането и утвърждаване на авторитета на институцията. Неговото мнение на архивист е високо ценено в архивната система, практическият му опит е популяризиран в архивни издания, обсъждан е на национални съвещания и конференции. Работи усилено по проблемите на комплектуването и опазването на архивното богатство, по експертизата на ценността на документите, по внедряването на система за деловодна дейност и т.н. Неговите мнения и разработки са публикувани на страниците на специализирания печат, в списания „Известия на държавните архиви” и „Архивен преглед”. Освен по теми от архивната методология, Младен Радков работи и като изследовател, интересни са изследванията му, свързани с индустриални предприятия от Трявна, за развитието на индустрията в Габрово и региона, за установяването на новата власт на 9 септ. 1944 г. и др., които публикува в сборници от проведени конференции и на страниците на архивните издания. Изготвя публикации за габровския вестник „Балканско знаме”, свързани с просветното дело, дейността и годишнини на Габровския държавен архив и др. На страниците на сп. „Архивен преглед” споделя опита от работата си с Държавно стопанско предприятие „Вторични суровини”, където заедно с колегите си от архива успява да спаси от физическо унищожаване редица ценни документи, свързани с миналото на Габрово и региона. Той споделя за първоначалните трудности по опазване на документите в доклад, посветен на 40-та годишнината от създаването на Габровския архив следното „..В първите години било необходимо да се спаси от унищожение огромното дукументално богатство на окръга, което гниело по таваните и мазетата на учреждения и предприятия, по таваните и килерите на хиляди граждани…С помощта на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет – Габрово и Габровската окръжна прокуратура, бива пресечно поголовното унищожаване на документи без експертиза и разрешение….Извършва се огромна, къртовска работа за промяна на съзнанието и отношението на местните ръководители към архивните документи…”. Още в първите години под неговото ръководство, в архива са комплектувани над 600 фонда, чието използване е уредено през 1961 г. с отварянето на читалня, която приема посетители. Създава се и богат библиотечен фонд, който и до днес се попълва. Радков започва и развива и издателската дейност на архива. Слага се началото на собствено издание под формата на бюлетин „Вести”, от който до края на 80-те години са отпечатани 9 броя, а след това той се реформира в отделни издания. Колективът реализира и първата част от основния справочник на Архива „Пътеводител по архивните фондове и колекции-1763-1944 г.”. През 1984 г. излиза и първи брой на нов сборник със заглавие „Из документалното наследство на Габровския край”. Поставят се основите на добрата съвместна работа между архивисти и учители по История и техните ученици. В края на неговото управление, институцията е сравнително добре подсигурена с материална база, разкрита е фотолаборатория, оборудван е с компютри, разработват се първите програмни продукти за архивната система. Младен Радков се отнася с особено внимание и уважение към своите колеги в архивното дело. Сам отбелязва, че зад всички успехи и преодолени трудности стои техния всеотдаен труд. В резултат на усилията от страна на ръководството в лицето на Младен Радков и неговите колеги-архивисти, габровският архив става водещ на национално ниво, превръща се в „архив-еталон”. Това е оценено и от ръководството на архивната система. В Габрово гостуват делегации от Германия, Чехия, Полша и др., а габровски архивисти посещават архивите в Германия, Румъния, в бившия Съветски съюз и др. Под негово ръководство тържествено се честват 15 и 25-годишнината на Държавен архив – Габрово. За своите постижения архивът е многократно отличаван, а по повод 25-годишнината си през 1974 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий”. За своя професионализъм, Младен Радков също е удостоен през 1979 г. с орден „Кирил и Методий” – II степен. През 1981 г. тържествено е отбелязана 50-годишнината му, на юбилея присъстват представители на Главно управление на архивите при Министерски съвет, представители на културни институции и общественици. Младен Радков е член на Съюза на научните работници в България – клон Габрово и дългогодишен секретар на Българското историческо дружество – клон Габрово. Търсен е като специалист от музеите в тогавашния Габровски окръг при изготвянето на тематико-експозиционните им планове, член е на Окръжния музеен съвет. След пенсионирането си продължава да сътрудничи и помага на габровския архив. Пак тогава извършва проучване на семейните си корени. Изготвя родови схеми на тревненските родове Йончеви, Димиеви и Радкови, издирва и съхранява ранни документи за своите предци от периода 1850 – 1908 г. Интересен факт е, че по бащина линия, Младен Радков е свързан с голямото родословие на поп Йовчовия род. Младен Радков почива на 6 декември 2004 г. Десет години след своята кончина е номиниран за „Архивист на XX век”, заедно с други заслужили ръководители и преподаватели с принос в развитието на българските архиви. Документите на Младен Радков се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Дарени са от съпругата му Иванка Радкова през 2005 и 2006 г. и са предоставени за всеобщо ползване от потребителите на архивна информация.

Снимка от посещение на делегация от Чехословакия в габровския архив, 1978 г.

Поклон пред Паметта и делото му!

Спомени за Младен Радков от неговия син Веселин Радков.

Роден в семейство на учители, израснал и възпитан с идеята за общо благо и себераздаване, баща ми посвещава живота си на дейности, насочени в обществена полза. Завършва професионалното си образование като учител, но любовта му към история, го тласка в друга сфера. Завършвайки историческия факултет на Софийски университет, той отдава целия си живот на архивното дело. Споменът, оставил най-ярка следа у мен, е наводнението в Габрово през 1991 год. Тогава, Габровският архив се помещава на ул. “Орловска” № 149А (днес ул. „Черно море” № 1) , като този район беше силно засегнат от придошлите води на река Янтра. Голяма част от съхраняваните документи бяха потопени във вода и кал. Като доброволец, взех участие в изваждането от калта и транспортирането на всички засегнати документи, до места, на които беше извършена последваща реставрация консервация. Бях впечатлен от всеотдайността на целия колектив на тогавашния Архив – Габрово, които бяха изцяло отдадени на каузата, документите да бъдат възстановени и съхранени. Дори и след това събитие, баща ми продължи да се бори за обезпечаване нуждите на архивното дело, а именно – подходяща сграда и помещения за съхранение на документи с голяма обществена значимост. Със своят опит и професионален хъс, успя да постави основите и утвърди успешното развитие на архивистиката в гр. Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Култура

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май

Published

on

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.

От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.

И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.

Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.

Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.

Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.

В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.

За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Зареди още

Култура

Кметица меси питка за Валентин Велчев

Published

on

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица