По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще.

Началото на българската държавна архивна институция е поставено с Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. В резултат на последвалата административна реформа в страната през 1959 г., Габрово става окръжен център и на 1 октомври своята дейност започва Габровския държавен архив. Назначен е и първия архивен служител – Георги Цанев. През 1960 г. за първи титулярен ръководител на Окръжен държавен архив – Габрово е назначен Младен Радков.

С неговото име и дейност се свързват както създаването, така и утвърждаването, и популяризирането на габровския архив, превръщането му в търсена и особена важна институция на паметта. В продължение на 30 години той работи както като административен ръководител и методист, така и като изследовател. Той е и един от първите дипломирани специалисти в областта на архивистиката и името му остава в историята с изграждането и утвърждаването на българските държавни архиви.

Младен Радков е роден на 17 юни 1931 г. в Трявна. Завършва гимназия през 1949 г. в родния си град. През 1951 г. продължава образованието си в Учителския институт за прогимназиални учители „В. И. Ленин” – София, който завършва през 1953 г. Работи като учител в Народна смесена гимназия в Гоце Делчев. През 1954 г. Младен Радков е приет за студент в Софийския университет, във философско-исторически факултет – специалност История, с профил Архивистика. Завършва университета през 1959 г., като защитава дипломна работа по архивистика на тема „История на архивното дело у нас от 1912 г. до 9 септ. 1944 г.” От август 1960 г. е назначен за началник на Окръжен държавен архив – Габрово, към Окръжно управление на МВР, а по-късно към Окръжен народен съвет – Габрово. На тази длъжност остава до пенсионирането си през 1991 г. Работи за развитието й, популяризирането и утвърждаване на авторитета на институцията. Неговото мнение на архивист е високо ценено в архивната система, практическият му опит е популяризиран в архивни издания, обсъждан е на национални съвещания и конференции. Работи усилено по проблемите на комплектуването и опазването на архивното богатство, по експертизата на ценността на документите, по внедряването на система за деловодна дейност и т.н. Неговите мнения и разработки са публикувани на страниците на специализирания печат, в списания „Известия на държавните архиви” и „Архивен преглед”. Освен по теми от архивната методология, Младен Радков работи и като изследовател, интересни са изследванията му, свързани с индустриални предприятия от Трявна, за развитието на индустрията в Габрово и региона, за установяването на новата власт на 9 септ. 1944 г. и др., които публикува в сборници от проведени конференции и на страниците на архивните издания. Изготвя публикации за габровския вестник „Балканско знаме”, свързани с просветното дело, дейността и годишнини на Габровския държавен архив и др. На страниците на сп. „Архивен преглед” споделя опита от работата си с Държавно стопанско предприятие „Вторични суровини”, където заедно с колегите си от архива успява да спаси от физическо унищожаване редица ценни документи, свързани с миналото на Габрово и региона. Той споделя за първоначалните трудности по опазване на документите в доклад, посветен на 40-та годишнината от създаването на Габровския архив следното „..В първите години било необходимо да се спаси от унищожение огромното дукументално богатство на окръга, което гниело по таваните и мазетата на учреждения и предприятия, по таваните и килерите на хиляди граждани…С помощта на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет – Габрово и Габровската окръжна прокуратура, бива пресечно поголовното унищожаване на документи без експертиза и разрешение….Извършва се огромна, къртовска работа за промяна на съзнанието и отношението на местните ръководители към архивните документи…”. Още в първите години под неговото ръководство, в архива са комплектувани над 600 фонда, чието използване е уредено през 1961 г. с отварянето на читалня, която приема посетители. Създава се и богат библиотечен фонд, който и до днес се попълва. Радков започва и развива и издателската дейност на архива. Слага се началото на собствено издание под формата на бюлетин „Вести”, от който до края на 80-те години са отпечатани 9 броя, а след това той се реформира в отделни издания. Колективът реализира и първата част от основния справочник на Архива „Пътеводител по архивните фондове и колекции-1763-1944 г.”. През 1984 г. излиза и първи брой на нов сборник със заглавие „Из документалното наследство на Габровския край”. Поставят се основите на добрата съвместна работа между архивисти и учители по История и техните ученици. В края на неговото управление, институцията е сравнително добре подсигурена с материална база, разкрита е фотолаборатория, оборудван е с компютри, разработват се първите програмни продукти за архивната система. Младен Радков се отнася с особено внимание и уважение към своите колеги в архивното дело. Сам отбелязва, че зад всички успехи и преодолени трудности стои техния всеотдаен труд. В резултат на усилията от страна на ръководството в лицето на Младен Радков и неговите колеги-архивисти, габровският архив става водещ на национално ниво, превръща се в „архив-еталон”. Това е оценено и от ръководството на архивната система. В Габрово гостуват делегации от Германия, Чехия, Полша и др., а габровски архивисти посещават архивите в Германия, Румъния, в бившия Съветски съюз и др. Под негово ръководство тържествено се честват 15 и 25-годишнината на Държавен архив – Габрово. За своите постижения архивът е многократно отличаван, а по повод 25-годишнината си през 1974 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий”. За своя професионализъм, Младен Радков също е удостоен през 1979 г. с орден „Кирил и Методий” – II степен. През 1981 г. тържествено е отбелязана 50-годишнината му, на юбилея присъстват представители на Главно управление на архивите при Министерски съвет, представители на културни институции и общественици. Младен Радков е член на Съюза на научните работници в България – клон Габрово и дългогодишен секретар на Българското историческо дружество – клон Габрово. Търсен е като специалист от музеите в тогавашния Габровски окръг при изготвянето на тематико-експозиционните им планове, член е на Окръжния музеен съвет. След пенсионирането си продължава да сътрудничи и помага на габровския архив. Пак тогава извършва проучване на семейните си корени. Изготвя родови схеми на тревненските родове Йончеви, Димиеви и Радкови, издирва и съхранява ранни документи за своите предци от периода 1850 – 1908 г. Интересен факт е, че по бащина линия, Младен Радков е свързан с голямото родословие на поп Йовчовия род. Младен Радков почива на 6 декември 2004 г. Десет години след своята кончина е номиниран за „Архивист на XX век”, заедно с други заслужили ръководители и преподаватели с принос в развитието на българските архиви. Документите на Младен Радков се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Дарени са от съпругата му Иванка Радкова през 2005 и 2006 г. и са предоставени за всеобщо ползване от потребителите на архивна информация.

Поклон пред Паметта и делото му!

Спомени за Младен Радков от неговия син Веселин Радков.

Роден в семейство на учители, израснал и възпитан с идеята за общо благо и себераздаване, баща ми посвещава живота си на дейности, насочени в обществена полза. Завършва професионалното си образование като учител, но любовта му към история, го тласка в друга сфера. Завършвайки историческия факултет на Софийски университет, той отдава целия си живот на архивното дело. Споменът, оставил най-ярка следа у мен, е наводнението в Габрово през 1991 год. Тогава, Габровският архив се помещава на ул. “Орловска” № 149А (днес ул. „Черно море” № 1) , като този район беше силно засегнат от придошлите води на река Янтра. Голяма част от съхраняваните документи бяха потопени във вода и кал. Като доброволец, взех участие в изваждането от калта и транспортирането на всички засегнати документи, до места, на които беше извършена последваща реставрация консервация. Бях впечатлен от всеотдайността на целия колектив на тогавашния Архив – Габрово, които бяха изцяло отдадени на каузата, документите да бъдат възстановени и съхранени. Дори и след това събитие, баща ми продължи да се бори за обезпечаване нуждите на архивното дело, а именно – подходяща сграда и помещения за съхранение на документи с голяма обществена значимост. Със своят опит и професионален хъс, успя да постави основите и утвърди успешното развитие на архивистиката в гр. Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/