Свържи се с нас

Култура

„Модулна мозайка“ изложба на Страхил Найденов в галерия „Видима“

Published

on

На 23-ти март, вторник, от 18.00 ч. в галерия „Видима“ ще бъде представена изложба „Модулна мозайка“ на плевенския художник Страхил Найденов.

Мозайката е едно от най-древните монументални изкуства, на което са се възхищавали велики цивилизации, а традиционния начин на изработка се е запазил и до днес. Страхил Найденов придава на своите творби съвременно излъчване, докато запазва старите техники.

Модерното звучене, той постига с класически естествени материали като мрамор, гранит, пясъчници. За акценти използва стъкло, керамика, полускъпоценни камъни – лазурит, ахат, аметист и други.

Изложбата в Севлиево ще представи над 20 мозаечни пана изпълнени в техниката „Модулна мозайка“, както е озаглавена и самата изложба. Тя вече успешно е показвана в Плевен и София, като периодично се допълва с нови творби.

За самата техника авторът казва: „Техниката си е лично мое хрумване. Понятие модулна мозайка не съществува. Идеята се роди в разговор с колеги. Основата на класическата мозайка е контур – всяко едно изображение се оформя като контур и след това се запълват празните пространства. Докато при мен идеята е да няма контур. И интересното е, че точно липсващият контур е най-видим в работите. Цялата композиция е изградена от едни, на пръв поглед, хаотични модули, компоненти, събрани от нещо, което отсъства.“

Техниката е уникална за България. Няма информация и в световен мащаб някой да прави подобни мозайки. Самите творби са ефирни, ажурни и в същото време концентрират в себе си плътността на материала и сякаш с лекота се носят в пространството.

Мозайките на Страхил Найденов представят разнообразни теми – за жената, любовта, свободата, баланса в различните измерения на живота. Въпреки пъстрата тематичност обаче, творбите стоят много хармонично и спокойно, обединени от общата техника.

„Пътят към модулната мозайка преминава през скулптурни работи и класически стенни пана“, коментира творческия си път през последните години авторът, но любимият му материал – камъкът, си остава същият.

Изложбата ще бъде придружена с каталог. Освен това ще бъдат представени и принтове на някои от творбите му – те са рамкирани подходящо и са подписани лично от него.

„Това е масова практика за всички колеги в чужбина, в България няма такава, затова реших да предложа и това. Принтовете са алтернатива, като идеята ми е да направя това изкуство още по-достъпно за всеки“, допълва авторът.

В своето творчество Страхил Найденов ползва класическата мозаечна техника, т.нар. директна техника. При нея мозайката се реди във вида, в който ще се вижда. Не само художник, но и майстор, занаятчия, той сам изработва различните тесери – така се наричат кубчетата материал.

Всички те са от българските земи и всички са в естествен цвят. Всеки тесер е с различна големина, а не както в традиционната римска мозайка където всички страни са по 1 сантиметър. Това позволява динамика, пластичност и движение на формите. На преден план излизат естествените структури на камъка, отличават се жилките, релефите са непредвидими. Всяко парче от мозайката ще намери своето място, но едва когато се разполови под ударите на чука и длетото, а прецизното око на художника ще му отреди роля в общия пейзаж.

Изненада за зрителите в експозицията „Модулна мозайка“ ще бъдат и 3D мозайки и скулптуриран камък с вградена мозайка, също уникално авторско хрумване. И двете техники – модулна мозайка и скулптурна мозайка съчетават класическата мозайка и търсенията на автора на нови изразни средства.

Целта е да се представи това монументално изкуство в кавалетна форма – достъпно за всякакви интериорни и екстериорни пространства. Те въздействат с естествените си цветове, създават уют и усещане за вечност.

За автора:
Страхил Найденов е роден през 1973 г. в гр. Плевен. Работи в областта на мозайката, 3D и скулптурната мозайка. Член на СБХ, член на Международната асоциация за пластични изкуства АИАП(ЮНЕСКО) и член на Дружеството на плевенските художници. Има над 20 самостоятелни изложби и над 50 участия в групови изложби и форуми в страната и чужбина. Носител на награда от международното биенале Арт Олимпия 2017, Токио, Япония; номинация от Есенен салон на Плевенските художници 2018 и др. Негови творби са собственост на галерии и частни лица в България, Франция, Италия, САЩ, Япония.

*В статията са използвани авторски материали, автор на които е Даниела Дочева, редактор в сайта за изкуство и култура „Духът на Плевен“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Кукленият театър получи отличие от Китай

Published

on

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.

Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на  Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.

Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.

Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.

Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.

Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.

Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.

Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация  за подкрепа на културни проекти.

Зареди още

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Култура

Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Published

on

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.

Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.

Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.

„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица