Култура
Пролетен салон 2021 в ХГ „Христо Цокев“ този петък
Пролетният салон, организиран всяка година от Художествена галерия „Христо Цокев”, вече се превърна в една добра традиция и креативна платформа за пъддържане на професионалното творческо развитие на жени-художнички от цялата страна.

Още от 30-те години, след като бива организирана професионална асоциация на жените художнички през 1928 г., форматът на художествените изложби с изключително женско участие успява да запази своята актуалност в страната.
От такава гледна точка, салонът се организира за да подчертае колко важна е приемствеността в художествените традиции. Първото издание на Национална изложба „Пролетен салон” се провежда в Художествената галерия през 2019 година. Участие вземат 62 авторки. Двете художнички които са обявени за победителки след проведеното журиране са Деница Дакова от София със скулптурата „Десетилетие” и Димка Ставрева от Благоевград с картина „Нощ”.

Деница Дакова е един от най-изявените съвремени автори, занимаващи се с дървопластика и скулптура. В същото време, тя се реализира и като изследовател в тази област в НХА.
Димка Ставрева се занимава с живопис. Тя е от младото поколение на българските художници имащи свой собствен разпознаваем стил, и в същото време, прокарващи нови посоки в творческите си търсения. През 2008 г. завършва ЮЗУ „Неофит Рилски“ в гр. Благоевград, при проф. Игнат Игнатов. От 2016 г. е член на СБХ, секция „Живопис“ и участва активно в пленерната и изложбена дейност в страната.

Във второто издание на Пролетния салон участие вземат 95 авторки със 149 творби. Наградите биват присъдени съответно на две художнички: Наташа Ноева с картината „Далечен бряг” и Виолета Апостолова с графиките „Вяра I” и „Вяра II”. Освен това, допълнителна награда (участие в пленер по живопис „Боженци”) бива връчена на Цвета Петрова за графичната творба „Антично.. Не толкова антично III”. И трите художнички живеят и работят в София.

През 2015 година Наташа Ноева завършва магистратура със специалност „Изкуствознание” в НХА и в момента е докторант в Института за изследване на изкуствата, БАН в София. През последните няколко години активно участва в изложби и конкурси на национално ниво. Нейните основни професионални интереси са в сферата на съвременното българско изкуство (живопис, скулптура и графика), теория и художествена критика.

Виолета Апостолова работи в областта на фотографията и печатната графика. Рисува корици за книги. Докторант е към катедра „Визуални изкуства“ на Софийския университет с тема, която изследва връзката между текста и образа, както и границите между себетърсенето и вярата. От 2016 година е Член на Съюза на българските художници, секция „Графика и илюстрация”. Има участия в графични изложби в Испания, Англия, Сърбия, Мексико, Унгария, Австрия, Хърватия и др. Цвета Петрова работи предимно в областта на печатната графика (класически техники и компютърна графика). През 2017 г. защитава докторска дисертация в сферата на дигиталната графика, а от 2019 г. е преподавател по „Печатна графика“ в катедра „Визуални изкуства“ към СУ.
От 2014 година Цвета Петрова е Член на Сьюза на българските художници, секция „Графика и илюстрация”. Има творчески интереси в областта на хартиеното изкуство, дизайна, екслибриса, авторската книга и типографията. Участва в регионални, национални и международни изложби и е отличена с награди за работата си. Интересът към изложбата остава все по-широк, като тази година вече 139 художнички ще вземат участие в салона.

Идеята на ХГ „Христо Цокев” е за широко представяне на творческите търсения на съвременните български художнички позволявайки на зрителя да се запознае както с вече изявените автори, така и с по – начинаещи творци. За самите художнички изложбата е платформа за по-свободно себеизявяване и творческо експериментиране.
Откриването и обявяването на наградените ще се състои този петък, 12 март, в ХГ „Христо Цокев” в Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Великденски празници в музей „Етър“

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.
Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.
Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.
За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.
През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.
На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Култура
Празнуваме Цветница! Честит празник на всички

Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.
Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.
На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.
Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Култура
Лазаровден е!

Лазаровден е християнски празник, посветен на Свети Лазар – един от най-близките приятели на Иисус Христос. Според Евангелието от Йоан (гл. 11:1–45), след като Лазар умира, Христос го възкресява на четвъртия ден с думите: „Лазаре, излез вън!“ – и той се изправя жив от гробницата си. Името Лазар се възприема като символ на здраве и дълголетие.
Празникът се отбелязва всяка година в съботата преди Цветница – точно осем дни преди Великден. Понеже Великден следва лунния календар, датата на Лазаровден е подвижна, но винаги се пада в събота.
Традициите на този ден са живи и до днес, най-вече чрез обичая Лазаруване. Млади момичета, наречени лазарки, се обличат в пъстри народни носии и обикалят къщите в селото. Те пеят обредни песни и отправят благословии за здраве, щастие и плодородие. В замяна, стопаните ги даряват с яйца, плодове, пари и малки подаръци. Лазарките събират и цветя, от които сплитат венци за Цветница, която се празнува на следващия ден.
Празничната атмосфера носи радост и очакване както на участничките, така и на цялата общност. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи – затова за всяко момиче било важно да участва.

-
Кримипреди 5 дниИззеха близо 130 кг риба без документи за произход, продавана в Габрово
-
Новинипреди 6 дни„Успехът на държавата се измерва с това дали хората живеят по-добре днес“
-
Културапреди 6 дниПроф. Петко Ст. Петков: Априлското въстание постига целта си!
-
Новинипреди 5 дниСело Стоките посреща Цветница с водосвет и надежда
-
Новинипреди 4 дниПроф. Цонков: Служебното правителство ни въвлече в руско – украинската война!
-
Кримипреди 5 дниАкция срещу купуването на гласове, иззеха тефтери с имена
-
Кримипреди 6 дниКонфискуваха незаконни ловни трофеи
-
Културапреди 3 дниЛазаровден е!






