Свържи се с нас

Култура

115 години Габровско машиностроене (част 3 и 4)

Published

on

Първият български тъкачен стан е създаден в Габрово.

Третият син на Ив. Недков – Цветан, учи в Априловската гимназия, но всяко лято работи по два месеца във фабриката на баща си. Така, постепенно добива необходимата техническа и практическа подготовка за един бъдещ инженер. Следва във висшето техническо училище в Мюнхен, Германия. По съвет на баща си постъпва като работник в заводите „Шкода” – Пилзен, Чехословакия, защото „добър инженер става онзи, който е бил добър работник по професията си“. След като завършва образованието си, през 1933 г. се завръща в Габрово.

По това време фабриката се намира в тежко финансово положение и заради световната криза (1929-1933). Ив. Недков е вече с разклатено здраве и умира на 21 юни 1936 г. Под негово ръководство предприятието не се разраства особено, а е по-скоро една добре обзаведена машинна работилница, без някаква специализация и серийно производство.

Инж. Цветан Недков постепенно оглавява производството на изпадналата в безизходица фабрика. Като по-ориентиран, той вижда, че след голямата световна криза, вътрешният пазар ще е гладен за текстилни изделия и по-специално памучни платове. Ориентира се към изработване на памукотъкачен стан.

През 1935 г. инж. Цветан Недков става първият в България произвел памукотъкачен стан, задвижван от собствен електромотор. Същата година той е показан на организираната от Съюза на индустриалците в Габрово занаятчийско-индустриална изложба, подредена в Априловската гимназия.

Целият материал, подготвен от Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете оттук.

Първи инж. Цветан Недков въвежда петдневна работна седмица и работа на акорд в своето предприятие.

През 40-те години на ХХ в. фабриката на „Ив. Недков“ АД постепенно започва да се справя с натрупаните задължения под ръководството на инж. Цветан Недков. Той изпълнява едновременно различни длъжности: ръководител, директор, конструктор, технолог, доставчик на материали, домакин, качествен контрол. Цялата администрация се състои от 1 счетоводител и 1 деловодител.

Инж. Цв. Недков въвежда собствена организация на производството: работа на акорд и заплащане на произведена бройка машина. Това позволява формиране на значително по-високи заплати. Изисква се само първокачествена продукция, за допускане на брак се предвиждат удръжки.

Съвсем непознато за тогавашното време в България е въвеждането на петдневна работна седмица от инж. Недков. Според него, отпочиналите работници дават по-качествена продукция. След 1942 г. във фабриката вече работят 120 души.

Под негово ръководство се създават и много добри работници: стругари, фрезисти, шлосери, леяри, които продължават да работят и дори стават ръководители в създадения по-късно Държавен машиностроителен завод (ДМЗ) по времето на социализма. Целият материал можете да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица