През 70-те години на 20-ти век българското изобразително изкуство се намира в желязната идеологическа и естетическа хватка на тоталитарната социокултурна система, подчинена изцяло на постулатите на социалистическия реализъм.

Българското общество преживява период на принудителна културна изолация. Поради това е изключително интересно как през 1977 г. във фонда на галерията влиза, носещата лиричност творба „Небе и земя“ на Давид Перец.

Картината, с размери 62 х 92 см, представлява абстрактна композиция, изпълнена в смесена техника и е в пълен разрез с наложените догми за реализъм и образност в социалистическото изкуство. Именно това ни провокира в рубриката „Акцент на месеца“ да представим точно тази творба – „Небе и земя“, с което да отбележим 115 години от рождението на изявения български художник Давид Перец, роден на 19 февруари 1906 г. в Пловдив.

През 1926 г. той, заедно с Васил Бараков и Златю Бояджиев е част от курса по рисуване при фирменото ателие „Дъга“, собственост на Гео Мирчев. Именно там се „раждат“ Бараците – единствената творческа група в България, провокирана изцяло от естетическите търсения на авторите. Прозвището „Бараците“ е дадено от друг голям живописец от Пловдив – Цанко Лавренов.

Те споделят общи виждания и за развитието на съвременното българско изкуство и са обединени в Дружеството на южнобългарските художници, а по-късно и в Дружеството на новите художници.

Приятелството на Давид Перец с Васил Бараков и Златю Бояджиев продължава и в Художествената академия /1927 – 1933 г./, където делят обща квартира. Заедно учат, гладуват и се борят да изкарат по някой лев от писане на реклами и рисуване на фирмени табели. „Синът на Златю Бояджиев – Георги Бояджиев, пише в спомените си, че понякога тримата приятели чупели табелите на някой магазин.

След седмица уж случайно най-речовитият от тях – Давид Перец, минавал и обръщал внимание на собственика, че няма табела и му предлагал услугите си. Нает на работа, той викал Васил и Златю да му помагат.“ /„Енциклопедия на Пловдив“, автор: Божидар Тотев/ От 1931 г. до установяването си в Париж, участва активно във всички общи художествени изложби в България. Първата публична изява на художника, след Академията е през 1934 г., когато излага свои картини в зала „Преслав“. За пръв път показва самостоятелно свои работи на изложба в галерия „КООП“ в София.

През 1936 г. посещава Холандия, Франция и Германия. През 1938 г. сключва брак със съпругата си Иза, негова спътница и муза до края на живата. Галерия „Христо Цокев“ притежава един изключителен неин портрет от 1946 г., определян от критиците като връх в портретната живопис на Перец. Втората световна война променя изцяло житейския и творчески път на художника.

През 1940 г. на основание забраната, предвидена в законопроекта за защита на нацията на Давид Перец е отнето правото да членува в Съюза на дружествата на художниците в България. В периода 1943 -1944 г. е въдворен в концентрационен лагер „Ташбоаз“.

През 1947 г. Перец спечелва стипендия за специализация в Париж и работи в ателието на големия френски художник и педагог Андре Лот. След кратко пребиваване в Израел заедно със семейството си той напуска България през 1948 г. и се установява в Париж.

От 1950 година започва нов период в изкуството на Давид Перец. Две години по-късно той вече е носител на наградата на Израел, а след още 5 години получава златен медал на Парижката община за пейзажа „Пале Роял“. Оттогава до смъртта си има още много изяви. ,През 1977 година урежда мащабна Юбилейна изложба в България. Експозицията е показана в София, родния Пловдив и по настояване на председателя на Съюза на художниците – Светлин Русев в Габрово.

Давид Перец първоначално е изненадан от избора на Габрово, но благодарение на категоричната позиция на Светлин Русев изложбата тук се състои. След посещението си в града ни, срещата с публиката и запознанството с габровски художници и тяхното творчеството Перец споделя, че Габрово е най-логичният избор след София и Пловдив.

Изложените творби обхващат период от 43 години. В експозицията е включена и най-старата работа на художника завършена преди този 43 годишен период. Представени са и най-новите, някой от които още неподписани негови творби, но основният акцент, въпреки всичко, пада върху т. нар. Парижки период, характеризиращ се лирична абстрактност.

Творбата „Небе и земя“, която имаме удоволствие да ви представим като акцент на месец февруари е датирана от 1975 г. и е чудесен пример за свободата в творческото развитие на този невероятен художник. Благодарение на решението на Светлин Русев във фонда на нашата галерия се съхраняват 4 творби на Давид Перец.

Автор: Нели Недева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/