Свържи се с нас

Култура

Картината „Небе и земя“ на Давид Перец е акцент на месеца в Галерията

Published

on

През 70-те години на 20-ти век българското изобразително изкуство се намира в желязната идеологическа и естетическа хватка на тоталитарната социокултурна система, подчинена изцяло на постулатите на социалистическия реализъм.

Българското общество преживява период на принудителна културна изолация. Поради това е изключително интересно как през 1977 г. във фонда на галерията влиза, носещата лиричност творба „Небе и земя“ на Давид Перец.

Картината, с размери 62 х 92 см, представлява абстрактна композиция, изпълнена в смесена техника и е в пълен разрез с наложените догми за реализъм и образност в социалистическото изкуство. Именно това ни провокира в рубриката „Акцент на месеца“ да представим точно тази творба – „Небе и земя“, с което да отбележим 115 години от рождението на изявения български художник Давид Перец, роден на 19 февруари 1906 г. в Пловдив.

През 1926 г. той, заедно с Васил Бараков и Златю Бояджиев е част от курса по рисуване при фирменото ателие „Дъга“, собственост на Гео Мирчев. Именно там се „раждат“ Бараците – единствената творческа група в България, провокирана изцяло от естетическите търсения на авторите. Прозвището „Бараците“ е дадено от друг голям живописец от Пловдив – Цанко Лавренов.

Те споделят общи виждания и за развитието на съвременното българско изкуство и са обединени в Дружеството на южнобългарските художници, а по-късно и в Дружеството на новите художници.

Приятелството на Давид Перец с Васил Бараков и Златю Бояджиев продължава и в Художествената академия /1927 – 1933 г./, където делят обща квартира. Заедно учат, гладуват и се борят да изкарат по някой лев от писане на реклами и рисуване на фирмени табели. „Синът на Златю Бояджиев – Георги Бояджиев, пише в спомените си, че понякога тримата приятели чупели табелите на някой магазин.

След седмица уж случайно най-речовитият от тях – Давид Перец, минавал и обръщал внимание на собственика, че няма табела и му предлагал услугите си. Нает на работа, той викал Васил и Златю да му помагат.“ /„Енциклопедия на Пловдив“, автор: Божидар Тотев/ От 1931 г. до установяването си в Париж, участва активно във всички общи художествени изложби в България. Първата публична изява на художника, след Академията е през 1934 г., когато излага свои картини в зала „Преслав“. За пръв път показва самостоятелно свои работи на изложба в галерия „КООП“ в София.

През 1936 г. посещава Холандия, Франция и Германия. През 1938 г. сключва брак със съпругата си Иза, негова спътница и муза до края на живата. Галерия „Христо Цокев“ притежава един изключителен неин портрет от 1946 г., определян от критиците като връх в портретната живопис на Перец. Втората световна война променя изцяло житейския и творчески път на художника.

През 1940 г. на основание забраната, предвидена в законопроекта за защита на нацията на Давид Перец е отнето правото да членува в Съюза на дружествата на художниците в България. В периода 1943 -1944 г. е въдворен в концентрационен лагер „Ташбоаз“.

През 1947 г. Перец спечелва стипендия за специализация в Париж и работи в ателието на големия френски художник и педагог Андре Лот. След кратко пребиваване в Израел заедно със семейството си той напуска България през 1948 г. и се установява в Париж.

От 1950 година започва нов период в изкуството на Давид Перец. Две години по-късно той вече е носител на наградата на Израел, а след още 5 години получава златен медал на Парижката община за пейзажа „Пале Роял“. Оттогава до смъртта си има още много изяви. ,През 1977 година урежда мащабна Юбилейна изложба в България. Експозицията е показана в София, родния Пловдив и по настояване на председателя на Съюза на художниците – Светлин Русев в Габрово.

Давид Перец първоначално е изненадан от избора на Габрово, но благодарение на категоричната позиция на Светлин Русев изложбата тук се състои. След посещението си в града ни, срещата с публиката и запознанството с габровски художници и тяхното творчеството Перец споделя, че Габрово е най-логичният избор след София и Пловдив.

Изложените творби обхващат период от 43 години. В експозицията е включена и най-старата работа на художника завършена преди този 43 годишен период. Представени са и най-новите, някой от които още неподписани негови творби, но основният акцент, въпреки всичко, пада върху т. нар. Парижки период, характеризиращ се лирична абстрактност.

Творбата „Небе и земя“, която имаме удоволствие да ви представим като акцент на месец февруари е датирана от 1975 г. и е чудесен пример за свободата в творческото развитие на този невероятен художник. Благодарение на решението на Светлин Русев във фонда на нашата галерия се съхраняват 4 творби на Давид Перец.

Автор: Нели Недева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица