Свържи се с нас

Култура

Една от най-модерните у нас лаборатории за консервация и реставрация ще бъде в музей „Етър“

Във фонда на музея се съхраняват десетки хиляди етнографски предмети с висока стойност, които са част от националното богатство на България.

Published

on

Една от най-модерните в страната лаборатории за консервация и реставрация ще бъде създадена в музей „Етър“ до края на 2022 година. Предвижда се към нея да работи екип от четирима души. Стефан Стефанов – един от национално признатите специалисти, е главен реставратор. Той участва и в обучението на тримата си помощници – Валентин Дамянов, Павел Кунчев и Станимир Станчев.

Мястото, където ще бъде позиционирана лабораторията, е бившето училище в квартал „Етъра“, дадено преди години за стопанисване на музея. В сградата са разположени и помещенията, в които, при стриктно спазване на изискванията за температура и влажност, се съхраняват движимите културни ценности от фонда на музей „Етър“.

Към лабораторията ще има специализирани ателиета за консервация и реставрация на предмети от дърво, хартия, метал, керамика.

Почти всеки музей в страната разполага с рестраврационно ателие, но само големите имат подобна сграда, която да позволи да се организира лаборатория с такъв мащаб, става ясно от думите на Стефан Стефанов.

У нас идеята за университетска подготовка на реставратори се ражда през 70-те години на XX век, като се заимства опит от бившия СССР, Полша и тогавашна Чехословакия (днес Чехия и Словакия). От 1973 година в Национална художествена академия е въведена образователна дисциплина, която подготвя студенти. Стефан Стефанов е един от тези кадри, а в годините се утвърждава като търсен и уважаван професионалист.

Реставраторът не е само художник, който изявява творческите си виждания. Нужна му е задълбочена подготовка по физика, химия, история (и по-специално история на изкуството), фотография. Познанията са необходими при установяване на материалите, от които е направен един предмет, при анализите, които съпътстват реставрационната дейност, при определяне на периода на създаването му.

Във фонда на музей „Етър“ се съхраняват десетки хиляди предмети с етнографски характер, изработени от различен материал, които имат висока стойност и са част от националното богатство на България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Илко Илиев представя новата си книга „Шантави истории“

Published

on

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ организира среща – разговор с Илко Илиев. Известният габровски джаз – музикант, композитор, аранжор и публицист ще представи новата си книга „Шантави истории или Разкази за момчето, което не спираше да се учудва“ на 15 декември от 17:45 ч в Читалня „Д-р Петър Цончев“.

Илко Илиев е роден на 21.07.1945 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва Естраден отдел на БДК – София (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) със специалност саксофон и кларинет.

Започва професионалната си музикална кариера в Габрово в състава на Духовия оркестър към читалище „Априлов-Палаузов“ през 1967 г. От януари 1968 г. постъпва в състава на Естрадния оркестър към Окръжния съвет за изкуство и култура. Част е от състава и проявите на Естраден оркестър към Общински съвет за култура – Габрово, „Биг бенд Габрово“, „Оркестър Габрово“, „Диксиленд Габрово“ и „Суинг дикси бенд Габрово“. През 1968 г. участва в съпътстващата музикална програма на ІX-ия Световен младежки фестивал в София. Като изпълнител и аранжор участва в Прегледите на джазовите оркестри в България (1977-1984 г.) и в джаз-фестивалите в Дрезден (ГДР) през 1981 и 1984 г., Прага (Чехословакия) през 1985 г. и Париж (Франция) през 1986 г. Вписан е в европейското родословно дърво на джаза („The European JAZZ Community“), отпечатано от немското издателство „Peter von Bartkowski Edition“ (1999 г.), заедно с имената на още няколко габровски музиканти – Манол Цоков, Илия Раев, Николай Антонов и Петко Приводанов. След 1990 г. е създател на няколко нещатни джазови оркестри в Габрово – „Биг смайлс бенд“, „Б 15+“, „Джаз класик бенд“. През 80-те години записва свои песни и аранжименти в БНР и „Балкантон“. Автор на музика за куклените театри във Варна и Габрово (1987-1990 г.), както и на два аудио компактдиска с авторски композиции и аранжименти – „Очакване” (2002) и „By Ilko“ (2004). Автор е на книгите: „Справочник на английската терминология в популярната, танцова и джазова музика” (1996) и „Тъга по слънчева вода” (2005 г., публицистика), „Габрово. Джаз и още нещо“ (2021).

През 1998 г. Илко Илиев написва „Българска сюита за струнен оркестър и кларинет”, Премиерата на „Фантазия за пиано и струнни инструменти” през 2011 г. е част от тържествения концерт по повод 150-годишнината от основаването на габровската библиотека „Априлов – Палаузов”.

През май 2014 г. Илко Илиев получава Почетния знак на Община Габрово за активна и разностранна творческа дейност в областта на музиката и за принос в утвърждаване авторитета на габровската музикална култура.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представи новия си роман „Въглени“

Published

on

В музей „Старото школо“ в Трявна бе представен най-новият роман на Веселина Кожухарова „Въглени“, посветен на китния ни възрожденски град. Културното събитие е част от тазгодишната Коледно-новогодишната програма на Община Трявна и се осъществи със съдействието, както на местната власт, така и на Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна и Читалище „Иван Вазов“ – с. Първомайци.

Представянето на книгата събра близки и познати на авторката, както и почитатели на словото, които изпълниха залата на музея. Сред официалните гости бе зам.-кметът на Трявна Марин Маринов, общински съветници, директорът и екипът на СМРЗИ-Трявна, просветни деятели и др.

Всички те бяха поздравени с музикалните изпълнения на децата от класа по народно пеене и инструменти към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – Трявна с ръководител Николина Кирилова.

Книгата „Въглени“ бе представена пред аудиторията с рецензия на Иван Антонов – член на Съюза на българските писатели у нас и председател на Сдружение „Сцена на духовността“-гр. Плевен, която бе изчетена от Стефан Митев. А защо последния ѝ роман е свързан с Трявна, Веселина Кожухарова посочи художествения занаят казаслък и неговото практикуване почти само в тревненско.

За написването на книгата, писателката искрено благодари на журналистката Галина Иванова и приноса й с информация от публицистичните й материали в нейния авторски блог „Тревненски БУдил“. Срещата-разговор премина с изчитане на откъси от книгата „Въглени“, както и от другите две авторски такива – „Погледни през рамо“ и „Между звездите и зората“ на Веселина Кожухарова.

Авторката бе поздравена от зам.-кмета, както и от директора на СМРЗИ-Трявна с красиви букети и пожелания за още много нови вдъхновящи книги.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица.

Практикува като учител по музика и ръководи детски вокални състави с участия и отличия в национални конкурси. Пише стихове и проза. До момента е издала „Жених за царкинята“; „Погледни през рамо“; „Между звездите и зората“ и „Въглени“. Най-новият й роман се очаква да излезе от печат през пролетта на 2023 година.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Нова цветна стена в кв.“Шести участък“

Published

on

Ново произведение на уличното изкуство в квартал „Шести участък“ украси фасадата на кооперацията на ул. „Опълченска“ № 45. Цветната стена е дело на габровеца Мирослав Живков (Джингиби) от дизайнерското студио „НоПойнт Ателие“ (NoPoint Atelier), информира Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в администрацията на кмета.

Творбата е вдъхновена от старинния облик на „Шести участък“, а графичните елементи са директни референции към архитектурата на квартала. Композицията е изпълнена в шест цвята и се отличава с абстрактност и колорит, които са запазена марка в стила на художника.

Това е втората артистична рисунка в „Шести участък“, чийто автор е Мирослав Живков. През лятото той преобрази старите метални щори в жилищната сграда на ул. „Николай Палаузов“ № 13.

За своите проекти Джингиби споделя: „Водещата ми идея е, че „Шести участък“ остава на мястото си, но се променя към един по-цветен и културно богат квартал!“. Творческата намеса е плод на сътрудничеството между Община Габрово и „НоПойнт Ателие“ и е част от дейностите по преобразяване на централния габровски квартал“.

Това не е първата подобна инициатива за „Шести участък“. През 2018 г. по идея на Фондация „Габрово – преди и сега“ в квартала бяха обновени няколко електрически табла. Всички те имат обща тематика в областта на литературата и изкуството в местен контекст, изрисувани са от габровски художници с помощта на дарители.

Мирослав Живков е артист и графичен дизайнер от Габрово. Завършва Национална художествена академия в София през 2016 г., а от 4 години живее и работи в родния си град. Отскоро развива и артрезиденция „NoPoint Atelier“, насочена към ситопечат, намираща се в близкото до Габрово село Баланите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица