Култура

РИМ- Габрово с изложба в Казанлък

С шевици и накити от облеклото на габровката, РИМ – Габрово гостува на Музей на розата – Казанлък

Published

преди 6 месеца

16.12.2020

hri100.petrov

В очакване на по-добри дни за музеите и надежда, че скоро залите отново ще са пълни с посетители, Регионален исторически музей – Габрово експонира в Музей на розата – Казанлък изложбата „Шевици и накити от облеклото на габровката XVIII – XIX век“.

Жителите и гостите на Казанлък ще имат възможност да видят 47 културни ценности от фонд Етнография – 18 сокайни шевици, 23 пафти, 4 гривни, колан, пръстен. Посетителите със специален интерес към бродериите и везбарското изкуство ще могат да си закупят каталога на РИМ – Габрово „Габровски сокайни шевици”.

Габровската женска народна носия се отличава с невероятно съчетание на цветове, материи и майсторство в изработката на най-дребния детайл. Дрехата, освен своята практичност, крие и дълбок смисъл на защита от злото, дава сили и вдъхновение. Жената подготвя своите одежди, подбира своите накити, според установените обществено-културни канони. Шевиците по дрехите и накитите представляват първичното проявление на носенето на предмети против уроки – амулетите. Всяка част има свое функционално предназначение, свой явен или таен замисъл. Носията е едновременно знак за етническа принадлежност и огледало на личността.

Сокайното забраждане, което се съхранява във фонд Етнография на РИМ – Габрово е най-пълният комплект, запазен до днес в България. Носи се до началото на XIX в. само от омъжени жени. Основните му части са: месал – памучна или конопена домашно тъкана кърпа, дълга до 3,50 м и широка 0,45 м, която се разполага върху металната конструкция на сокая и покрива раменете и гърба на жената; кръжило от метал, състоящо се от шарнирно свързани три части, извити дъговидно, украсени с розети, цветни камъчета и емайл, позлатено или посребрено (в богатите габровски къщи) или медно; бука – дървена елипсовидна дъска с отвор, разполагаща се отвесно на главата, поддържаща цялата конструкция; пелешки – висулки от сребърни верижки закачени на листообразни ажурни плочки; смочета – висулки от монети, прикачени отстрани на скулите; подбрадник – плътен наниз от сребърни монети в два реда, прикачен за кръжилото и минаващ под брадата; сокайни шевици.

Сокайните шевици от фонда на РИМ – Габрово се датира от края на XVIII до началото на XIX в.Младата невеста сама украсявала своя месал като прикрепяла извезана от нея сокайна шевица. Везането се извършвало тайно, на скрито, а на третия ден от сватбата, вече омъжена, жената излизала със своя месал и краища. Шевиците са изработени на отделни ивици домашно тъкано платно. Използвани са копринени конци, домашно оцветявани с природни материали в розово, синьо, зелено, охра, червено. Характерна е украсата с тънък плосък тел клободан. Композиционно шевицата е разположена хоризонтално. Техниката на изпълнение ги разделя на ажурни (характерни за габровския регион), тъкани и „писани”. Най-често срещани са растителните, животинските и геометричните мотиви. Те са символи на плодородие, здраве, сила и щастие и отразяват бита на габровката, вплела в шевицата най-съкровените си желания.

Носенето на метални накити, основно сребърни, се свързва със защитата на тялото в най-уязвимите открити места – главата, шията и ръцете. Наборът от накити, които жената е носела, е бил точно определен по вид и украса и не се е влияел драстично от модата, до началото на XX в., когато настъпва краят на тази стара култура. Накитите в изложбата показват високите ювелирни умения на габровските куюмджии (златари) при обработката на благородни метали и инкрустации. През 50-те години на XIX век в Габрово е имало около 20 златари, всеки със свой дюкян. През 60-те нарастват на 35 и така се запазват до Освобождението.

Пафтите или още чапрази са един от най-разпространените накити в Габровския край и неразделна част от традиционния женски костюм. Според размера им се делят на малки, средни и големи. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени. За габровските пафти е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. Характерен мотив е ягодата. Сребърните пафти с изображения на двуглав орел върху седеф и рог са също широко разпространени в габровско. Двуглавият орел с корона във Византия символизира баланса между божественото и земното, а по време на османската власт е и герб на Цариградската патриаршия.

Друг тип накити са тези за ръце, а най-представителните от тях са гривните кубелии, плетените гривнии, пръстените тип„столоват”. Гривните кубелии винаги се носели по две, по една на всяка ръка, за да могат да предпазват от зли сили. Този накит е много разпространен от XVII в. до началото на XX в. Изработването им е изключително сложно. Те са съставени от три основни части, които са свързани със сребърна спойка. Всяка част има своя уникална форма. Появата на първата класическа форма на тези гривни се датира XVI в. – началото на XVII в. с типична ориенталска украса. Друг разпространен вид са плетените гривни, получени от усукването на два или повече медни или сребърни тела. Краищата им са оформени като петлици, за да се прикачат един към друг. Същата датировка имат и пръстените тип „столоват” – сребърни с цилиндрична част и кръгла орнаментирана плочка отгоре. Често украсени с цветен емайл, гранулации и филигранна апликация.

РИМ – Габрово съхранява колекция от разнообразни колани от Възрожденската епоха. Едни от най-представителните за периода са металните. Те са съставени от скачени метални плочки посредством шарнир или халки, други са приковани или нанизани на кожен ремък. Обикновено са изработвани от сребро, бронз и по-рядко от сребро с позлата. В Габровско те са известни като „ребърчати” или „прешленовидни” колани. По форма плочките са продълговати, извити или пречупени в средата и гъсто наредени една до друга. Характерни са за омъжените жени и са явен белег на имотно състояние.

Богатството на накитите и пъстротата на носията показват специалния статут на Габрово през епохата на Възраждането. Средище на хора със свободен дух, свързани дълбоко с природата, силни, умни и трудолюбиви. Фолклорната носия от този регион днес може да се разглежда като амулет, събирал силата на нашата народна култура с векове, за да пази рода ни жив и силен.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Виж също

Пиян шофьор на бус предизвика катастрофа

Не изпускай

Над 20 000 шаранчета пуснаха в яз.“Ал. Стамболийски“

Култура

От играта до епоса: Студенти актьори от НБУ с две представления в Габрово

Published

преди един час

17.06.2021

hri100.petrov

Университетският театър на Нов български университет гостува на сцената на габровския театър с две представления в неделя, 20 юни. Първото е „Ние, врабчетата“ и ще бъде от 12.00 часа на голяма сцена. Постановката е на Елена Панайотова и е създадена по едноименната повест на Йордан Радичков. В постановъчния екип влизат художникът Юлиян Табаков, асистент-художникът Маргарита Петрова и авторът на музиката Емилиян Гацов-Елби.

Участват студентите от четвърти курс на бакалавърската програма „Театър“ на НБУ: Александрина Илиева, Альона Пелня, Божидара Кръстанова, Божидара Линчева, Габриела Георгиева, Горан Иванов, Димона Савчова, Иван Георгиев, Йоана Йорданова, Кирил Милушев, Кристина Найденова, Марио Шаламанов, Мирела Михайлова, Михаела Матева, Петър Байков, Стефан Куманов.

Радичковите врабчета наблюдават света на хората от „птичия си поглед“ и виждат както техните мечтания, така и техните провали. Те не спират да се удивляват на света и човешките творения, макар законите му да са непонятни за тях. Остава им мечтанието, че съществува нещо по-голямо от тях, което един ден ще подреди света.

След детското представление ще има среща с преподаватели и студенти от НБУ. Те ще отговарят на въпроси, свързани с образование и кариерно ориентиране на бъдещи студенти за всички специалности в университета. Ще се проведе работно ателие с актьорски задачи, в което могат да се включат зрители и всички, изкушени от актьорската професия. Ателието е с вход свободен, а при повече интерес и желаещи участници има възможност да се организира второ ателие преди вечерното представление.

Вторият спектакъл е „Гилгамеш“ и започва в 19.00 часа на голяма сцена в ДТ „Рачо Стоянов“. Създаден е от Елена Панайотова по едноименния шумеро-акадски епос, който се счита за най-древното предание в човешката история. Ще видим вечните теми за любовта, приятелството, дълга и смъртта, поднесени на един неочакван театрален език между приказката и философската притча.

Постановката е с подновен актьорски състав от професионалисти, преподаватели, студенти и „алумни“ от програма „Театър“ на НБУ. Участват: Антоанета Петрова, Ася Иванова, Ралица Стоянова, Росен Михайлов, студенти „алумни“ – Стефани Алдимирова, Кристиян Гочев, Никола Братунов, както и студенти дипломанти по актьорско майсторство – Александрина Илиева, Габриела Георгиева, Димона Савчова, Михаела Матева, София Линарди, Стефан Куманов и Ника Михайлова – Ники. Костюмите са дело на Юлияна Войкова-Найман, която е позната на публиката с многобройните си сценографски проекти, често награждавани с най-престижните театрални отличия. През 2014 г. тя спечели „Аскеер“ в категория „сценография“ за работата си по габровския спектакъл „Ромео и Жулиета“ на реж. Петринел Гочев.

Спектакълът също е отличен с наградата „Аскеер“ за „най-добро представление за годината“ през 2014 г. В постановъчния екип на „Гилгамеш“ влизат авторът на музиката Асен Аврамов и хореографът Росен Михайлов. Продуценти на представлението са Университетският театър на НБУ, сдружението „Театър студио – Персона“ и фондация „ДЕН ГРИ“.

Габровският драматичен театър предоставя сцената си за дипломни спектакли на всички висши учебни завдения, които подготвят студенти по актьорско майсторство. С това ДТ „Рачо Стоянов“ подкрепя младите в първите им професионални изяви.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Георги Чапкънов през погледа на Иван Бакалов

Published

преди 21 часа

16.06.2021

hri100.petrov

На 18 юни, петък, от 18.30 часа в зала 7 на Музея на хумора и сатирата предстои откриването на изложбата „Георги Чапкънов през погледа на Иван Бакалов“. Между 19 юни и 30 юли публиката ще се наслади на 31 черно-бели фотографии на журналиста Иван Бакалов, част от които проследяват създаването на скулптурите на Дон Кихот и Санчо Панса в Парка на Хумора.

В залата ще бъдат аранжирани и 10 пластики на Георги Чапкънов от колекцията на Музея. Един творец и един журналист се преплитат в магията на творчеството и документирането на творческия процес.

В продължение на години журналистът Иван Бакалов снима скулптора Георги Чапкънов в ателието му, преследва знаците за непреходното в живота, улавяйки чрез обектива си емоции, спомени, асоциации, въпроси и размисли.

Скулпторът Георги Чапкънов прави същото, ала по-бавно, в стилистиката на старателно граден почерк. И двамата изследват малкия детайл, в който е кодирана истината за цялата картина. Понякога са в компания от спътници и съдници, съучастници и съмишленици. В дългите години на познанството им, Иван Бакалов оставя маркери за значими срещи с онази отиваща си бохема на скептици, мислители, мъдреци, които шеговито и иронично кръстосват контрастни територии.

Непреднамерената небрежност на фотографии му са като бележки под линия на един ненаписан разказ за цяла епоха, през която с труд и човеколюбие преминава творческият живот на Георги Чапкънов.

А той е може би най-продуктивният български скулптор, казва Бакалов. През ателието му минават известни и по-малко известни личности – писатели, художници, богаташи, дипломати. Чапкънов твори малка пластика и монументална скулптура, плакети, барелефи, монети, медали, гербове, керамика, портрети от бронз, графики, живопис, скулптури от вторични суровини; фигури по площадите в България, Япония, Южна Корея, Нидерландия, Германия.

Настоящата изложба, създадена от осмия фестивал ФотоФабрика и УниКредит Студио, е без съмнение част от българската памет и споделен реверанс към таланта на една щедро надарена личност.

Професор Георги Чапкънов е един от най-уважаваните и ценени български творци. Огромна е ролята му в развитието на Музея на хумора и сатирата. Той е неколкократен участник в Габровското биенале, както и в международното жури на конкурса, носител на Голямата награда „Златният Езоп”. Създава статуетките „Златният Езоп” и „Чарли Чаплин”, както и плакета „Хитър Петър”, които се връчват като Големи награди на международните конкурси организирани от Музея през годините. Чапкънов е почетен гражданин на Габрово и автор на любимите на всички габровци и гости на града скулптури на Хитър Петър, Чарли Чаплин, Дон Кихот и Санчо Панса.

Иван Бакалов е журналист и фотограф, завършил е журналистика в Софийски университет, където доскоро е хоноруван преподавател по пресфотография. Работил е като редактор във вестниците „1000 дни“, „Експрес“, „24 часа“, „Сега“, „Новинар“. Основател и редактор е на сайта e-vestnik.bg. Автор е на книгите „Заговорите против Живков – разкази от първо лице“, „В сянката на Борисов“, „Мачтите в края на улицата – 5500 км с кола из САЩ“, „До Чикаго и напред On Route 66“.