Свържи се с нас

Култура

РИМ- Габрово с изложба в Казанлък

С шевици и накити от облеклото на габровката, РИМ – Габрово гостува на Музей на розата – Казанлък

Published

on

В очакване на по-добри дни за музеите и надежда, че скоро залите отново ще са пълни с посетители, Регионален исторически музей – Габрово експонира в Музей на розата – Казанлък изложбата „Шевици и накити от облеклото на габровката XVIII – XIX век“.

Жителите и гостите на Казанлък ще имат възможност да видят 47 културни ценности от фонд Етнография – 18 сокайни шевици, 23 пафти, 4 гривни, колан,  пръстен. Посетителите със специален интерес към бродериите и везбарското изкуство ще могат да си закупят каталога на РИМ – Габрово „Габровски сокайни шевици”.

Габровската женска народна носия се отличава с невероятно съчетание на цветове, материи и майсторство в изработката на най-дребния детайл. Дрехата, освен своята практичност, крие и дълбок смисъл на защита от злото, дава сили и вдъхновение. Жената подготвя своите одежди, подбира своите накити, според установените обществено-културни канони. Шевиците по дрехите и накитите представляват първичното проявление на носенето на предмети против уроки – амулетите. Всяка част има свое функционално предназначение, свой явен или таен замисъл. Носията е едновременно знак за етническа принадлежност и огледало на личността.

Сокайното забраждане, което се съхранява във фонд Етнография на РИМ – Габрово е най-пълният комплект, запазен до днес в България. Носи се до началото на XIX в. само от омъжени жени. Основните му части са: месал – памучна или конопена домашно тъкана кърпа, дълга до 3,50 м и широка 0,45 м, която се разполага върху металната конструкция на сокая и покрива раменете и гърба на жената; кръжило от метал, състоящо се от шарнирно свързани три части, извити дъговидно, украсени с розети, цветни камъчета и емайл,  позлатено или посребрено (в богатите габровски къщи) или медно; бука – дървена елипсовидна дъска с отвор, разполагаща се отвесно на главата, поддържаща цялата конструкция; пелешки – висулки от сребърни верижки закачени на листообразни ажурни плочки; смочета – висулки от монети, прикачени отстрани на скулите; подбрадник – плътен наниз от сребърни монети в два реда, прикачен за кръжилото и минаващ под брадата; сокайни шевици.

Сокайните шевици от фонда на РИМ – Габрово се датира от края на XVIII до началото на XIX в.Младата невеста сама украсявала своя месал като прикрепяла извезана от нея сокайна шевица. Везането се извършвало тайно, на скрито, а на третия ден от сватбата, вече омъжена, жената излизала със своя месал и краища. Шевиците са изработени на отделни ивици домашно тъкано платно. Използвани са копринени конци, домашно оцветявани с природни материали в розово, синьо, зелено, охра, червено. Характерна е украсата с тънък плосък тел клободан. Композиционно шевицата е разположена хоризонтално. Техниката на изпълнение ги разделя на ажурни (характерни за габровския регион), тъкани и „писани”. Най-често срещани са растителните, животинските и геометричните мотиви. Те са символи на плодородие, здраве, сила и щастие и отразяват бита на габровката, вплела в шевицата най-съкровените си желания.

Носенето на метални накити, основно сребърни, се свързва със защитата на тялото в най-уязвимите открити места – главата, шията и ръцете. Наборът от накити, които жената е носела, е бил точно определен по вид и украса и не се е влияел драстично от модата, до началото на XX в., когато настъпва краят на тази стара култура. Накитите в изложбата показват високите ювелирни умения на габровските куюмджии (златари) при обработката на благородни метали и инкрустации. През 50-те години на XIX век в Габрово е имало около 20 златари, всеки със свой дюкян. През 60-те нарастват на 35 и така се запазват до Освобождението.

Пафтите или още чапрази са един от най-разпространените накити в Габровския край и неразделна част от традиционния женски костюм. Според размера им се делят на малки, средни и големи. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени. За габровските пафти е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. Характерен мотив е ягодата. Сребърните пафти с изображения на двуглав орел върху седеф и рог са също широко разпространени в габровско. Двуглавият орел с корона във Византия символизира баланса между божественото и земното, а по време на османската власт е и герб на Цариградската патриаршия.

Друг тип накити са тези за ръце, а най-представителните от тях са гривните кубелии, плетените гривнии, пръстените тип„столоват”. Гривните кубелии винаги се носели по две, по една на всяка ръка, за да могат да предпазват от зли сили. Този накит е много разпространен от XVII в. до началото на XX в. Изработването им е изключително сложно. Те са съставени от три основни части, които са свързани със сребърна спойка. Всяка част има своя уникална форма. Появата на първата класическа форма на тези гривни се датира XVI в. – началото на XVII в. с типична ориенталска украса. Друг разпространен вид са плетените гривни, получени от усукването на два или повече медни или сребърни тела. Краищата им са оформени като петлици, за да се прикачат един към друг. Същата датировка имат и пръстените тип „столоват” – сребърни с цилиндрична част и кръгла орнаментирана плочка отгоре. Често украсени с цветен емайл, гранулации и филигранна апликация.

РИМ – Габрово съхранява колекция от разнообразни колани от Възрожденската епоха. Едни от най-представителните за периода са металните. Те са съставени от скачени метални плочки посредством шарнир или халки, други са приковани или нанизани на кожен ремък. Обикновено са изработвани от сребро, бронз и по-рядко от сребро с позлата. В Габровско те са известни като „ребърчати” или „прешленовидни” колани. По форма плочките са продълговати, извити или пречупени в средата и гъсто наредени една до друга. Характерни са за омъжените жени и са явен белег на имотно състояние.

Богатството на накитите и пъстротата на носията показват специалния статут на Габрово през епохата на Възраждането. Средище на хора със свободен дух, свързани дълбоко с природата, силни, умни и трудолюбиви. Фолклорната носия от този регион днес може да се разглежда като амулет, събирал силата на нашата народна култура с векове, за да пази рода ни жив и силен.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Мартенски театрален калейдоскоп в ДКТ – Габрово

Published

on

Един различен март ще ни предложи тази година Държавен куклен театър – Габрово. Театрален калейдоскоп, иницииран по повод световния месец на кукления театър, ще предложи на публиката за първи път три гостуващи спектакъла и още четири на местната трупа в третия месец от годината, в който традиционно на 21-ви се отбелязва Международният ден на театъра.

На 7 март може да гледате „Ян Бибиян“ на режисьора Дарко Ковачовски, със сценография на Надя Василева и музика на Георги Гарчов. Началото е 11.00 часа, мястото – салона на театъра.

Следващата дата е 9 март. На сцената излиза „Снежанка“ на режисьора Теменужка Коларова, сценография – Наталия Гочева и музика на Георги Гарчов, от 18.00 часа.

Първата гостуваща постановка е насрочена за 14 март. Нейното заглавие е „Супер д-р Димитров“ – представление на ДКТ Търговище. Режисьори са Мая и Митко Димитрови, сценографията е Валентина Германова, а музиката е Петко Манчев. Две представления в 11.00 и 12.30 часа в салона на театъра ще посрещнат всички желаещи за среща с кукленото изкуство.

На 17 март ще гостува ДКТ Плевен с постановката „Безценното камъче“. Режисьор е Ива Николова, сценографията е Юлия Лачева, музика: Владимир Джамбазов. Представленията отново са две – в 17.30 и 18.30 часа.

На 21 март следва „Мечо Пух“ на режисьора Съби Събев, сценография на Томиана Томова и музика Георги Гарчов. Началото е в 11.00 часа, в салона на театъра.

Програмата продължава с още гости, на 28 март може да гледате „Историите на мистър Хепи“ – представление на ДКТ Шумен, режисьор: Съби Събев, сценография: Галина Абаджимаринова, музика: Красен Иванов, а часовете са 11.00 и 12.30.

Месецът ще завърши така, както започна, с „Ян Бибиян“ в 18.00 часа на 31 март – сряда. Екипът на Държавен куклен театър ви очаква с нетърпение и ви обещава още много изненади в следващите месеци на юбилейната 2021 година!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Шестте лица на любовта

Published

on

Най-новото представление на Габровския драматичен театър предизвика интереса на публиката напълно заслужено. Премиерата на „Любовни истории“ се състоя на 28 февруари, а втората премиерна дата е насрочена за 4 март, от 19.00 часа на голяма сцена.

Създаден по едноименната пиеса на Иво Сиромахов, спектакълът е комедия от шест малки истории. В тях на преден план изпъкват любовта, разбирателството между двойките или липсата на такова и националните особености на шест народности. Режисьор и актьор в постановката е Златомир Молдовански, който получава академично актьорско образование в САЩ. Той има зад гърба си завиден опит от работата си в театри в Ню Йорк, Колорадо, Чикаго, Онтарио, Флорида и Мичиган. Основава и ръководи театър „Розова Долина“ в Чикаго (Rose Valley Theatre Group).

Различната школа и прагматичният американски поглед му помагат да изведе темата за любовта като отражение на различни социални отношения. Чрез похватите на комедията и гротеската, като във фотоувеличение изпъкват личностни черти, проблематични взаимоотношения, обществени възприятия и нагласи. Героите са различни в любовта и идентични в нещастието си. Това, което ги разделя и изправя пред непреодолими колизийни ситуации, е и това, което ги събира, пречистени, разпознали себе си в любовта.

Противоречията им служат като моментна снимка за състоянието на обществото – какво ни вълнува и какво считаме за важно в живота, къде преувеличаваме и какво отричаме. Зрителите се срещат с италианска, американска, френска, руска, арменска и българска двойка. Освен с тях, се сблъскват и с харакетрните им национални особености, комично хиперболизирани. Това, което ни разсмива у другия, неговата различност или общоприета наложена типичност, ни помага да разберем себе си и собствените ни страхове, стремежи и емоции.

Свежо поднесените образи са изиграни от младите актьори от габровската трупа Поля Йорданова, Таня Йоргова, Найден Банчевски и Анатолий Ставрев. Към тях се присъединява и Златомир Молдовански като гост-актьор. Майсторската им игра, енергия и неподправена отдаденост на актьорската професия правят превъплъщенията им истинни и близки до зрителя.

Няма да се сблъскате с излишно преиграване, нито с опити за поучаване какви сме и какви искаме да бъдем. Ще гледате театър, в който случващото се на сцената е част от самия живот – пъстро, комично, остроумно и забавно.

В постановъчния екип влизат помощник-режисьорите Гинка Дичева и Валери Радев, Сам Клап – звуков дизайнер, Джулия Тони Стоянова – художник и автор на мултимедията, Гергана Змийчарова – автор на плаката. Специално участие има и оперната певица Гергана Николаева като музикален педагог. Под нейното майсторско ръководство актьорите Поля Йорданова и Анатолий Ставрев изненадват публиката с вокални заложби, ключови за една от историите. Фотограф на спектакъла е Росина Пенчева.

Спектакълът „Любовни истории“ е осъществен в партньорство между ДТ „Рачо Стоянов“ и театър „Розова Долина“ в Чикаго (Rose Valley Theatre Group).

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Така извоювахме свободата“

На 3 март в музей „Етър“.

Published

on

Револверът от прочутата снимка на Райна Княгиня и жезълът на граф Игнатиев предизвикаха интереса на посетителите в музей „Етър“ на 3 март.

Само в деня, обявен за национален празник на България се представят предмети, свързани със свободата.

Оръжието на Райна Княгиня е предоставено от Историческия музей в Панагюрище, а жезълът от Националния исторически музей.

Тяхното гостуване в „Етър“ на 3 март е свързано с традиционната вече инициатива „Така извоювахме свободата…“.

На 3 март в музей „Етър“ Даниел Стоянов, представител на Национално дружество „Традиция“, привлече погледите на туристите по чаршията.

Младежът, който дълго живее в Испания, започва да се интересува от родната история и осъзнава колко важно е това знание за личностното му изграждане.

Даниел активно подпомага инициативата за изграждане на паметник на революционера Христо Патрев, вдигнал въстание на 2 километра от мястото, където по-късно е изграден музей „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица