По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен арахив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес ви представяме дейностите по дигитализация.

Една от дългосрочните стратегически цели на Държавна агенция „Архиви“ е изграждането на Дигитален архив. Приоритетна задача на Държавен архив – Габрово е системното попълване на масиви с данни за съхраняваните в него документи. Създадената архивна съкровищница в електронна среда става все по-популярна и достъпна за голяма част от потребителите на архивна информация само с няколко кликвания. Дигитализирането на хартиените документи – снимки, протоколи, чертежи, схеми и др. е предизвикателен процес, който преминава през много стъпки, свързан с оборудване с модерна техника, осигуряване на нарастващи обеми сървърно пространство, гарантиране на надеждно съхранение на тези сървъри и т.н.

През 2007 г. Главно управление на архивите при МС ( днес Държавна агенция “Архиви”) стартира инициатива за създаване на Дигитален архив в рамките на централизирана дългосрочна политика по дигитализация. Основната цел е да се разшири и улесни достъпът до най-ценните архивни документи без да се застрашава тяхното физическо състояние. Дигиталният архив се изгражда като комплекс от взаимосвързани дейности, включващи изготвяне на дигитални образи и съответните метаданни, контрол по качеството, съхранение и използване. Всички дейности се извършват в съответствие с единна методическа основа и институционални стандарти, съобразени със съвременните изисквания и най-добрите практики в областта на дигитализацията на архивни документи. Софтуерът за управление на дигиталния архив е интегрална част от новата информационна система на националните архиви, а метаданните за дигиталните обекти са част от базата с архивни описания на системата.

Ежегодно се обогатява дигиталното архивно богатство в Информационната система на държавните архиви (ИСДА), чрез дигитализиране на документи и снимки. ИСДА е централизирана информационна система за управление на архивните процеси в държавните архиви. ИСДА съдържа архивни описания за архивните документи, приети в държавните архиви за постоянно съхранение, и дигитални обекти – дигитални копия на архивни документи със съответните метаданни. Описанията са съвместими с международния стандарт за архивно описание General International Standard Archival Description (ISAD (G) и с утвърдената методика в българските държавни архиви. Архивните описания са структурирани на йерархични нива с различна степен на детайлност за всеки отделен архив: “Архивен фонд”, “Инвентарен опис”, “Архивна единица” и “Документ” с необходимата връзка между данните от отделните нива.

Дигиталните колекции са нововъведение от 2012 г. насам и се обособяват по различни признаци и са достъпни онлайн както за гражданите, така и за служителите в Агенцията и структурните й звена, за да улесни работата на всички, независимо от времето и мястото за използване. Всеки човек би могъл от домашния си компютър и/или смартфон да провери в кой архив в страната се съхраняват интересуващите го документи, да се запознае със съдържанието на дигиталните им копия и в случай, че те са дигитализирани и по свое желание може да получи дигитално копие.

Изградени са подсайтове Фотоархив, Арт архив, Войните на България (1878 – 1945 г.), Народният съд (1944 – 1945 г.), Протоколи на политбюро и на ЦК на БКП (1944 -1989 г.) и др. в платформата „Архивите говорят“, както и поредица от списъци, съдържащи документи и снимки, които разказват за емблематични събития и паметници на културата.

Всяка година се обогатява и развива фотоархивната колекция като се добавят нови дигитални изображения, съхранявани във фондовете на Държавен архив – Габрово. Подбраните снимки или картички разказват за живота ни такъв, какъвто е бил в миналото ни, разкривайки ни различни моменти от съответната епоха. Снимките са сканирани според действащата в ДА „Архиви“ методика за дигитализация на архивни документи, чиято първа цел е достоверност и максимално приближаване до вида на оригинала. В съответствие с изискванията, не е извършена каквато и да е допълнителна обработка на изображенията.

Арт архивът ни разкрива, съхраняваните в Държавен архив – Габрово произведения на изкуството, които постъпват чрез лични фондове на художници, писатели и от фондове на местни печати. Често срещани са карикатури, шаржове на известни наши личности или рисунки, които самите те са рисували и/или са получени като подарък по различни поводи.

През 2014 г. Държавен архив – Габрово стартира работа по тема „Органи на власт и управление за периода 1878 -1944 г.“ като за целта започват да се дигитализират Протоколните книги на градските общински съвети. Първите протоколни книги на Градско общинско управление – Габрово (1879 г.), Градско общинско управление – Севлиево (1878 г.), Градско общинско управление – Дряново (1883 г.) и Градско общинско управление – Трявна (1888 г.) са определени като особено ценни и са включена в Списък на особено ценните и уникални документи на Държавен архив – Габрово. Дигитализацията на протоколните книги продължава и до днес. Процесът по изготвяне на дигитални обекти и образи е регламентиран от дирекция „ Дигитализация, реставрация, консервация и микрофилмиране“.

През последните пет години Държавен архив – Габрово разработи и дигитализира документи и снимки по теми, които разказват за емблематични събития и паметници на културата. Такива са: 140 година от Шипченската епопея през 2017 г., Проект за прокарване на Трансбалканската жп линия с тунел под вр. Шипка през 2018 г., 100 години габровски футбол през 2019 г., 85 години от построяване и откриване паметника на Васил Априлов през 2020 г. През настоящата години се разработи темата 30 години от наводнението в Габрово през 1991 г. По гореизложените теми са дигитализирани над 1000 образа. Документите са от разнороден характер, като снимки, телеграми, заповеди на различни органи, най-интересните сред които са: кадри от откриване на Паметника на Свободата, Благодарствено писмо от габровски граждани до Министър-президента (министър-председателя) [Константин] Стоилов за решението за прокарване на Трансбалканската жп линия, със собственоръчни подписи на гражданите, снимки и лични документи на първите габровски футболисти и първите отбори, както и кадър от първия футболен мач, играл се в Габрово, снимка на знаковия момент на спускането на лавровия венец върху новоизградения паметник на благодетеля Васил Априлов, телеграми и списъци на личности, дарили средства за построяването му, снимки на щетите нанесени от наводнението в Габрово през 1991 г. и т.н.

От старта на Дигитализацията до момента, в Държавен архив – Габрово са изготвени над 4600 дигитални обекта и над 10 200 дигитални образа с общ обем 430 ГБ по всички теми. Преглежданията в Информационната система на Държавните архиви на документите и снимките за същия период са 10 614. От началото на 2021 г. до м. Октомври импортваните дигитални обекти и образи са разгледани над 1000 пъти. Най-голям интерес предизвикват дигитализираните снимки и картички, а най-много преглеждания имат албумите със снимки на къщи, църкви, обществени сгради, индустриални предприятия в Габрово – над 300.

През XXI век обществото става все по-дигитално и Държавен архив –Габрово се стреми да отговори на новите потребности, които възникват с всеобщата промяна. Дигиталните колекции са лицето и мисията на модерните архиви – цифрови пространства за знание, достъпни онлайн от всяка точка на планетата.

Автор: Венета Георгиева – гл. експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

„Подаряваме на българския туризъм новата си книга в годината на 65 юбилей на Асоциацията на журналистите и писателите по туризъм“ – с това послание започва „България през погледа на 21 журналисти“, издадена през 2021 г.

„Тръгнете с нас на път към известни и неизвестни туристически дестинации“, приканват авторите и ни повеждат към „Красивата архитектурна перла вила „Армира“, „Из дебрите на средните Родопи“, „На север от Калиакра, към „Подземния град на София. Провокират ни: „Хванете пътя за Разлог“! Показват ни „Лозенец в шепота на старите липи“, „Зеленото лице на Шумен“ и „Машината на времето, наречена Мезек“. Примамват ни към „Странджа – една различна ваканция“ и към „Троянския Балкан – съкровищница на вярата, знанието и паметта“. Убеждават ни: „Край Ямбол е имало пристанище“, „По Тунджа са кръстосвали кораби“. Разказват ни за „Празно море“, за „Зеленковец – море от зеленина“ и за „Атанасовското езеро – библейски драми, магична сол и хиляди тайни“. Отговарят ни на въпрос, който малко хора си задават – „Защо Пампорово се казва Пампорово?“. Потапят погледите ни в „Царевец – графити за любов и война“ и ни повеждат „С камера и раница в Централен Балкан“. Твърде лично ни споделят за „Планината в мен“ и как да стигнем „От остров Сардиния до Пернишко“.

Това са почти всички заглавия на публикувани специално за книгата текстове. Почти. На единствения, който досега не е споменат ще отделим повече време. В него се говори за видимото минало. Автор е Соня Алексиева, която има много задълбочени познания за съхраненото национално богатство в музей „Етър“. Именно тази запазена стара материална памет в значителна степен е подпомогнала възраждането на Златоград и го е превърнала в кътче, представящо някогашния живот на българите.

Дали тази връзка е провокацията за Соня Алексиева?

„От Етъра до Златоград – за да стане миналото видимо“, така е нарекла Соня Алексиева разказа си за тези две – колкото подобни, толкова и различни, места. Тя очевидно е привлечена от тях и оценява значението им за съхранение и популяризиране на стари и традиционни ценности. Текстът е наситен с емоция, без обаче да се прекалява с нея. Той е едно интелигентно и човешко описание на съществуващи дадености, които дават сериозна добавена стойност на българския туризъм. Очевидно Соня Алексиева е видяла миналото, благодарение на Етъра и Златоград и с таланта си на журналист е успяла да създаде един увлекателен документален разказ, намерил място в книгата „България през погледа на 21 журналисти“.

Коя е Соня Алексиева?
Доцент в департамент „Администрация и управление“ на Нов български университет. Член е на авторитетни международни и национални организации. Част е от Международната федерация на журналистите, член е на Управителния съвет на Международната организация на журналистите и писателите по туризъм и Българската асоциация по маркетинг. Доц. д-р Соня Алексиева е сред учредителите на Българското дружество за връзки с обществеността. Тя е член на Международната асоциация по пъблик рилейшънс, редактор и консултант на специализирани туристически издания, водещ е на авторски рубрики за специализиран туризъм.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

През настоящата година единственият в Централна северна България професионален Държавен куклен театър – Габрово празнува своя 50-годишен юбилей и отбелязва 65 години куклено изкуство в Габрово.

Премиерният спектакъл , посветен на годишнинар – „ Ламята от улица Войтешка “ и откриването на изложбата, специално подготвена за празника – „50 – години ДКТ – Габрово “ ще видят гостите този петък, 22 октомври, от 11.00 и 18.30 часа.

Какво се крие зад премиерния спектакъл със заглавие „Ламята от улица Войтешка“ по Карел Чапек?
Това е една драматизация на Симон Шварц – спектакъл за семейна публика, големи деца без родители и родители без деца. Режисьор е Владислава Джамбазова, сценографията е на Емилияна Тотева, с авторската музика на Владимир Джамбазов.

Действащи лица и изпълнители са: Господин Трутина – Петър Гайдаров, Халбас – Жулиета Колева, Фиркас – Янна Генчева, Ламята Амина – Русита Боева, Господинът с макароните – Жулиета Колева, Управителят – Радостина Андеева, Вестникарче – Борислава Русева, Дружество за защита – Радостина Андеева, Ясли и Сиропиталища – Янна Генчева, Полицаят – Янна Генчева, Шефът – Жулиета Колева, Хазаинът – Борислава Русева, Петко Петков – сътрудник.

На 26 октомври, вторник, от 18.00 часа отваряме врати за семейна публика, големи деца без родители и родители без деца.

Организацията в театъра ще съответства на всички противоепедимични мерки, наложени от законодателството в момента.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/