Свържи се с нас

Култура

Водните съоръжения в музей „Етър“ ще запазят своята автентичност

Published

on

Водните съоръжения са богатството на музей „Етър“. Въпреки че тяхната поддръжка е скъпа, необходимостта от такава дейност е осъзната. Предстои консервация и реставрация на амортизирани с времето части, като финансирането е осигурено чрез проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“. Обществото, напълно естествено, има отношение към случващото се в музей „Етър“, тъй като това е емблематично за България място, което съхранява духа на една отминала епоха.

Арх. Мария Хлебарова реализира предварителна дейност, чрез която да се гарантира запазването на същността и автентичността на ценните водни съоръжения. Благодарение на това са описани елементите и материалите, които са използвани за тяхната изработка. С всичко това ще бъде съобразена и работата на Консорциум „ЕКСА СТРОЙ“ ДЗЗД, който ще извърши реставрационните и консервационни работи на съоръженията.

Какво очаква да види арх. Хлебарова, идвайки в музей „Етър“, след приключване на тези дейности?
„Нищо по-различно от това, което е. Не бих искала да видя нещо различно. Искам да видя едни работещи водни съоръжения. Те в момента не правят впечатление на нещо лошо. Просто имат такъв тип проблеми, които не се виждат от пръв поглед.“

Като начало – коя е арх. Мария Хлебарова?
Често я срещаме в центъра на Габрово, където се намира кантората й. Води куче. Любовта й към тези животни личи от отношението й към нейното. Казва се Хана и е поредното прибрано от улицата животно, към което полага грижи и на което дарява любов. Още в началото на разговора арх. Хлебарова се опитва да мине директно към темата за водните съоръжения на музей „Етър“.

„Ако ме питаш кога съм се запознала с водните съоръжения – в детските си години. Много често нашите родители ни разхождаха до музея. Стигаше се с автобуси до разклона на Шипка и от там се продължаваше пеш. Беше едно истинско преживяване, приятна разходка. Водните съоръжения са уникалният елемент в този музей. Идеята за създаването му е свързана с водата и това го прави толкова разпознаваем.“

Гайтандийжската одая е най-забележителното водно съоръжение в музей „Етър“, смята арх. Мария Хлебарова. В наши дни се създава романтично усещане – падащата вода и движението на чарковете предполагат това. Но в миналото този занаят изисква много физически усилия.

Преди месеци арх. Мария Хлебарова и арх. Станимир Семов правят проекта за консервация и частични реставрации на водните съоръжения, който ще се използва по време на проекта.

„Съвсем елементарно казано – в голямата си част това са дървени елементи, които с течение на времето се амортизират – цялостно, на парченца, на детайлчета. При една сериозна текуща поддръжка отново биха се амортизирали, вероятно по-бавно. Съоръженията, които работят с водата извършват своята дейност чрез енергията й. Всички предавателни механизми, особено разположените под вода, имат нужда от непрекъсната поддръжка. За част от тях трябва частична реставрация, но за други цялостна. Искрено се надявам, че това ще се случи с автентичните материали и технологии, което гарантира и автентичен вид.“

Арх. Хлебарова уточнява, че „автентичен” означава да се използва материалът, от който е създадено съоръжението. Природните материали, ползвани в миналото съществуват и сега. Дървесината за отделните съоръжения е различна. Големите коруби, които служат като тръби за протичане на водата, се правят от буков материал, който е нетраен и налага бърза подмяна.

„Колко години не са „пипани” водните съоръжения?“, задава риторичен въпрос арх. Мария Хлебарова и сама отговаря. „Много“.

Споделя, че са правени частични ремонти, в това число и с поставянето преди доста години на пластмасова тръба в една такава коруба, вероятно с цел да се подсили трайността. Тя не може да каже защо тогава е предпочетен този вариант, вместо да се постави нова автентична коруба. Предполага, че прословутите съкращения на персонал в институциите през 90-те години на ХХ век биха могли да бъдат някакво обяснение.

От 1991 до 2008 Мария Хлебарова е директор на резерват Боженци. Попадайки там, тя установява, че първите съкратени са хората от техническата поддръжка.

„Съвсем същото се е случило и в „Етър“. Препоръките бяха да се ползват хора от временната заетост. Но това не може да стане, тъй като те не са специалисти и не могат да извършват работа, за която трябва определена подготовка. Ако такъв човек не ти подпали огън в резервата, което се е случвало, не се знае какво друго може да стане. Изискват се умения, образование и специално отношение. Сега започнаха да се променят нещата. Но преди се казваше, че трябва да се свива щат и се махаха звената по поддръжка. Когато говорим за „Етър“, той трябва да се поддържа от хора, които разбират.“

Арх. Хлебарова смята, че подновените елементи на водни съоръжения няма да имат нужда от състаряване, а от традиционен начин на изпълнение, за да си стоят на мястото.

„Не можем да направим съвременно колело, съвременен долап. И в миналото никой не е състарявал подновените елементи. Това се случва по естествен път. Ще дам пример с една църква в Англия, която през вековете е поддържана много сериозно. Вече не се знае има ли и един елемент от времето, когато е създадена – толкова сериозна е поддръжката й. Но това не пречи тя да има автентичен вид. На Боженци един майстор казваше, че покривът трябва да се „пробутва“ всяко лято – да се качиш, да наместиш плочите.“

Днес водните съоръжения в музей „Етър“ имат проблеми, които не се виждат от пръв поглед. За почти всички посетители, освен за много тясно специализираните, те остават скрити. Арх. Хлебарова отново акцентира върху това, че след края на проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм” не очаква да види нищо по-различно от сега съществуващото, на което да е даден шанс за още доста години живот.

Тя оценява високо професионалния потенциал на дружеството, спечелило реализацията на тази дейност от проекта – Консорциум „ЕКСА СТРОЙ“ ДЗЗД. В техен плюс е, че имат опит в работата с наследството от миналото и дълги години са се задържали на пазара. Арх. Мария Хлебарова отчита, че всичко опира до конкретните специалисти, които изпълняват дейностите и от тяхното отношение към работата.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Кукленият театър получи отличие от Китай

Published

on

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.

Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на  Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.

Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.

Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.

Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.

Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.

Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.

Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация  за подкрепа на културни проекти.

Зареди още

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Култура

Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Published

on

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.

Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.

Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.

„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица