Свържи се с нас

Култура

Стефан Добрев – габровецът, заснел града от дирижабъл

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, свързани с града ни и допринесли за развитието и оформянето на Габрово като център на богата просветна, културна и обществена дейност.

Свидетелство от Министерството на войната за награждаване с възпоменателен медал за участие Първата световна война ( 1915-1918 г.)

Стефан Ангелов Добрев е роден на 24 септември 1886 г. в Габрово в семейството на Ангел Добрев – търговец, лихвар, основател на първата фабрика за книжно-мукавяни изделия в Княжево, дарител на Габровското училищно настоятелство. На негово име наследниците му основават два фонда – За „Девическата гимназия” и за „Инвалиден дом” в Габрово.

 Снимка на Стефан Добрев, 1912 г.

До 15-годишен Стефан Добрев учи в Габрово, след което завършва Военно училище в София. Служи като подпоручик в Шумен за кратко време. Заминава да учи финанси и кредит в Берлин по настояване на баща си. При започване на Балканската война се завръща и участва в боевете на фронта.След това отново продължава следването си в Германия. При започване на Първата световна война отново е призован в армията като адютант на артилерийско отделение. В Държавен архив – Габрово се съхранява дневник на поручик Стефан Добрев, в който за периода от 13 септември 1915 г. до 22 февруари 1916 г. описва подробно маршрута на своето отделение и бойните действия, в които то взема участие.

Бележник на Стефан Добрев- юнкер от Военното на Негово Царско Височество училище – София, 2 апр. 1908 г.

„На 19-ти септемврий 1915 г. пристигнах въ гр. Дупница, а на 14 т.м. (октомври) подадохъ рапорт и се представих на началника на полка……При р. Вардар се завърза бой съ слаби сръбски части, които бяха скоро отблъснати. Към 5 ч. спряхме настъплението си, поради гъстата мъгла. Нощта прекарахме около огъня на позиция. На следния ден продължихме пътя си през с. Добрино и когато достигнахме височина 650 м. бяхме спрени от силни неприятелски части. Боя се завърза и ние (1 взвод на 5-а батарея) излязохме на позиция и открихме огън. Нощта прекарахме на позиция. На 15-ти водихме бой около 65м м височина. След обяд към 4 ч. сърбите със силни части се отказаха да обходят десния ни фланг, но благодарение, че пристигнаха навреме 2 дружини от 22 полк осуетихме този обход.”

През същата 1916 г. той осъществява първото прелитане с дирижабъл тип „Цепелин” над Габрово и прави снимки от летателния апарат на града и село Бичкиня (днес квартал на Габрово).

Стефан Добрев получава кръст за храброст и е повишен в чин капитан. След края на войната работи за кратко време в Търговска банка – София. Връща се в Габрово, като се занимава първо с представителство на американска фирма за готварски и отоплителни печки с газ, а след това търгува на едро с книжни и мукавяни изделия. Избран е в Управителния съвет на Книжно-мукавяната фабрика в София, където семейството му притежава акции.

Снимка на Стефан Добрев със семейството си, 1940 г.

В периода 1929 – 1932 г. е помощник-кмет по време на управлението на Илия Кожухаров в Габрово от името на Демократическата партия. Този период е изключително ползотворен, както за стопанското и културно развитие на града, така и за благоустрояването и здравните грижи. Поставена е статуята на Рачо Ковача в река Янтра, построени са халите, градската баня. Открити са паметникът на Свободата на връх Св. Никола (дн. вр. Шипка), Втора прогимназия „Неофит Рилски“, Земеделското училище, Водноелектрическата централа „Грамадата“, общинска аптека, назначен е общински лекар и е обзаведена амбулатория.

От 1932 до 1944 г. Стефан Добрев е председател на Ловно дружество „Сокол”. За един от най-големите активи на дружеството се счита Ловния дом, построен през 1934 г.

Жени се за Мария Иванова Аврамова, чийто род по майчина линия е от Бурмовите, неин чичо е Тодор Бурмов – първия министър-председател на България. Почива на 1 ноември 1950 г. в Габрово.

Въздушна снимка на Габрово, направена от дирижабъл тип „Цепелин” по време на Първата световна война, 1916 г.

Архивните документи на Стефан Добрев са предадени в Държавен архив – Габрово през 2001 г. от съпругата му Мария, със съдействието на Илия Габровски. По-късно са издирени допълнителни сведения от биографичен характер за Стефан Добрев, които са изпратени от сина му Ангел Добрев от Добрич. Заведени са във фонд № 764К и са достъпни за потребителите на архивна информация, а дневникът му от войната е дигитализиран и достъпен за ползване чрез Информационната система на държавните архиви.

Автор: Стефка Вуцова, главен експерт Отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Култура

РБ „Априлов – Палаузов“ с подарък към четящите хора в Габрово

Published

on

*Използваното фоново изображение е на Тодор Тодоров
– фотограф.

По повод своята 165-годишнина Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ прави подарък на четящите габровци – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 26 октомври 2026 г.

Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 евро също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.

При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.

Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник) 2026 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица