

Култура
85 години от откриването на паметника на Васил Априлов
Построяването и откриването на паметника на Васил Априлов се превръщат в общонародно дело и празник По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и събития с принос в развитието и модернизирането на града и на България.

Празникът на народните будители е повод да се върнем към едно такова голямо събитие. Празникът 1 ноември ни връща към едно знаметнателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 85 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родното му Габрово.
Старите снимки и документи „разказват” неговата интересна и поучителна история с един красив и тържествен завършек, отговарящ по достойнство на голямата личност на Васил Априлов.
Още в далечната 1897 г. габровци засвидетелстват огромната си почит към него, като организират пренасянето на тленните му останки от Галац в Габрово, където те са тържествено погребани в двора на неговото училище. Заражда се и идеята за изграждането на паметник, достоен за паметта му. Още през 1883 г. душеприказчиците на Васил Априлов в писмо до Габровско градско общинско управление правят предложение за въздигане паметник в негова чест. За тази цел през същата година се създава Комитет.

Полагането на основния камък на паметника става по случай 25 години от първият випуск на Априловска гимназия – Габрово на 29 юни 1900 г. Актът за полагането е подписан от тогавашния габровски кмет Георги Бочаров и директорът на Априловската гимназия Стефан Чолаков.
Започват да се събират средства. Те постъпват от продажба на книга, издадена от Комитета, специално за целта, от училища в цяла България- Радомир, Г. Оряховица, Балчик, Варна, София, от 20-ти Пехотен Добруджански полк, 23-ти Шипченски полк и др. Разбира се и съгражданите на великия българин дават средства. Събрана е сума в размер на ок. 200 000 лв. През окт. 1929 г. се възобновява дейността на Комитета, чиято цел в приетия Устав е да съгради паметник на Васил Априлов на площада пред главната фасада на гимназията, върху мястото, където е положен основния камък.

Комитетът, оглавяван от директора на гимназията, създава Фонд за Постройка на паметника, който започва да набира средства. Решава се той да бъде открит по повод 100-годишнината от създаването на Априловото училището. Габровци намират сериозна подкрепа за делото в лицето на своите съграждани, живеещи в София. Там Габровската дружба, с председател д-р Петър Цончев започва активна дейност за набирането на необходимите средства.
Събраното от Габровската дружба за Фонд „Постройка Паметник на Васил Априлов“ е впечатляващо. Записани са имената на дарители като Марко Рясков, Тома Васильов, Лалю Метев, д-р Петър Цончев, инж. Апостол Гъдев, Димо Заимов и редица други родолюбци от Габрово и цяла България, средства даряват много банки, училища, Светия Синод, застрахователни, акционерни, чиновнически и учителски дружества и мн. др. В запазена книга на Фонда четем и имената на поборника Димитър Тодоров – Димитрото, Н. В. Цар Борис III, Дамян Велчев, Станимир Станимиров, д-р Рачо Ангелов, д-р Георги Паяков, Иванка Каролева и мн. др. личности. Габровската дружба провежда и благотворителни вечеринки, с позволението на столичната община поставя благотворителни кутии. Комитетът в Габрово също набира сериозни средства.

В издадените бюлетини с благодарност към дарилите средства има и списъци на дарителите със съответните суми. Невъзможно е тяхното изброяване, но ето малка част от Габрово: Габровските училища, Община, библиотека, спортен клуб „Чардафон“, работници от много габровски фабрики, както и от самите фабрики, от околните габровски села и мн. др. В свое писмо от февр. 1933 г. Комитета за въздигане паметник на Васил Априлов до председателя на Габровска дружба – София информира, че наличните събрани средства за паметника и за изготвяне на проект, са 600 000 лв., които до 1935 г. ще нарастнат до 800 000 лв.
Габровската дружба преминава към провеждането на конкурс за идеен проект за паметник, изготвя и програма за конкурс за идейни скици през юни 1933 г. Изготвя и програма за втори конкурс за изработване на гипсови модели-проекти на паметник през октомври същата година. Паметникът трябва да бъде изграден от гранит и бронз. Комитетът определя сумата от 1 500 000 лв. за изработка и поставяне на паметника, от които 20 000 лв. са за премия за спечелилия конкурса. Класирани са три проекта, Комитетът трябва да сключи договор със спечелилия първо място проект. Конкурсът е спечелен от скулптора Кирил Тодоров.
На 5 април 1935 г. с Протокол от заседание на комисията по приемане паметника на Васил Априлов, проведено в ателието на Кирил Тодоров в Рим, в състав: Илия Кожухаров – кмет на Габрово и подпредседател на „Комитета по въздигане паметник на Васил Е. Априлов“, проф. Джоване Прини – скулптор, Васил Зидаров – скулптор от Столична община и Никола Балабанов – първи секретар на Българската царска легация в Рим е взето решение за отливане в бронз паметника на Васил Априлов и барелефите към него. Те са изработени в Рим и са транспортирани в България. В Габрово започва трескава подготовка за тържественото откриване и освещаване на паметника, което е посветено на 100-годишнината от откриването на първото новобългарско училище.
В изготвената програма е предвидено тържествата да протекат под „покровителството на господина Министъра на народната просвета“, в рамките на 2 дни, предвидено е и откриване на мострена изложба на габровската промишленост в залите на Априловската гимназия. Организацията е дело на Комитет, председателстван от габровския кмет Илия Кожухаров.
През лятото и есента на 1935 г., Комитетът работи по почистването и украсяването на града за голямото събитие, преместват се телефонни кабели от площада пред гимназията, където ще се монтира паметника, търси се съдействие на Министерството на железниците да осигури намаление на цените на билетите за всички граждани, пътуващи към Габрово за събитието, издава 40 000 рекламни (пропагандни) листа за тържествата, осигурява се репортаж по Радиото, дамите от Майчина грижа“ подготвят тържествения банкет за официалните гости и т.н. Учителите от Априловската гимназия издават позив до всички бивши възпитаници и целия български народ да посетят Габрово по време на тържествата в чест на Васил Априлов:…“На габровци и на целия български народ предстои по случай този юбилей на гимназията изпълнението на една висока задача: да се отдаде една заслужена дан на почит и уважение към великия българин Априлова-патрон на училището..“. пишат те в него.
Денят 1 Ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки. На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров.
Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък. Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолета е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време, както разказва в спомените са събитието известния диригент и музикален педагог доц. Алипи Найденов, родом от Габрово.

За всенародния характер на тържественото откриване на паметника свидетелстват и многобройните получени поздравителни телеграми от личности и организации от цяла България: министър Тодор Кожухаров, кметове на София, Плевен, Свищов, Провадия, Кюстендил, Асеновград и мн. др. градове, училища, посланик на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместник на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Райко Алексиев, ген.
Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и мн. др. Ето какво пише в поздравлението си именития български историк, проф. Петър Ников „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“. Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век.“. Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимазия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката. Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката.
Спомените за това тържествено събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. По повод 85-та годишнина от откриването на паметника на Васил Априлов те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 5 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Новинипреди 7 дни
Прерязаха лентата на хеликоптерната площадка на болницата
-
Културапреди 6 дни
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа
-
Новинипреди 6 дни
„Най-добрата реклама за всеки лекар е пациентът. Вие сте пример“
-
Кримипреди 6 дни
Арестуваха млад мъж заради палеж на „Мерцедес“ в Севлиево
-
Новинипреди 6 дни
Първият спортно-терапевтичен център в Габрово ще заработи съвсем скоро
-
Новинипреди 6 дни
Областният управител прие в кабинета си здравния министър
-
Културапреди 5 дни
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово