Построяването и откриването на паметника на Васил Априлов се превръщат в общонародно дело и празник По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и събития с принос в развитието и модернизирането на града и на България.

Празникът на народните будители е повод да се върнем към едно такова голямо събитие. Празникът 1 ноември ни връща към едно знаметнателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 85 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родното му Габрово.

Старите снимки и документи „разказват” неговата интересна и поучителна история с един красив и тържествен завършек, отговарящ по достойнство на голямата личност на Васил Априлов.

Още в далечната 1897 г. габровци засвидетелстват огромната си почит към него, като организират пренасянето на тленните му останки от Галац в Габрово, където те са тържествено погребани в двора на неговото училище. Заражда се и идеята за изграждането на паметник, достоен за паметта му. Още през 1883 г. душеприказчиците на Васил Априлов в писмо до Габровско градско общинско управление правят предложение за въздигане паметник в негова чест. За тази цел през същата година се създава Комитет.

Полагането на основния камък на паметника става по случай 25 години от първият випуск на Априловска гимназия – Габрово на 29 юни 1900 г. Актът за полагането е подписан от тогавашния габровски кмет Георги Бочаров и директорът на Априловската гимназия Стефан Чолаков.

Започват да се събират средства. Те постъпват от продажба на книга, издадена от Комитета, специално за целта, от училища в цяла България- Радомир, Г. Оряховица, Балчик, Варна, София, от 20-ти Пехотен Добруджански полк, 23-ти Шипченски полк и др. Разбира се и съгражданите на великия българин дават средства. Събрана е сума в размер на ок. 200 000 лв. През окт. 1929 г. се възобновява дейността на Комитета, чиято цел в приетия Устав е да съгради паметник на Васил Априлов на площада пред главната фасада на гимназията, върху мястото, където е положен основния камък.

Комитетът, оглавяван от директора на гимназията, създава Фонд за Постройка на паметника, който започва да набира средства. Решава се той да бъде открит по повод 100-годишнината от създаването на Априловото училището. Габровци намират сериозна подкрепа за делото в лицето на своите съграждани, живеещи в София. Там Габровската дружба, с председател д-р Петър Цончев започва активна дейност за набирането на необходимите средства.

Събраното от Габровската дружба за Фонд „Постройка Паметник на Васил Априлов“ е впечатляващо. Записани са имената на дарители като Марко Рясков, Тома Васильов, Лалю Метев, д-р Петър Цончев, инж. Апостол Гъдев, Димо Заимов и редица други родолюбци от Габрово и цяла България, средства даряват много банки, училища, Светия Синод, застрахователни, акционерни, чиновнически и учителски дружества и мн. др. В запазена книга на Фонда четем и имената на поборника Димитър Тодоров – Димитрото, Н. В. Цар Борис III, Дамян Велчев, Станимир Станимиров, д-р Рачо Ангелов, д-р Георги Паяков, Иванка Каролева и мн. др. личности. Габровската дружба провежда и благотворителни вечеринки, с позволението на столичната община поставя благотворителни кутии. Комитетът в Габрово също набира сериозни средства.

В издадените бюлетини с благодарност към дарилите средства има и списъци на дарителите със съответните суми. Невъзможно е тяхното изброяване, но ето малка част от Габрово: Габровските училища, Община, библиотека, спортен клуб „Чардафон“, работници от много габровски фабрики, както и от самите фабрики, от околните габровски села и мн. др. В свое писмо от февр. 1933 г. Комитета за въздигане паметник на Васил Априлов до председателя на Габровска дружба – София информира, че наличните събрани средства за паметника и за изготвяне на проект, са 600 000 лв., които до 1935 г. ще нарастнат до 800 000 лв.

Габровската дружба преминава към провеждането на конкурс за идеен проект за паметник, изготвя и програма за конкурс за идейни скици през юни 1933 г. Изготвя и програма за втори конкурс за изработване на гипсови модели-проекти на паметник през октомври същата година. Паметникът трябва да бъде изграден от гранит и бронз. Комитетът определя сумата от 1 500 000 лв. за изработка и поставяне на паметника, от които 20 000 лв. са за премия за спечелилия конкурса. Класирани са три проекта, Комитетът трябва да сключи договор със спечелилия първо място проект. Конкурсът е спечелен от скулптора Кирил Тодоров.

На 5 април 1935 г. с Протокол от заседание на комисията по приемане паметника на Васил Априлов, проведено в ателието на Кирил Тодоров в Рим, в състав: Илия Кожухаров – кмет на Габрово и подпредседател на „Комитета по въздигане паметник на Васил Е. Априлов“, проф. Джоване Прини – скулптор, Васил Зидаров – скулптор от Столична община и Никола Балабанов – първи секретар на Българската царска легация в Рим е взето решение за отливане в бронз паметника на Васил Априлов и барелефите към него. Те са изработени в Рим и са транспортирани в България. В Габрово започва трескава подготовка за тържественото откриване и освещаване на паметника, което е посветено на 100-годишнината от откриването на първото новобългарско училище.

В изготвената програма е предвидено тържествата да протекат под „покровителството на господина Министъра на народната просвета“, в рамките на 2 дни, предвидено е и откриване на мострена изложба на габровската промишленост в залите на Априловската гимназия. Организацията е дело на Комитет, председателстван от габровския кмет Илия Кожухаров.

През лятото и есента на 1935 г., Комитетът работи по почистването и украсяването на града за голямото събитие, преместват се телефонни кабели от площада пред гимназията, където ще се монтира паметника, търси се съдействие на Министерството на железниците да осигури намаление на цените на билетите за всички граждани, пътуващи към Габрово за събитието, издава 40 000 рекламни (пропагандни) листа за тържествата, осигурява се репортаж по Радиото, дамите от Майчина грижа“ подготвят тържествения банкет за официалните гости и т.н. Учителите от Априловската гимназия издават позив до всички бивши възпитаници и целия български народ да посетят Габрово по време на тържествата в чест на Васил Априлов:…“На габровци и на целия български народ предстои по случай този юбилей на гимназията изпълнението на една висока задача: да се отдаде една заслужена дан на почит и уважение към великия българин Априлова-патрон на училището..“. пишат те в него.

Денят 1 Ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки. На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров.

Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък. Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолета е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време, както разказва в спомените са събитието известния диригент и музикален педагог доц. Алипи Найденов, родом от Габрово.

За всенародния характер на тържественото откриване на паметника свидетелстват и многобройните получени поздравителни телеграми от личности и организации от цяла България: министър Тодор Кожухаров, кметове на София, Плевен, Свищов, Провадия, Кюстендил, Асеновград и мн. др. градове, училища, посланик на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместник на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Райко Алексиев, ген.

Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и мн. др. Ето какво пише в поздравлението си именития български историк, проф. Петър Ников „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“. Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век.“. Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимазия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката. Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката.

Спомените за това тържествено събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. По повод 85-та годишнина от откриването на паметника на Васил Априлов те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/