

Култура
85 години от откриването на паметника на Васил Априлов
Построяването и откриването на паметника на Васил Априлов се превръщат в общонародно дело и празник По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и събития с принос в развитието и модернизирането на града и на България.

Празникът на народните будители е повод да се върнем към едно такова голямо събитие. Празникът 1 ноември ни връща към едно знаметнателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 85 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родното му Габрово.
Старите снимки и документи „разказват” неговата интересна и поучителна история с един красив и тържествен завършек, отговарящ по достойнство на голямата личност на Васил Априлов.
Още в далечната 1897 г. габровци засвидетелстват огромната си почит към него, като организират пренасянето на тленните му останки от Галац в Габрово, където те са тържествено погребани в двора на неговото училище. Заражда се и идеята за изграждането на паметник, достоен за паметта му. Още през 1883 г. душеприказчиците на Васил Априлов в писмо до Габровско градско общинско управление правят предложение за въздигане паметник в негова чест. За тази цел през същата година се създава Комитет.

Полагането на основния камък на паметника става по случай 25 години от първият випуск на Априловска гимназия – Габрово на 29 юни 1900 г. Актът за полагането е подписан от тогавашния габровски кмет Георги Бочаров и директорът на Априловската гимназия Стефан Чолаков.
Започват да се събират средства. Те постъпват от продажба на книга, издадена от Комитета, специално за целта, от училища в цяла България- Радомир, Г. Оряховица, Балчик, Варна, София, от 20-ти Пехотен Добруджански полк, 23-ти Шипченски полк и др. Разбира се и съгражданите на великия българин дават средства. Събрана е сума в размер на ок. 200 000 лв. През окт. 1929 г. се възобновява дейността на Комитета, чиято цел в приетия Устав е да съгради паметник на Васил Априлов на площада пред главната фасада на гимназията, върху мястото, където е положен основния камък.

Комитетът, оглавяван от директора на гимназията, създава Фонд за Постройка на паметника, който започва да набира средства. Решава се той да бъде открит по повод 100-годишнината от създаването на Априловото училището. Габровци намират сериозна подкрепа за делото в лицето на своите съграждани, живеещи в София. Там Габровската дружба, с председател д-р Петър Цончев започва активна дейност за набирането на необходимите средства.
Събраното от Габровската дружба за Фонд „Постройка Паметник на Васил Априлов“ е впечатляващо. Записани са имената на дарители като Марко Рясков, Тома Васильов, Лалю Метев, д-р Петър Цончев, инж. Апостол Гъдев, Димо Заимов и редица други родолюбци от Габрово и цяла България, средства даряват много банки, училища, Светия Синод, застрахователни, акционерни, чиновнически и учителски дружества и мн. др. В запазена книга на Фонда четем и имената на поборника Димитър Тодоров – Димитрото, Н. В. Цар Борис III, Дамян Велчев, Станимир Станимиров, д-р Рачо Ангелов, д-р Георги Паяков, Иванка Каролева и мн. др. личности. Габровската дружба провежда и благотворителни вечеринки, с позволението на столичната община поставя благотворителни кутии. Комитетът в Габрово също набира сериозни средства.

В издадените бюлетини с благодарност към дарилите средства има и списъци на дарителите със съответните суми. Невъзможно е тяхното изброяване, но ето малка част от Габрово: Габровските училища, Община, библиотека, спортен клуб „Чардафон“, работници от много габровски фабрики, както и от самите фабрики, от околните габровски села и мн. др. В свое писмо от февр. 1933 г. Комитета за въздигане паметник на Васил Априлов до председателя на Габровска дружба – София информира, че наличните събрани средства за паметника и за изготвяне на проект, са 600 000 лв., които до 1935 г. ще нарастнат до 800 000 лв.
Габровската дружба преминава към провеждането на конкурс за идеен проект за паметник, изготвя и програма за конкурс за идейни скици през юни 1933 г. Изготвя и програма за втори конкурс за изработване на гипсови модели-проекти на паметник през октомври същата година. Паметникът трябва да бъде изграден от гранит и бронз. Комитетът определя сумата от 1 500 000 лв. за изработка и поставяне на паметника, от които 20 000 лв. са за премия за спечелилия конкурса. Класирани са три проекта, Комитетът трябва да сключи договор със спечелилия първо място проект. Конкурсът е спечелен от скулптора Кирил Тодоров.
На 5 април 1935 г. с Протокол от заседание на комисията по приемане паметника на Васил Априлов, проведено в ателието на Кирил Тодоров в Рим, в състав: Илия Кожухаров – кмет на Габрово и подпредседател на „Комитета по въздигане паметник на Васил Е. Априлов“, проф. Джоване Прини – скулптор, Васил Зидаров – скулптор от Столична община и Никола Балабанов – първи секретар на Българската царска легация в Рим е взето решение за отливане в бронз паметника на Васил Априлов и барелефите към него. Те са изработени в Рим и са транспортирани в България. В Габрово започва трескава подготовка за тържественото откриване и освещаване на паметника, което е посветено на 100-годишнината от откриването на първото новобългарско училище.
В изготвената програма е предвидено тържествата да протекат под „покровителството на господина Министъра на народната просвета“, в рамките на 2 дни, предвидено е и откриване на мострена изложба на габровската промишленост в залите на Априловската гимназия. Организацията е дело на Комитет, председателстван от габровския кмет Илия Кожухаров.
През лятото и есента на 1935 г., Комитетът работи по почистването и украсяването на града за голямото събитие, преместват се телефонни кабели от площада пред гимназията, където ще се монтира паметника, търси се съдействие на Министерството на железниците да осигури намаление на цените на билетите за всички граждани, пътуващи към Габрово за събитието, издава 40 000 рекламни (пропагандни) листа за тържествата, осигурява се репортаж по Радиото, дамите от Майчина грижа“ подготвят тържествения банкет за официалните гости и т.н. Учителите от Априловската гимназия издават позив до всички бивши възпитаници и целия български народ да посетят Габрово по време на тържествата в чест на Васил Априлов:…“На габровци и на целия български народ предстои по случай този юбилей на гимназията изпълнението на една висока задача: да се отдаде една заслужена дан на почит и уважение към великия българин Априлова-патрон на училището..“. пишат те в него.
Денят 1 Ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки. На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров.
Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък. Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолета е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време, както разказва в спомените са събитието известния диригент и музикален педагог доц. Алипи Найденов, родом от Габрово.

За всенародния характер на тържественото откриване на паметника свидетелстват и многобройните получени поздравителни телеграми от личности и организации от цяла България: министър Тодор Кожухаров, кметове на София, Плевен, Свищов, Провадия, Кюстендил, Асеновград и мн. др. градове, училища, посланик на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместник на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Райко Алексиев, ген.
Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и мн. др. Ето какво пише в поздравлението си именития български историк, проф. Петър Ников „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“. Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век.“. Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимазия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката. Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката.
Спомените за това тържествено събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. По повод 85-та годишнина от откриването на паметника на Васил Априлов те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея


В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.
В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.
За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.


Култура
Изложба „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“


В Музейния център на РЕМО „Етър“ е представена изложбата „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“, която може да се види до 15 ноември 2025 г. Тя е част от XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който ще се състои от 6 до 8 септември 2025 г. с участието на занаятчии от Европа, Азия и Африка.
В свят, в който машините създават почти всичко, ръчното произведение отново привлича вниманието. То носи не само форма, но и история, жест и отношение. Музей „Етър“ вече над 60 години събира, съхранява и представя занаятите като част от живото културно наследство – материално и нематериално.

В изложбата са показани над 100 произведения на 41 съвременни български занаятчии – бижута, съдове, мебели, играчки, скулптури и ритуални предмети, изработени от керамика, текстил, метал, кожа, дърво и камък. Всяко произведение носи отпечатъка на личен стил, умение и въображение.
Изложбата показва българските занаятчии в световен контекст. Международен партньор на изложбата е фондация „Микеланджело“ с нейната занаятчийска мрежа Хомо Фабер, в чиито онлайн пътеводител са вписани повечето занаятчии, които са представени в „НОВОТО ЦЕННО“.

Чрез „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“ се показва как традиционните техники и форми могат да бъдат интерпретирани от съвременния творец, превръщайки занаятчийството в изкуство. Срещат се поколения, стилове и материали, но всички творби споделят общо послание: ръчното има бъдеще – и то е красиво.
Посетителите са поканени да усетят пулса на съвременното занаятчийство и да видят как традицията се адаптира към съвременната естетика и начин на живот. Изложбата е реализирана от музей „Етър“ по идея на директора проф. д-р Светла Димитрова, с куратор Росина Пенчева – посланик на Хомо Фабер за България. Съществен елемент от „НОВОТО ЦЕННО“ е дизайна – дело на екипа на арх. Антонина Илиева. Консултант е доц. д-р Красимира Кръстанова. Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Официалното откриване ще се състои в първия ден от XIX Международен панаир на традиционните занаяти – 6 септември. През трите дни на това значимо културно събитие – 6, 7 и 8 септември, шест от майсторите, чиито творби са включени в изложбата, ще демонстрират своите умения пред посетителите.

Авторите, включени в изложбата: Адриана Герасимова, Албена Джокова, Александра Георгиева – Sashettu, Александра Камбурова – Tulipa, Ангелина Цветкова, Антоанета Рамджулска – Ramjuly, Атанас Константинов – Artefakti, Боряна Хаджиминчева – БОД, Георги Троянов, Димитър Николаев, Димитър Станков, Евгения Цанкова, Емилиaн Бонев, Жаклина Жекова, Женя Адамова, Константин Златев, Лилиан Щерева, Людмил Йорданов, Нева Балникова, Николай Сърдъмов, Рами Хамуд, Силвия Чанева, Стопàн, Студио tochka & tochka, Христо Тоцев, Цветана Недева- Силвион – Kinderlist, Цветелина Алексиева, сем. Чушкареви, Яна Танковска, Яна Юнакова, Esnaf Toys, Mano de Ana, Maria’s Nature Toys, Mental Syndicate, NO\ON Design Studio, Ornamento, Pottery & Poetry, Rosie Eisor, Tikla, Twisted Mud Studio, &HUE.


Култура
Ценен ръкопис на 200 години издаде габровската Регионална библиотека


Излезе от печат „Габровски сборник” от 1824 година – юбилейно фототипно издание, посветено на 200-годишнината от написването на ръкописа и 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, информира Савина Цонева, директор на РБ „Априлов – Палаузов“.

Сборникът е наречен с това име заради мястото на написване и заради града, в който е роден един от българските нови преподобномъченици. Друга причина за названието на книгата е принадлежността ѝ към Габровската реална гимназия, чийто печат е запазен на първия лист на ръкописа. Както е известно, към гимназията е създаден първият музей (1883). По-късно книгата е изпратена в Софийския народен музей, откъдето през 1922 г. е постъпила във фонда на Софийската народна библиотека. Проф. Беньо Цонев включва описанието на книжовния паметник в своя „Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека“. Ръкописът има 38 листа. Съдържа пространно житие на преподобномъченик Онуфрий Габровски, Служба за преподобномъченика Онуфрий, Гръмник и зодиак – съчинения, много любими и ползвани от четящите българи, често включвани в печатните Вечни календари от епохата на българската старопечатна книжнина. Чрез текстовете в Гръмника се правят предсказанията за метеорологичното време и за съдбата на отделния човек и общността, в зависимост от проявата на това природно явление. В края на книгата е изписан текстът на апокрифното Видение Павлово. Двата основни дяла на ръкописа са писани с различни, макар и сходни почерци, най-вероятно от двама писачи, от друга ръка, с друго мастило, е преписан апокрифният текст. Подвързан е с картон, обвит с кожа. Върху кожата на левия капак с врязани линии е очертано правоъгълно поле. Щемпелът, нанесен в средата, съдържа сцената „Разпятие Христово”. Централният щемпел върху кожата на десния капак представя изображение на Света Богородица на трон с детето Иисус в скута ѝ, с изображения на ангели от двете ѝ страни.

Благодарение на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” този ръкопис, съхраняван в отдел „Старопечатни, редки и ценни книги”, колекция „Ръкописи” (сигнатура 698), е публикуван и е достъпен за ползване от всички изследователи, които проявяват интерес.
Автори на встъпителната студия са проф. Елисавета Мусакова и доц. Елена Узунова. Подборната библиография е изработена от библиотечните специалисти от отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово.
Ръкописът е дигитализиран и е достъпен в Дигиталната библиотека на сайта на Националната библиотека https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/view.


-
Кримипреди 7 дни
Енергото предупреждава за телефонни измами
-
Новинипреди 7 дни
„Янтра“ спечели дербито си с „Етър“ при гостуването си в Търново (видео)
-
Кримипреди 7 дни
Мамят с фейк страница на „Обществен транспорт в Габрово“ във фейсбук
-
Културапреди 7 дни
Ценен ръкопис на 200 години издаде габровската Регионална библиотека
-
Кримипреди 2 дни
Пиян шофьор предизвика катастрофа със загинал и петима ранени
-
Кримипреди 2 дни
Причинилият катастрофата със загинал и 5-ма ранени празнувал кръщене
-
Новинипреди 22 часа
Днес започват честванията на Шипченската епопея (Програма)
-
Културапреди 2 дни
Изложба „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“