Култура
85 години от откриването на паметника на Васил Априлов
Построяването и откриването на паметника на Васил Априлов се превръщат в общонародно дело и празник По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и събития с принос в развитието и модернизирането на града и на България.

Празникът на народните будители е повод да се върнем към едно такова голямо събитие. Празникът 1 ноември ни връща към едно знаметнателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 85 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родното му Габрово.
Старите снимки и документи „разказват” неговата интересна и поучителна история с един красив и тържествен завършек, отговарящ по достойнство на голямата личност на Васил Априлов.
Още в далечната 1897 г. габровци засвидетелстват огромната си почит към него, като организират пренасянето на тленните му останки от Галац в Габрово, където те са тържествено погребани в двора на неговото училище. Заражда се и идеята за изграждането на паметник, достоен за паметта му. Още през 1883 г. душеприказчиците на Васил Априлов в писмо до Габровско градско общинско управление правят предложение за въздигане паметник в негова чест. За тази цел през същата година се създава Комитет.

Полагането на основния камък на паметника става по случай 25 години от първият випуск на Априловска гимназия – Габрово на 29 юни 1900 г. Актът за полагането е подписан от тогавашния габровски кмет Георги Бочаров и директорът на Априловската гимназия Стефан Чолаков.
Започват да се събират средства. Те постъпват от продажба на книга, издадена от Комитета, специално за целта, от училища в цяла България- Радомир, Г. Оряховица, Балчик, Варна, София, от 20-ти Пехотен Добруджански полк, 23-ти Шипченски полк и др. Разбира се и съгражданите на великия българин дават средства. Събрана е сума в размер на ок. 200 000 лв. През окт. 1929 г. се възобновява дейността на Комитета, чиято цел в приетия Устав е да съгради паметник на Васил Априлов на площада пред главната фасада на гимназията, върху мястото, където е положен основния камък.

Комитетът, оглавяван от директора на гимназията, създава Фонд за Постройка на паметника, който започва да набира средства. Решава се той да бъде открит по повод 100-годишнината от създаването на Априловото училището. Габровци намират сериозна подкрепа за делото в лицето на своите съграждани, живеещи в София. Там Габровската дружба, с председател д-р Петър Цончев започва активна дейност за набирането на необходимите средства.
Събраното от Габровската дружба за Фонд „Постройка Паметник на Васил Априлов“ е впечатляващо. Записани са имената на дарители като Марко Рясков, Тома Васильов, Лалю Метев, д-р Петър Цончев, инж. Апостол Гъдев, Димо Заимов и редица други родолюбци от Габрово и цяла България, средства даряват много банки, училища, Светия Синод, застрахователни, акционерни, чиновнически и учителски дружества и мн. др. В запазена книга на Фонда четем и имената на поборника Димитър Тодоров – Димитрото, Н. В. Цар Борис III, Дамян Велчев, Станимир Станимиров, д-р Рачо Ангелов, д-р Георги Паяков, Иванка Каролева и мн. др. личности. Габровската дружба провежда и благотворителни вечеринки, с позволението на столичната община поставя благотворителни кутии. Комитетът в Габрово също набира сериозни средства.

В издадените бюлетини с благодарност към дарилите средства има и списъци на дарителите със съответните суми. Невъзможно е тяхното изброяване, но ето малка част от Габрово: Габровските училища, Община, библиотека, спортен клуб „Чардафон“, работници от много габровски фабрики, както и от самите фабрики, от околните габровски села и мн. др. В свое писмо от февр. 1933 г. Комитета за въздигане паметник на Васил Априлов до председателя на Габровска дружба – София информира, че наличните събрани средства за паметника и за изготвяне на проект, са 600 000 лв., които до 1935 г. ще нарастнат до 800 000 лв.
Габровската дружба преминава към провеждането на конкурс за идеен проект за паметник, изготвя и програма за конкурс за идейни скици през юни 1933 г. Изготвя и програма за втори конкурс за изработване на гипсови модели-проекти на паметник през октомври същата година. Паметникът трябва да бъде изграден от гранит и бронз. Комитетът определя сумата от 1 500 000 лв. за изработка и поставяне на паметника, от които 20 000 лв. са за премия за спечелилия конкурса. Класирани са три проекта, Комитетът трябва да сключи договор със спечелилия първо място проект. Конкурсът е спечелен от скулптора Кирил Тодоров.
На 5 април 1935 г. с Протокол от заседание на комисията по приемане паметника на Васил Априлов, проведено в ателието на Кирил Тодоров в Рим, в състав: Илия Кожухаров – кмет на Габрово и подпредседател на „Комитета по въздигане паметник на Васил Е. Априлов“, проф. Джоване Прини – скулптор, Васил Зидаров – скулптор от Столична община и Никола Балабанов – първи секретар на Българската царска легация в Рим е взето решение за отливане в бронз паметника на Васил Априлов и барелефите към него. Те са изработени в Рим и са транспортирани в България. В Габрово започва трескава подготовка за тържественото откриване и освещаване на паметника, което е посветено на 100-годишнината от откриването на първото новобългарско училище.
В изготвената програма е предвидено тържествата да протекат под „покровителството на господина Министъра на народната просвета“, в рамките на 2 дни, предвидено е и откриване на мострена изложба на габровската промишленост в залите на Априловската гимназия. Организацията е дело на Комитет, председателстван от габровския кмет Илия Кожухаров.
През лятото и есента на 1935 г., Комитетът работи по почистването и украсяването на града за голямото събитие, преместват се телефонни кабели от площада пред гимназията, където ще се монтира паметника, търси се съдействие на Министерството на железниците да осигури намаление на цените на билетите за всички граждани, пътуващи към Габрово за събитието, издава 40 000 рекламни (пропагандни) листа за тържествата, осигурява се репортаж по Радиото, дамите от Майчина грижа“ подготвят тържествения банкет за официалните гости и т.н. Учителите от Априловската гимназия издават позив до всички бивши възпитаници и целия български народ да посетят Габрово по време на тържествата в чест на Васил Априлов:…“На габровци и на целия български народ предстои по случай този юбилей на гимназията изпълнението на една висока задача: да се отдаде една заслужена дан на почит и уважение към великия българин Априлова-патрон на училището..“. пишат те в него.
Денят 1 Ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки. На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров.
Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък. Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолета е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време, както разказва в спомените са събитието известния диригент и музикален педагог доц. Алипи Найденов, родом от Габрово.

За всенародния характер на тържественото откриване на паметника свидетелстват и многобройните получени поздравителни телеграми от личности и организации от цяла България: министър Тодор Кожухаров, кметове на София, Плевен, Свищов, Провадия, Кюстендил, Асеновград и мн. др. градове, училища, посланик на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместник на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Райко Алексиев, ген.
Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и мн. др. Ето какво пише в поздравлението си именития български историк, проф. Петър Ников „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“. Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век.“. Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимазия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката. Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката.
Спомените за това тържествено събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. По повод 85-та годишнина от откриването на паметника на Васил Априлов те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
„Алцхаймер България“ се опитва да „разчупи тишината“

За тишината ще разговаряме сега. Тя има много измерения. Може да е благословия, но и наказание. Ирина Илиева е секретар на организация, която успешно, макар и с малки стъпки, разчупва тишината. От двадесет години гражданско сдружение „Алцхаймер България“ разказва какво е деменцията и защо е необходимо хората с този проблем да не бъдат игнорирани, а приети.
Алцхаймер не е естествен процес при стареенето. Това е „епидемията на XXI век“. Около 60 000 са случаи на болестта у нас. Алцхаймер се влошава с времето и е най- често срещаната форма на деменция, между 60% и 80% от всички случаи, науката непрестанно влага усилия и средства за откриване на лек и категорична превенция срещу заболяването.
„Нашата организация, в която са включени близки на засегнати от заболяването, е създадена именно да разчупи тишината. Ние говорим, викаме, караме се, за да бъдем чути. Успехите ни са малки, но вярваме, че в бъдеще ще стават все повече.“
На 19 ноември в РЕМО „Етър“ се проведе обучение на музейни специалисти – служители и ръководители. В началото на това събитие участниците назоваха по една дума, с която свързват деменцията. Чуха се „страх“, „тъга“, „безнадеждност“. Но също така „приемане“. Според Ирина Илиева нормално е да преобладават отрицателните емоции. Въпреки това организацията дава и друга гледна точка.
„Опитваме се да покажем, че с подходящото отношение и обкръжаваща среда има шанс болните да останат по-дълго с нас, че е възможно забавяне на болестта.“
Ирина Илиева споделя, че всяка година членовете на организацията в София се събират на коледно парти. Миналата един от участващите в групата за ранна деменция споделя с нея – „Ирина, следващата година искам да има и танци“. И тя отговаря – „Да, следващата година непременно ще танцуваме“.

Ирина вярва, че има светлина в тунела. При едно посещение в Англия получава подарък – книга, разказваща как се смеят хората с деменция. Самата тя е открит човек, усмихва се често, но уверява, че управляващите на национално ниво са виждали и другото ѝ лице.
„Понякога имам сблъсъци с тях и съм много гневна. Но нашата общност стана наистина силна и започват да ни чуват. Ако не го правят, отиваме в съда. Живеем в страна от Европейския съюз и това трябва да си личи по отношение на хората с деменция.“
Благодарение на дългогодишната работа на организацията, се стига до промяна в Наредба на Министерство на здравеопазването и лекарствата за намаляване развитието на заболяването се реинбурсират. Ирина определя това като много голям успех. Втората крачка е, че за първи път се създават групи за ранна деменция, както и групи за близките на хора с това заболяване. Тази нормална практика в европейските страни постепенно се налага и у нас. България има представител в групата „Алцхаймер Европа“, която концентрира усилията си към хора с ранна деменция.
„По този начин участваме в изработването на европейските политики. Имаме още път да извървим. Най-голямата ни цел е да имаме национален план, тъй като това е обществен проблем, а не само на засегнатите семейства. Неслучайно провеждаме обучение в музей „Етър“ на специалисти от областта на културата, защото е необходимо да се познава проблема и да се осигуряват условия за посещения на хора с деменция. Физическото движение помага за умствена активност, което е превенция от една страна, а от друга при болните води до по-бавно развитие.“
Българското общество, когато опознае проблема, е склонно да приема хората с деменция, това е впечатлението на Ирина Илиева. Тя обаче акцентира върху липсата на достатъчно подготвени кадри, които да подкрепят семействата и обученията, като реализираното в музей „Етър“, са правилна стъпка в решаването на този проблем.
Ирина Илиева се среща с деменцията преди десет години. През 2015 нейната майка е диагностицирана с този проблем. Стадият е ранен и положената адекватна грижа дава резултат. През целия този период тя съумява да се обслужва с минимална помощ от друг. Развитието на заболяването не спира, но е забавено в значителна степен и чак сега се налага някой да поеме пълните грижи.


Култура
Валидират пощенска марка за 225 години от рождението на Колю Фичето

По повод 225 години от рождението на Колю Фичето и проведения конкурс за пощенско-филателно издание от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), на 25 ноември от 13.00 часа в Исторически музей – Дряново ще бъде валидирана пощенската марка, посветена на възрожденския майстор.
През 2025 година се навършват 225 години от рождението на родения в Дряново възрожденски строител, а годишнината беше отбелязана с Национална програма, организирана от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.
В тази връзка, дряновският музей ще бъде домакин на събитието по валидиране на пощенско-филателното издание, победител в конкурса за пощенска марка, на тема „225 години от рождението на Колю Фичето“, чийто автор е Стоян Дечев. Заедно с него на церемонията ще присъстват и представители на МТС.
След валидирането пощенската марка може да бъде закупена в деня на събитието в ИМ – Дряново.


Култура
Преди 100 години в Габрово е открит паметникът на загиналите във войните

Паметникът, край който са преминавали ежедневно поколения габровци, пред бившата Консултативна поликлиника, е открит точно преди 100 години, на 22 ноември 1925 г. (в някои източници се посочва датата 25 ноем.). Той е издигнат със средства на Дружество „Инвалид“ – Габрово. В устава на Дружеството, запазен в Държавен архив – Габрово четем:
„Дружество „Инвалид“ има за цел: да подпомага материално и морално своите членове; … да се грижи за настаняване безработните из средата на инвалидите, вдовиците, сираците и родителите членове на дружеството на подходяща работа, а децата в училища, пансиони и др. подобни;.. да участвува във всички благотворителни обществени прояви и в манифестации, които имат за цел манифестиране култа към родните герои..“
Габровското дружество отива отвъд манифестирането на култ, почит и др. подобни действия към падналите герои, като успява да финансира изграждането на един много въздействащ паметник в тяхна чест. Средствата на организацията се събират от встъпителен и ежемесечен членски внос, доброволни пожертвования, лихви от капитали и др.
На свое заседание Габровско градско общинско управление с протокол № 21 от 27 юли 1925 г. взема решение, с което уважава постъпилата молба на Дружеството и приема да му се предостави място в м. „Падало“ (днес част от Габрово) за изграждане на паметник за загиналите във войните за национално обединение през 1912-1913 и 1915-1918 г.
Паметникът е изразителен в художествено отношение и е първия паметник с барелефи, издигнат в Габрово. Изработен е от бял врачански камък. Надписът му гласи: „На скъпите другари, паднали в войните за обединението на българското племе 1912-1913 и 15-18 г.“. Барелефите представляват следните три сцени: Първата на гроба на убит войник плачат баща, майка и дете; на втората – вдовица плаче с рожбата си. В третата сцена са представени двама инвалиди с липсващи крайници. Негов автор е проф. Марин Василев. Той е един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България, заедно с Жеко Спиридонов и Борис Шатц. Той е един от първите българи след Освобождението, с академично образование, след като завършва Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен. Автор е на паметници на редица забележителни българи. По изпълнението на паметника работи и габровския скулптор Иван Начев.
От запазените статии на краеведа Илия Габровски научаваме, че инициатор за издигане на паметника е габровския учител Христо Аврамов. Пак според Габровски, на откриването му, в присъствието на политика и бъдещ министър-председател Андрей Ляпчев, учителя Аврамов казва: „Нашият войник достойно изпълни патриотичния си дълг към родината по кървавите бранни поля, но нашите дипломати я проиграха на зелената маса“. Представените снимки и информация се съхраняват във фондове от личен и учрежденски произход в Държавен архив – Габрово.
Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


-
Кримипреди 6 дниДелото за тежката катастрофа с шестима загинали край Габрово започва
-
Кримипреди 5 дниПрибраха двама, подлудили с кражбите си Габрово
-
Новинипреди 6 дниОбщината констатира дефекти по новия асфалт при ремонта на ул.“Христо Ботев“
-
Културапреди 7 дниПреди 100 години в Габрово е открит паметникът на загиналите във войните
-
Кримипреди 15 часаДвама „мутреещи“ на пътя раздаваха юмруци и шамари на 65-годишен
-
Новинипреди 6 дниВъзстановят спирка Рачо Ковача, преместена заради новото кръгово
-
Новинипреди 6 дниЗапочва кампания за обновяване на Детското отделение в МБАЛ – Габрово
-
Културапреди 5 дни„Алцхаймер България“ се опитва да „разчупи тишината“












