Свържи се с нас

Култура

Ако не знаете как се плете въже, Събина Хунева ще ви покаже

Published

on

На 12 и 13 септември в музей „Етър“ трима майстори представиха как се изработват изделия от растителни материали. В миналото ги използват и в бита, и в работата – въжета, кошници, кошове, шапки. Повечето хора знаят как да ги изработят, учат се от по-възрастните хора в своите семейства.

Ще повярвате ли, че въже може да се изплете от всяко растение. Дори от коприва. Вземат се стеблата, начукват се върху дърво, за да останат белите по-плътни нишки – ликото, които могат да свършат чудесна работа, стига човек да знае как става това. Някои части от лозата също са подходящи. Събина Хунева гарантира, че това е възможно. Най-старите способи за направа на въжета са от такива растения. Защо да се доверим на Събина Хунева ли? От малка знае да прави въжета. Научава това умение от баща си, предава го е на децата си, макар на тях днес да не им се налага да практикуват.

Събина Хунева ходи с баща си в планината от малка. От високите части смъкват нарязаните дървета до мястото от пътя, което е достъпно за камиони. Години след това, някъде в началното време на политическите промени след 1989, тя и съпругът й Асен се връщат към този начин на изкарване на прехраната. С тях са двете им деца, на които грижовните родители се стремят да осигурят много от удобствата на цивилизацията, от която ги делят гори и възвишения. Децата на Събина и Асен обаче имат дори малък басейн.

През седмицата семейството смъква дърва с коне, а в събота и неделя – дните за почивка, съчетава полезното с приятното. За приятното четиримата си знаят, полезното е да се стегнат самарите и въжетата. И така – докато човек почива, да свърши и малко работа.

Въжетата им са направени от коноп. Работата е тежка и съвсем естествено е да се късат. Умението да изработваш въже е от изключително значение. Днес в музейна среда, когато бъде демонстрирано, това умение впечатлява публиката. Много хора се възхищават и им е трудно да схванат как точно Събина Хунева успява да изплете въже.

Събина Хунева не само пази едно старо знание, предала го е на своите деца и е готова да обучи всеки, който проявява интерес.

Христо Христов плете кошери, кошове, кошници

За Христо Пенчев Христов кошничарството е занимание, което практикува от много десетилетия. Първата си кошница прави на 5-6 години с помощта на дядо си и баща си. Още си спомня как тръгва с нея да събира яйца за Великден от съседите. Кошничката му е по детски малка, но създаването й се оказало истинско предизвикателство за Христо Христов.

С времето той усъвършенства уменията си. Научава се да плете различни предмети с растителни материали, необходими за бита – кошове за фураж, кошници, кошери. Умее да изработва и бурета.

В музей „Етър“ Христо Христов представи как се плете кошер. Има два вида – тръвна и за ловене на рояк.

„Днес тръвните не се използват. За да извадиш мед от кошера, налага се да унищожиш пчелите. Другият вид кошер се създава, за да се пренесат пчели. Когато се роят, отиват на някое дърво. Този кошер се слага над тях, опушват се, за да влязат вътре и се отнасят в дома.“, разказва майсторът.

Леска и мъждрян (бял ясен) са предпочитаните от Христо Христов растителни материали, с които изработва своите предмети.

Иван Иванов от габровското село Новаковци умее да плете сламени шапки

От частите на различни растения може да изработва и кошници. На 12 и 13 септември посетителите в музей „Етър“ видяха уменията му, благодарение на специалната демонстрация, която ще направи в продължение на няколко часа – между 11:00 и 14:00.

Когато е малък, той наблюдава дядо си. Много години по-късно решава да приложи на практика това, което е наблюдавал. Днес човек може да си купи на приемливи цени и сламени шапки, и кошници. Преди много години – повече от седемдесет, много хората сами ги изработват, използвайки най-разпространените в региона си растения.

По онова време реката около село Новаковци все още е буйна и дори през лятото – пълноводна. Вировете привличат много деца, които се къпят и ловят риба с изплетени от растения сакчета. Малкият тогава Иван Минев Иванов не се замисля кой е направил неговото. Вероятно дядо му.

Самият Иван се научава да плете кошници от растителни материали, докато го наблюдава. Ракита и повет – това се използва. Докато пасат животните, момчето внимателно гледа възрастния човек. След години експериментира – с лико от габър и от бряст. Опитва и с черница, но не се получава, тъй като при изсъхване кората и пръчките се чупят.

В селото никога не е имало човек, който да се занимава само с кошничарство. При Иван Иванов е по същия начин. Образованието му няма нищо общо с ръчното изработване на предмети от растителни материали. Четиридесет години е майстор в тогавашния комбинат „Георги Генев“. Когато връщат земите, след 1989, семейството му засява жито. Иван си спомня, че дядо му е плел шапки от стеблата на това растение. Опитва и той. Получава се, въпреки липсата на практика. Видяното от дядото явно е останало в него през десетилетията.

За да започнеш да плетеш шапка, необходимо е да се намокри сламата. Вземат се седем класа от жито или ечемик, потапят се във вода. С тях се заплита лентата, с която се дава началото на шапката. Мокрите класове са гъвкави, не се чупят. В ръцете на Иван Иванов работата изглежда лесна. Но когато човек опита, разбира, че доста наблюдение и практика са необходими. Слама, ножче, вода и игла с конец – с това трябва да разполагаш, за да изплетеш сламена шапка. След изплитането, следва зашиването. Шапка се работи от дъното към периферията.

Иван Иванов не боядисва изработените от него изделия. Естествените цветове са най-красиви. Съвременните сортове на растенията не благоприятстват развитието на умението да се плетат предмети от тях. Стеблата на житото са по-къси в сравнение с миналото. А колкото е по-дълго стеблото, толкова по-добре се плете.

Събина Хунева, Христо Христов и Иван Иванов са участници в проекта „Майсторе, покажи ни своя занаят”, който музей „Етър” реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица