

Култура
Майсторе, покажи ни своя занаят
Изработката на предмети от растителни материали е широко разпространена в миналото. Макар да се използват технически пособия, физическият труд и творческите възможности на майсторите имат сериозна роля за крайния резултат. На 22 и 23 август в музей „Етър“ бяха представени плетене на рогозки и други предмети от беленица – царевична шума; изработване на кошници и на въжета.
Участието на Вера Цанева, Тодор Иванов и Христо Маринов във възстановките е част от проекта „Майсторе, покажи ни своя занаят“, който музей „Етър“ реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Проектът започна през юли с теренно проучване, по време на което бяха посетени населени места от региона на Централна Стара планина. В разговори с представители на местните общности бяха открити хора, запазили знания и умения в създаването на предмети от растителни материали.

Вера Цанева – жената със златни ръце!
Очите на Вера Цанева говорят много. В тях се усеща лека меланхолия, но не и тъга. Жената пази знание и практикува умения, до които хората в далечното минало достигат заради труден живот.
Нека си представим България през войните от началото на ХХ век! Мъжете са на фронта, върху жените пада цялата отговорност за издръжката на семейството – най-често многобройно. По-голямата част от населението живее в селата. Трудът е свързан с обработването на земята и с отглеждането на животни. Големи български писатели оставят незабравими описания на този труден живот, а разказаното в прекрасните им текстове е преживяно от майката на Вера Цанева. Езикът, използван в разказите е красив. Животът, който описват – много труден.
От майка си Вера научава, че когато имаш малко ресурси, всяко нещо влиза в употреба. Но българката не е само практична, тя е творец. Предметите, които създава с ръцете си, служат в бита, а в същото време са украсата на оксъдно обзаведения дом.
Вера израства в такава среда. Станът, на който се изработват рогозките – килими или черги от царевична шума, е вертикален. Същият като в музей „Етър“, казва тя.
Вера Цанева изучава история, преподава в училище, става част от екипа на Националния музей на образованието в Габрово. През тези години етнографията присъства по-скоро теоретично в тези етапи от живота й. Чак когато се пенсионира, тя открива, че е съхранила видяното в своето детство. Решава да се опита да изработи предмет от царевична шума. Веднага й става ясно, че ръцете й помнят и я водят.
Вера Цанева не само демонстрира, но и въвежда посетителите в музей „Етър“ в реалната ситуация, която добре познава. Разказва за обработката на земята, за засяването, отглеждането и обирането на царевицата, за обелването на кочаните. Тяхната шума служи за храна на животните, за изплитане и изтъкаване на рогозки и други предмети от домакинството на хората.
Шумата се изсушава на слънце, за да не мухляса и се съхранява в чували на сухо място. Преди да се започне работа с нея, се потапя във вода с нормална температура, от което омеква. Дървените предмети с остри върхове, които Вера Цанева използва като помощни средства, предизвикват интереса на наблюдаващите я. Преди време чужденка иска един от тях, но настоява не за нов, а за използван.
Вера Цанева не само помни наученото, не само иска да го предаде на по-младото поколение. Тя усъвършенства и надгражда своите практически умения. Едно малко чукче й служи да омекоти формите, да накара всяко нещо да си дойде на мястото, да бъде удобно, красиво и завършено.
Вера Цанева плете и тъче с царевична шума. Прави рогозки, различни съдове, пана за украса. Ако практикуваното от нея бъде запазено и се намерят последователи, това занятие би могло да се практикува професионално, тъй като съществува интерес и има пазар за реализация на продукцията.
За да изплетеш кошница от растителни материали, ръцете трябва да те слушат!

Тодор Иванов е треньор по спортна стрелба. Ръцете му умеят не само да държат здраво огнестрелното оръжие, но и да извършват прецизните действия по изплитането на кошници от естествени материали. Когато е малък – 6-7-годишен, Тодор наблюдава дядо Цвятко, с когото заедно пасат крави.
„Когато намереше някоя сянка, започваше да плете кошници. 37 години по-късно реших да изпробвам помня ли наученото. Работех като охрана на един обект. Нямаше какво толкова да се прави и тогава опитах. Оказа се, че съм запомнил всичко и само го усъвършенствах”, разказва Тодор Иванов.
Леска, повет и дрян са растенията, които използва. Изработката на кошниците привлича погледите на посетителите в музей „Етър“, където Тодор Иванов демонстрира своето умение. „Най-добре е материалът да се вземе през есента, необходимо е да се избере и растение, расло на определен склон. Леската трябва да е на северно изложение.
От нея се прави слънцето, което държи ребрата на кошницата. Те пък са от дрянови клони, които се свиват на кръгове и се кръстосват. Повет се увива около тях, за да се изработят стените. Плете се и от едната, и от другата страна, за да има съразмерност.“ Плетенето на кошници е занятие, практикувано в миналото от немалко хора.
Днес е слабо познато, но изработените кошници определено предизвикват интерес. В тях се носи почти всичко, за което има място. Кората на растенията се бели и ако не се мокри, кошницата може да издържи и 100 години.
Въжарството е занаят, който се практикува само с помощник. Някъде в началото на 90-те години на миналия век мутафчията Христо Маринов започва да усвоява нов занаят – плетенето на въжета. Майсторът се нуждае от това умение, тъй като въжетата са основната двигателна сила в мутафчийството – изработка на изделия за бита от козина на кози.
Христо Маринов Христов е роден през 1955 година в горнооряховското село Добри дял. Повече от 40 години се занимава с мутафчийство.

„Някои от майсторите в моя занаят в миналото правят и въжета, които са основна теглителна сила при чакръка. На стана и на вулията също има въжета. През XIX век въжетата се работят ръчно. Беше след 1990 година, макарата за въже беше в работилницата ми, мина човек, който имаше познание как се изработват и ми показа. Мога с готов материал да плета въжета от коноп, памучни също, пробвал съм и от козина“, разказва майстор Христо Маринов.
Някъде след Кримската война конопът става основна суровина за производство на чували и въжета. В Германия дори правят корабни въжета, но не с толкова архаичен метод, както се правят въжетата за бита. Стеблата на индустриалния коноп се обработват, правят се гръсти – снопчета от самите стебла. Чрез начукване се маха твърдата част – пъздера. Фината част се омекотява с още удари, а разчесването става на чепкалото. Това е най-архаичният начин за обработка. В зависимост от дебелината на въжето, която искаме да постигнем, е и броят на макарите за усукване.
При демонстрацията си в музей „Етър“ майстор Христо Маринов използва четири макари. Помощните инструменти са вирбел и чук. „Някои майстори правят въжетата си на поляна, за да имат пространство и да увеличат дължината. Аз изработвам и въжета с по тридесет и шест нишки.
В Италия, например, в миналото, правят люлеещи се мостове, ползвайки снопчета от трева. Участва цялото село.“ Занаятчията разказва, че въжета могат да се изработят от различен растителен материал, стига да е здрав. Необходимо е да бъде навлажнен, за да се постигне по-голяма здравина. Въже без помощник няма как да се изработи.
*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Габровски таланти блестят с престижни отличия от международни конкурси


Младите музикални таланти от Габрово завоюваха престижни отличия в два международни конкурса, проведени онлайн.
Йоана Николова спечели първо място в категория „Детска песен“ на XII Международен конкурс „Звука на времето“ във Велико Търново. Това е първото ѝ участие, но вече е белязано с успех. Тя се обучава в музикалната школа “Wild Sound” при Зора Колева.
Още по-впечатляващи са резултатите от конкурса „Българска душа на святата земя“ в Израел. Братята Давид и Александър Едгар грабнаха Супер Гран при за дует (пиано и китара), а Давид спечели и Гран при за соло пиано.
Първи места завоюваха Божидар Соколов и Андреана Манолова (пиано), а Радост и Михаела Косеви (цигулка) се класираха на второ място в своите категории. Децата са възпитаници на НЧ „Будителите 2017“, с преподаватели Мирела Валявичарска, Елена Вълкова и Пламен Ризов.









Култура
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето


С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.





Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.


Култура
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел


Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.
Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.
Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.


-
Новинипреди 7 дни
Продължават проектите по акредитацията на ПГТ – Габрово
-
Икономикапреди 6 дни
Габровска фирма ще реализира фотоволтаична електроцентрала
-
Новинипреди 6 дни
Държава ще отпусне средства за нова многофункционална зала
-
Новинипреди 6 дни
Министър Пешев инспектира стадионите „Христо Ботев“ и „Априлов“ в Габрово
-
Кримипреди 5 дни
Полицията спипа „рейсъри“, участвали в незаконни гонки край Горна Росица
-
Новинипреди 6 дни
Щъркеловото гнездо на габровската пожарна е възстановено и обновено
-
Новинипреди 5 дни
Клубовете и местната власт представиха визията си към спорта в региона
-
Икономикапреди 5 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници