Свържи се с нас

Култура

Майсторе, покажи ни своя занаят

Published

on

Изработката на предмети от растителни материали е широко разпространена в миналото. Макар да се използват технически пособия, физическият труд и творческите възможности на майсторите имат сериозна роля за крайния резултат. На 22 и 23 август в музей „Етър“ бяха представени плетене на рогозки и други предмети от беленица – царевична шума; изработване на кошници и на въжета.

Участието на Вера Цанева, Тодор Иванов и Христо Маринов във възстановките е част от проекта „Майсторе, покажи ни своя занаят“, който музей „Етър“ реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Проектът започна през юли с теренно проучване, по време на което бяха посетени населени места от региона на Централна Стара планина. В разговори с представители на местните общности бяха открити хора, запазили знания и умения в създаването на предмети от растителни материали.

Вера Цанева – жената със златни ръце!

Очите на Вера Цанева говорят много. В тях се усеща лека меланхолия, но не и тъга. Жената пази знание и практикува умения, до които хората в далечното минало достигат заради труден живот.

Нека си представим България през войните от началото на ХХ век! Мъжете са на фронта, върху жените пада цялата отговорност за издръжката на семейството – най-често многобройно. По-голямата част от населението живее в селата. Трудът е свързан с обработването на земята и с отглеждането на животни. Големи български писатели оставят незабравими описания на този труден живот, а разказаното в прекрасните им текстове е преживяно от майката на Вера Цанева. Езикът, използван в разказите е красив. Животът, който описват – много труден.

От майка си Вера научава, че когато имаш малко ресурси, всяко нещо влиза в употреба. Но българката не е само практична, тя е творец. Предметите, които създава с ръцете си, служат в бита, а в същото време са украсата на оксъдно обзаведения дом.

Вера израства в такава среда. Станът, на който се изработват рогозките – килими или черги от царевична шума, е вертикален. Същият като в музей „Етър“, казва тя.

Вера Цанева изучава история, преподава в училище, става част от екипа на Националния музей на образованието в Габрово. През тези години етнографията присъства по-скоро теоретично в тези етапи от живота й. Чак когато се пенсионира, тя открива, че е съхранила видяното в своето детство. Решава да се опита да изработи предмет от царевична шума. Веднага й става ясно, че ръцете й помнят и я водят.

Вера Цанева не само демонстрира, но и въвежда посетителите в музей „Етър“ в реалната ситуация, която добре познава. Разказва за обработката на земята, за засяването, отглеждането и обирането на царевицата, за обелването на кочаните. Тяхната шума служи за храна на животните, за изплитане и изтъкаване на рогозки и други предмети от домакинството на хората.

Шумата се изсушава на слънце, за да не мухляса и се съхранява в чували на сухо място. Преди да се започне работа с нея, се потапя във вода с нормална температура, от което омеква. Дървените предмети с остри върхове, които Вера Цанева използва като помощни средства, предизвикват интереса на наблюдаващите я. Преди време чужденка иска един от тях, но настоява не за нов, а за използван.

Вера Цанева не само помни наученото, не само иска да го предаде на по-младото поколение. Тя усъвършенства и надгражда своите практически умения. Едно малко чукче й служи да омекоти формите, да накара всяко нещо да си дойде на мястото, да бъде удобно, красиво и завършено.

Вера Цанева плете и тъче с царевична шума. Прави рогозки, различни съдове, пана за украса. Ако практикуваното от нея бъде запазено и се намерят последователи, това занятие би могло да се практикува професионално, тъй като съществува интерес и има пазар за реализация на продукцията.

За да изплетеш кошница от растителни материали, ръцете трябва да те слушат!

Тодор Иванов е треньор по спортна стрелба. Ръцете му умеят не само да държат здраво огнестрелното оръжие, но и да извършват прецизните действия по изплитането на кошници от естествени материали. Когато е малък – 6-7-годишен, Тодор наблюдава дядо Цвятко, с когото заедно пасат крави.

„Когато намереше някоя сянка, започваше да плете кошници. 37 години по-късно реших да изпробвам помня ли наученото. Работех като охрана на един обект. Нямаше какво толкова да се прави и тогава опитах. Оказа се, че съм запомнил всичко и само го усъвършенствах”, разказва Тодор Иванов.

Леска, повет и дрян са растенията, които използва. Изработката на кошниците привлича погледите на посетителите в музей „Етър“, където Тодор Иванов демонстрира своето умение. „Най-добре е материалът да се вземе през есента, необходимо е да се избере и растение, расло на определен склон. Леската трябва да е на северно изложение.

От нея се прави слънцето, което държи ребрата на кошницата. Те пък са от дрянови клони, които се свиват на кръгове и се кръстосват. Повет се увива около тях, за да се изработят стените. Плете се и от едната, и от другата страна, за да има съразмерност.“ Плетенето на кошници е занятие, практикувано в миналото от немалко хора.

Днес е слабо познато, но изработените кошници определено предизвикват интерес. В тях се носи почти всичко, за което има място. Кората на растенията се бели и ако не се мокри, кошницата може да издържи и 100 години.

Въжарството е занаят, който се практикува само с помощник. Някъде в началото на 90-те години на миналия век мутафчията Христо Маринов започва да усвоява нов занаят – плетенето на въжета. Майсторът се нуждае от това умение, тъй като въжетата са основната двигателна сила в мутафчийството – изработка на изделия за бита от козина на кози.

Христо Маринов Христов е роден през 1955 година в горнооряховското село Добри дял. Повече от 40 години се занимава с мутафчийство.

„Някои от майсторите в моя занаят в миналото правят и въжета, които са основна теглителна сила при чакръка. На стана и на вулията също има въжета. През XIX век въжетата се работят ръчно. Беше след 1990 година, макарата за въже беше в работилницата ми, мина човек, който имаше познание как се изработват и ми показа. Мога с готов материал да плета въжета от коноп, памучни също, пробвал съм и от козина“, разказва майстор Христо Маринов.

Някъде след Кримската война конопът става основна суровина за производство на чували и въжета. В Германия дори правят корабни въжета, но не с толкова архаичен метод, както се правят въжетата за бита. Стеблата на индустриалния коноп се обработват, правят се гръсти – снопчета от самите стебла. Чрез начукване се маха твърдата част – пъздера. Фината част се омекотява с още удари, а разчесването става на чепкалото. Това е най-архаичният начин за обработка. В зависимост от дебелината на въжето, която искаме да постигнем, е и броят на макарите за усукване.

При демонстрацията си в музей „Етър“ майстор Христо Маринов използва четири макари. Помощните инструменти са вирбел и чук. „Някои майстори правят въжетата си на поляна, за да имат пространство и да увеличат дължината. Аз изработвам и въжета с по тридесет и шест нишки.

В Италия, например, в миналото, правят люлеещи се мостове, ползвайки снопчета от трева. Участва цялото село.“ Занаятчията разказва, че въжета могат да се изработят от различен растителен материал, стига да е здрав. Необходимо е да бъде навлажнен, за да се постигне по-голяма здравина. Въже без помощник няма как да се изработи.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Playback театър „Разкажи ми“ в Габрово на 24 април

Published

on

„Разкажи ми“ идва в Габрово вече за втори път. Домакин на събитието е НЧ „Будителите 201“, който ще предостави сцената си на 24 април от 19.00 часа.

Playback театърът е импровизационен театър, в който зрителите споделят онова, което ги вълнува – случки, преживявания, емоции, а актьорите и музикантите превръщат споделеното в пърформанс.

Разказаните истории оживяват в театрални миниатюри, като диалозите, музиката, поезията се сътворяват на сцената спонтанно. Всяко представление е ново и уникално, защото е създадено за присъстващата на него публика, но винаги съчетава в себе си и лекотата на смеха, и вглеждането в дълбоко съкровеното.

Изписването на „Playback“ на латиница цели да се избегне асоциация с разпространеното значение на „плейбек“ (ползване на готов музикален фон) – playback идва от английското „play back“ – „връщане (на споделеното от зрителите) с изиграване“ и е творческо преживяване не само за зрителите, но и за самите актьори.

Playback театър „Разкажи ми“ започва дейността си като самостоятелна трупа през 2020 година и досега има изнесени над 50 представления в София и страната. През 2022/23 година с подкрепата на Национален фонд „Култура“ реализира мащабен проект, наречен „Диалог през сърцето“, в рамките на който за първи път в България playback представления бяха интегрирани в редовната учебна програма на столични училища.

Групата играе и в центрове за зависими, пред уязвими групи, наред с това подкрепя с творчеството си и културни инициативи като представяния на книги, откривания на изложби и благотворителни инициативи. „РАЗКАЖИ МИ“ твори с мисията да създаде условия за градивен културен и социален диалог.

Зареди още

Култура

Габрово обяви музикалната си програмата за Карнавала

Published

on

Молец, RDMK, 100 Кила, Васил Петров и Dolapdere Big Gang са само част от гост изпълнителите в дните на Карнавал Габрово 2024. От 17 до 19 май Габрово ще се превърне в сцена на пъстроцветно карнавално шествие, музикални спектакли, изложби и богата културна програма, обединени под мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

Балканската сензация Dolapdere Big Gang пристигат в България специално за събитието. Златният глас на България – Васил Петров ще ни пренесе в магията на музиката с пътешествието „The Best of Vassil Petrov”. Култовата група Молец ще закрие събитието с безплатен концерт.

Музикалната програма предлага разнообразие за всички възрасти и вкусове. Тази акценти откроиха от Община Габрово. Фестивалът на хумора и сатирата, известен с уникалната си атмосфера и разнообразие, ще се проведе в периода 17-19 май и обещава незабравими моменти за всички почитатели на културата и забавленията.

Фестивалната програма започва в Деня на Габрово – 17 май с множество културни събития през деня, а вечерта центърът на града ще се превърне в сцена за златния глас на България Васил Петров, който ще ни пренесе в магията на българската музика с пътешествието „The Best of Vassil Petrov“, изпълнявайки най-обичаните си песни в компанията на виртуозни музиканти – Живко Петров (пиано), Радослав Славчев – Riverman (бас) и Димитър Семов (барабани).

Веднага след това рязко ще сменим ритъма с група RDMK и техните емблематичните хитове, обещавайки незабравимо музикално преживяване.

В деня на карнавала, 18 май, гостите на града ще се забавляват с колоритното карнавално шествие, когато през деня около 80 карнавални картини и 25 макета ще оживеят по централните улици на града, носейки послание за мир и хумор, а вечерта на площад Възраждане ще се проведе грандиозен концерт.

Събитието ще открие проектът на Румънеца, FolkustiX, обединяващ фолклорни мотиви с модерно звучене; обичаният българки рапър 100 Кила ще ни зареди с енергия и емоции; сензацията от Турция Dolapdere Big Gang ще представи световноизвестни хитове с микс от балкански бийтове, фънк и джаз, а DJ MC Камен ще завърши вечерта с DJ сет.

Следкарнавалният ден – 19 май, ще бъде закрит с концерт на носителите на 4 награди на БГ Радио група Молец, които ще огласят града с авторска музика, съчетаваща рок, поп и алтернативни елементи.

Освен музикалните изпълнения Фестивалът на хумора и сатирата предлага и редица други забавления и инициативи:

  • „Нарисувай Габрово“ – инициатива, включваща деца от габровските училища, които ще украсят градския площад.
  • Концерт от популярна и джазова музика с Оркестър „Габрово“.
  • Изложба на габровските художници, посветена на Празника на града
  • Национален карнавал ревю на котки – Розмари Казасова на 18 май.
  • Детско шествие „Карнавална уличка на чудесата“ и детски мини карнавал.
  • За гастрономите и ценителите на стари рецепти – Празник на щирника
  • Карикатуристи в парка
  • Следкарнавална гюрултия по етърски
  • Лятно театро за всички
  • Творчески арт ателиета, дни на отворени врати в културните институции, нощ на музеите

Организаторите от Община Габрово призовават града да се превърне в столица на мира по време на най-стария и пищен карнавал в страната, използвайки своята богата традиция в хумора и сатирата.

*Използваното фоново изображение е на фотографа Тодор Тодоров.

Зареди още

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица