Свържи се с нас

Култура

Майсторе, покажи ни своя занаят

Published

on

Изработката на предмети от растителни материали е широко разпространена в миналото. Макар да се използват технически пособия, физическият труд и творческите възможности на майсторите имат сериозна роля за крайния резултат. На 22 и 23 август в музей „Етър“ бяха представени плетене на рогозки и други предмети от беленица – царевична шума; изработване на кошници и на въжета.

Участието на Вера Цанева, Тодор Иванов и Христо Маринов във възстановките е част от проекта „Майсторе, покажи ни своя занаят“, който музей „Етър“ реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Проектът започна през юли с теренно проучване, по време на което бяха посетени населени места от региона на Централна Стара планина. В разговори с представители на местните общности бяха открити хора, запазили знания и умения в създаването на предмети от растителни материали.

Вера Цанева – жената със златни ръце!

Очите на Вера Цанева говорят много. В тях се усеща лека меланхолия, но не и тъга. Жената пази знание и практикува умения, до които хората в далечното минало достигат заради труден живот.

Нека си представим България през войните от началото на ХХ век! Мъжете са на фронта, върху жените пада цялата отговорност за издръжката на семейството – най-често многобройно. По-голямата част от населението живее в селата. Трудът е свързан с обработването на земята и с отглеждането на животни. Големи български писатели оставят незабравими описания на този труден живот, а разказаното в прекрасните им текстове е преживяно от майката на Вера Цанева. Езикът, използван в разказите е красив. Животът, който описват – много труден.

От майка си Вера научава, че когато имаш малко ресурси, всяко нещо влиза в употреба. Но българката не е само практична, тя е творец. Предметите, които създава с ръцете си, служат в бита, а в същото време са украсата на оксъдно обзаведения дом.

Вера израства в такава среда. Станът, на който се изработват рогозките – килими или черги от царевична шума, е вертикален. Същият като в музей „Етър“, казва тя.

Вера Цанева изучава история, преподава в училище, става част от екипа на Националния музей на образованието в Габрово. През тези години етнографията присъства по-скоро теоретично в тези етапи от живота й. Чак когато се пенсионира, тя открива, че е съхранила видяното в своето детство. Решава да се опита да изработи предмет от царевична шума. Веднага й става ясно, че ръцете й помнят и я водят.

Вера Цанева не само демонстрира, но и въвежда посетителите в музей „Етър“ в реалната ситуация, която добре познава. Разказва за обработката на земята, за засяването, отглеждането и обирането на царевицата, за обелването на кочаните. Тяхната шума служи за храна на животните, за изплитане и изтъкаване на рогозки и други предмети от домакинството на хората.

Шумата се изсушава на слънце, за да не мухляса и се съхранява в чували на сухо място. Преди да се започне работа с нея, се потапя във вода с нормална температура, от което омеква. Дървените предмети с остри върхове, които Вера Цанева използва като помощни средства, предизвикват интереса на наблюдаващите я. Преди време чужденка иска един от тях, но настоява не за нов, а за използван.

Вера Цанева не само помни наученото, не само иска да го предаде на по-младото поколение. Тя усъвършенства и надгражда своите практически умения. Едно малко чукче й служи да омекоти формите, да накара всяко нещо да си дойде на мястото, да бъде удобно, красиво и завършено.

Вера Цанева плете и тъче с царевична шума. Прави рогозки, различни съдове, пана за украса. Ако практикуваното от нея бъде запазено и се намерят последователи, това занятие би могло да се практикува професионално, тъй като съществува интерес и има пазар за реализация на продукцията.

За да изплетеш кошница от растителни материали, ръцете трябва да те слушат!

Тодор Иванов е треньор по спортна стрелба. Ръцете му умеят не само да държат здраво огнестрелното оръжие, но и да извършват прецизните действия по изплитането на кошници от естествени материали. Когато е малък – 6-7-годишен, Тодор наблюдава дядо Цвятко, с когото заедно пасат крави.

„Когато намереше някоя сянка, започваше да плете кошници. 37 години по-късно реших да изпробвам помня ли наученото. Работех като охрана на един обект. Нямаше какво толкова да се прави и тогава опитах. Оказа се, че съм запомнил всичко и само го усъвършенствах”, разказва Тодор Иванов.

Леска, повет и дрян са растенията, които използва. Изработката на кошниците привлича погледите на посетителите в музей „Етър“, където Тодор Иванов демонстрира своето умение. „Най-добре е материалът да се вземе през есента, необходимо е да се избере и растение, расло на определен склон. Леската трябва да е на северно изложение.

От нея се прави слънцето, което държи ребрата на кошницата. Те пък са от дрянови клони, които се свиват на кръгове и се кръстосват. Повет се увива около тях, за да се изработят стените. Плете се и от едната, и от другата страна, за да има съразмерност.“ Плетенето на кошници е занятие, практикувано в миналото от немалко хора.

Днес е слабо познато, но изработените кошници определено предизвикват интерес. В тях се носи почти всичко, за което има място. Кората на растенията се бели и ако не се мокри, кошницата може да издържи и 100 години.

Въжарството е занаят, който се практикува само с помощник. Някъде в началото на 90-те години на миналия век мутафчията Христо Маринов започва да усвоява нов занаят – плетенето на въжета. Майсторът се нуждае от това умение, тъй като въжетата са основната двигателна сила в мутафчийството – изработка на изделия за бита от козина на кози.

Христо Маринов Христов е роден през 1955 година в горнооряховското село Добри дял. Повече от 40 години се занимава с мутафчийство.

„Някои от майсторите в моя занаят в миналото правят и въжета, които са основна теглителна сила при чакръка. На стана и на вулията също има въжета. През XIX век въжетата се работят ръчно. Беше след 1990 година, макарата за въже беше в работилницата ми, мина човек, който имаше познание как се изработват и ми показа. Мога с готов материал да плета въжета от коноп, памучни също, пробвал съм и от козина“, разказва майстор Христо Маринов.

Някъде след Кримската война конопът става основна суровина за производство на чували и въжета. В Германия дори правят корабни въжета, но не с толкова архаичен метод, както се правят въжетата за бита. Стеблата на индустриалния коноп се обработват, правят се гръсти – снопчета от самите стебла. Чрез начукване се маха твърдата част – пъздера. Фината част се омекотява с още удари, а разчесването става на чепкалото. Това е най-архаичният начин за обработка. В зависимост от дебелината на въжето, която искаме да постигнем, е и броят на макарите за усукване.

При демонстрацията си в музей „Етър“ майстор Христо Маринов използва четири макари. Помощните инструменти са вирбел и чук. „Някои майстори правят въжетата си на поляна, за да имат пространство и да увеличат дължината. Аз изработвам и въжета с по тридесет и шест нишки.

В Италия, например, в миналото, правят люлеещи се мостове, ползвайки снопчета от трева. Участва цялото село.“ Занаятчията разказва, че въжета могат да се изработят от различен растителен материал, стига да е здрав. Необходимо е да бъде навлажнен, за да се постигне по-голяма здравина. Въже без помощник няма как да се изработи.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музей „Етър“ стана част от световната молиноложка общност

Published

on

„Толкова се радвам да съобщя, че възобновихме пътуванията си по линия на ТИМС тази есен, с нашите две междинни обиколки на България“ – с това емоционално изречение започва излязлата наскоро статия в списание „Международна молинология“ (International Molinology), посветена на обиколката на представители на тази световна организация в нашата страна. ТИМС е Международно общество, където членуват лица и организации, които имат интерес към съоръжения, задвижвани с вода и вятър. От ТИМС откриха колко богата е България на действащи или не – но съхранени под някаква форма, воденици, мелници, точила, тепавици и други от този род. Музей „Етър“ се оказа истински център на опазвани и много добре представени пред публиката такива съоръжения и получи огромно признание в това отношение от членовете на организацията, които го посетиха. От 2016 година главният уредник Росица Бинева е индивидуален член на ТИМС, а от есента на 2022 самият музей стана част от тази световна общност.

През 2022 година две групи с представители на ТИМС – 32 души от Гърция, Естония, Англия, Нидерландия, Белгия, Швейцария, Швеция, Дания, Германия, Франция, САЩ, водени от Росица Бинева, обиколиха по различно време България, документираха запазени съоръжения и се запознаха с техните специфики. По това време се зароди и идеята музей „Етър“ да се присъедини към организацията не само чрез уредника си.

„Толкова се радвам да съобщя, че възобновихме пътуванията си тази есен, с две междинни обиколки на България. Въпреки продължаващата пандемия и проблемите в Европа успяхме да приемем в групите всички желаещи да се присъединят и не мога да благодаря достатъчно на Росица Бинева, Митко Балабанов и екипа на музей „Етър“ за тяхната организация, администриране и успешно провеждане на двете събития.

Това издание на International Molinology съдържа пълен доклад за първата от двете български обиколки, като сме включили толкова снимки, колкото е възможно, а също и две скици от Йохан Де Пунт. Както и опознаване на завладяващи мелници (някои все още се използват от местните селяни), а където и да бяхме, прекрасното българско гостоприемство имаше върху нас буквално лечебен ефект, благодарение и на представената ни традиционна култура. Незабравимо!“, пише в писмото си до членовете на ТИМС настоящият президент Вилем ван Берген, цитиран в списанието.

Автор на статията в International Molinology е Греъм Хакни, който подробно описва положителните впечатления на групата от обиколката в България и не пропуска да акцентира върху уникалния не само за нашата страна музей „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Театър под върбите на село“

Published

on

НЧ “Дядо Стойно- 1927”, Кметство Поповци защити проект към НФ “Култура” по “ Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество” . Срокът за изпълнение е 30 ноември 2023 и е на стойност 14350 лв. Самото заглавие “Театър по върбите на село” дава възможност за съчетаване на оригинални идеи на закрито и открито сред природата.Значима част от събитията ще се проведат на голямата поляна в центъра на селото, под емблематичните три върби, под които се провежда и Богородичния събор. Изборът не е случаен. След трудните години на пандемията селските зелени площи и вековните върби ще станат свидетели на нови идеи, на много деца и младежи в техните творчески превъплъщения , актьори от ТС”Смехoранчета” , в партньорство и с МТС “Смехoранчета”- Габрово. Стартирахме проекта на 1 октомври 2022 г. с участието на децата- актьори, партньорите от младежкия състав от, родители, кмета, ръководството на читалището и гости. Ръководителят на проекта Недялка Пенева- Игнатова- секретар на читалището представи всички инициативи по проекта, екипът, който ще го ръководи, партньорите и изискванията на НФК. Със забавна блиц- анкета се включиха големите актьори, към които има големи очаквания за обогатяването на спектакъла и представянето му пред публика. Пиесата на големия Недялко Йорданов – ”Приключения опасни със герои сладкогласни” се откроява с интригуващ и динамичен сюжет, с който емоционално завладява зрителя. Тетралният състав вече има трайни успехи, традиции и натрупан опит в своето художествено развитие, излязал е от годините на своя ентусиазиран период и е навлязъл в годините на утвърждаване. Съставът е създаден през 2014 г. В него участват 18 актьори на възраст от 8 до 17 години. През годините взеха участие в театралните фестивали в Русе и Хисаря. Съставът е от големи и малки актьори затова бе необходимо да се направи точен подбор на драматургията, за да се получи ярко представяне на персонажите. Затова реализацията на спектакъла и иновативните съпътстващи инициативи са залегнали в основата на проекта.

ЦЕЛИ: 
Финализиране на представление-  готов театрален продукт и промотирането му в публична среда. Запознаване с театралната среда и професиите на тетралния екип Сценографско оформление на спектакъла Усвояване на нови атрактивни театрални умения Запознаване на родителите с осмислянето на свободното време на техните деца Творческа почивка през антракта Подготовка за новия мюзикъл Визуално представяне и описание на героите Представяне в конкурсни програми Популяризиране и поддържане на творческия потенциал на актьорите Приобщаване на различните групи към културния продукт Презентиране на различни жанрове от уличния театрален спектакъл, герои, декор, костюми Представяне на многообразието на приказния свят за малки и големи.

Очаквани резултати и ефекти
Едно готово представление- нов сценичен продукт . Навлизане в атмосферата на театралния живот . Участие в уличния мултижанров спектакъл . Приобщаване на родителите към театралното изкуство. Формиране на ново отношение и избор на културни продукти. Умение за съчетаване на полезното с приятното. Допълване на актьорските умения за повишаване нивото на спектаклите. Знания за коплектиране визията на театрален герой. Разширяне и включване на публиката. Морално стимулиране на актьорите Устойчивост на проекта . Откритото театрално пространство под върбите е припознато като сцена на открито.

Обогатена среда, интерес към театралното изкуство, активиране на творческите способности на децата, активно участие на селската общност, развитие на речевата култура и умение за публично говорене- към това се стремим и ще постигнем в края на проекта Съпътстващите инициативи, заложени в проекта са с творческа и социална значимост: Театрално кафене с бар за отдих; Разходки в театралните зали; “Аз под театралната шапка”; Приказна книжарница, заедно с родители; Театрални етюди пред други деца от общността. С партньорите от МТС”Смехoранчета”, през летния сезон ще се разиграят и научат младежки улични танци, флашмоб, които ще финализират проекта с уличен спектакъл под върбите на Богородичния събор, който традиционно събира над 800 човека, както и в салона на читалището с над 150 човека. Ще гостуваме и на други читалища от общността на големите, селски читалища. В културният продукт, който подготвяме с помощта на НФК чрез проекта , публиката ще види славейчето в конкуренция с “недостойни” таланти- лисицата Елвира като непопулярен член на театрално жури. Младите актьори се готвят да представят разнообразието на приказните герои на сцена. През целия проект те ще работят за изграждане на музикални умения, за представяне на мюзикъл, за танцови умения за представяне на уличен спектакъл, умения за представяне и ангажиране на публиката, игра с декор, с реквизит и презентиране на различни театрални жанрове.

Огранизацията, управлението, координацията на проекта с НФК е задължение на ръководителя на проекта- Недялка Пенева- Игнатова, която има богат управленски и организационен опит, както и опит в разработването и управление на европейски проекти.

Автор, консултант и ръководител по 9 проекта от Програми на ЕС на НПО, Фирми, Училища в Габрово и Шумен. Сертификати на Асоциацията на немските свободни университети за обучение на възрастни. Сертификат на Help ig, Холандия за грижа за възрастните хора. Диплом на Лондонския колеж по хомеопатична медицина. Сертификат за треньор на интерактивни групи. Автор , съвместно с проф .Ивайло Кусев на книга „Мотивационен профил на персонала“.

Вписана в книгата на Габрово “Личности на 20-21 век“

Издадени 3 книги с поезия и проза. В работата , освен актьорите ще се привличат активно кметството, ръководството и доброволците на читалището, родителската общност, деца и младежи от различни възрастови групи.

Художественото ръководство на проекта е поверено на дългогодишен специалист в областта на театралната самодейност и в работата с детски колективи- Виктория Петрова. Гранд при за режисура на детски спектакъл в международен театрален фестивал » Приятели на България »- Албена. Първо място на Международен фестивал »Арт театър»- Испания в 2 години. Първо място в национални фестивали В.Търново, Лом, Сливен, Русе и други. Това са само част от отличията за нейните умения. Цялата си креативност и познания тя е заложила за изпълнение на множество иновативни идеи и работи усърдно за предаване на ентусизма и на малките и големи актьори.

За музикалните иновации, изграждане на музикални и танцувални умения ще се погрижи Тихомир Иванов, актьор в МТС “Смехoранчета”,  Бакалавър ВТУ»Св.Св.Кирил и Методий», специалност «Педагогика на обучението по музика».

 За популяризиране на целите, задачите, дейностите и резултатите от проекта е привлечена младата журналистка Виктория Памукова. С нейните умения – афишите, поканите, флайерите, публикациите ще изглеждат красиво, професионално и носещо информация, връзката с пресата ще е компетентна и навременна в полза на целите на проекта.

Други младежи- актьори разработват музикалното оформление на проекта, заснимането на събитията на видео и изработване на снимки за представянето му. Разработена е и страница “Театър под върбите на село” , на която се отразява напредъка на дейностите по проекта и се предоставя информация на всички, които проявяват интерес.

Цялостната дейност по проекта ще обогати и обнови дейността на читалището. Създават се условия екипът да покаже, че има наличен ресурс от знаещи и можещи специалисти в различни области, които са в състояние да оправдаят доверието на НФК с предоставянето на финансова подкрепа и ще допринесе за създаването на иновативен продукт, който ще издигне нивото на самодейността на село в посока на надграждане на нови знания и умения на децата и младежите- актьори. А с ефектите върху цялата общност ще покаже, че творчеството е един добър и възможен път за изграждане на ново отношение към изкуството и културата и изнасянето му навън, на поляната, сред хората, с възможностите, които кретивността е в състояние да създаде. Това е начинът читалището да си изгради имидж на успешен автор и изпълнителна проекти и да придобие възможност за постигане на реализация на нови такива по НФК в посока на подпомагане и развитие на многогобразната читалищна дейност

Очаквайте новините около този проект в целия период на неговото изпълнение октомври 2022 – ноември 2023 г.

Зареди още

Култура

Стартираха номинациите за „Събитие на годината в областта на културата“

Published

on

Народно Читалище „Будителите 2017“ обявява ежегодния си конкурс „Събитие на годината в областта на културата – Габрово’22”.

„Заедно и тази година ще избираме сред събития, докоснали сърцата ни и дарили ни с надежда. На фона на войни, инфлация, срив в човешките отношения, да мислим и говорим за култура, е като да послушаме Джани Родари, който твърди, че „най-човешкото нещо би било на земята, мирът да се сключва преди войната“, казват организаторите и призовават авторите, участниците, зрителите, организаторите или спонсорите на събития да номинират събития от изминалата 2022.

Крайният срок за номинациите е 19 февруари 2022 г. Предоставени са различни възможности за гласуване:
– на email: buditelite@abv.bg
– във Фейсбук на страниците на Народно Читалище „Будителите 2017“ и Клуб на будителите Габрово.
– На входа на сградата на читалището на ул. „Николай Палаузов” № 3 /бившето Помощно училище/ – откъм Соколови къщи ще бъде поставена кутия за всички, които не предпочитат онлайн гласуването.

За събитие на годината ще може да се гласува в периода 20.02 – 20.03.2023 г. Номинацията, събрала най-много от гласовете на журито и публиката, ще бъде отличена като събитие на Габрово в областта на културата за 2022-ра година.

Наградата ще бъде връчена на церемония в края на м. март.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица