Култура
Майсторе, покажи ни своя занаят
Изработката на предмети от растителни материали е широко разпространена в миналото. Макар да се използват технически пособия, физическият труд и творческите възможности на майсторите имат сериозна роля за крайния резултат. На 22 и 23 август в музей „Етър“ бяха представени плетене на рогозки и други предмети от беленица – царевична шума; изработване на кошници и на въжета.
Участието на Вера Цанева, Тодор Иванов и Христо Маринов във възстановките е част от проекта „Майсторе, покажи ни своя занаят“, който музей „Етър“ реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Проектът започна през юли с теренно проучване, по време на което бяха посетени населени места от региона на Централна Стара планина. В разговори с представители на местните общности бяха открити хора, запазили знания и умения в създаването на предмети от растителни материали.

Вера Цанева – жената със златни ръце!
Очите на Вера Цанева говорят много. В тях се усеща лека меланхолия, но не и тъга. Жената пази знание и практикува умения, до които хората в далечното минало достигат заради труден живот.
Нека си представим България през войните от началото на ХХ век! Мъжете са на фронта, върху жените пада цялата отговорност за издръжката на семейството – най-често многобройно. По-голямата част от населението живее в селата. Трудът е свързан с обработването на земята и с отглеждането на животни. Големи български писатели оставят незабравими описания на този труден живот, а разказаното в прекрасните им текстове е преживяно от майката на Вера Цанева. Езикът, използван в разказите е красив. Животът, който описват – много труден.
От майка си Вера научава, че когато имаш малко ресурси, всяко нещо влиза в употреба. Но българката не е само практична, тя е творец. Предметите, които създава с ръцете си, служат в бита, а в същото време са украсата на оксъдно обзаведения дом.
Вера израства в такава среда. Станът, на който се изработват рогозките – килими или черги от царевична шума, е вертикален. Същият като в музей „Етър“, казва тя.
Вера Цанева изучава история, преподава в училище, става част от екипа на Националния музей на образованието в Габрово. През тези години етнографията присъства по-скоро теоретично в тези етапи от живота й. Чак когато се пенсионира, тя открива, че е съхранила видяното в своето детство. Решава да се опита да изработи предмет от царевична шума. Веднага й става ясно, че ръцете й помнят и я водят.
Вера Цанева не само демонстрира, но и въвежда посетителите в музей „Етър“ в реалната ситуация, която добре познава. Разказва за обработката на земята, за засяването, отглеждането и обирането на царевицата, за обелването на кочаните. Тяхната шума служи за храна на животните, за изплитане и изтъкаване на рогозки и други предмети от домакинството на хората.
Шумата се изсушава на слънце, за да не мухляса и се съхранява в чували на сухо място. Преди да се започне работа с нея, се потапя във вода с нормална температура, от което омеква. Дървените предмети с остри върхове, които Вера Цанева използва като помощни средства, предизвикват интереса на наблюдаващите я. Преди време чужденка иска един от тях, но настоява не за нов, а за използван.
Вера Цанева не само помни наученото, не само иска да го предаде на по-младото поколение. Тя усъвършенства и надгражда своите практически умения. Едно малко чукче й служи да омекоти формите, да накара всяко нещо да си дойде на мястото, да бъде удобно, красиво и завършено.
Вера Цанева плете и тъче с царевична шума. Прави рогозки, различни съдове, пана за украса. Ако практикуваното от нея бъде запазено и се намерят последователи, това занятие би могло да се практикува професионално, тъй като съществува интерес и има пазар за реализация на продукцията.
За да изплетеш кошница от растителни материали, ръцете трябва да те слушат!

Тодор Иванов е треньор по спортна стрелба. Ръцете му умеят не само да държат здраво огнестрелното оръжие, но и да извършват прецизните действия по изплитането на кошници от естествени материали. Когато е малък – 6-7-годишен, Тодор наблюдава дядо Цвятко, с когото заедно пасат крави.
„Когато намереше някоя сянка, започваше да плете кошници. 37 години по-късно реших да изпробвам помня ли наученото. Работех като охрана на един обект. Нямаше какво толкова да се прави и тогава опитах. Оказа се, че съм запомнил всичко и само го усъвършенствах”, разказва Тодор Иванов.
Леска, повет и дрян са растенията, които използва. Изработката на кошниците привлича погледите на посетителите в музей „Етър“, където Тодор Иванов демонстрира своето умение. „Най-добре е материалът да се вземе през есента, необходимо е да се избере и растение, расло на определен склон. Леската трябва да е на северно изложение.
От нея се прави слънцето, което държи ребрата на кошницата. Те пък са от дрянови клони, които се свиват на кръгове и се кръстосват. Повет се увива около тях, за да се изработят стените. Плете се и от едната, и от другата страна, за да има съразмерност.“ Плетенето на кошници е занятие, практикувано в миналото от немалко хора.
Днес е слабо познато, но изработените кошници определено предизвикват интерес. В тях се носи почти всичко, за което има място. Кората на растенията се бели и ако не се мокри, кошницата може да издържи и 100 години.
Въжарството е занаят, който се практикува само с помощник. Някъде в началото на 90-те години на миналия век мутафчията Христо Маринов започва да усвоява нов занаят – плетенето на въжета. Майсторът се нуждае от това умение, тъй като въжетата са основната двигателна сила в мутафчийството – изработка на изделия за бита от козина на кози.
Христо Маринов Христов е роден през 1955 година в горнооряховското село Добри дял. Повече от 40 години се занимава с мутафчийство.

„Някои от майсторите в моя занаят в миналото правят и въжета, които са основна теглителна сила при чакръка. На стана и на вулията също има въжета. През XIX век въжетата се работят ръчно. Беше след 1990 година, макарата за въже беше в работилницата ми, мина човек, който имаше познание как се изработват и ми показа. Мога с готов материал да плета въжета от коноп, памучни също, пробвал съм и от козина“, разказва майстор Христо Маринов.
Някъде след Кримската война конопът става основна суровина за производство на чували и въжета. В Германия дори правят корабни въжета, но не с толкова архаичен метод, както се правят въжетата за бита. Стеблата на индустриалния коноп се обработват, правят се гръсти – снопчета от самите стебла. Чрез начукване се маха твърдата част – пъздера. Фината част се омекотява с още удари, а разчесването става на чепкалото. Това е най-архаичният начин за обработка. В зависимост от дебелината на въжето, която искаме да постигнем, е и броят на макарите за усукване.
При демонстрацията си в музей „Етър“ майстор Христо Маринов използва четири макари. Помощните инструменти са вирбел и чук. „Някои майстори правят въжетата си на поляна, за да имат пространство и да увеличат дължината. Аз изработвам и въжета с по тридесет и шест нишки.
В Италия, например, в миналото, правят люлеещи се мостове, ползвайки снопчета от трева. Участва цялото село.“ Занаятчията разказва, че въжета могат да се изработят от различен растителен материал, стига да е здрав. Необходимо е да бъде навлажнен, за да се постигне по-голяма здравина. Въже без помощник няма как да се изработи.
*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
30 участници усвоиха майсторството на традиционните пещи и огнища в Етър-а

Тридесет участници, четирима майстори на терен и петима лектори взеха участие в единадесетото издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, което се проведе между 31 юли и 2 август. Инициативата е организирана от музей „Етър“ и сдружение „Мещра“, с финансовата подкрепа на Камарата на архитектите в България.

Темата тази година, „Топлината в дома: От древното огнище до модерния уют“, постави акцент върху практическото изграждане на традиционна пещ и огнище. Всички преминали през тридневното обучение получиха „Уверително“ – официалният документ, който музей „Етър“ издава за придобитите знания и умения.

Практическият модул даде възможност на участниците да работят рамо до рамо с утвърдени специалисти в занаята. Павел Кунчев, един от признатите майстори реставратори в музей „Етър“, води обучението за изграждане на каменна основа за отоплителните съоръжения. Част от курсистите надградиха своите умения по каменна зидария, придобити в предишни издания на програмата.

Дървените елементи и носещата конструкция бяха във фокуса на практиката, водена от реставратора Валентин Дамянов. С отличните си комуникационни умения и задълбочени знания той демонстрира различните видове традиционни инструменти, тяхната поддръжка и правилната им употреба в целия процес.
Арх. Николай Маринов от сдружение „Мещра“ преведе участниците през майсторството за работа с глина и естествени материали, необходими за изграждането на самата пещ и огнище.

Важна част от практическата работа бе свързана с приготвянето на храната. Реставраторът Боян Генев запали пещта на занаятчийската чаршия още в 9:00 часа сутринта, показвайки тънкостите при подреждането на разпалките, поддържането на температурата и равномерното разпределяне на жарта. Точно в 14:00 часа в пещта бяха поставени тавите с вечерята, която по-късно бе споделена на открито в нощния музей.
Лекционният модул от първия ден (31 юли) предложи теоретична основа и дискусии, свързващи историческото наследство със съвременния начин на живот: Арх. Николай Маринов и д-р инж. Петя Груева от сдружение „Мещра“ откриха програмата с лекция за принципите на отоплителните системи в традиционната архитектура.
В следващ панел арх. Маринов представи и съвременни алтернативи за отопление на дърва при еднофамилни сгради.

Уредникът в музей „Етър“ Даниела Димкова разви темата за традиционната храна и нейната връзка с огнището, а д-р арх. Мирелла Кафкова (сдружение „Мещра“ / ИЕФЕМ към БАН) разгледа ритуалните и обредните практики при съграждането на домашното огнище.
Обзорна беседа в експозицията на музея с акцент върху отоплителните съоръжения проведе уредникът Георги Георгиев. Връзката между еволюцията на огнището и типологията на традиционното жилище бе представена от гл. ас. арх. Теодора Къналиева от Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Програмата „В света на старопланинската архитектура“ за пореден път затвърди ролята си на мост между традиционните строителни техники и съвременната архитектурна практика, превръщайки автентичните знания в ценен ресурс за бъдещето.

Култура
Световната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово

През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.
Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.
Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.
Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.
В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.
Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.

Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.
Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.

Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.

Култура
Дарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото

„Искам да помагам и да бъда полезна на обществото.“ Това заяви в студиото на първия музеен подкаст в страната „Музеят говори“ лъчезарната Дарена Дечева от Дряново, студентка втори курс по логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която чрез своите текстове и музика набира все по-голяма популярност в социалните мрежи.
Дарена гостува в новия епизод на видеоподкаста на Исторически музей – Дряново, в който разговаря с водещата Мая Денчева и разказва повече за себе си, творчеството си, хобито си, както и за влиянието на социалните мрежи върху съвременните млади хора. Дечева е и авторка на интрото, с което започва всеки епизод на „Музеят говори“.
От 12-годишна възраст тя създава авторска музика, а към днешна дата има над 40 публикувани песни с текстове, написани от самата нея. Работила е с множество артисти и е подгрявала изпълнители като Керана и космонавтите, МОЛЕЦ, DARA и други. Многократно се е включвала и в благотворителни концерти, защото вярва, че всеки от нас носи отговорност да бъде до хората в нужда и да помага чрез това, което обича да прави.
През 2020 г. Дарена бе номинирана от 359 Hip Hop в категорията „Най-добро женско МС“, а през 2021 г. — в категорията „Най-добро МС на годината“. „Въпреки че започнах в хип-хоп средите, с времето разширих стилистичния си диапазон, насочвайки се към по-нежни и мелодични жанрове като R&B, джаз и реге, което ми отвори нови възможности за артистично развитие“, сподели тя.
През 2022 г. в TikTok набраха популярност нейни кавъри – „от чалга в коренно различен стил“, чрез които преобразява поп-фолк парчета в джаз, реге, фънк или блус звучене. Най-популярното ѝ видео има близо 600 000 гледания, а профилът ѝ в платформата е с почти 10 000 последователи.
Същата година тя издава дебютния си албум „СъзДай“ в партньорство с пловдивското студио „Голд лейбъл“, а общият брой гледания в нейния YouTube канал вече надхвърля 111 000.
Преди 2 години, през 2024 г. Дарена се класира във финалния кръг на конкурса New University Talent с авторското си парче „НЯМА МЕ“, което беше излъчено и по BTV Radio. Последното ѝ парче – „Малката тя“, влезе в класацията „НОВО 10“. Пред водещата на подкаста второкурсничката сподели, че е израснала в Дряново, гордее се с това и всеки път, когато се връща обратно, се чувства развълнувана, тъй като за нея градът е дом.

Дарена говори още за своето детство в родния град на Колю Фичето, за спомените си, и засегна темата за семейството, което определи като здравословна среда за личностно развитие на всеки човек.
По думите ѝ малкият град, какъвто е Дряново, крие своите предимства пред големия – например столицата на България. „В големия град забързаното ежедневие и динамиката те правят безразличен към детайлите. В малкия град сякаш хората са по-задружни и си помагат повече“, коментира тя.
Според Дарена, Дряново се е променило в положителна посока през последните години. Като аргумент в тази посока тя посочи, че културен живот в града не липсва, но добави, че би работила повече в посока да промени манталитета на хората. „В Дряново има събития. Не бъдете безразлични към това, което се случва, за да може то да расте!“, призова тя.
Дарена не скри и че преди да запише своето висше образование е била пред дилема и кръстопът накъде да поеме. От думите ѝ стана ясно защо смята, че музиката и логопедията си подхождат повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Целият епизод с участието на Дарена Дечева може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 6 дниОрганизират дискусия „Развитие на местното самоуправление“
-
Културапреди 6 дниСветовната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово
-
Новинипреди 5 дниМаркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба
-
Новинипреди 5 дниПрерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево
-
Кримипреди 4 дниФилмиран се помисли за „Транспортера“ и приключи на бул.“Стефан Караджа“
-
Кримипреди 4 дниОтново конфликт между две групи в Габрово
-
Новинипреди 4 дниОбществено полезен труд и възпитател за участниците в свадата, разиграла се в Габрово
-
Новинипреди 3 дниОт 1 август влизат в сила новите цени на винетките







