Свържи се с нас

Култура

Майсторе, покажи ни своя занаят

Published

on

Изработката на предмети от растителни материали е широко разпространена в миналото. Макар да се използват технически пособия, физическият труд и творческите възможности на майсторите имат сериозна роля за крайния резултат. На 22 и 23 август в музей „Етър“ бяха представени плетене на рогозки и други предмети от беленица – царевична шума; изработване на кошници и на въжета.

Участието на Вера Цанева, Тодор Иванов и Христо Маринов във възстановките е част от проекта „Майсторе, покажи ни своя занаят“, който музей „Етър“ реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Проектът започна през юли с теренно проучване, по време на което бяха посетени населени места от региона на Централна Стара планина. В разговори с представители на местните общности бяха открити хора, запазили знания и умения в създаването на предмети от растителни материали.

Вера Цанева – жената със златни ръце!

Очите на Вера Цанева говорят много. В тях се усеща лека меланхолия, но не и тъга. Жената пази знание и практикува умения, до които хората в далечното минало достигат заради труден живот.

Нека си представим България през войните от началото на ХХ век! Мъжете са на фронта, върху жените пада цялата отговорност за издръжката на семейството – най-често многобройно. По-голямата част от населението живее в селата. Трудът е свързан с обработването на земята и с отглеждането на животни. Големи български писатели оставят незабравими описания на този труден живот, а разказаното в прекрасните им текстове е преживяно от майката на Вера Цанева. Езикът, използван в разказите е красив. Животът, който описват – много труден.

От майка си Вера научава, че когато имаш малко ресурси, всяко нещо влиза в употреба. Но българката не е само практична, тя е творец. Предметите, които създава с ръцете си, служат в бита, а в същото време са украсата на оксъдно обзаведения дом.

Вера израства в такава среда. Станът, на който се изработват рогозките – килими или черги от царевична шума, е вертикален. Същият като в музей „Етър“, казва тя.

Вера Цанева изучава история, преподава в училище, става част от екипа на Националния музей на образованието в Габрово. През тези години етнографията присъства по-скоро теоретично в тези етапи от живота й. Чак когато се пенсионира, тя открива, че е съхранила видяното в своето детство. Решава да се опита да изработи предмет от царевична шума. Веднага й става ясно, че ръцете й помнят и я водят.

Вера Цанева не само демонстрира, но и въвежда посетителите в музей „Етър“ в реалната ситуация, която добре познава. Разказва за обработката на земята, за засяването, отглеждането и обирането на царевицата, за обелването на кочаните. Тяхната шума служи за храна на животните, за изплитане и изтъкаване на рогозки и други предмети от домакинството на хората.

Шумата се изсушава на слънце, за да не мухляса и се съхранява в чували на сухо място. Преди да се започне работа с нея, се потапя във вода с нормална температура, от което омеква. Дървените предмети с остри върхове, които Вера Цанева използва като помощни средства, предизвикват интереса на наблюдаващите я. Преди време чужденка иска един от тях, но настоява не за нов, а за използван.

Вера Цанева не само помни наученото, не само иска да го предаде на по-младото поколение. Тя усъвършенства и надгражда своите практически умения. Едно малко чукче й служи да омекоти формите, да накара всяко нещо да си дойде на мястото, да бъде удобно, красиво и завършено.

Вера Цанева плете и тъче с царевична шума. Прави рогозки, различни съдове, пана за украса. Ако практикуваното от нея бъде запазено и се намерят последователи, това занятие би могло да се практикува професионално, тъй като съществува интерес и има пазар за реализация на продукцията.

За да изплетеш кошница от растителни материали, ръцете трябва да те слушат!

Тодор Иванов е треньор по спортна стрелба. Ръцете му умеят не само да държат здраво огнестрелното оръжие, но и да извършват прецизните действия по изплитането на кошници от естествени материали. Когато е малък – 6-7-годишен, Тодор наблюдава дядо Цвятко, с когото заедно пасат крави.

„Когато намереше някоя сянка, започваше да плете кошници. 37 години по-късно реших да изпробвам помня ли наученото. Работех като охрана на един обект. Нямаше какво толкова да се прави и тогава опитах. Оказа се, че съм запомнил всичко и само го усъвършенствах”, разказва Тодор Иванов.

Леска, повет и дрян са растенията, които използва. Изработката на кошниците привлича погледите на посетителите в музей „Етър“, където Тодор Иванов демонстрира своето умение. „Най-добре е материалът да се вземе през есента, необходимо е да се избере и растение, расло на определен склон. Леската трябва да е на северно изложение.

От нея се прави слънцето, което държи ребрата на кошницата. Те пък са от дрянови клони, които се свиват на кръгове и се кръстосват. Повет се увива около тях, за да се изработят стените. Плете се и от едната, и от другата страна, за да има съразмерност.“ Плетенето на кошници е занятие, практикувано в миналото от немалко хора.

Днес е слабо познато, но изработените кошници определено предизвикват интерес. В тях се носи почти всичко, за което има място. Кората на растенията се бели и ако не се мокри, кошницата може да издържи и 100 години.

Въжарството е занаят, който се практикува само с помощник. Някъде в началото на 90-те години на миналия век мутафчията Христо Маринов започва да усвоява нов занаят – плетенето на въжета. Майсторът се нуждае от това умение, тъй като въжетата са основната двигателна сила в мутафчийството – изработка на изделия за бита от козина на кози.

Христо Маринов Христов е роден през 1955 година в горнооряховското село Добри дял. Повече от 40 години се занимава с мутафчийство.

„Някои от майсторите в моя занаят в миналото правят и въжета, които са основна теглителна сила при чакръка. На стана и на вулията също има въжета. През XIX век въжетата се работят ръчно. Беше след 1990 година, макарата за въже беше в работилницата ми, мина човек, който имаше познание как се изработват и ми показа. Мога с готов материал да плета въжета от коноп, памучни също, пробвал съм и от козина“, разказва майстор Христо Маринов.

Някъде след Кримската война конопът става основна суровина за производство на чували и въжета. В Германия дори правят корабни въжета, но не с толкова архаичен метод, както се правят въжетата за бита. Стеблата на индустриалния коноп се обработват, правят се гръсти – снопчета от самите стебла. Чрез начукване се маха твърдата част – пъздера. Фината част се омекотява с още удари, а разчесването става на чепкалото. Това е най-архаичният начин за обработка. В зависимост от дебелината на въжето, която искаме да постигнем, е и броят на макарите за усукване.

При демонстрацията си в музей „Етър“ майстор Христо Маринов използва четири макари. Помощните инструменти са вирбел и чук. „Някои майстори правят въжетата си на поляна, за да имат пространство и да увеличат дължината. Аз изработвам и въжета с по тридесет и шест нишки.

В Италия, например, в миналото, правят люлеещи се мостове, ползвайки снопчета от трева. Участва цялото село.“ Занаятчията разказва, че въжета могат да се изработят от различен растителен материал, стига да е здрав. Необходимо е да бъде навлажнен, за да се постигне по-голяма здравина. Въже без помощник няма как да се изработи.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Published

on

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.

„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.

През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.

Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.

Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.

През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.

Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.

Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.

Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.

Зареди още

Култура

Зрителите предлагат решения и нов финал на ново представление

Published

on

На 4 февруари от 19.00 часа в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще се състои премиерното представление на „Форум театър: Краят не е предизвестен!“. Форматът е посветен на познати ни социални теми, за които се търси различно разрешение. За целта се включва активното участие на зрителите с мнения и предложения за различни действия, които биха променили развитието на дадената ситуация.

Събитието стартира като ателие през септември с актьорите от трупата на театър под ръководството на Явор Костов – Йондин. Участват актьорите: Ванина Попова, Дилян Николов, Любен Попов, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Радостина Ангелова, Светослав Славчев, Силвия Боева, Таня Йоргова.

От 26 до 28 януари екипът на форума работи по подготовката на първото представление. То ще бъде пред габровската публика. В началото на вечерта актьорите представят пред зрителите няколко казуса от социален или семеен характер. Чрез гласуване зрителите определят по кой казус желаят да работят. Именно тогава стартира същинския форум.

Актьорите отново изиграват сцената, като всеки един зрител има право да я прекъсне в момент, в който мисли, че може да се постъпи по друг, предложен от него, начин. Така се тестват ситуациите и развитието на казуса според новите предложения. Публиката участва активно с гласуване, мнения и насоки.

Обичайно място за разиграването на форум театър е в училища, дневни и социални центрове. Все места, на които възникват казуси и се противопоставят позиции и личности. За първи път в Габрово обаче форумът се случва на театралната сцена. Това е необичайно, но в същото време търсен ефект от екипа на театъра. Осъществяването на проекта е опит да се насочат погледите към живота в неговата действителност от безопасното място на сцената, където могат да се правят опити и да се тестват решения на казуси в защитена среда.

Форматът предполага среща на различни поколения, обединени от желанието да се общува и дебатира по важни за обществото теми. Ръководителят и т.нар. посредник между изпълнителите и публиката е Явор Костов – Йондин, чиято работа през годините е дълбоко свързана със социалните театрални проекти и програми, главно свързани с деца и младежи в риск от социална изолация.

От 2012 г. участва в разработването на Ателие „Пластелин“ – неголямо галерийно пространство в центъра на София – като място за правене на независимо изкуство. От 2015 г. работи върху Субтеатър – идейно естетическа платформа за неконвенционален театър. Сред последните му театрални проекти са моноспектаклите „Сеч. Една възбуда“ по Томас Бернхард и „Детска история“ по Петер Хандке. Номиниран е за награда „Аскеер“ 2025 за главна мъжка роля за ролите на Разколников в “Представление и наказание” от Иван Станев по „Престъпление и наказание“ на Ф.М. Достоевски и като Вершинин/Кулигин в “Три сестри” от А.П. Чехов.

Зареди още

Култура

Васил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица