Култура
Майсторе, покажи ни своя занаят
Изработката на предмети от растителни материали е широко разпространена в миналото. Макар да се използват технически пособия, физическият труд и творческите възможности на майсторите имат сериозна роля за крайния резултат. На 22 и 23 август в музей „Етър“ бяха представени плетене на рогозки и други предмети от беленица – царевична шума; изработване на кошници и на въжета.
Участието на Вера Цанева, Тодор Иванов и Христо Маринов във възстановките е част от проекта „Майсторе, покажи ни своя занаят“, който музей „Етър“ реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Проектът започна през юли с теренно проучване, по време на което бяха посетени населени места от региона на Централна Стара планина. В разговори с представители на местните общности бяха открити хора, запазили знания и умения в създаването на предмети от растителни материали.

Вера Цанева – жената със златни ръце!
Очите на Вера Цанева говорят много. В тях се усеща лека меланхолия, но не и тъга. Жената пази знание и практикува умения, до които хората в далечното минало достигат заради труден живот.
Нека си представим България през войните от началото на ХХ век! Мъжете са на фронта, върху жените пада цялата отговорност за издръжката на семейството – най-често многобройно. По-голямата част от населението живее в селата. Трудът е свързан с обработването на земята и с отглеждането на животни. Големи български писатели оставят незабравими описания на този труден живот, а разказаното в прекрасните им текстове е преживяно от майката на Вера Цанева. Езикът, използван в разказите е красив. Животът, който описват – много труден.
От майка си Вера научава, че когато имаш малко ресурси, всяко нещо влиза в употреба. Но българката не е само практична, тя е творец. Предметите, които създава с ръцете си, служат в бита, а в същото време са украсата на оксъдно обзаведения дом.
Вера израства в такава среда. Станът, на който се изработват рогозките – килими или черги от царевична шума, е вертикален. Същият като в музей „Етър“, казва тя.
Вера Цанева изучава история, преподава в училище, става част от екипа на Националния музей на образованието в Габрово. През тези години етнографията присъства по-скоро теоретично в тези етапи от живота й. Чак когато се пенсионира, тя открива, че е съхранила видяното в своето детство. Решава да се опита да изработи предмет от царевична шума. Веднага й става ясно, че ръцете й помнят и я водят.
Вера Цанева не само демонстрира, но и въвежда посетителите в музей „Етър“ в реалната ситуация, която добре познава. Разказва за обработката на земята, за засяването, отглеждането и обирането на царевицата, за обелването на кочаните. Тяхната шума служи за храна на животните, за изплитане и изтъкаване на рогозки и други предмети от домакинството на хората.
Шумата се изсушава на слънце, за да не мухляса и се съхранява в чували на сухо място. Преди да се започне работа с нея, се потапя във вода с нормална температура, от което омеква. Дървените предмети с остри върхове, които Вера Цанева използва като помощни средства, предизвикват интереса на наблюдаващите я. Преди време чужденка иска един от тях, но настоява не за нов, а за използван.
Вера Цанева не само помни наученото, не само иска да го предаде на по-младото поколение. Тя усъвършенства и надгражда своите практически умения. Едно малко чукче й служи да омекоти формите, да накара всяко нещо да си дойде на мястото, да бъде удобно, красиво и завършено.
Вера Цанева плете и тъче с царевична шума. Прави рогозки, различни съдове, пана за украса. Ако практикуваното от нея бъде запазено и се намерят последователи, това занятие би могло да се практикува професионално, тъй като съществува интерес и има пазар за реализация на продукцията.
За да изплетеш кошница от растителни материали, ръцете трябва да те слушат!

Тодор Иванов е треньор по спортна стрелба. Ръцете му умеят не само да държат здраво огнестрелното оръжие, но и да извършват прецизните действия по изплитането на кошници от естествени материали. Когато е малък – 6-7-годишен, Тодор наблюдава дядо Цвятко, с когото заедно пасат крави.
„Когато намереше някоя сянка, започваше да плете кошници. 37 години по-късно реших да изпробвам помня ли наученото. Работех като охрана на един обект. Нямаше какво толкова да се прави и тогава опитах. Оказа се, че съм запомнил всичко и само го усъвършенствах”, разказва Тодор Иванов.
Леска, повет и дрян са растенията, които използва. Изработката на кошниците привлича погледите на посетителите в музей „Етър“, където Тодор Иванов демонстрира своето умение. „Най-добре е материалът да се вземе през есента, необходимо е да се избере и растение, расло на определен склон. Леската трябва да е на северно изложение.
От нея се прави слънцето, което държи ребрата на кошницата. Те пък са от дрянови клони, които се свиват на кръгове и се кръстосват. Повет се увива около тях, за да се изработят стените. Плете се и от едната, и от другата страна, за да има съразмерност.“ Плетенето на кошници е занятие, практикувано в миналото от немалко хора.
Днес е слабо познато, но изработените кошници определено предизвикват интерес. В тях се носи почти всичко, за което има място. Кората на растенията се бели и ако не се мокри, кошницата може да издържи и 100 години.
Въжарството е занаят, който се практикува само с помощник. Някъде в началото на 90-те години на миналия век мутафчията Христо Маринов започва да усвоява нов занаят – плетенето на въжета. Майсторът се нуждае от това умение, тъй като въжетата са основната двигателна сила в мутафчийството – изработка на изделия за бита от козина на кози.
Христо Маринов Христов е роден през 1955 година в горнооряховското село Добри дял. Повече от 40 години се занимава с мутафчийство.

„Някои от майсторите в моя занаят в миналото правят и въжета, които са основна теглителна сила при чакръка. На стана и на вулията също има въжета. През XIX век въжетата се работят ръчно. Беше след 1990 година, макарата за въже беше в работилницата ми, мина човек, който имаше познание как се изработват и ми показа. Мога с готов материал да плета въжета от коноп, памучни също, пробвал съм и от козина“, разказва майстор Христо Маринов.
Някъде след Кримската война конопът става основна суровина за производство на чували и въжета. В Германия дори правят корабни въжета, но не с толкова архаичен метод, както се правят въжетата за бита. Стеблата на индустриалния коноп се обработват, правят се гръсти – снопчета от самите стебла. Чрез начукване се маха твърдата част – пъздера. Фината част се омекотява с още удари, а разчесването става на чепкалото. Това е най-архаичният начин за обработка. В зависимост от дебелината на въжето, която искаме да постигнем, е и броят на макарите за усукване.
При демонстрацията си в музей „Етър“ майстор Христо Маринов използва четири макари. Помощните инструменти са вирбел и чук. „Някои майстори правят въжетата си на поляна, за да имат пространство и да увеличат дължината. Аз изработвам и въжета с по тридесет и шест нишки.
В Италия, например, в миналото, правят люлеещи се мостове, ползвайки снопчета от трева. Участва цялото село.“ Занаятчията разказва, че въжета могат да се изработят от различен растителен материал, стига да е здрав. Необходимо е да бъде навлажнен, за да се постигне по-голяма здравина. Въже без помощник няма как да се изработи.
*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Разкриват дигитален клуб във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски”

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ спечели проект по процедурата за изграждане на мрежа от дигитални клубове към Министерството на труда и социалната политика, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи Савина Цонева, директор на габровската библиотека.
Целта на проекта е да осигури свободен, равнопоставен и неограничен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към глобалното информационно общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.
Директорът на библиотеката Савина Цонева подписа договора за финансиране на проектното предложение. Във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски” ще бъде разкрит дигитален клуб. Ролята на дигиталния клуб е да бъде точка за достъп до налични електронни ресурси за различни видове обучения, достъп до онлайн обучения и самообучение.
Ще бъдат обособени пет работни места, оборудвани с лаптоп, бюро и ергономичен стол, осигурен е достъп до интернет. Ще бъде назначен наставник, който да подпомага лицата без дигитални умения, за да се включат пълноценно.
Разположен в квартал на града с две средни училища, клубът ще даде възможност на младежи и хора на различна възраст да развиват своите дигитални умения и да бъдат успешни в търсенето на заетост и кариерно развитие. Ще бъде осигурен свободен и безплатен достъп до електронни ресурси за обучения и самообучение.
Предимство при ползването ще имат лица в неравностойно положение – от ромски произход, жени, възрастни хора и други уязвими групи. Дигиталният клуб ще започне да функционира към 31.01.2026 г.


Култура
Гран-при и четири златни медала за МК „Весела“

Изключителен успех за младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ – те се завърнаха от международния клавирен конкурс „Неравноделно“ – София 2025 с Гран-при и общо четири златни медала.
Безапелационен победител в четвъртото издание на престижното състезание стана Полина Флориду от 11 клас. Младата габровска пианистка, вече лауреат на десетки национални и международни отличия, спечели най-високия бал и заслужено грабна Голямата награда – Гран-при.
Съвсем близо до нейния резултат останаха Мира Русинова и Иво Велков – и двамата от 9 клас. Те бяха отличени с първи награди и златни медали, доказвайки постоянството и таланта си в усъвършенстването на музикалните си умения.
В по-малките възрастови групи също имаше поводи за гордост. Журито присъди златни медали на добре познатата малка пианистка Невин Халил (3 клас) и на Александър Стоянов (6 клас), който едва наскоро направи първите си стъпки в конкурсните изяви.





За впечатляващото си представяне Полина, Иво и Мира получиха специални поздравления от пианиста Боян Бъчваров, член на журито и преподавател в Музикалното училище във Варна.
Той изрази възхищението си от възпитаниците на клавирния педагог Весела Пенева, като подчерта тяхното сериозно отношение към музиката, интересния репертоар и силното сценично присъствие, което ги е отличило сред всички участници.


Култура
DISTRXCT с ексклузивно интервю за „Габрово Нюз“

DISTRXCT пред „Габрово Нюз“: За музиката, пътя му и успехите извън страната – Ексклузивно интервю.
За тези, които все още не знаят за него – Христо Янчев „DISTRXCT” е едно от нарастващите лица в House и EDM музиката. Той успя да спечели слушатели далеч извън пределите на страната и продължава да представя гордо родния ни град Габрово пред света. Повече за успеха му може да прочетете оттук, а сега – с голямо удоволствие – ви представяме неговото първо интервю за българска медия, ексклузивно за GabrovoNews.

Здравей, DISTRXCT. Радваме се, че първото ти интервю за България е точно при нас.
– Здравейте и благодаря за поканата. Разбира се, за мен е чест да разкрия повече за себе си именно пред родния ми град. Не бих се сетил за по-добро използване на думи.
Гордеем се с успехите ти, но как започна всичко?
– Всичко започна в ранните ми тийнейджърски години. Прекарвах свободното си време в изучаване на софтуер, техника и много, много практика. Тогава видеоматериалите онлайн бяха оскъдни, а професионални уроци не можехме да си позволим, затова хиляди часове прекарах в самостоятелно разучаване. Докато приятелите ми бяха навън, аз не излизах от „студиото“ – преградена част от мазето ми, сглобена с подръчни материали. Именно там, преди близо 5 години, се роди и „DISTRXCT“.
Какво се случи по пътя напред и имаше ли подкрепа?
– Изобщо не ми беше скучно по пътя. На 20 години вече бях натрупал добър опит и реших, че е време да предлагам труда си. Искам да подчертая, че продуцентите зад изпълнителите, които слушаме всеки ден, не получават заслуженото уважение. В малък пазар с голямо предлагане са нужни много безсънни нощи, за да ти „се усмихне“ късметът. Уви, при мен се засмя и тук вече искам да благодаря на Бате Пешо (човекът, който прави хитовете в страната да звучат такива, каквито ги чуваме), 100KILA, MILIONI и останалия списък от артисти и хора, които ми помогнаха да развия мотивация и знания да продължа напред. Човек от човека се учи, както е казано.
Разбираме, че далеч не се е случило за една нощ. Как реши да се развиваш извън България, докато живееш тук?
– Всичко хубаво в живота отнема време, а музиката – двойно повече, хаха. Истината е, че всичко стана спонтанно и беше опит, който в началото въобще не се получаваше, защото експериментирах с жанрове, стилове и т.н. Една сутрин отворих SoundCloud, който тогава беше още силно използвана музикална платформа, и видях, че една от песните ми – „Phantom”, която всъщност е хип-хоп трак – започва да прави десетки пъти повече слушания от останалите. Така късната 2020 г. влезе на първо място в руския Hip-Hop Trending и се класира и в някои други държави. Върхът беше, когато един ден просто отворих Instagram и видях лично съобщение от световноизвестния рапър O.T Genasis, което гласеше: „You are lit”, а освен това сподели една от песните ми. Тогава със сигурност знаех, че си заслужава да продължавам да опитвам.
Би ли разказал повече за прехода ти към House музиката, за ремиксите ти на “Do It To It”, “Her” и предложенията от големите компании?
– Да, разбира се. Никога не съм имал намерение да правя такъв обрат, но си спомням, че бях болен и не можех да записвам няколко дни, което ме доведе до това да опитам нещо напълно различно. Колкото повече се занимавах, толкова повече интерес развивах. Брат ми е голям любител на хаус и техно, което очевидно е оставило отпечатък в мен още от малък. Няколко месеца по-късно чух песента на Acraze – “Do It To It” и реших да направя моя версия. През ноември 2021 тя излезе и почти моментално започна да се слуша в Apple Music и Spotify. Тогава получих подкрепа от Tiësto, VOLAC, Rnbstylerz, HEDEGAARD и други големи DJ-и. Разбира се, нямах никаква идея, че използването на чужд вокал в стрийминг платформите може да доведе до проблеми с авторското право, но слава Богу – в средата на 2022 Universal Music Group, които притежават правата над вокала, се свързаха с мен и предложиха договор, който подписах моментално. Песента „Her“ се случи по подобен начин, но тогава вече работех със Sony Music – компанията, към която е и Megan Thee Stallion – и всичко мина гладко. Покрай целия този процес имах честта да се запозная и с други хора от хип-хоп индустрията, сред които е и рапърката BIA. Надявам се с времето да направим и съвместен проект. Времето ще покаже. От 2024 г. насам съм изцяло насочен към техно и хард техно сцената и планирам да се развивам в тази посока с пълна сила, ако е рекъл Бог.
Звучи като уникално преживяване. За финал, какво да очакваме от теб и имаш ли какво да кажеш на тези тук, които те подкрепят?
– Наистина е такова. Всеки има свой път — всички тръгваме от нулата и всеки може да стигне до финала. Не съм по- различен от другите. Просто работя много и се лишавам още повече. Който знае — знае. От мен може да се очаква много нова музика, проекти, колаборации с брандове и филми — благодарение на платформите MusicVine и UppBeat — както и дуетни тракове и още куп неща. На всички, които ме подкрепят, пожелавам весели празници — бъдете здрави, защото това е най-ценното. Прекарвайте максимално време с близките хора, защото вече от опит знам, че липсата боли. Дано 2026 бъде по-добра за всички ни — и лично, и политически. Същото желая и на хората, които не ме подкрепят —те също са от голямо значение. Отново благодаря за поканата и желая здраве и много успехи на целия екип на „Габрово Нюз“.


-
Кримипреди един денСтана ясна причината за жестоката катастрофа между камион и бус на обхода
-
Кримипреди 3 дниКола блъсна неправилно пресичащ в центъра на Габрово
-
Любопитнопреди 3 дниГаброво грейва в коледна светлина тази вечер!
-
Новинипреди 6 дниГаброво се обединява за Иван и Ванеса в „The Golden Circle“
-
Кримипреди 3 дниТежка катастрофа със загинал на обходния път на Габрово
-
Новинипреди 6 дниНазначават психолози и педагогически съветници ще бъдат в 8 учебни заведения
-
Новинипреди 6 дниОт понеделник може да се сменя личния лекар
-
Културапреди 6 дниМобилната изложба „Грехът“ беше открита в Икономовата къща








